rssfu

За Вашия успех – практически опит от ТОП мениджъри в България »

Публикувано на: 10.03.2010 19:47, източник: Sovalka.com - Бизнес микроблог, етикети: Новини бизнес форум награден фонд успех

Знаем, че има хиляди конференции в днешно време, но за Вашия успех сме отделили време за т.нар. “networking”(нещо, което се реализира за първи път в България) – предварително уредени срещи между участници и лектори във форума. По този начин Ви даваме възможност да имате по-голяма полза от участието си, а защо не и да реализирате бизнес по време на събитието. Можете да спечелите и нашия НАГРАДЕН ФОНД от 6 000 до 10 000 лева за конкурс за най-добра идея за развитие на съществуващия бизнес, възникнала по време на форума. Правилата ще обявим в първия ден на форума.

Бизнес Форум “За Вашия успех – практически опит от ТОП мениджъри в България”.

Blog Challenge 7: Сън във съня »

Публикувано на: 05.03.2010 17:46, източник: Васи ли?!, етикети: Живият живот blog challenge блог Васи успех

Разбира се, първата голяма дума в този пост е “Благодаря!” На всички коментирали поста ми, помогнали с разгласяване и най-вече на всички участвали в BLOG CHALLENGE 6: На въртележката. Всеки път ме впечатлява колко различно хората могат да интерпретираш дадена тема. Именно пъстротата на разказите ме радва най-много в това упражнение. И само ако се включиш, можеш да разбереш колко е забавно. Така че – не се плашете, давайте!

А ето и следващата голяма дума в поста. Всъщност, думите са три. Сън във съня. Това е темата на BLOG CHALLENGE 7. Имам особено отношение към темата за сънуването и затова ще ми е много приятно колективното творене по въпроса. А и P.I.F. са ми любима група

За тези, които не знаят за какво иде реч, ще поставя отново линка към въвеждащата публикация на Пламен, която май се превърна в своеобразна блог-класика А ето и…

ПРАВИЛА НА ИГРАТА:

1. Всеки петък се публикува ново заглавие от победителя.  Всеки от участниците ще има точно една седмица да напише в собствения си блог нова публикация – със същото това заглавие.
2. Всеки участник може да публикува своята статия в който пожелае ден от седмицата – но победителят ще се оценява (и обявява) в следващия петък (след 14:00ч.) и той ще има правото (което си е и задължение) да обяви новата тема за новия едноседмичен тур на BLOG CHALLENGE.
3. Всяка публикация ще бъде оценявана по три критерия: 1. Брой коментари към публикацията (анонимните коментари няма да се броят, както и коментарите от самия автор; всеки коментатор ще се брои само по веднъж!); 2. Брой ping-ове от други блогове (няма да се броят пинговете от блогове на същия автор, обаче!); 3. Брой гласувания в Svejo.net
4. При равен брой точки по Критерий№1, ще се гледат точките по следващия по ред критерий. Ако две публикации имат абсолютно еднакъв брой точки (което ще си е сензация или опит за измама) – ще се гледа коя от двете публикации е прочетена повече пъти.
5. В конкурса могат да участват само първите 12 блогъра, които заявят участието си след публикуването на всяка нова тема (българските блогове са вече хиляди и няма кой да сравнява 120 статии, пък и това е тест за проактивност).
6. Заявката за участие ще се прави под формата на коментар под публикацията за всяка нова тема и трябва да има следния формат: „Аз, (вашето име) ще участвам в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог (тук трябва да изпишете името на блога си). URL: (изпишете пълния адрес на блога си)“. ПРИМЕР: „Аз, Василена Вълчанова ще участвам в в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог “Васи ли?!” URL: http://vasvalch.com“.
7. В състезанието може да участва всеки, който има собствен блог (или е автор в блог от няколко автора) – стига блогът да е на български език (и да е от първите 12, които ще заявят участие, разбира се).
8. НАГРАДА: всеки от 12-те участника в състезанието се задължава при обявяване на седмичния победител да постави на блога си специален банер (“ПОБЕДИТЕЛ В СЕДМИЧНИЯ BLOG CHALLENGE“) и този банер да е и линк към блога на победителя (директен линк към статията-победител). Участник, който не постави банер ще бъде дисквалифициран за участие в следващите 4 тура на състезанието. (И ще бъде заклеймен като циция и нечестен играч).

Това е. Дерзайте! