rssfu

Източни пиеси с в. Труд »

Публикувано на: 18.03.2010 22:17, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: Новини 2009 eastern plays Kамен Калев Saadet Aksoy Източни пиеси Николина Янчева ованес торосян Христо Христов

Не съм предполагал, че някога ще цитирам в. Труд, но ето:

От 18 март тръгва хит номер 2 от DVD-колекцията на “Труд” “Ново българско кино”. Заглавието е “Източни пиеси”, а успехът му се простира от Кан до Токио. Филмът на Камен Калев бе включен в елитната програма “15-дневката на режисьорите” в Кан. След този летящ старт “Източни пиеси” се скъса да печели награди.

Черешката на тортата бе “Златен дракон” за филм от феста в Токио. В Страната на изгряващото слънце “Източни пиеси” взе още призове за режисура и най-добър актьор.

Можете да си купите филма с вестник “Труд” на обща цена 4,90 лв. от 18 март.

И след като си го купите, давайте DVD-то на приятели, само в случай че вторите не са успели да се доберат до дискчето… при това поне след година и продължително ръчкане от ваша страна да си го купят.

Рибка боец »

Публикувано на: 07.03.2010 21:41, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: + ревюта 2009 Andrea Arnold fish tank Katie Jarvis драма

Миа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински „панелак“. Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутии и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже „обичам те“ там, той казва „мразя те“.

Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците ѝ не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си – страхотния Michael Fassbender от страхотния „Hunger“!

В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му. Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.

В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin’. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Michael Fassbender, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се „избистрят“- „специално“ училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.

Andrea Arnold е свършила работата си „мъжки“ и Fish Tank заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.

Katie Jarvis е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът ѝ е толкова мощен, играта ѝ е толкова натуралистична и естествена (Katie Jarvis привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен.

Докато светът още е в захлас от постиженията на сай-фай жанра, Fish Tank неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница.

Camera Obscura

Merantau »

Публикувано на: 05.03.2010 17:19, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: - one minute review 2009 Gareth Evans Iko Uwais Merantau драма екшън

Както твърде често се случва напоследък, трейлъръти към дадена лента са класи над самата нея, а именно това е случаят при Merantau. Когато трейлърът се появи преди има няма година, почти започнах да се кланям на индонезийската продукция, но уви, надеждите ми си останаха без покритие. Сценарият е второразреден, да не кажа и по-зле, а самият филм е заснет като реклама на Iko Uwais (a new breed of action hero някой друг път) и на бойното изкуство силат, което е произлязло в района на Малайзия, Индонезия и страните наоколо. За съжаление обаче, бойните хореографи са смъкнали всичко това да нивото на уличния бой, премахнали са изкуството от уравнението, както и атрактивността и акробатичността, които биха го направили една идея по-интересни. Разни философски въпросчета прелитат, местни традиции ни се представят, а аз унило се прозявах. Дори и добрата операторска работа на Matt Flannery не успява да оправи положението, поставяйки филма едновременно в две странни противоположности – красив, но скучен.

По жицата »

Публикувано на: 05.03.2010 12:10, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: ревюта 2009 Drew Barrymore Everybody's Fine Kate Beckinsale Robert De Niro Sam Rockwell драма

При все протяжния си стил на преразказ, Everybody’s Fine на Kirk Jones е повече от предколеден семеен филм, най-малкото защото изобщо не е „хепи“.

Франк – Де Ниро, е пенсиониран кабелен техник, който осем месеца след смъртта на съпругата си предприема пътешествие за заздравяване на връзката с четирите си пръснати в Денвър, Чикаго, Ню Йорк и Лас Вегас деца. През прозорците на автобусите и влаковете го наблюдава делото на живота му – реещите се от стълб на стълб километри жици. Кабелите с които Франк е изучил децата си, проводниците които през цялото време озвучават техните обезпокоени от внезапната му поява гласове. Срещите им протичат в негласно установените междупоколенчески правила на „превенция от истината“. Комуникацията между тях е като тази между аналоговото апаратче и изключената плазма на една от дъщерите, която Франк „щраква“ (страхотно намерена метафора). На стоп-кадър всичко изглежда чудесно, но Франк разбира, че никое от децата му не е това, който той е желал да бъде и за което цял живот е работил. Пътуването му е пътуване към миналото, там, където са се тъкали нишките на толкова деликатните семейни взаимоотношения. В настоящето го връща разклатеното му здраве и последвалата истина за четвъртото му, и най-талантливо дете Дейвид. Драматичния развой е подсилен с тревожни прогнози за настъпващия ураган (Алис) аналогична музика и спираловиден диалог – Франк неизменно започва и приключва разговорите с едни и същи реплики за щастието, които придобиват смисъл след поантата на края.

Цялата „развий-таланта-си“ линия съдържа косвените препратки към биографията на Де Ниро (баща му е бил художник) и участието му в „Големите надежди“; личния му проект „История от Бронкс“. Той е убедителен като аналогов татко, както е убедителна и играта на Сам Рокуел, Дрю Баримор и Кейт Бекинсейл в малкото им отредено екранно време. Но най-достоверна е тезата, излязла от устата на една тираджийка :

„Човек се самоунищожава сам през цялото време. Пие повече от колкото трябва, яде повече отколкото трябва и през цялото това време си намира оправдание да го прави.“

Camera Obscura

The Cove »

Публикувано на: 01.02.2010 06:19, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: + one minute review 2009 Joe Chisholm The Cove документален драма

Делфини, кървавочервен залив, хубава музика, симпатичен дядка. Документален филм за избиването на делфини в Тайджи, Япония. Пред погледа ни се разкрива един оригинален план за проникване и изобличаване на въпросните деяния, който достойно замества художествената измислица и носи достатъчно тръпка. Филм, в който фотографията е най-мощното оръжие.

Лентата може и да е донякъде пропагандна, едностранчива, пресилена и т.н… но кой каза, че само „лошите“ могат да си служат с пропаганда?
Главният герой обаче казва: „Ако не можем да спрем това, ако не можем да поправим това – какво остава за по-големите проблеми! Няма надежда.“