Не импийчвайте Гоце, той толкова си може »
Публикувано на: 22.03.2010 03:00, източник: NiCodile, етикети: Сериозни борисов ГЕРБ гоце дянков пиар политика първанов
Ако минавате често през този блог, вероятно сте забелязали, че не съм сред най-отявлените привърженици на президента Първанов. Като почнем от потъпкването на всякаква европейска политика и цветята за Туркменбаши, минем през бракониерстването, неясните връзки със съмнителни спонсори и стигнем до архитектурата на най-корумпираното правителство в Европа, Гоце направи достатъчно за да съм сигурен, че заслужава да загуби поста си. Въпреки това намирам започващата процедура по импийчмънт за грешка.
Макар и противоконституционно, изнасянето на стенограмата от разговора с министър Дянков повече морален отколкото легален проблем. Подхода на Гоце погнуси много хора, историята с мъка се класира в челната десетка на крайно оспорваната класация “Безобразията на Гоце”. Дори и КС гласува импийчмънт (малко вероятно), Гоце лесно може да превърне това в политически капитал. И докато Слави Трифонов напомня, че Иван Костов навремето е пратил него и страхотното му шоо в телевизия Седем Дни, Гоце нарежда как пак Иван Костов (какво си мислехте) го е свалил по формални причини, умореният от недотам блестящото управление на Бойко гласоподавател лесно ще се очарова от баш патриотите. На сегашния кабинет има нужда от опозиция и алтернатива. Но нищо добро не ни чака ако тази алтернатива е учиндолско-сирищничкия дует.
Като президент Гоце е по-безопасен отколкото като кандидат-премиер. Президентът е видим и редовно прави глупости. В оставащите две години от мандата си, той неизбежно ще застреля още някой носорог, ще разпространи незаконно видеозапис от среща или ще се опита да построи с руски пари военен завод в Луковит. Ако сегашното правителство остане на власт, Първанов ще има чудесен шанс да се додискредитира без да навреди реално на държавата. От друга страна, Кандидат-премиерът Гоце ще бъде един гласовит критик на немалкото бойкови грешки и тъй като в България всички (освен Иван Костов) получават опрощение, нищо чудно скоро пак ни се качи на главата – този път с реална власт. Това ще е трагедия по много причини. Не напоследно място защото ще даде нов живот на ДС политиката и ще убие шанса у нас да се появи някакво нормално ляво.
Най-важно обаче е, че импийчмънта е ужасна загуба на енергия в момент когато правителството има да решава много тежки проблеми. Ако Бойко Борисов не разбере разликата между гасене на пожари и управление на страна в криза, скоро може да му се наложи да се върне към гасенето на пожари, докато някой друг управлява държавата. Засега правителството създава усещането за пълен хаос и липса на координация. Мерките срещу кризата, доколкото ги има са на парче- данъци се качват и свалят през ден, никое решение не е последно. Трудно е да се разбере кои са стратегическите приоритети на ГЕРБ и как смятат да ги постигнат. А двете най-важни неща за една икономика в криза са стабилност и посока. В тоя ред на мисли, може би е време парламента и правителството да игнорират Гоце и да управляват страната. Евентуален импийчмънт на Първанов би бил повече от заслужен, но в случая е прекалено късно. Трудно е да повярваме, че освен всички други основания, ГЕРБ не търси и пиар с импийчмънта. Борисов като човек разбиращ от пиар би трябвало да знае, че доколкото импийчмънта на Гоце би донесъл много по-малко дивиденти от, примерно, едно добро управление.
Не знам, не чух, не видях »
Публикувано на: 18.03.2010 09:06, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли ГЕРБ криза медии опозиция парламент правителство Симеон Дянков
Писмото, с което ми поиска пари назаем, изобщо не съм го получил. Това е един от най-кратките вицове. Това е и най-краткото описание на “скандала” с 28-те антикризисни мерки на правителството, които предизвикаха закани за протести от синдикатите, искания за оставки от опозицията и частично одобрение от бизнеса. “Документът”, който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство.
Така правителството опроверга единствената добра новина в случая - че все пак има антикризисен план. През последните седмици бизнес организации, политици и синдикати призоваваха управлението да изготви и да публикува актуализирана програма срещу кризата. Изведнъж се появи “документът”, който обаче засега официално е сираче. И все пак тези 28 мерки са подготвени от това управление - излишен спор е дали списъкът с мерките е написан от министри, депутати или привлечени от тях експерти.
От друга страна, излишни са усилията на правителството да убеждава гражданите, че това е само работен документ и не е окончателният вариант. Това е съвсем очевидно. За някои от мерките изобщо не е посочено колко пари ще бъдат спестени на бюджета - срещу тях просто няма число. Има мерки, които, ако бъдат приложени, може да съборят дори и най-стабилното управление. Колкото и да се стараят да изглеждат такива, управляващите все пак не са чак толкова неразумни, че да си причинят това.
С вчерашните си реакции представителите на ГЕРБ се опитаха да убедят всички, че “изтичането” на списъка с мерките е саботаж. Парламентарният им партньор Иван Костов дори го каза в прав текст. Близо са до верния отговор. Думата наистина започва със “с” и завършва на “ж” - сондаж.
Заканите за протести вече са налице. Утре обаче ще се появи друг списък, който вече ще бъде припознат от правителството. И предизвикалите най-бурни реакции мерки просто няма да ги има. Прозрачно. Дори е законно. Правителството не за първи път играе тази игра. Увеличаването на акциза върху алкохола и великодушната му отмяна. Увеличаването на здравната вноска и скоростната й отмяна. Сюжетът се повтаря. Общественото мнение управлява.
