rssfu

три месеца ваканция е твърде много »

Публикувано на: 21.07.2010 23:44, източник: Smiling, етикети: hmmm Общи училище ученик учене родителство родители ваканция дете деца конен лагер

ваканцията у нас е между 10 и 15 седмици, т.е. между два месеца и половина (за най-големите) и потчи четири месеца (за първолаците и подготвителен). мда, това си е чист кошмар за родителите …

мисля си, че това ваканцията от три месеца е нагласена така във времето, в което учениците ги водеха на бригади да помагат – една лятна бригада от 1 месец, бам и една есенна от 1 месец бам и хайде, ваканцията свърши …

днес чувам много хора казват, че децата им цяла ваканция са пред компютъра и/или телевизора

алтернативата е

- при баба на село, за който си има (търпеливаи гостоприемна) баба, със село, а и ако детето иска да ходи (често не иска, защото там го чака скука), но при баба за колко – за месец максимум, после на всички ще им дойде нанагорно,

- лагери – ето това е нещо прекрасно – децата порастват много бързо на лагера, отделят се от дома, стават самостоятелни, общуват с приятелите си дълго, говорят си страшни неща, забавляват се безкрайно! лагери, лагери, ама колко – стандартно училищните или други лагери са по седмица до 10 дена, седмица – една от 15! ок, нека успеем да си позволим 2 или 3 лагера – прави 3 седмици от 15,

- с мама и татко на почивка – прекрасно, ама стандартно те имат 2 до 3 седмици отпуск, да кажем 3 от 15,

- работа – тук усещам как половината от вас сбърчиха вежди, ама как детенцето ми ще работи, друга част си казват – ама това е наказуемо, я агенцията за закрила на детето да направи нещо! … аз мисля, че е в рамките не само на приемливото, но на задължителното. в Исландия, например, мои приятели в детството си ходели “на бригада” да работят по цяло лято във ферма, което не им е попречило днес да са учени и университетски преподаватели, за там било норма децата да работят лятото, а и ваканцията е макс 6 до 8 седмици, не 15 …; моя приятека тук в София изпрати дъщеря си да помага в един офис – прекрасен начин да покажеш на един тийнейджър коло трудно се изкарват парите за новите кецки, за дисциплиниране и уплътняване на времето, което иначе ще е пред монитора или из моловете; Томи ходеше да помага в плод-зеленчука наблизо, да реди зеленчуци, да мете, да обслужва клиенти, доколкото може, плащахме му ние – по левче на час, до два часа на ден – беше ентусиазиран, а и събра пари за първата си китара е, не говоря за 15 седмици (от 15) работа, но за 2-3-4 седмици мисля че е ОК, жалко, че по родното законодателство е толкова трудно това да се случи (легално).

и така – прости сметки в идеалния случай ако можем да имаме от всичко по малко – 4 седмици при баба, 3 седмици на лагер, 3 седмици с мама и татко на почивка, 3 седмици работа – що-годе ги докарахме до 13, а останалите – едва -две за подготовка за новата учебна година да ги оставим и все пак – 15 са твърде много. време е да ги преосмислим.

рисунка: Томи, от конния лагер тази година

писах още по темата: децата и ваканцията

как да създаваме предприемачи »

Публикувано на: 07.07.2010 23:23, източник: Smiling, етикети: бис Мъдрости Общи създавам учене творя работа бъдеще бизнес грешка деца мислене предприемачи пари

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let’’s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

“вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество”

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда …

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

Ya svoboden UK – 8 »

Публикувано на: 22.03.2010 23:19, източник: Кутията за всичко, етикети: аз/Еneya звук и цвят наоколо образование в UK уни-то Бумер Кипелов Шнуров Я свободен живот в чужбина общежитие работа учене

Напоследък луднах покрай изпити, домашни, курсови, крайни срокове и прочие задачки.

Ами официално имам достатъчно кредити, за да завърша учебната година. Има да изкарам три изпита лятото, които вече ще играят къде ще съм на стълбичката като успех, но поне дишам малко по-леко.

Всъщност, сериозно погледнато, тези три изпита са ми доста важни, в дългосрочен план, особено ако реша да карам магистратура в Оксфорд, както ми беше оригиналната идея, но дори и да се спра на друг университет, тези резултати са си важни. Разбира се, на никой работодател няма да му пука за това, но то някак си все така се случва.

От общежитията ни звук ни стон, няколко имейла пратих за уредяване на ситуацията с парите… Нищичко. Свързах се с жената, която ми помогна да си реша ситуацията с оплакването, тя ми даде някакъв имейл, писах и там. Оказа се много навреме, защото три дни по-късно получих леко заплашително писмо от общежитията. Насметох ги, препратих им имейлите, които няколко пъти пратих, както и това към съветничката, със се последното писмо, което им пратих и ги питах защо никой не се е свързал с мен, след като точно по тази тема се опитвам да се разбера с тях от два месеца. Последва доста овчо извинение и пак се покриха някъде. Глупава работа.

Горе долу, след 6 месеца нещата се поподреждат. Дойде ми разрешителното за работа, проблемът с работата и той май е уреден, остава да си намеря жилище ( за ляото и догодина) и най-после ще имам време да се захвана с проектите, които ми висят на главата от месеци. Хората уж почиват лятото…

Нейсе, аз да си направя веселкото и да поздравя всички, на които им е пламнала главата от глупости, пък каквото още трябва да се върши, ще се свърши.

Филмът се казва Бумер 2 (наградка за който се сети какво значи думата)

Започвам да развивам сериозна слабост към руското кино, а комбинацията между Шнуров и Кипелов е учудващо добра.

Как да четем по-ефективно? »

Публикувано на: 11.02.2010 16:13, източник: InspireLearning.net, етикети: За ученето активно четене ефективност учене четне

Ако се замислим, посвещаваме около от 1/4 от живота си на формално образование. Нещо повече, ако искаш да си успешен в днешния свят, е необходимо да учиш и да се развиваш непрекъснато, през целия си живот. Учим непрекъснато, учим всеки ден…. Учили са ни да четем и пишем, но никой не ни е учил, как да учим. А умението да учиш ефективно, става все по жизнено важно и необходимо. Това е и една от темите, на които е посветен този блог – Как да учим по-ефективно.

В тази статия ви предлагам няколко стратегии, които могат да ви помогнат да четете по много по-ефективен начин. Чрез тях ще може да извлечете максимално полза от материалите, които четете, влагайки минимални усилия.

Стратегия 1: Имайте предвид, какво искате да знаете?

Първото нещо, което да се запитате е: Защо четете този текст? Имате ли определена цел, с която четете или четете просто за удоволствие? Какво бихте искали да знаете, след като го прочетете?

След като имате отговор и яснота по горните въпроси, може да прегледате текста, за да разберете, дали информацията в него ще ви придвижи към вашата цел. Един лесен начин да разберете това е, като погледнете въведението и заглавията на отделните части. От въведението би следвало да разберете, за кого е предназначена книгата (или материала, който четете) и какво цели да покаже. Заглавията на отделните части, биха ви показали по какъв начин е структурирана информацията и съдържанието.

Докато преглеждате тези текстове се запитайте, дали знанието, което ще придобиете е твърде малко или твърде много. Дали друго произведение или материал би бил по-добър за вашите нужди?

Стратегия 2: Да знаете в каква дълбочина искате да проучите материала.

В случай, че искате да придобиете бегла представа за тематиката, може просто да прегледате отгоре-отгоре материала. В този вариант преглеждате само заглавията, въведението и крайното обобщение.

Ако имате нужда от някакво средно ниво на информираност, тогава може и да прегледате основния текст. В този вариант се препоръчва да прочетете въведенията и обобщенията на отделните части. След това може бързо да прелистите основния текст на отделните части, като търсите само определени ключови думи и понятия. На това ниво на преглеждане на документа, се препоръчва да се обръща внимание на приложените графики, диаграми и схеми.

Само, когато имате нужда от задълбочени познания от въпросната тематика, е нужно да изучите цялостния текст. В този вариант, най-добре е в началото просто да прегледате цялостния материал, за да придобиете обща представа за тематиката. Това ви дава разбиране за цялостната структура, в която може да наместите отделните детайли, когато започнете да четете текста.

Стратегия 3: Активно четене

Когато детайлно четете определена книга или документ, много помага да си подчертавате, отбелязвате важните неща и водите бележки, докато четете. Това подсилва важната информация във вашето съзнание и ви помага да прегледате важните части на по-късен етап.

Също така това ви помага да се концентрирате над съдържанието и да не се разсейвате.

Разбира се, така може да правите, ако притежавате документа! Ако откриете, че това активно четене ви е от полза, може да ксерокопирате важните и скъпи книги или документи и да работите върху копията.

Ако се притеснявате, че по този начин унищожавате книгата, запитайте се, колко струва вашето време и колко влагате в научаването на тази информация. Ако ползата от активното прочитане на книгата надвишава нейната стойност, то може спокойно да я унищожите по този начин.

Стратегия 4: Четене без пропуск

Когато четете даден документ за критика, вие възприемате структурата и последователността на мислене на автора. Това означава, че може да не забележите пропуска на важна информация или пък вмъкването на някой детайл, който е без особено значение. Един добър начин за улавяне на тези неща е, като предварително си маркирате собствено съдържание. След това може да използвате това съдържание, за да прочетете документа в реда, по който на вас ви е удобно. По този начин бързо ще може да забележите пропуските.

Стратегия 5: Използване на речник с технически документи.

Ако четете големи количества от трудни, технически материали, би било полезно да се сдобиете или съставите речник. Дръжте го до вас, докато четете. В последствие той може да ви бъде от полза, когато си записвате ключовите идеи и понятия, като използвате собствени думи.

