rssfu

8 неща, които правят един човек европеец »

Публикувано на: 08.04.2010 18:52, източник: Блогът на Юруков, етикети: политика EU european points roles what makes us european европа европеец ЕС какво ни прави правила точки

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno vd Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
2. Уважение към различията на всеки народ
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас
4. Познаване на европейската история
5. Познаване и интерес към политическите процеси
6. Поне два чужди езика
7. Посещаване на поне четири страни-членки
8. Европейска идентичност наравно или пред националната

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка

Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.

Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.

2. Уважение към различията на всеки народ

В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.

3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас

В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.

4. Познаване на европейската история

Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.

5. Познаване и интерес към политическите процеси

Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.

6. Поне два чужди езика

В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.

7. Посещаване на поне четири страни-членки

До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.

8. Европейска идентичност наравно или пред националната

Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.

Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.

еднакво ли се оценява работата ни? »

Публикувано на: 14.03.2010 23:21, източник: Smiling, етикети: ежедневие Общи EU хора работа равенство джендер проблеми заплата заплащане европа

летището в София

Шарл де Гол летище, Париж

TH!NK2 – Мария за осъзнаването на проблема и дали се прави нещо за него »

Публикувано на: 20.11.2009 16:08, източник: Блогът на Юруков, етикети: Blogroll българия Идеи blogger climate change competition ejc EU th!nk think about it think09 think2 блог блогър василева мария промяната на климата статии състезание

Завършвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Мария. Макар да са само 6, те се радват на не-малък интерес – 1400 посещения. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото.

Тя започва с въпрос към читателите, какво може да се направи повече за осъзнаването на проблема с промяната на климата сред младите. Разисква дали трябва да има задължителни или доброволни акции и подтиква читателите за се замислят по въпроса и да го дискутират. Втората й статия посочва устойчивата реклама като начин да се борим с глобалното затопляне. Макар и невинни, флайърите, които ни раздават по улицата и плакатите, които виждаме всеки ден формират тонове и тонове отпадъци всеки ден. А реалността е, че огромна част от тях дори не биват поглеждани.

Следващата й статия е озаглавена „Вината за промяната на климата – признавам, че няма да се променим“ и пише за работата и в workshop-a „New media: all interactive, all public?“. Следва интервю с евро-депутата ни Кристиан Вигенин, където стигат до извода, че борбата минава през възприемането на нов начин на живот. Последната й за сега статия разглежда програмата на ООН за развитие на младежта и факта, че предимно се говори, а думите далеч не се превръщат в дела.

Всички статии на Мария може да намерите в профила й в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри.

Два европейски конкурса за артистичното във вас »

Публикувано на: 13.11.2009 18:45, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия Идеи Събития design eastern EU Europe photo photography дизайн европа ЕС източна конкурс Фотография югоизточна

Първият конкурс започна преди три седмици и се фокусира върху лицето на югоизточна Европа. Целта е да се съберат най-добрите снимки, които представят потенциалните нови членове на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция, Хърватска или Черна гора. Може да участват граждани на ЕС, както и на посочените страни. Представят се до три фотографии за всяка държава.

Снимките може да са от категориите: арт, танц и театър, филм, гастрономия, литература, музика и спорт. От категориите и условията на конкурса става ясна целта му – да представи другото лице на региона ни. Не измъчените пенсионери, бунтуващите се младежи, пищните вили на мафията и контраста им с бедността на циганите, а културата, храната и това, което формира идентичността ни. Мисля, че разбирам философията им – за може европейската общественост дори да се замисли да приеме новите членки, те трябва първо да видят другото им лице – отвъд новините и статистиката. В случая на България и Румъния това не се случи и последвалият голям интерес към „новите съседи“ генерира доста прибързани заключения и „сензационни“ репортажи.

Ако искате да се включите, може да го направите на официалната страница на конкурса до 20. Януари 2010. Наградите включват фотографска техника за няколко хиляди евро, фото-изложби и пътувания из Европа. Ако имате въпроси, напишете коментар отдолу и ще ви изпратя контакта на организаторите на конкурса. Впрочем те предлагат и възможност за размяна на банери на всички, които искат да рекламират тази инициатива на техния сайт.

Вторият конкурс се провежда от Европейската комисия и крайния му срок е 30. Ноември (още три седмици). Целта му е да открие най-добрия плакат за Деня на Европа (9-ти Май). Освен 2000-те евро награда, работата на победителя не само, че ще бъде преведена на 27 езика и ще краси сайта на Комисията, но и ще бъде видяна от десетки милиони из цяла Европа.