Този комуникационен трик обаче няма да свърши истинската работа. Колкото и да не му се иска, правителството играе главната роля в този филм. И е изцяло негова отговорност да изготви и да представи актуализирана антикризисна програма. Общественото мнение не може да управлява вместо тях. Защото утре общественото мнение ще поиска изобщо да няма данъци. Предполагам е неприятно, но понякога се налага да вършиш и неща, за които не получаваш аплодисменти. Просто трябва.
Какъвто и да е планът с мерките в “документа”, той не може да бъде успешен, без в него да бъдат инвестирани доверие и отговорност. Това управление все още има доверие. Остава да реши да поеме и отговорността. А не да се държи като герой от виц. Например от този: “Спиш ли? - Не. - Тогава дай 5 лв. - Ааа, спя, спя…”
публикация от в-к “Пари“
снимка: nachtkabarett.com
ПРИВАТИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА… »
Публикувано на: 16.03.2010 06:19, източник: живко желев on-line, етикети: Всички публикации агенция по приватизация в.дневник ГЕРБ дефицит в бюджета живко желев козлодуй Приватизация следприватизационен контрол
Само преди няколко дни написах тук за „пачите яйца на прехода“.
И как в разгара на кризата родният финансов елит стегна редици, за да налапа и последното, което е останало от стратегическите държавни активи в икономиката, който за по-удобно днес наричат „миноритарни дялове“ на държавата. Чрез българската фондова борса, защото така било най-прозрачно.
Ще си позволя да [...]
Здравей, корупцийко »
Публикувано на: 15.03.2010 22:22, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли Бойко Борисов ГЕРБ криза опозиция правителство Симеон Дянков
Не знам как се ограничава корупция, но знам как се посява.
Не знам как се идва на власт, но съм виждал как я напускат.
И още много неща не знам. Но знам, че последното /latest - а не last/ решение на правителството за осигуровките е решителна стъпка към ръба на пропастта.
Държавните чиновници ще си плащат сами осигуровките. Т.е. от следващия месец ще получават с около 10% по-малко в брой.
Това е справедливо, т.е. правилно е. Разбира се, че всички трябва да са равни пред закона. Но…
В политиката е важно да взимаш правилните решения. Но само взимането на правилните решения не е политика. Иначе нямаше да има нужда от политици, а щяхме да си назначим някой Deep Blue, който просто да прилага решение A при ситуация A или решение В при ситуация В. Но не си избираме роботи да управляват. Защото няма правилни решения сами по себе си и независими от времето и пространството.
В тази ситуация, с това решение правителството щяло да спести около 150 млн.лв. И да се сдобие с ядосана, немотивирана и копнееща за отмъщение администрация. В администрацията работят основно далавераджии, некадърници и някаква част идеалисти, които получават малко и работят много.
Първите са там заради корупционните условия, които им е предоставила държавата. Вторите са там, защото не могат да бъдат никъде другаде. Третите са там, защото са безнадеждни оптимисти и искат да променят средата.
От следващия месец и трите групи ще получават с около 10% по-малко. Първата група ще краде повече. Втората група ще работи по-малко. Третата група ще намалее.
Така ГЕРБ си произведе опозиция. И се сдоби с враг в собственото си легло.
снимка: Министерски съвет
Нали трябваше да бъде различно »
Публикувано на: 10.03.2010 11:48, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли Бойко Борисов ГЕРБ криза правителство Симеон Дянков
“Никой не чете предизборни програми.” Натякваното клише от последните години обаче не може да бъде оправдание за неспазването на ангажиментите, които политиците поемат пред избирателите. Освен това не е вярно. Клишето.
Вероятно повечето хора наистина не четат предизборни програми. Но не всички избират кой да ги управлява само заради харизма, сексапил и оригинално говорене. Активните хора понякога четат. И колкото и да е дефицитно като явление, някои все пак гласуват и с разум. Всеки, който има вземане-даване с държавата, е внимателен към обещанията за данъци, осигуровки, регулации. Защото от това зависят парите му. А с държавата вземане-даване има всеки, който работи. Независимо от какъв мащаб е бизнесът му.
Днешните управляващи дойдоха с обещанието да намалят данъчно-осигурителната тежест. Дойдоха с обещанието да опростят правилата, да не пречат на бизнеса, да запазват работни места. Вероятно и затова мнозинството избиратели гласуваха за тях.
Вчера премиерът обяви идея за увеличаване на здравната вноска с 2%. Нова наредба на Националната агенция за приходите задължава стотици хиляди граждани да плащат осигуровки и като работодатели, и като наемници. Независимо дали имат доход. Това се нарича увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. В приетите от правителството “Икономически мерки за възстановяване на българската икономика” (27 юли 2009 - 27 април 2010 г.) думата “увеличаване” присъства само на едно място - “Увеличаване размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв.”. И го направиха. Но никъде не пише, че част от бизнеса ще трябва още да плаща и двойни социални осигуровки, а абсолютно всички граждани - по-висока здравна осигуровка. Това го няма в програмата. Нито в предизборната, нито в правителствената.
В тези програми пише също, че държавата ще върне ускорено на фирмите дължимия ДДС. Пише, че ще “оставят парите на хората и бизнеса”. Пише и за постоянен диалог с работодателски, синдикални и граждански организации и консултирано взимане на решения. И още много неща пише.
Българските граждани са на път да се сдобият с управление, за което не са гласували. А тази игра има правила - предизборните ангажименти се изпълняват, а управлението се сменя само с избори. Именно спазването на правилата на тази игра е направило богатите страни богати.
коментар и снимка от в-к “Пари“

