rssfu

8 неща, които правят един човек европеец »

Публикувано на: 08.04.2010 18:52, източник: Блогът на Юруков, етикети: политика EU european points roles what makes us european европа европеец ЕС какво ни прави правила точки

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno vd Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
2. Уважение към различията на всеки народ
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас
4. Познаване на европейската история
5. Познаване и интерес към политическите процеси
6. Поне два чужди езика
7. Посещаване на поне четири страни-членки
8. Европейска идентичност наравно или пред националната

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка

Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.

Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.

2. Уважение към различията на всеки народ

В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.

3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас

В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.

4. Познаване на европейската история

Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.

5. Познаване и интерес към политическите процеси

Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.

6. Поне два чужди езика

В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.

7. Посещаване на поне четири страни-членки

До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.

8. Европейска идентичност наравно или пред националната

Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.

Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.

Конкурс за Европейска Младежка Столица – само месец до крайния срок »

Публикувано на: 19.12.2009 19:52, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия Идеи 2012 capital european rotterdam youth европа европейска кметства младежка млади образование столица

През Юни бях в Ротердам и попаднах на една инициатива на младежките организации там и Европейската Комисия за популяризиране на дейността на младите. Целта е всяка година да се избира град или общност от градове за Европейска Младежка Столица. Първата през 2009-та е Ротердам. Тези за 2010 и 2011 са вече избрани – Торино и Антверп. От тогава насам се опитвам да се свържа с български младежки организации и кмества. Сред първите има ентусиазъм, но осново трябва да е участието на градоначалството.

За мое учудване срока за кандидатстване за Столицата на 2012 е 25 Януари. Очаквах да е някъде до средата на Март. Хубавото е, че кметът не трябва да поема каквито и да е финансови ангажименти – целта е просто да се опише защо смята, че градът му залужава това признание, какви инвестиции е планирал в младежки проекти и инфраструктура през следващите години и каква подкрепа има на младежките организации. Въобще става дума за попълване на един фомуляр и представяне на града. Ако имате контакт с кмета или някой от заместник кметовете на общината ви, препратете му тези формуляри. В първия са разясненията и контактите за връзка, а втория е самото кандидатстване.

EYC2012 – Описание

EYC2012 – Формуляр