rssfu

Човекът Гугъл (The Google Man) »

Публикувано на: 10.03.2010 20:34, източник: 2060, етикети: човек ѻ Всичко останало 2060 Google човек

През 2060, че и по-рано, Човекът Гугъл ще има имплантиран в мозъка чип и директен достъп до търсачката на Google през суперскоростна безжична интернет връзка.

Той ще може да вижда директно резултатите от търсенето на виртуалния екран, проектиран в ириса на окото му.  Нещо като функционалност за „усилена реалност“.

Спорът с него ще е невъзможен. Той просто ще провери в Гугъл веднага и обори аргумента.  В същото време той няма да се опитва да помни нищо, освен ключови думи или значения, които могат да се дефинират от такива думи, за да му помогнат да търси по-добре.

Той определено ще има инсталирана най-новата платформа, наречена Google Life Analytics, която ще му помага да оптимизира живота си и своята ефективност.   Тази платформа ще има нещо като GPS връзка, както и ще е свързана към биометричен хардуеър и тялото, измервайки къде ходи, колко бързо се движи, пулс, кръвно, и т.н. . Системата ще бъда също свързана към календара със срещите на Гугълмен с конкретни хора с Facebook/Linkedin профили и неговата платежна информация от кредитни карти , електрони или мобилни разплащания.. Тази платформа ще му помага да взима правилните решения в живота в области като фитнес, бизнес, харчене, връзки,, забавления и др.

Той ще живее в къща, изградена на принципа на zero-net house – т.е. такава, която произвежда толкова енергия, колкото консумира.  В къщата си ще има ултрабърз безплатен интернет спонсориран от …естествено Гугъл.  Единствената уловка в офертата ще бъде, че когато затвори очи преди лягане, трябва да изгледа 2-3 реклами Google Ads, долу вдясно на своя виртуален екран, проектиран директно в мозъка му…

от къде започва толерантността »

Публикувано на: 27.02.2010 00:44, източник: Smiling, етикети: никакви стра толерантност човек

толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.

толерантността на пътя – да “пуснеш” някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш “айде ма”, да не бипнеш на светофара още на жълто.

малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например

толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.

знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.

така искам този малък човек вече да порасне. но не би.

Future Room »

Публикувано на: 22.02.2010 17:46, източник: 2060, етикети: комуникации Семейство човек Дарвин дом комуникация образование Семейство стая човек

Някой ден, например през 2060 г., нашите домове няма да имат сегашните стени и тавани, а това ще бъдат едни огромни екрани. Като всеки монитор. Няма да има нужда и от прозорци. Екраните ще са прозорци с всякаква гледка. През 2060-a ние ще седим в стаята си с едно дистанционно в ръка и ще си ходим, където поискаме – и където е разрешено – цъкайки копчета. Искаш да поговориш с роднини и трети лица от други квартали, градове, континенти?

Добре. Искаш достъп, получаваш и едната стена се слива с техния хол. Ето: те гледат телевизия (на тяхната си стена; телевизията също е част от вашата стая, вие сте част от всеки филм и репортаж), обръщат се към теб, говорите, ядете, пиете – все едно сте в една стая. Училищата ще бъдат същото интерактивно нещо. Ето: оттатък е ученикът Тошко, по програма имат математика, Тошко включва стената и много други тошковци – от класа му – пускат стените си, а там виждат едно – г-жа Еди Кояси-Иванова, преподавателката им по математика (или дори неин вечен запис, клип с поредния урок), стои в дома си, пред учебната дъска, и им провежда урок. После десет минути междучасие – и екранът се сменя: децата си избират кой с кого от класа да се вижда, може и с повече, екранът позволява да вмести в себе си много екрани. Или друго. Искаш слънце? Готово. Избираш от коя точка на планетата да го пуснеш и го пускаш в стаята си, през екрана. Е, вярно. Ще липсват основни природни закономерности. Екранът не излъчва топлината на слънцето – заменя го климатикът в стаята. Вярно. Дарвин ще тържествува, защото като липсват или са намалени до минимум преките контакти, поколенията ще се изграждат без стимула, великия стимул на конкуренцията. Ще растат под напора на контрола: родителите винаги ще могат да наблюдават децата си (и от това ще се появи своеобразен ангажимент на спокойствието), властите винаги ще могат да се намесят в живота на подопечните си (приучавайки или отучвайки ги от едно или друго). Чакайте… Още не е ли рано за този въпрос? Добре, задайте го, нека прозвучи от вашата уста.

– Какъв е смисълът на всичко това? – казвате вие.

