rssfu

Бельова църква Рождество Богородично »

Публикувано на: 08.08.2010 20:19, източник: [Медийно право] [Нели Огнянова], етикети: Uncategorized

“Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. “

1869,  Никола Образописов

поднових една от играчките си »

Публикувано на: 08.08.2010 17:21, източник: monstruesque, етикети: Uncategorized mundane

love is like a… quest »

Публикувано на: 06.08.2010 14:46, източник: monstruesque, етикети: Uncategorized

It’s unfortunate that when we feel a storm We can roll ourselves over ’cause we’re uncomfortable Oh well, the devil makes us sin But we like it when we’re spinning in his grip Love is like a sin, my love, For the ones that feel it the most Look at her with her eyes like a flame She will love you like [...]

Искам, искам, искам и все така заспивам »

Публикувано на: 04.08.2010 23:53, източник: Dennis', етикети: Uncategorized искам

Глупаво е да искаш всичко

Изтощително е постоянно да искаш повече

Безсмислено е да не искаш нищо.

Лека нощ!

Отвлечени размисли за културната реформа »

Публикувано на: 03.08.2010 21:17, източник: Illa's Blog, етикети: Uncategorized

Всичките спорове около политиката в областта на културата опират до дилемата популярно-елитарно. По цял свят позициите на елитарно се разклатиха някъде към средата на ХІХ в. У нас елитарното бе унищожено доста по-рано и направи постъпки да се възроди точно по времето, когато на Запад побеждаваше популярното. Сегашната реформа акцентира върху популярното, пък елитаристите(без кавички) негодуват. И като как да има обективни критерии кое е добро и кое недотам, що се касае до менажирането(sic!) на българските културни институции – каса или кауза? Causa perduta, както биха казали някои. Въпрос екзистенциален.

Не знам като как е било, когато Башо е писал класическото си хайку за жабата дето скача в езерото. Не знам, в ония негови години, дали вникването в тънкостите на будистките учения е било повсеместно достъпно или се искало прозрение свише. В наши дни се налага да изчетеш немалка част от фондовете на Народна библиотека, за да разбереш какво всъщност казва Башо. И защо, аджеба, нищо и никаква жаба влиза в световната класика.

Сега много народ пише хайку – къде по правилата, къде не… Будизмът вече няма нищо общо с тая работа. Образоваността – също. Няма лошо: светът от близо двеста години върви натам. Може да е за добро, може да е за лошо. Господ знае. Като се замислиш, чиста проба дзен.

Възможно е, навремето и хайкуто за жабата да е било придружавано от няколко тома бележки под линия. Т.е. да е било плод на елитарната култура. Възможно е всеки селянин безпогрешно да е разчитал посланието. Т.е. хайкуто да е било причислявано към популярната култура. И понеже сега дори културолозите да се нуждаят от час-два отсрочка (за подготовка) преди да отговорят на въпроса: поради что скачането на една жаба в блато е културен феномен, остава питането дали трябва тая жаба да живее през вековете, ако никой не знае за нея.

И като напиша хайку, което никой не разбира, значи ли, че не е добро хайку? Проблемът е, че понякога който няма нужда от обяснение относно предмета, няма да разбере езика в буквалния смисъл на думата. Пък който чете кирилица, едва ли разбира думите. И не можеш да упрекнеш когото и да било. Даже българчетата вече не знаят какво е „хурка“, щото никой вече не преде у дома. Е, японците все още знаят какво е „фурисоде“, ама докога? Младите дами все още го обличат за абитуриентския бал, но не истинско фурисоде, а шито от изкуствени тъкани във Виетнам. Понеже може да се пере. Истинското кимоно, едно че е скъпо само по себе си, но и поддръжката му ти излиза през носа. Затова традицията все още повелява за официални събития да се облича кимоно, но всеки носи облекло според джоба си – традицията изисква щедро финансиране. Елитарна работа. Дали ще се субсидира филхармоничен оркестър или работилница за гъдулки, (теоретично) вече е почти едно и също. И едното, и другото не може да се разчита на продажби, за да продължи да съществува. Не дай си боже скоро и девойките в Япония да престанат да обличат фурисоде за важните събития в живота си.

[Фурисоде е кимоно с дълги ръкави, носено от неомъжени млади жени. След сватбата ръкавите биват отрязвани - знак, че носителката му е обвързана.
В SecondLife аватарът ми си купи фурисоде и взе че се роди хайку:

в Другия живот
танцувах в фурисоде
насред Рьоанджи

Хайде, нали няма да ме питате за Рьоанджи? За идеята, че никога не можеш да видиш всички камъни едновременно и никога не можеш да видиш истинската картина. Никога не можеш да знаеш как всъщност стоят нещата.
В SL няма сезони, както и за жабата на Башо.
За граматиката си знам - падна жертва на изкуството горката ))]