rssfu

Рибка боец »

Публикувано на: 07.03.2010 21:41, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: + ревюта 2009 Andrea Arnold fish tank Katie Jarvis драма

Миа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински „панелак“. Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутии и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже „обичам те“ там, той казва „мразя те“.

Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците ѝ не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си – страхотния Michael Fassbender от страхотния „Hunger“!

В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му. Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.

В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin’. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Michael Fassbender, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се „избистрят“- „специално“ училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.

Andrea Arnold е свършила работата си „мъжки“ и Fish Tank заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.

Katie Jarvis е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът ѝ е толкова мощен, играта ѝ е толкова натуралистична и естествена (Katie Jarvis привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен.

Докато светът още е в захлас от постиженията на сай-фай жанра, Fish Tank неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница.

Camera Obscura

Merantau »

Публикувано на: 05.03.2010 17:19, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: - one minute review 2009 Gareth Evans Iko Uwais Merantau драма екшън

Както твърде често се случва напоследък, трейлъръти към дадена лента са класи над самата нея, а именно това е случаят при Merantau. Когато трейлърът се появи преди има няма година, почти започнах да се кланям на индонезийската продукция, но уви, надеждите ми си останаха без покритие. Сценарият е второразреден, да не кажа и по-зле, а самият филм е заснет като реклама на Iko Uwais (a new breed of action hero някой друг път) и на бойното изкуство силат, което е произлязло в района на Малайзия, Индонезия и страните наоколо. За съжаление обаче, бойните хореографи са смъкнали всичко това да нивото на уличния бой, премахнали са изкуството от уравнението, както и атрактивността и акробатичността, които биха го направили една идея по-интересни. Разни философски въпросчета прелитат, местни традиции ни се представят, а аз унило се прозявах. Дори и добрата операторска работа на Matt Flannery не успява да оправи положението, поставяйки филма едновременно в две странни противоположности – красив, но скучен.

По жицата »

Публикувано на: 05.03.2010 12:10, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: ревюта 2009 Drew Barrymore Everybody's Fine Kate Beckinsale Robert De Niro Sam Rockwell драма

При все протяжния си стил на преразказ, Everybody’s Fine на Kirk Jones е повече от предколеден семеен филм, най-малкото защото изобщо не е „хепи“.

Франк – Де Ниро, е пенсиониран кабелен техник, който осем месеца след смъртта на съпругата си предприема пътешествие за заздравяване на връзката с четирите си пръснати в Денвър, Чикаго, Ню Йорк и Лас Вегас деца. През прозорците на автобусите и влаковете го наблюдава делото на живота му – реещите се от стълб на стълб километри жици. Кабелите с които Франк е изучил децата си, проводниците които през цялото време озвучават техните обезпокоени от внезапната му поява гласове. Срещите им протичат в негласно установените междупоколенчески правила на „превенция от истината“. Комуникацията между тях е като тази между аналоговото апаратче и изключената плазма на една от дъщерите, която Франк „щраква“ (страхотно намерена метафора). На стоп-кадър всичко изглежда чудесно, но Франк разбира, че никое от децата му не е това, който той е желал да бъде и за което цял живот е работил. Пътуването му е пътуване към миналото, там, където са се тъкали нишките на толкова деликатните семейни взаимоотношения. В настоящето го връща разклатеното му здраве и последвалата истина за четвъртото му, и най-талантливо дете Дейвид. Драматичния развой е подсилен с тревожни прогнози за настъпващия ураган (Алис) аналогична музика и спираловиден диалог – Франк неизменно започва и приключва разговорите с едни и същи реплики за щастието, които придобиват смисъл след поантата на края.

Цялата „развий-таланта-си“ линия съдържа косвените препратки към биографията на Де Ниро (баща му е бил художник) и участието му в „Големите надежди“; личния му проект „История от Бронкс“. Той е убедителен като аналогов татко, както е убедителна и играта на Сам Рокуел, Дрю Баримор и Кейт Бекинсейл в малкото им отредено екранно време. Но най-достоверна е тезата, излязла от устата на една тираджийка :

„Човек се самоунищожава сам през цялото време. Пие повече от колкото трябва, яде повече отколкото трябва и през цялото това време си намира оправдание да го прави.“

Camera Obscura

The Cove »

Публикувано на: 01.02.2010 06:19, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: + one minute review 2009 Joe Chisholm The Cove документален драма

Делфини, кървавочервен залив, хубава музика, симпатичен дядка. Документален филм за избиването на делфини в Тайджи, Япония. Пред погледа ни се разкрива един оригинален план за проникване и изобличаване на въпросните деяния, който достойно замества художествената измислица и носи достатъчно тръпка. Филм, в който фотографията е най-мощното оръжие.

Лентата може и да е донякъде пропагандна, едностранчива, пресилена и т.н… но кой каза, че само „лошите“ могат да си служат с пропаганда?
Главният герой обаче казва: „Ако не можем да спрем това, ако не можем да поправим това – какво остава за по-големите проблеми! Няма надежда.“

Златен Глобус 2010 »

Публикувано на: 18.01.2010 09:13, източник: Framespotting - блог за кино., етикети: Новини 2009 avatar Christoph Waltz Crazy Heart Dexter Golden Globe Inglourious Basterds james cameron Jeff Bridges Julianna Margulies Meryl Streep Michael C. Hall Mo'Nique Robert Downey Robert Downey Jr. Sandra Bullock The Hangover The White Ribbon UP Up in the Air златен глобус

Ето че се изтърколи и тазгодишния Златен Глобус, 67^ми поред. Домакин на вечерта бе Ricky Gervais – един от създателите на култовия „The Office“, който пък е един от най, ама най-добрите сериали за всички времена. По традиция водещият не пропусна да се избъзика с редица имена в залата, като имаше и доста добри попадения.