Има ли смисъл във всичко това, питате? Естествено, че ще има. Човекът е такова същество, че може да съществува в паралелни реалности. Този свят, който описвам сега, няма да пречи на онзи, който съществува навън сега. Хората ще се срещат, природата ще си тече, но това ще бъдат други хора, с оформени съзнания по друга матрица, която няма да прави задължителен физическия контакт, ще може да го замества пълноценно (!?) с интерактивния. Аз не знам какви ще бъдат онези хора. Но със сигурност Дарвин ще бъде заменен от някой Ню Дарвин, който ще формулира принципа на този вид съществуване. (Може би принципът на конкуренцията ще съжителства или ще се заменя от принципа на конференцията?) Защото нека не забравяме: Дарвин формулира теорията си, наблюдавайки цялата гама на живата природа, за да я предложи и по отношение на човека. Обаче човекът е доказал, че освен млекопитаещо, тоест вид бозайник, е и виртуален, тоест може да гради паралелна реалност – и физическа, и метафизическа. Човекът е за нашата планета единствената жива твар, която може кардинално да влияе на живота в нея, да видоизменя, да руши естеството и все заради творческата стръв, заложена във и заради интелекта му.

И наистина. Човекът е крехък. Едно прекъсване на тока го изтръгва от новата му виртуалност. Той е зависим от произведенията си и горивото им. Човекът е косъм – в косата, сред другите косми, е голяма прическа (сила), но изтръгнат от скалпа, е беззащитен. И когато някой ден скалпът оплешивее… Недай боже.

2060 »

Публикувано на: 19.02.2010 11:22, източник: 2060, етикети: човек

Човекът ще може да се телепортира:)

след 50 години… »

Публикувано на: 18.02.2010 13:20, източник: 2060, етикети: човек

Мисля, че идеята е добра, имайки предвид истерията на „днешния ден“. Но…
Красотата на утрешния ден се изразява в това, че той е неизвестен, че ни предлага нещо ново, нещо, което не е нужно да си представяме. Всеки миг, в който си представяме близкото или далечно бъдеще, губим от настоящето, но…Но въпреки това едно сапунено мехурче от бъдещето понякога долита до нас и ние поглеждаме вътре, уж случайно…

Аз виждам земята много „изчистена“ и готова да навлезе в сериозен нов етап на човешката еволюция.
Виждам усмихнати хора да се разхождат по зелени поляни; виждам племенни общности и засадени растителни култури, домашни животни, хора, които месят хляб; хора, които извършват определени дейности – има много движение; коне помагат за придвижването. Има и хора, които си ходят сами и пеш, но те също са усмихнати и където и да пристигнат са добре дошли.
Разбира се, начинът им на живот е осъзнат личен избор. Хората живеят, имайки предвид целия опит на човечеството до момента и се вслушват в инстинктите си.

Не мога да пропусна да спомена, че хората населяващи земята, са близо една трета от настоящите (като бройка), защото тежките вируси, които са тръгнали от Африка преди 30 години са унищожили близо две трети от човечеството и голяма част от великите му изобретения (прозаичен пример: самолет, компютър, глобална мрежа).
Сякаш някакъв естествен подбор на вируса е подминал силните тялом и духом и тези, които притежават вътрешна красота и чистота.
Все пак да не задълбочаваме в процеса, а в това, което виждаме…
Хората са еволюирали до степен, че когато се раждат, вече знаят езика си – той е еднакъв на цялата планета.
Опитът ги е довел до реален свободен избор. Разликата между половете е несъществена (като изключим физическите белези понякога), няма борба за надмощие, всички войни са отдавна надживяни.
Изборът е въз основа на собствено желание, а не на съпътстващи фактори и обстоятелства. Погледнати отстрани хората изглеждат шарени, щастливи, усмихнати, топли, свободни и искрени във взаимоотношенията си.
Осъзнали са, че когато обичат – обичат човека, а не цвят на косата, пол, раса…
Освен племенното групиране на общности, което не е статично – има невероятен обмен между племената, който се основава единствено на свободната воля и избор, има и вътрешноплеменно групиране. То е изцяло зависимо от желанието на хората – по двама, по трима, по десет, по петнадесет човека.
Естествения подбор е оставил по-скоро добри и духовно развити човеци, така че тези общества са като духовните резервати, за които определени хора само са мечтаели преди петдесет години.
Децата, които се раждат са изключително здрави, умни, растат почти изцяло под открито небе, а самостоятелността им е изумителна (от днешна гледна точка).
Хората в племената живеят в такъв синхрон помежду си, че комуникацията между тях се осъществява предимно с поглед.
Усетли са своето място в природата и са го заели – станали са част от цялото.
Ценностите и ценностната система определено са започнали да насочват човечеството към един нов етап от цялостното му развитие…
И зараждането на този етап започва тогава!