Всички подадени предложения ще бъдат оценени от жури и сведени до 12 финалисти. После те ще бъдат обявени на сайта на комисията за гласуване и обществеността ще реши кой е най-добър. Имате предостатъчно време за да вземете участие, ако графичния дизайн е в кръвта ви.

Ето и двете статии на Дневник за конкурсите тук и тук.

Три нови статии за Th!nk състезанието - избори, партии и цигани »

Публикувано на: 04.04.2009 18:25, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян българия Идеи политика Bulgaria elections EU th!nkaboutit09 thinkaboutit09 блог блогър Брюксел българия депутати евродепутати евроизбори европа ЕС избори парламент ротердам състезание

След първите ми две статии, написах още три, с които исках да дам повече знания за ситуацията в България на читателите на този европейски блог. Както писах и преди, целта на това блогърско състезание е да предизвика интерес у младите към ЕС и евро-изборите.
Както всички знаем тези теми не са въобще от най-популярните в България, а същото важи и за цяла Европа. Затова за да стимулират блогърите да пишат за това, Европейският Журналистически Център (EJC) организираха състезание с множество награди за стил на писане, посещения, гласуване на читателите и най-голям ефект. Като пример - когато прочетете някоя статия в блогът Th!nk About It, под нея ще намерите 5 звездички и с тях ще може да я оцените. В края на всеки месец до изборите се избира статията с най-голям среден брой гласове и авторът получава награда лаптоп. За март победителя беше George Jiglau от Румъния със статията си за Европа и циганите.

Новините около състезанието и мен са три. Първо, на 15 Юни ще се проведе церемонията по награждаването в Ротердам. Поканени са всички блогъри, които участваха в януарското събитие и които са спазили регламента. Най-вероятно и аз ще участвам, което означава, че два-три дни ще съм в Холандия. Също така спечелих един Flip камкодер от състезанието. Определят го като идеален за блогъри, защото може много бързо да се свали видеото и да се качи в Youtube без да трябва да се обработва допълнително. Трето, в края на този месец най-вероятно ще се присъединя към група студенти, които обикалят столиците на ЕС с цел да научат повече за Европа. Целта ми е да ги разпитам какво знаят вече и какви са впечатленията ми. Ако получа Flip камерата до тогава ще ми влезе в употреба.

Ето и последните ми три статии в обратен хронологичен ред. Вижте ги и гласувайте за мен, ако ви харесват:

Резултатите от евро-изборите в България

Въпреки провокативното заглавие, това очевидно е личното ми мнение за изхода от евро-изборите. Казвам, че поради ниския интерес у българите за проблемите и темите в Европейския Парламент, изборите за евро-депутати ще се използват до голяма степен като барометър от партиите за месните парламентарни избори. Описвам познатите ни политически противоборства и моята оценка коя партия колко места ще получи в евро-парламента. Отчитам също, че има вероятност малки и нови партии като Зелените да успеят да вземат едно място предвид широката подкрепа и активност на защитниците на природата и недоверието към големите партии, които вече са във властта.

Пълната статия може да прочетете тук: The results of the bulgarian EP elections

Основи на българската политика

Прецених, че за да говоря за вътрешната ни политика, трябва първо да изясня кой кой е и какво прави. Опитал съм се да бъда максимално обективен, макар и в статията да прозират личните ми пристрастия. Все пак смятам, че съм успял да се разгранича от клюкарските анализи по телевизиите и да покажа опасенията и предпочитанията на голяма част от гласоподавателите. Ако смятате, че не съм прав, ще се радвам ако напишете вашата гледна точка на английски в коментарите под статията в блогът Th!nk About It. Надявам се също така, че ще оцените статията (със звездичките под нея) за стил, оформление и изчерпателност, а не според политическите си убеждения.

Пълната статия може да прочетете тук: Bulgarian Politics 101

Да бъдем реалисти: Как могат да се решат проблемите на ромите?

Написах това в отговор на статията на George Jiglau за циганите. Основно изразявам несъгласие с виждането му, че е работа не ЕС да се справя с “проблемите на ромското население”. Пиша как стои ситуацията в България в моите очи и обяснявам, че циганските общества са толкова разпокъсани и разнородни в различните страни, че е невъзможно да се говори за единен подход за подобряване на ситуацията им. Затова смятам, че всяка държава трябва да бъде оставяна да се справи сама, като ролята на ЕС трябва да бъде не да хвърля пари за нови къщи и консултанти, а на наблюдава и следи напредъка. В същото време посочвам като основна пречка дълбоко вкоренените предразсъдъци у хората и липсата на желание у не малко цигани за промяна и интеграция.

Пълната статия може да прочетете тук: Getting real: How can the problems of the roma be solved?