rssfu

Новите дрехи на блога »

Публикувано на: 09.05.2010 23:04, източник: dream keeper, етикети: Приятели радостно

Преди малко повече от месец, блогът беше рожденик – кротко и безшумно стана на 5 годинки. По този повод бях замислила серия от постове, един вид онлайн версията на неколкодневни тържества, но, разбира се, не стана, както го планирах. Ето защо, чак сега, започвам с главния подарък за самия блог – новата му дрешка. Отдавна [...]

Чудовищно! »

Публикувано на: 28.04.2010 18:36, източник: molif | bg, етикети: Adobe Fireworks Приятели Рисунки

Имам си една много, ама много любима илюстраторка. Не, всъщност имам дълъг списък с любими илюстратори, но испанката Моника Калво е едно от най-симпатичните вдъхновения изобщо.

Не съм писала досега за нея, но от самото начало на molif има линк към нея в колонката вдясно, та ако разгледате по-подробно блога и сайта й, ще ме разберете по-добре. Не зная какви техники използва, но стилът й ми харесва.

Някои от нейните илюстрации често-често са украсявали десктопа ми през годините, а тази винаги е способна да ми подобри настроението:

На пръв поглед встрани от темата, но всъщност – съвсем на място, държа да спомена, че предстои излизането на Adobe Fireworks CS5.

Понеже много обичам програмата и с удоволствие я използвам от дълго време, мога да я препоръчам на всеки – за уеб илюстрации е великолепна. Случайно знам, че тази версия ще бъде наистина стабилна и пълна с приятни изненади. Имах честта да й бъда бета-изпитател.

Доста се зарадвах на една от новите опции – Compound shape. Исках да я изпробвам някак, затова гледайки картинката с чудовищата на Моника на десктопа, се заиграх. Така се появиха тези шеметни създания:

Смелчаги – опитват се да уплашат дори мухите, които иначе са доволно нахални и безстрашни…

Да организираш »

Публикувано на: 22.04.2010 18:01, източник: Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев, етикети: Други Злободневни Приятели

Никак не е приятно да организираш събитие, в което са замесени десетки участници. Колкото повече се опитваш да угодиш, толкова по-трудно става. По думите на покойната ми баба: „Угод няма!“

Затова трябва един човек да излезе най-отпред и да каже: „Събитието ще се организира по този начин. От вас се очаква да направите това. Който не го направи, няма да участва.“

Мнозина ще се откажат. Но и да бяха останали, само щяха да развалят събитието. Мнозина ще се разсърдят. Но и да не бяха се разсърдили сега, щяха да си намерят друг повод за това.

Но и мнозина ще останат. И те ще са хората, за които е по-важно да се срещнат с останалите участници, отколкото къде ще се случи това, кой ще бъде там и какво ще се яде и пие.

Не угаждайте на всички. Просто им кажете какво ще се случва. Онези, които искат да дойдат, сами ще ви потърсят, за да ви улеснят при организирането. А онези, които няма да ви отговорят, по-добре да не ги виждате по време на събитието.

Like dreamers do :-) »

Публикувано на: 19.04.2010 19:44, източник: molif | bg, етикети: обща По пътя Приятели

Един от най-талантливите и прекрасни хора, които имам честта и удоволствието да познавам, се сдоби наскоро с редизайн на сайта си. Този кратък “рекламен” материал е специално посветен на Никсо – архитект, фотограф, художник, мечтател (и още):

След намесата на Мишел, който се беше посветил изцяло на задачата www.nixonixo.com да стане още “по-по-най”, вече можете не само да се разхождате по-свободно и лесно из сайта и архивите, но и да оставяте коментари – било под снимките, било под новите епизоди на комикса за лоса Евстати и хипопотама Архимед.

Приятна разходка.

Да обичаш – строго забранено! »

Публикувано на: 15.04.2010 10:36, източник: molif | bg, етикети: По пътя Приятели Хапки от реалността

От известно време следя внимателно темата за нелегалните бежанци и за лагера в Бусманци. Днес Светла отново ме порази с този текст – “Ако Аверик беше планина или куче”.
Както се отнасяме с природата, с животните, така се отнасяме и с хората – с възрастните, болните, децата, чужденците.
Кое ни е толерантното? Кое ни е справедливото? Никога няма да мога да си отговоря на някои въпроси.
Достатъчно трудности предлага животът сам по себе си, но е направо невероятно на какво е способно човечеството, когато измисля забрани, затвори и ограничения…
Да, знам – всичко е относително. Мнения има всякакви, но сега това не ме интересува. Смятам, че има универсални истини – отвъд произход и територия, отвъд имената. И тъкмо те си струва и трябва да бъдат защитавани.