Ако имате ваша собствена, уникална стратегия за четене, може да я споделите в коментарите под тази статия.

Вижте още:

• Знаете ли как да учите?
• “Как да накарам тинейджъра да учи?”

Какво е нужно да се промени в образованието ни? »

Публикувано на: 18.01.2010 14:39, източник: InspireLearning.net, етикети: В кюпа Мотивация образование оценка учене

Тъкмо се канех да започвах с подготовката на един материал, когато Пламен Петров сподели следният линк: www.domashno.bg. Един, определено полезен сайт за всички ученици. Там те могат да намерят решения на задачите за домашно по математика, физика и химия. Авторите на сайта са се погрижили дори самото търсене да бъде лесно и удобно.

Определено полезен сайт, но за кого и за какво?

И аз, докато бях ученик, бях мързелив и изобретателен и преминавах между капките, когато беше възможно. Определено бих се възползвал от този допълнителен ресурс, без да се замисля. От сегашната си позиция, ясно си давам сметка, че това би ми помогнало за по-добра оценка в училище и нищо повече. Оценка, която от днешната ми позиция, няма абсолютно никакво значение. Дори не си спомням, какво съм учил по физика в 7ми клас. Но си давам ясна сметка, с какво е допринесло средното училище в моето развитие – предизвиквало ме е да мисля и разсъждавам, създало ми е кръгозора, през който гледам на света.

А света вече не е такъв, какъвто е бил преди 20 години. Но образователната ни система продължава да е същата, дори от преди това. Преди може да е била ефективна и полезна, но каква е тя в момента?

По никакъв начин не виня авторите на сайта за неговото създаване. Поздравявам ги за находчивата идея и реализация. В интернет пространството има и други ресурси, където могат да се намерят решени задачи, готови есета, пищови, дипломни работи. Но те са поредното доказателство за това, как развитието на технологиите променя образованието ни и ни карат отново да се замислим над полезността и ефективността на образователната ни система.

Присъствал съм и съм виждал дискусии, в които се обвиняват учителите, учениците, родителите, директорите, министрите… Но не мисля, че е нужно да търсим, кого да посочим с пръст. Вместо това, можем да насочим енергията си към търсене на начини, с които да променим нещата, които не работят.

Ученето за оценка, в мен винаги пораждаше съпротиви. И все още настръхвам, като си помисля, че трябва да зауча нещо, което нито ми е интересно, нито ме засяга, само и само защото “така трябва”. И бих се възползвал от всяка една възможност, която ми предлага изход от съответната ситуация. Обеден съм, че е така и с още много други ученици, които учат за оценка. А оценката си е нужна – за да влезеш в по-добър университет, за по-добра диплома…

Оценъчната система е средство за някакво измерване на ниво знания и уменя. Няма лошо. Лошото е, че в даден етап започваме да учим заради самата оценка, а не заради самия предмет. Ученето за оценка ни подтиква машинално да възпроизвеждаме някакво знание и факти, което едва ли ще помним след една година.

Да знаеш определена информация и да можеш да я възпроизведеш, вече не е ценност. С развитието на технологиите и интернет всичко е на един клик разстояние. Ценност са уменията, които ти помагат да се ориентираш в цялото море от информация; способността да я анализираш, осмислиш и приложиш на практика в нещо, което би те направило по-ефективен. От едно образование би имало смисъл, ако ти помага да откриеш своите таланти и да развиеш своя потенциал, умения и способности.

Но не бива да търсим отговорност за това в нашата образователна система, защото отговорността е във всички нас. Учителите могат да вдъхновяват и запалват учениците по своя предмет, да им покажат, колко увлекателен би могъл да бъде той, да ги предизвикват да мислят, разсъждават, анализират, систематизират. Родителите могат да обръщат повече внимание на децата си и техните интереси, да ги насърчават да се развиват, да ги подкрепят и поощряват за това. А учениците – да търсят пътя към себе си, да се стремят към непрекъснато развитие и усъвършенстване във всяка една посока.

Интернет има ужасно много ресурси, както за домашни и пищови, така и за идеи относно това, как бихме могли да направим ученето по-интересно и забавно. Ето няколко провокиращи статии то нашия блог на тази тема:

• Как да превърнем информацията в учене?
• Може ли ученето да бъде забавно?
• Експериментално училище – мечта
• Технологии в обучението: Интерактивна бяла дъска
• Стратегии за развитие на обучаемите към тяхната самостоятелност, според модела на Жералд Гроу
• Рон Кларк – историята на един вдъхновяващ учител

Ето и още един пример за използване на технологиите в клас, с цел разнообразяване на съдържанието и правене на предмета по-интересен. Видеото отново достигна до мен от Пламен Петров.

Вижте още:

• Бил Гейтс за образованието и великите учители
• Нужно ли е да се страхуваме от личностните въпросници?
• Какво е дизайн на обучението?
• За какво служи училището?
• “Как да накарам тинейджъра да учи?”