rssfu

Кофти Виц »

Публикувано на: 15.02.2010 14:30, източник: Blog Masa, етикети: Вицове и Смях висове виц жени мъже смях

- Защо женските стъпала са по- малки от тези на мъжете?
- Това е една от проявите на еволюцията и им позволява да стоят по- близо до мивката, когато мият чиниите.

Как са си прекарали самотните жени и мъже на Св. Валентин »

Публикувано на: 15.02.2010 01:56, източник: Блогът на Avi, етикети: ROFL sveti valentin вино жени игри Св. Валентин Свети Валентин фейсбук Филми храна червено Ядене

Цъкни за по голяма версия

Жени :

• 20 % са игнорирали и след това изяли цяло кутия бонбони , които майка им е пратила.
• 35 % са плакали докато са гледали снимки на бившото си гадже в Facebook.
• 2 % са плакали тихо докато са мастурбирали с часове.
• 3 % са се престрували , че не знаят кой ден е днес докато носят само червено.
• 4 % са позволили на техен гей приятел да им докосне гърдите и да се кикоти , защото е по добре от нищо.
• 5 % са се регистрирали в match.com докато са били пияни
• 6 % са направили вуду кукла с формата на бившо гадже.
• 10 % са казвали колко е хубаво да си сам , и след това са си връщали думите на зад.
• 15 % са поканили приятелките си на бутилка вино и са гледали романтични филми.

Мъже :

• 50 % са яли както обикновено.
• 50 % са играли видео игри.

А вие какво правихте на Свети Валентин ?

Като по учебник »

Публикувано на: 14.02.2010 02:03, източник: ентелегентно, етикети: Гости жени мъже секс

На Св. Валентин ще ви разкажем тяхната история. Те са – наследниците на Казанова, гларусите, рицарите и мускетарите. Изглеждат като продавачи на романтика, дори на любов. Да, ама не!

Днес такива герои се наричат пикапери. Някои им викат играчи, други свалячи, трети просто женкари. А някои им викат селски бекове. Всъщност обаче те са съвсем нормални хора, които просто знаят какво точно търси жената срещу тях и как да й го дадат. Те знаят как да подкосят краката на една жена.

Нещата не са толкова просто. Пикаперите всъщност имат собствена култура с всичките и принадлежности. Имат богове, библия, празници, йерархия и жаргон. И въпреки това са едни съвсем нормални хора с едно страхотно хоби – жените.

Не си мислете, че са лоши хора – не са. Ако жена случи на такъв мъж то тя трябва да изключително хубава, забавна, привлекателна и секси. Случайните жени са за случайните хора. Мъж който разбира смисъла на всеки жест, всеки поглед и всяка въздишка не се пуска на всяка срещната жена. Случвали се е, но това са изключения. Да, понякога пикаперите избират и посредствени жени, но това е от скука или от нямане на по-добри варианти наоколо. На кратко – трябва да си най-хубавото момиче, на точното място в точното време, за да попаднеш на пикапер.

Да се хванем на бас, че всеки път като сте гледали “Секс игри (Cruel Intentions)” сте си губили ума по онзи младеж. Нали? Пикаперите са точно такива, но не винаги в толкова лъскава опаковка. Но така или иначе, те могат да ви забършат от бара и без да се усетите . И пак без да усетите как, ще си прекарате добре и ще си взимате сутришен душ в неговия апартамент. И няма да съжалявате за това – имали сте страхотна вечер. Знаете, че няма да го видите повече, но въпреки това, цял ден сте с дведесет и четири каратова усмивка. Късметлийки!

Магия.

ПП: А, и честити празник на влюбените.

Защото тя е доволна, че е жена »

Публикувано на: 04.02.2010 14:08, източник: Писателският блог на Тишо, етикети: ЗЛОБОДНЕВНО статии cherchez la femme джендър роли жена жени мъж мъже общество равни права секс сексуален обект феминизъм феминистки what the fuck wtf

Човек трябва да се радва на мъничките неща в живота.

Една от моите мънички радости е да пускам заядливи коментари в блогове на феминистки.

Правя го заради липсата на диалог в тези сайтове и заради това, че съм кретен.

Правя го, защото от феминизъм в Близкия Изток имат нужда повече, отколкото в Европейския съюз и в САЩ, където феминизмът съществува по простата причина, че няма кой да му пречи. В Европа и САЩ хората са цивилизовани. Обществото им е убедено (от доста време насам), че жените и мъжете трябва да имат равни права.  И ги гарантира със закон. С основния закон. Оттук-нататък, лична грижа на всеки човек е да си знае, пази и защитава правата, за да може законите да се превръщат в реалност.

Феминизмът такъв, какъвто ни го преразказват из българските географски ширини, обаче, ме озадачава много. Ето защо:

Първо, той среща огромно неразбиране и понякога дори е отблъскващ за самите жени.

Второ, прекрасно е, че ценностите на едно социално активно движение се разпространяват безплатно в Интернет – прекрасно е от гледна точка на историческото образование и на общата култура,  но е необяснимо защо в очевидния си стремеж към популярност с цел обществена промяна, българските феминистки забравят да обяснят какво предлага феминизмът на мъжете? Къде е техният бенефит от цялата работа? What’s in for me? Как иначе ще привлечете и мъже към вашата кауза (с изключение на собствените ви гаджета / съпрузи)?

Обещанието за равнопоставеност не върши никаква работа на мъжете. Тях много рядко ги принизяват на сексуален принцип. Както и вас, между другото, уважаеми феминистки! Само от мен зависи дали ще се обидя, когато някоя кака изцепи, че мъжете са „плоски” / „лесни” / „елементарни” същества, примерно. Ми не се обиждам! Това си е нейното мнение. Сигурно е права за себе си. Да страдаш от чуждата глупост е глупост. Защо феминизмът премълчава това?

Трудно ще изкушите мъжете с идеята за повече домакинска работа, а още по-трудно ще ги изкушите с перспективата заради случайно изтърван в офиса лаф да имат проблеми с началството или да плащат глоба.

Не ми харесва да се чувствам отговорен за това, че жените са физически по-слаби, че стават жертва на обществени предразсъдъци, на улично насилие, че са подценявани или обиждани заради пола им. Да, има чобани, които ви освиркват по улицата, стискат ви за задника и ви говорят като на малки деца, но аз не съм от тях, уважаеми фемист(к)и! И категорично отказвам да изпитвам дискомфорт заради действията на тези чобани, само защото сме от един пол. Сърдете се на майките им, които не са ги възпитали навремето!

Защото феминизмът работи против начина, по който съм  възпитан аз. Мен мама ме е учила (с променлив успех) да говоря културно, да се къпя редовно и да мириша на хубаво.  Освен това, мама ми е казвала, че културните момчета, които се къпят редовно и миришат на хубаво, трябва още да отварят врата, да подават ръка, да дърпат стол и да помагат с палтото. Така е възпитано да се държи човек в обществото.

Елементарните кавалерски жестове се възприемат еднакво добре от възпитаните мъже  и от възпитаните жени.  Да, „патриархалното възпитание” ражда стереотипи, които са трън в очите на феминистките, знам. Това не променя факта, че когато дърпаш сама тежките врати в мола или когато мъкнеш пет торби с багаж, но отказваш елементарна помощ, защото си еманципирана жена, ти се превръщаш в колхозничка, в другарка-бригадир, в еманация на женски булдозер! Какъв е проблемът да се държиш като дама и едновременно с това да изкарваш повече от мъжете?

Хайде, стига съм ревал. Всички глупости, които написах дотук, са кратко резюме на неуспешните ми опити за диалог с различните свърталища на БГ онлайн феминизъм.

В името на справедливостта ще си призная, че там понякога срещам и добри практики / идеи.

Причината за тази статия е една от тях:  „Защо съм доволна, че съм жена”

Съдържанието на текст с подобно заглавие, публикувано в блог с феминистична насоченост, разбира се, няма нищо общо със заглавието. Под залъгващия титул четем  поредното банално оплакване от бариери, които човек поставя сам в собствената си глава… Едно е да мислиш: „от мен се очаква да имам деца”, друго е някой наистина да очаква от теб да имаш деца. Ето аз, например, не очаквам от теб да имаш деца. Какво става с хипотезата ти тогава? Второто споразумение на толтеките гласи: „Не прави никакви предположения!”

Прочетох още публикации от вихрещия се в момента „Карнавал на женското царство”  по блоговете и какво да видя – ми то имало доста жени, които са доволни от факта, че са жени!

Повечето текстове са забавни. Прочетох ги с интерес. Разбрах, че да измиеш чиниите, без да си развалиш лака, да танцуваш на висок ток и да се преоблечеш седем пъти за 20 минути, без да си развалиш прическата и грима са  джедайски умения, достъпни единствено за нежната част на Силата. Възхитителни умения, според мен!

Че какъв е проблемът да измиеш чиниите и едновременно с това да искаш да бъдеш красива за мъжа си? Нали го обичаш? Проблем става, когато миеш чиниите за мъжа си и го мразиш. Когато вече не ти пука как изглеждаш. Този проблем, обаче, е личен. Той не е проблем на обществото и отново съществува само в нечия глава. Много жени са в неравностойно положение, те действително се нуждаят от помощ, но не от съвета на феминистки, а от съвета на добър бракоразводен адвокат!

Въобще, тези статии са ценни, защото в тях самите жени показват колко далеч са от феминизма.

Стана ясно, че феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо за мъжете. По-лошото е, че той не съдържа нищо и за жените. Поне за повечето от тях.

Примери бол, но аз ще се спра само на най-мазния:

Съгласен съм, че не бива да третираме жените като сексуален обект. Обидно е.  Дехуманизира. Освен това е доста трудно – разни майки, баби, сестри, лели и внучки, въобще 90% от женското население попада извън тази категория.  Стига да не четеш статията ми в затвора…

Истината е, че в „сексуален обект” се превръщат само жените, които искат да бъдат сексуален обект, които се стремят към този имидж, които по една или друга причина държат обществото да ги възприема като сексуален обект.

Феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо и за тях.

Защото нямате право да се месите в личния избор и не можете да диктувате на свободната воля.

За финал ще цитирам едно много изтъркано френско клише:

Ако публичният имидж на съвременната „търсена“, „харесвана“ и „преуспяваща“ жена ви дразни, ако смятате, че този имидж формира кофти стереотипи, ако ви кара да изпитвате дискомфорт, не се сърдете на обществото!

Не обвинявайте мъжете!

Не търсете под вола теле!

Cherchez la femme!

Тихомир Димитров

Имах връзка с мъж заради парите »

Публикувано на: 04.02.2010 01:07, източник: ентелегентно, етикети: Гости Разкази връзки жени отношения пари секс

Миналата седмица казах, че не познавам жена, която да е  с мъжа си за пари. Текста, като всичко за жени, секс и пари, предизвика много коментари. В крайна сметка едно момиче са нави да ме опровергае и да разкаже, как е била с гадже, само заради парите му. Това е нейната история…

Как започна всичко?

Започна едно лято преди няколко години. Бях втори курс студентка и лятото се бях хванала на временна работа изживявах се като Coyote Ugly барманка в една кръчмичка в родния ми град. Той – ще го наричам Т., беше от редовните клиенти и сваляше колежката. Тя, от своя страна въртеше още двама, а аз бях наясно с историите й, защото се налагаше да я прикривам, когато се наложи.

През вечер се събирахме голяма компания – целия персонал и той заедно с неговите приятели. Една вечер се свалихме – бяхме пили, а на другия ден аз си биех главата какво да правя. Тогава той и колежката вече излизаха, а аз имах приятел в чужбина. Беше абсолютна сапунка: опитахме да го пазим в тайна, но в рамките на два-три дни клюките плъзнаха. В онзи момент не съм се водила от материални подбуди, макар че, тогава финансово бях много зле.

В един момент започнахме да се „виждаме” и да „излизаме” официално. На мен ми беше скучно и се развличах така. Той обаче прие нещата сериозно и започна да задоволява всеки мой каприз. Беше достатъчно само да спра поглед малко по-дълго върху някоя витрина, за да ми купи каквото гледам, докато аз възразявах до него, че наистина няма нужда. След кратък анализ на ситуацията установих, че всичко това ми изнася – кой не иска да го обсипват с подаръци непрекъснато и да решат всичките му проблеми без никакви въпроси? Отначало беше някаква приказка.

Колко време продължи:

Продължи година и половина. Първите три месеца беше чудесно – излизане по заведения всяка вечер, приятелски сбирки и приятно прекарване на времето. На мен не ми се налагаше повече да работя. Шефа на кръчмата не беше във възторг от желанието ми да напусна и започна да увърта изплащането на последната заплата. Като мина една седмица Т. тропна на шефа, че ако продължава да ме мотае, той и неговата компания ще се преместят в съседната кръчма, групата плащаше редовно големи сметки. Шефа накрая ми плати.

Как свърши?

Отлагах късането няколко месеца, докато не ми издържаха нервите. Истината е, че ме беше страх от него. Имаше вид на мутра, без да е такъв. Нещата не вървяха от много време. Не правехме секс, и като му го натяквах, той ми обясняваше, че гледа да компенсира с материални неща. Точно след тоя лаф си организирах един голям шопинг тур напук и му изпразних картите напук. Но повярвайте, това не помага да се почувстваш щастлива.

В средата на връзката ходихме на почивка на море – много разчитах, че нещата ще се оправят, но това не стана. През цялото време бях свидетел как се харчат колосални суми пари за глупости. Но това не бяха мои пари, така че не казвах нищо. Той харчеше за да избие комплекси. На прибиране бях по-изтощена и разочарована отколкото на отиване. Пиех антидепресанти, които пък ми действаха все едно съм се напушила. Хилех се на всичко.

Понеже и това не беше решение, когато настъпи есента, си намерих любовник. Разбираемо, не бях правила секс десетина месеца. Почти се бях влюбила в него, а Т. веднага усети промяната у мен, макар че не можа да разбере нищо. Аз много добре си криех следите.

Логичен въпрос е защо не съм скъсала с него – ами, бях абсолютно финансово зависима от него. Родителите ми не можеха да ми помагат изобщо. Добре си спомнях колко бедно живеехме. Учех и не можех да работя. А и не си кривя душата – добре бях свикнала на този начин на живот. Представете си мъж, който обича да ходи по магазините и ти казва: “Харесва ли ти това? А това? Хайде, харесай си нещо!”. Карали сме се в магазин защото той много настояваше да ми купи златен комплект, а аз не исках, защото нося сребро.

И накрая, бих ли го направила пак?

В никакъв случай, ако за някои жени е приемлива подобна връзка, за мен беше смазваща, депресираща, изнервена година и половина. След подобна връзка не си сигурен кого мразиш повече – него, защото е такъв какъвто е, но ти не можеш да го понасяш, по причината, заради която си била с него или себе си, защото с ясно съзнание си се подложила на това.