rssfu

Стана ли България по-четяща? »

Публикувано на: 25.06.2010 15:26, източник: Иван Стамболов, етикети: 007 авторски права Библиотека българия витомир Издателство Интернет пиратство четяща читанка явар колев

Вчера ме поканиха в сутрешния блок на Нова телевизия при Витомир Саръиванов да взема отношения по случая с електронната библиотека „Читанка”. Може би сбъркаха, защото аз не съм пряко въвлечен в този конфликт и не съм страна по него. Аз не твърдя нищо. Аз съм само един обикновен гражданин, който беше принуден от обстоятелствата да си зададе следните въпроси:

За какви загуби се претендира? Не може да има абстрактна увреда и да се търси възмездие за нея.

Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” в електронен вид, в момента са на пазара и се предлагат от претендиращите че са ощетени?

Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” са с авторски права надлежно притежавани от претендиращите, че са ощетени?

Претендиращите ще направят ли постъпления да се закрият и други библиотеки, например библиотеките към читалищата?

Има ли в ГДБОП данни за това колко пари месечно е печелила „Читанка” от престъпната си дейност?

Кога ГДБОП ще провери и издателствата за авторски права, тиражи и отношения с авторите?

Тъй като не е по силите на държавата да се справи наведнъж с цялата престъпност във всичките й форми, подредила ли си е приоритетите? Наясно ли е откъде да започне? От наркодилърите, от измамниците, от фалшификаторите, от трафикантите на хора или от библиотеките?

Със затварянето на библиотеките не се ли увреждат правата на авторите, които доброволно са си качили текстовете там и се радват, че могат да ги четат повече хора?

Ето, тези въпроси си задавам, за да мога да си изясня случая и да не се излагам, когато ме канят да го обсъждам по телевизиите. Но независимо от техния отговор, едно е ясно: случаят предизвика много голям обществен отзвук. Това е така, защото обществото чувства, че справедливостта е нарушена. Очевидно тук не става дума за борба за правда и за защита на творци. Хората се дразнят, защото цялата акция натрапчиво им прилича на опит да се използва ГДБОП за прокарване на корпоративни интереси, а държавата изглежда така, сякаш е замесена в заговор против интелигентността и за превръщането на българите в нация от общи работници и обслужващ персонал. Такъв бил законът. Ами, променете го. Законите са за хората, а не са хората за законите. И държавата вместо да преследва разпространението на книжнина, да го дотира.

за в. “Труд”

Четирите провала около акцията „Читанка“ »

Публикувано на: 25.06.2010 14:53, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия политика chitanka PR АКЦИЯ закони МВР медии НСБОП полиция правителство провал читанка

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Да имаш право »

Публикувано на: 25.06.2010 03:05, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: гей парад граждански права българия гей шествие политика

Доволен съм, че обществените сблъсъци катализират избистрянето на гледището на обществото кое е правилно и кое не, и кои работи са с приоритет, а кои не са.

На това му се вика ценности, понятие, което хората от по-старото поколение (най-вече възпитаните в диалектически материализъм и в безграничния цинизъм на реалния социализъм) приемат за смешка. Но не за само за това ще стане дума.

Става дума и за поредния годишен Гей парад (прайд), който ще се проведе в София на 26-ти юни, събота от 16,30 часа.

Противниците на събитието разделям в следните групи – „религиозни“, „консерватори“ и „патриоти“. Групите, естествено се припокриват тук там и кавичките са нарочно сложени.

„Религиозните“ имат на своя страна множество цитати от Светите писания – например  „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.” и страхливо се крият зад тях, не разрешавайки на мозъка и на съвестта си да извършват движения (разбира се, ако разполагат с тях). Идеята, че хомосексуализмът (всъщност не точно състоянието на хомосексуализъм, а самият акт) е грях, е вероятно истина от строго теологична гледна точка, но избирателното цитиране и избирателното прилагане на правилата е изяло главата не само на Румен Петков, но и на други умници. Те не желаят да си спомнят, например, че  „Който е без грях, нека пръв хвърли камъка“, да не говорим за десетте божи заповеди. Ало, „религиозните“, вие не нарушавате десетте заповеди, така ли? Нито една? Постите и се въздържате от хетеросексуални действия по време на пости? Молите се, посещавате църкви точно според канона? Избягвате смъртните грехове? Изповядвате се, причестявате се? Айде, не ме взимайте за канарче. Между другото, в Стария Завет се говори и за обрязване. Като сте толкова ревностни, защо не се заемете първо с хомосексуалните практики в самата БПЦ или поне да участвате в църковните избори?

„Консерваторите“ пробутват тезата, че „дясното“ е „консерватизъм“, а „консерватизмът“ и хомосексуалните практики са като олиото и водата – несъвместими са. Тук отделно стоят въпросите колко българските „десни“ са консерватори, колко са „десни“ и как точно трябва да се нюансира отношението към целия комплекс права, свързан с нетрадиционната сексуална ориентация. И дали британските консерватори все още са консерватори, тъй като и там мненията не са еднозначни. И в Европейската народна партия мненията са разнообразни. И пак по примера на Румен Петков, българската страна се чувства длъжна да заеме най-ретроградната част от спектъра. На народен език казано – „по-католици от папата“.

„Патриотите“, обичат да омешват всичко, което излиза извън червено-черно-кафявия им строй им в кюпа на „антибългарската кампания“, „еврейския заговор“ и прочее. Често зад тия „патриоти“ се крият най-обикновени хулигани и (нео)нацисти.

Горд съм, че познавам лично единствения български политик, който от името на партията си застана с името си абсолютно категорично в защита на правото на всеки да протестира и да се бори с дискриминацията. Говоря за Радан Кънев.

Аз самият имах неутрално към негативно мнение за нуждата от такова събитие (смятах го за проява на лош вкус). Докато не отидох лично и не наблюдавах първото такова шествие в България и от тогава съм на обратното мнение – тези шествия трябва да се провеждат всеки ден, ако е необходимо, докато обществото свикне с мисълта, че ВСЕКИ има право да протестира, манифестира и демонстрира, както и да се ползва от всичките си конституционни права, защото ги притежава по рождение. Това е начинът по който функционира едно демократично общество чак докато омразата и предразсъдъците не отстъпят на едно спокойно отношение. Човешките права не могат да зависят от това кой с кого доброволно съжителства или се забавлява.

Чуждите дипломати в София за разлика от 1877-1878 година, когато пазеха софийското население от насилието на османската власт, сега трябва да пазят софиянци от насилието на софиянци. Голям прогрес. Цък на линка, вижте държавите, в някои от тях управляват десни правителства. 

И като си говорим за лош вкус, предпочитам гей парад вместо чалгата на „Св. Александър Невски“, по телевизията и по радиото, предпочитам го вместо пушенето в заведенията и вместо някои телевизионни предавания. Предпочитам го дори вместо речите на Президента и дръвченето на премиера. Ако трябва да избирам между защитата на правата на гейовете, чалгаджиите, халтураджиите, строителите, президента и премиера, избирам да защитавам гейовете.

И да ви напомня, репресията и дискриминацията винаги водят до радикални и неприятни реакции, те ще доведат начело на ЛГБТ движението радикални и неприятни хора от типа на другаря Ленин.

Допълнителна литература:

Хетеропарад на Градинко
Защо отивам на парад на Мирослава Христова
За и против София прайд на Димитър Димитров
The Conservative Rainbow

Невинни български граждани лежат в ареста. Съдът - мълчалив съучастник на милиционерщината! »

Публикувано на: 24.06.2010 18:06, източник: Черна станция, етикети: българия полиция прокуратура общество съд

Вече 19-ти ден шестима български граждани лежат в следствените килии като обвинени за прословутия побой в трамвай 20. Прокуратурата ги обяви за особено опасна "организирана престъпна група", макар част от момчетата да твърдят, че не се познават, а и доказателства за обратното не са предоставени.
Задържаните са "разпознати" по белези като ръст, тегло и телосложение по паспортни снимки. Сивдетелските показания са крайно противоречиви. Едни твърдят, че нападателите са с маски, други ги "идентифицират" по късо подстриганите коси. Сред набедените за неонацисти има и момче, чиито баща е палестински гражданин, каквито с положителност има и в Бусманци. Ето какво споделя майката на Марио Макуси

На 07.06.2010 год към 8:30 часа в дома ни в ж.к. Бели брези е задържан синът ми Марио Абдел Гани Ел Макуси, по обвинение в съучастие в побоя в трамвай 20, станал предишния ден.
От момента, в който научих за ареста,веднага отидохме с приятелката му в Осмо РУ на МВР (около 11:00 часа) Тъй като ми беше отказана каквато и да било информация за задържането (само адвокат можел да получи такава!), аз започнах да търся телефон на адвокат, който да дойде в 8-то РУ. Такъв дойде към 13:00 часа, но под предлог, че го няма разследващия полицай, после казаха, че Марио разговаря с психолози, а накрая, че се извършва регистрация, адвоката не можа да просъства на разпитите. Към 16:00 часа в дома ни бе извършен обиск и бяха иззети компютър и банет (получен преди 5-6 години от картинга в кв. Виница, Варна), който беше описан като качулка! Първоначално му беше наложена мярка за неотклонение 24 часа, впоследствие с мярка за 72 часа, а от 10 юни е с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В съда не бяха уважени искането на адвоката за разпит на двама свидетели, които са с него по времето, когато е извършено престъплението. Към синът ме беше приложено правилото за "Презумпция за виновност" и основанието ми да мисля така са:

1. Полицията не пожела да разпита свидетели, които са с Марио към часа на престъплението.
2. Около посочения час има и записи от охранителна камера в магазин в кв Бели брези, които по наша молба са запазени от собствника на магазина, но полицията не ги е изискала.
3. Синът ми е разпознат от един свидетел по черно бяла снимка при положение, че до гледане на делото в четвъртък той е арестуван и е на разположение на полицията 4 денонощия.
4. Бащата на синът ми е палестинец. Марио и брат му имат документи от Палестинското посолство, че са палестинци и е абсурдно е да участва в сбиване с хора, които отиват да защитават същите такива хора като баща му и други роднини.
Като всички нормални хора, аз и семеството ми искаме истинските извършители да бъдат наказани за стореното престъпление, но синът ми Марио Макуси е невинен!

Така се случи, че познавам лично един от задържаните - Емил Алексиев. И двамата сме привърженици на ФК Левски, били сме рамо до рамо на стадиона, пътували сме в чужбина. Не съм го виждал никога да проявява агресия или да създава безредици. През последните години наблягаше сериозно на следването си в УНСС, където му предстои да се дипломира.
Присъединявам се към апела на семейстовото и приятелите на Емо. Ние знаем, че той НЕ ПРИНАДЛЕЖИ към никаква неонацистка група, понеже го ПОЗНАВАМЕ и сме убедени, че е невинен!
Близките на Емил задават следните въпроси

1. Защо са освободени първите двама задържани?
2. Защо се крият въпросите и отговорите от полиграфа, въпреки че той не е доказателствен материал.
3. Защо адвокатите на задържаните не знаеха за направения тест до деня на делото?
4. Защо се взимат под внимание само и единствено свидетелските показания на пострадалите, които взаимно си противоречат?
5. Възможно ли е съдийският състав да се запознае с допълнително представените материали, да напише мотивите и решението си само за 10 минути???

Техническата експертиза на семейния ни компютър установява, че Емил не е влизал в какъвто и да било неонацистки сайт, както и че не е бил в контакт с нито един от обвиняемите или други лица от подобни движения. Освен това, според доказателствения материал, иззетият от мястото на престъплението биологичен материал за ДНК анализ не съвпада с ДНК профила на Емо.

Смущаващи са обстпятелствата около задържането на още едно от момчетата - Росен Кънев. За него първи писа "Медиапул". Росен е разпознат по "овала на очите" си, като алибито му не е взето предивид от съда. Според родителите му, Росен се прибра рано сутрината от дискотека и е спал у дома си до 14 ч. след което играе футбол с приятели. Свидетелско потвърждение на тяхната версия не е потърсено.
Като граждани на правова държава, всички ние желаем ИСТИНСКИТЕ извършители на побоя в трамвай 20 да бъдат заловени и наказани. Настояваме за повече прозрачност в работата на МВР и прокуратурата. Искаме да знаем на какво основание и с какви доказателства шестимата са обявени за "организирана пресътпна група" и защо останаха в ареста, макар да са неосъждани. Ние не искаме МВР да отчита дейност, задържайки невинни под натиска на европейски чиновници и "правозащитници". Неспособността на полиция и прокуратура да се справи с престъпността в България не може да бъде замазвана с кухи акции и натиск над съда да осъжда без доказателства. В момента страната ни се намира безпрецедентно близо до налагане на тотална милиционерщина над редовия гражданин, компенсирайки безпомощността си срещу мафията и политическата корупция на най-високо ниво.
Нека не допускаме това. Нека не мълчим!

Рационално предложение за виртуално читалище "Читанка" »

Публикувано на: 24.06.2010 14:21, източник: Листчето на Нела Калова, етикети: българия компютри общество литература

Рационално и трезво мислещият Владо, който не живее в България, има конкретно предложение. Състои се в това да се създаде виртуално читалище, което да си има настоятелство, приходи и т.н.
Няма да преразказвам! Прочетете направо при него:

Предложение: Българско Виртуално Читалище chitanka.info