rssfu

Защото трябва да се научим да сме хора! »

Публикувано на: 09.04.2010 20:24, източник: 2060, етикети: човек

Защото наистина трябва да се научим да живеем, а не просто да съществуваме. Да унищожаваме своя дом, своята планета, а в замяна нищо. Трябва да се научим да не бъдем толкова егоистични и нахални. А до 2060 година, ако не се случи чудо и самите хора не вземат в ръце съдбите си, не се опитат да ги променят  и не спрат да мислят само за себе си и нищо друго… ще понесем последствията.Защото нека технологиите да се развиват, нека направят и робот, който може да мисли, нека той да ни замести! Защото с каква цена правим това? За да удовлетворим себе си причиняваме злини на природата и на всичко около нас. Как хората са се справяли преди години, без да има милиони модели на една и съща джаджа – ами просто са се радвали на малките неща…

Ние няма да се променим до 2060 година, ще си останем същите идиоти, които искат да имат всичко и гледат само на тях да им е добре. Може би вече напълно ще забравим какво е да си човек, какво е да обичаш, да плачеш, да се радваш и да се смееш. Защото ние сме „най-великите“ и трябва да сме над всичко. Не, такава промяна няма да има – ще има просто „край“. Не такъв, какъвто е представен по филмите, в библията и т.н. - а край на истинския човек. Защото той ще „умре“, ще се загуби из машини и боклуци, но вече ще е късно и грешката няма да бъде поправена… Ако днес не се погрижим за утре, след 50 години това утре ще е различно – неприветливо и тъмно. Но вече ще е късно… прекалено късно.

Нашите фантазии ще спасят ли света или ще го погубят? »

Публикувано на: 07.04.2010 22:26, източник: 2060, етикети: медии човек ѻ Всичко останало

Нашите фантазии ще спасят ли света или ще го погубят?

Какво мислите по този въпрос? Към какво се стремим – към по-добро бъдеще или мислим само за себе си, как да направим далавера и как да имаме изгода от вършената работа? Някои излизат по медиите и казват ,че са патриоти, че вършат добро за страната ни. Нима открадването на милиони и правенето на далавери на гърба на бедните е патриотизъм,  много се съмнявам. Никой не прави добро за обществото. Това не е чак толкова фатално , фаталното е ,че който иска да прави добро за обществото го наричат „луд и ненормален“. Как ще вървим към по-добро като мислим така? Първо трябва да се променим ние, за да тръгнат нещата към по-добро.

Два юбилея – един избор »

Публикувано на: 06.04.2010 02:06, източник: 2060, етикети: Енергия и Екология политика човек ѻ Всичко останало бъдеще екология икономика климат климатични промени политика свят

На 18-и декември 2060 година беше отбелязана една тъжна годишнина. На този ден преди 51 години световните лидери се бяха събрали в Копенхаген, за да изготвят глобален договор за борба с климатичните промени. Вместо това те стигнаха до едно необвързващо споразумение, в което големите държави обявиха, че признават научните доказателства за глобалното затопляне и нуждата от действие (ограничаването на затоплянето до 2 градуса по Целзий). Но спряха дотук. Всички конкретни числа бяха с пожелателен тон, всички цели – необвързващи. Последвалите срещи на високо равнище само продължиха споровете и увеличиха различията. Светът остави климатичната си политика на автопилот.
На конференцията в датската столица присъстваха представители на Бангладеш, Малдивските острови и Тувалу – все страни, които днес отдавна вече не съществуват вследствие на покачването на морското равнище. Много от някогашните им жители мигрираха в съседни страни, създавайки хуманитарни катастрофи. Някои изобщо не успяха да се спасят. Други страни, най-вече от Третия свят, бяха засегнати от смъртоносни суши и липса на питейна вода. Голяма част от обработваемите им земи бяха унищожени, поставяйки под натиск и без това бедните им икономики. Затоплянето беше засегнало и развитите държави, причинявайки по-чести периоди на суша в Австралия, Калифорния и по Средиземноморието, придружени от опустошителни горски пожари и лоша реколта. Климатичният баланс на планетата беше разрушен. Както Венеция, така и феноменът Гълфстрийм остана в историята. Последното имаше парадоксални последствия: без топлото океанско течение, идващо от карибския регион, температурите в Европа спадаха значително. Междувременно на юг тропическите гори бяха унищожени, а на изток промяна в честотата на мусонните дъждове бе оставила без прехрана милиарди души в Азия.
Земята се беше превърнала в едно непредсказуемо място за живеене.

***

На 10-и декември 2060 година беше отбелязан един щастлив юбилей. Тогава преди 50 години световните лидери, събрани в мексиканския град Канкун, подписаха „Глобален договор за спасяване на планетата“ – документ, в който всяка държава си постави обвързващи цели за борба с климатичните промени. Как след провала в Копенхаген преди година в Канкун се стигна до такъв пробив? Някои се шегуваха, че най-вероятно жаркото мексиканско слънце просто е бил по-добрият декор за преговори за глобалното затопляне от студения Копенхаген. Каквато и да е била причината обаче, важното е, че в Канкун преди половин век световните лидери успяха да се обединят пред общите предизвикателства. На конференцията бяха договорени амбициозни, но постижими цели за намаляване на емисиите на парниковите газове, беше изготвен нов механизъм за глобална търговия с тези емисии, беше създаден фонд за подпомагане на засегнатите от промените държави. Днес, петдесет години по-късно, песимистичните сценарии за последствията от глобалното затопляне са избегнати, а климатичните промени вече не представляват проблем, а възможност, която роди много нови еко-индустрии, разкри милиони работни места и оцвети световната икономика в зелено.
Земята, макар и с няколко градуса по-топла, все още беше едно нелошо място за живеене.

Човекът Гугъл (The Google Man) »

Публикувано на: 10.03.2010 20:34, източник: 2060, етикети: човек ѻ Всичко останало 2060 Google човек

През 2060, че и по-рано, Човекът Гугъл ще има имплантиран в мозъка чип и директен достъп до търсачката на Google през суперскоростна безжична интернет връзка.

Той ще може да вижда директно резултатите от търсенето на виртуалния екран, проектиран в ириса на окото му.  Нещо като функционалност за „усилена реалност“.

Спорът с него ще е невъзможен. Той просто ще провери в Гугъл веднага и обори аргумента.  В същото време той няма да се опитва да помни нищо, освен ключови думи или значения, които могат да се дефинират от такива думи, за да му помогнат да търси по-добре.

Той определено ще има инсталирана най-новата платформа, наречена Google Life Analytics, която ще му помага да оптимизира живота си и своята ефективност.   Тази платформа ще има нещо като GPS връзка, както и ще е свързана към биометричен хардуеър и тялото, измервайки къде ходи, колко бързо се движи, пулс, кръвно, и т.н. . Системата ще бъда също свързана към календара със срещите на Гугълмен с конкретни хора с Facebook/Linkedin профили и неговата платежна информация от кредитни карти , електрони или мобилни разплащания.. Тази платформа ще му помага да взима правилните решения в живота в области като фитнес, бизнес, харчене, връзки,, забавления и др.

Той ще живее в къща, изградена на принципа на zero-net house – т.е. такава, която произвежда толкова енергия, колкото консумира.  В къщата си ще има ултрабърз безплатен интернет спонсориран от …естествено Гугъл.  Единствената уловка в офертата ще бъде, че когато затвори очи преди лягане, трябва да изгледа 2-3 реклами Google Ads, долу вдясно на своя виртуален екран, проектиран директно в мозъка му…

от къде започва толерантността »

Публикувано на: 27.02.2010 00:44, източник: Smiling, етикети: никакви стра толерантност човек

толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.

толерантността на пътя – да “пуснеш” някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш “айде ма”, да не бипнеш на светофара още на жълто.

малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например

толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.

знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.

така искам този малък човек вече да порасне. но не би.