Измежду разпиляните победители и някои посредствени заглавия, над всички като че ли бе Martin Scorsese. Той получи специалната награда на Cecil B. DeMille, а с нея и по-голямо внимание и тържественост дори от призьорите в основните категории. На което кинаджията се отблагодари с подобаваща реч.

Машината Avatar загря за предстоящите Оскари. Филмът очаквано взе големия приз („Най-добра драма“), а James Cameron бе набеден за „Най-добър режисьор“, макар и за миг да си помислих, че имиджът на Tarantino може да го измести от първото място, докато иначе тайничко стисках палци за Kathryn Bigelow. На сцената фалшът бе пълен и Cameron дори говори на езика на’ви. Oчаквам в бъдеще да бъде учредена „специална награда на Аватар“ – синьо-зелен глобус, символизиращ Пандора.

В условията на сравнително слаба конкуренция The Hangover записа името си в графата „Най-добър мюзикъл или комедия“.

При актьорите Jeff Bridges (за Crazy Heart) и Sandra Bullock (за The Blind Side) грабнаха отличията за най-добра роля. Абонираната за награди Meryl Streep пък отново се доказа, осребрявайки едната от двете си номинации. И ако номинациите ѝ не бяха в една и съща категория („Най-добра женска роля в мюзикъл или комедия“), то може и би наградите щяха да са две…
В аналогичната категория, но за мъжете, глобусът падна в краката на изключително актуалния напоследък Robert Downey Jr., вече известен и като Sherlock Holmes.

Измежду многото си и различни номинации, Up in the Air извоюва единствено приза за най-добър сценарий.

При анимациите спечели Up, а при чуждестранните филми – немския The White Ribbon, в конкуренцията на силно европейско кино.

Следва пълен списък с номинациите и победителите в съответните категории…

Най-добър филм – драма:
• Avatar
• The Hurt Locker
• Inglourious Basterds
• Precious
• Up in the Air

Най-добър филм – мюзикъл или комедия:
• The Hangover
• (500) Days of Summer
• It’s Complicated
• Julie & Julia
• Nine

Най-добър актьор – драма:
• Jeff Bridges – Crazy Heart
• George Clooney – Up in the Air
• Colin Firth – A Single Man
• Morgan Freeman – Invictus
• Tobey Maguire – Brothers

Най-добра актриса – драма:
● Sandra Bullock – The Blind Side
• Emily Blunt – The Young Victoria
• Helen Mirren – The Last Station
• Carey Mulligan – An Education
• Gabourey Sidibe – Precious

Най-добър актьор, поддържаща роля – драма:
• Christoph Waltz – Inglourious Basterds
• Matt Damon – Invictus
• Woody Harrelson – The Messenger
• Christopher Plummer – The Last Station
• Stanley Tucci – The Lovely Bones

Най-добра актриса, поддържаща роля – драма:
• Mo’Nique – Precious
• Penélope Cruz – Nine
• Vera Farmiga – Up in the Air
• Anna Kendrick – Up in the Air
• Julianne Moore – A Single Man

Най-добър актьор – мюзикъл или комедия:
• Robert Downey, Jr. – Sherlock Holmes
• Matt Damon – The Informant!
• Daniel Day-Lewis – Nine
• Joseph Gordon-Levitt – (500) Days of Summer
• Michael Stuhlbarg – A Serious Man

Най-добра актриса – мюзикъл или комедия:
• Meryl Streep – Julie & Julia
• Sandra Bullock – The Proposal
• Marion Cotillard – Nine
• Julia Roberts – Duplicity
• Meryl Streep – It’s Complicated

Най-добър режисьор:
• James Cameron – Avatar
• Kathryn Bigelow – The Hurt Locker
• Clint Eastwood – Invictus
• Jason Reitman – Up in the Air
• Quentin Tarantino – Inglourious Basterds

Най-добър сценарий:
• Jason Reitman, Sheldon Turner – Up in the Air
• Neill Blomkamp, Terri Tatchell – District 9
• Mark Boal – The Hurt Locker
• Nancy Meyers – It’s Complicated
• Quentin Tarantino – Inglourious Basterds

Най-добра анимация:
• Up
• Cloudy with a Chance of Meatballs
• Coraline
• Fantastic Mr. Fox
• The Princess and the Frog

Най-добър чуждестранен филм:
• The White Ribbon (Germany)
• Baarìa – La porta del vento (Italy)
• Broken Embraces (Spain)
• The Maid (Chile)
• A Prophet (France)

Най-добра музика:
• Michael Giacchino – Up
• Marvin Hamlish – The Informant!
• James Horner – Avatar
• Abel Korzeniowski – A Single Man
• Karen O, Carter Burwell – Where the Wild Things Are

Най-добра песен:
• „The Weary Kind“ – Crazy Heart
• „Cinema Italiano“ – Nine
• „(I Want To) Come Home“ – Everybody’s Fine
• „I See You“ – Avatar
• „Winter“ – Brothers

При сериалите, сред колоси като House, Dexter и True Blood изпъкна… Mad Men.

Michael „Dexter“ Hall, който преди дни обяви, че се бори с рак на лимфните възли, спечели приза за най-добър актьор при драмите. От женска страна го допълни Julianna Margulies с ролята си в The Good Wife. Един от малкото случаи, когато мой фаворит спечели статуетката бе този с John Lithgow, който бе отличен с най-добра поддържаща роля за превъплъщението си в The Trinity Killer (Dexter, сезон 4).

–

Владо’s Edit: за да получите четириминутна представа за гения на Рики Джървейс и привидния му отказ да се съобразя с каквито и да е граници и благоприличие, добрите хора от NBC ни предоставя встъпителните му слова: