С пълно неуважение към изборния закон, »
Публикувано на: 05.07.2009 11:16, източник: Николай Цолев (nik666), етикети: избори
Изцяло не приемам идеята в изборния ден да не се публикуват или дори изказват предположения за изборните резултати, преди да приключи деня. Това е като да си купиш котка в чувал. Всички онези 60% негласуващи са лишени от възможността да реагират, ако видят че резултатите отиват на зле. Ама после се вайкат "що тия събрали толкова, а ония по-малко". Ми много ясно че така ще бъде закона, нали това е идеята. И сега всички се чудим от къде да изкопчим малко информация какво се случва с резултатите. Но не, ще чакате до 19:00, казва ЦИК. Не драги, не искам да чакам, и искам останалите да имат право на реакция. Искам информация в реално време, и тя да бъде оповестявана във възможно най-кратки интервали по "националните" медии. Щото ми омръзна изборния закон да се интерпретира като антипод на самия себе си.
---
Гласувайте »
Публикувано на: 05.07.2009 09:44, източник: Николай Цолев (nik666), етикети: избори
Дори ако убедите поне един човек да гласува, значи сте направили нещо полезно за страната. Аз вече го направих. А вие?
---
Да гласуваме. Дори и да е на инат. »
Публикувано на: 04.07.2009 08:05, източник: На "ти" с парите, етикети: българия Виетнам китай Нова Зеландия за децата Лични нещата от живота избори политика полическа система управление
Утре са изборите.
Моят призив е – гласувайте!
Знам, че много хора вярват, че „няма смисъл”, „всички са маскари”, „ ако от изборите зависеше нещо – щаха да ги забранят” и т.н. и т.н….
Но замисляли ли сте се, че на цинични избиратели им се падат все цинични политици.
И всички знаем какво правят циничните политици като се доберат до властта … Ако не друго, на нас като българи, това поне ни е пределно ясно. УВИ!
Нямаме много контрол над кандидатите и партиите, които се състезават в момента за гласовете ни (или се надяват да не ги дадем въобще).
Но имаме контрол над това какви избиратели можем да бъдем ние.
Можем да сме активни на първо време и да гласуваме, дори ако това означава да пуснем невалидна бюлетина.
Да сме ангажирани след изборите, защото контролът има значение.
И да сме взискателни през цялото време.
Аз много време вярвах, че ако всеки си направи труда сам да осигури собственото си благоденствие, държавната ще се нормализира от само себе си. Докато не дойдох да живея в Нова Зеландия.
И в България, и във Виетнам, и в Китай, хората действат по схемата – „спасяваме се по единично”. И ако се огледа човек – има(ше) много „спасили се”, които живеят добре и броят им се увеличава навсякъде. Но на нито едно от тези места, държавата не е прокопсала в резултат.
Нова Зеландия е държава, в която се живее лесно, защото е уредена (с което новозеландците едва ли ще се съгласят – и те имат тонове оплаквания от това и онова, които за човек израснал в България и минал през прехода звучат малко в стил „да ви имам проблемите”).
Не е богата страна, нито пък предлага неограничени възможности на гражданите си – прекалено малка е и прекалено накрая на света за целта. Самоинициатива има достатъчно наоколо – много хора си изкарват насъщния с малък и среден собствен бизнес.
Но силно вярват, че те не могат да живеят добре, ако около тях цари хаос.
Каквото и да правят, винаги са ангажирани с общността, в която живеят и работят – помагат в местното училище, библиотека, занимават се с организирането на фестивали, правят си труда да протестират, когато неодобряват нещо и да намират начини да изкажат мнението си за проблеми, които пряко ги засягат, ГЛАСУВАТ…
В резултат на тази ангажираност, политическата система тук се чувства отговорна – все някой ще й потърси сметка и то не само в късни доби на раздумка на софра. Някой ще си направи труда да събере подписи срещу тъпи правителствени решения, да заведе дело срещу несправедливо решение на институция вместо да пие една студена вода, ще се възмущава публично до дупка (и няма да е сам!!! нито ще го считат за луд), ако се отлага до безкрай делото за престъпление, извършено в квартала му …
(Гражданските инициативи работят навсякъде – дори и на българска почва. Съвесем пресен пример има – гласуването в чужбина)
В резултат на тази ангажираност, новозеландците са и много земни и прагматични. Всички знаят колко много работа стои зад всяка инициатива, от колко много хора зависи реализирането й.
И популизма не вирее на подобна почва. Хората търсят прагматични предложения, които да подкрепят и затова и политиците тук могат да си позволят да говорят конкретно – с дати, проценти, бюджети на инициативи, законови положения, бройки за полицаи, бонуси на лекари в определени райони и други подобни.
И това променя целия политически пейзаж…
Променя цялото политическо говорене…
Променя цялото функциониране на държавата…
Променя начина, по който се живее…
Към по-добро!
Защото скапаната държава слага таван на това, което гражданите й могат да постигнат!
И в този момент в България тавана пада бързо и застрашително!
Трябват ли ни още 10 години, в които да оцеляваме, вместо да живеем?
Аз хващам самолета утре, за да гласувам.
Дори и малко на инат.
За да имам по-добър избор следващия път.
А вие?
Успех на всички,
Д.
Статия от блога На 'ти' с парите
Да гласуваме. Дори и да е на инат.