rssfu

Абе я бегай от тука с тия ГМО »

Публикувано на: 02.02.2010 06:18, източник: Како Сийке, не съм от тях!, етикети: Здраве антиглобализъм ГМО социализъм хомеопатия

Редовните хипи- антиглобални- хомеопатични-сила на водата- лечебни кристали- капитализмът е лош- любовта ще спаси света - хранещи бездомните кучета псевдо-еко зомбита, за които неведнъж сме се изказвали неласкаво, отново налазват общественото внимание. Генномодифицираните храни били вредни и не трябвало да се произвеждат.

Ами… добре. На мен те не ми трябват…

(Чети още...) (568 думи)

CC Петър Стойков

И какво му е страшното на това човекът да се меси в природата? »

Публикувано на: 01.02.2010 08:55, източник: Даниела и Михаил, етикети: Лични мнения ГМО еколози протести религия

Покрай глъчката, която се вихри в интернет, породена от т.нар. "Закон за ГМО" направо ми се проглушиха ушите. То не са блогове, то не са петиции, то не е спам по мейла, призиви да се образоваме от "изворът на истината" – филма "Светът според Монсанто"…

Появяват се статии със звучните заглавия като "Сарми от ориз с човешки гени, ако ГМО се легализират" (което само по себе си явно е предназначено да ме плаши) и сочния старт "Трагедията от Чернобил ще ни се види бял кахър, ако Народното събрание гласува промените в Закона за генно модифицирани организми".

Вътре даже има бисери като:

Горното е написано от незнайно защо, изживяващата се като компетентна в молекулярната биология д-р (надявам се не по медицина) Людмила Емилова.

Но накрая, като изчерпят плашещите сравнения и "цитирането" от рода на "учени установиха", винаги се стига до последният бастион – изразът "хора с шизофренични умове и лъжеучени искат да заемат мястото на Господ, негодуват медиците."

Всъщност призиви като "Хората да не се правят на господ" и уж по-модерното му, но също толкова религиозно проявление "Хората да не се месят в природата" е напълно необясним за мен.

Всъщност емпиричните доказателства сочат, че намесата на човек в природата е по принцип за добро (освен ако не се върши именно от некомпетентни в това което правят, като примерите от комунизма с Аралско Море и китайските техники за селско стопанство).
Ох, някой живи организми били унищожени!
Ами някой изобщо няма да ми липсват. А за някой други какво да се каже – случва се постоянно – едни видове за сметка за други.

Да, аз съм за контрол! Но сериозен, независим контрол, почиващ на научна основа! Но кресливостта на "активистите" не е такава – не се призовава за контрол, те не са скептични, те просто от някъде са чули, че това е лошо, и "да се забрани изцяло!"
Хайде поне религията да оставим за свещениците – и те са хора.

^{Още при begem0t}

| | Вече има 5 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

ГМО »

Публикувано на: 31.01.2010 12:09, източник: Pеалността е въпрос на гледна точка..., етикети: кратки Моите пет стотинки ГМО

Понеже темата е модерна, пък аз не ща някой да си рече, че съм старомодна, рекох да се изкажа.

Принципно съм против. Предпочитам да ям домат с вкус на домат, пък макар и да не е толкова лицеприятен на външен вид, отколкото да набивам красива и лъскава найлонова торбичка. Освен това нахлуването на подобни продукти, не само ГМО-та, ами свръхобработвани с разнообразни хербициди и торове, прави нормалната храна значително по-скъпа.  Превръща я в лукс. И като капак, твърде малоумно ми се вижда толерирането на производството на практически неунищожими с конвенционални средства растителни видове. Тоест, все си мисля, че би било по-умно да се наблегне на създаването на хербицид, който трепе примерно троскота, но е безопасен за разните му там култури, вместо да се набляга на създаването на култури, дето и с белина да ги полееш, ще си щракат с пръсти. Образно казано де.

Filed under: Кратки, Моите пет стотинки Tagged: ГМО

Супа против хлебарки? Не, благодаря! »

Публикувано на: 31.01.2010 10:10, източник: GreenTech-BG, етикети: екология безопасност на храните ГМО

Когато става дума за генно-модифицирани организми обикновените хора са подведени да си мислят, че става въпрос за една модерна технология, която ще допринесе за намаляване на страданието и глада в света. Подведени от малкото си или почти никакви знания в областта на генетиката, много хора, които се считат за модерни, са склонни да вярват, че това е едно от поредните завоевания на човечеството, родено от хуманизъм в най-чиста форма и научно дръзновение. И вярват, че биотехнолозите знаят какво правят.

Какво всъщност представляват генно-модифицираните организми?
Генно-модифицираните растения на пазара в момента са икономически значими култури като царевица,соя, рапица и памук, в чийто геном са вкарани бактериални гени, които ги правят устойчиви към насекомни вредители и хербицидни препарати, като cryIAb гена, който е бактериален ген, кодиращ инсектициден протеин, или cp4epsps гена, на който се дължи устойчивостта на глифозат, широко използван хербицид.

Вродената устойчивост на вредители намалява необходимостта от пръскане с инсектициди, защото самото растение си синтезира токсини, които убиват вредителите. Това обаче означава, че съдържащите се в тези растения отрови се появяват и във вашата чиния, защото няма начин да бъдат изолирани и обезвредени.

Никоя нормална майка не би добавила Мухозол или RoundUp в супата, която приготвя за децата си, но точно това се случва в момента – генно-модифицираните храни са вече на трапезата ни – соя се добавя в колбасите, майонезите, готовите сосове, каймата и продуктите от нея; глюкозо-фруктозен сироп от ГМ-царевица се добавя в почти всички сладкарски изделия. И няма как да го знаем, защото по правило не е обозначено на етикетите на храните, в които са вложени ГМ съставки.

Дали използването на ГМО е безвредно? Независимите изследвания казват – не, но мощните биотехнологични концерни налагат тотална цензура на тестването на техни продукти и на публикуването на получените резултати.

Днес, 31 януари, само дни преди обсъждането на промените в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО) на второ четене в отговорните комисии към Парламента, Коалиция „За Да Остане Природа в България” (http://forthenature.org) и Инициативен комитет на родители от форум „BG-MAMMA” организират гражданско шествие и демонстрация под надслов: „ЗА ЧИСТА ХРАНА, ЗА ЗДРАВА ЗЕМЯ! БЪЛГАРИЯ – СВОБОДНА ОТ ГМО!”

Ако не можете да се включите в шествието, но искате да заявите своята позиция против готвените промени в закона, подпишете петицията на http://grazhdani.eu/peticija.php?c=gmo

Share on Facebook

Още по темата:

• Отново за ГМО по света и у нас
• ГМО опасността е потвърдена отново
• World According to Monsanto
• Победа на здравия разум – три оптимистични новини
• Млечни продукти с добавен меламин са причина за нечуван скандал
• ГМО-храните са опасни за репродуктивното здраве
• Monsanto стартира собствен блог

6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни »

Публикувано на: 30.01.2010 20:10, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия политика аргументи гени ГМО дебат закон модифициране протест селскостопански храни

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!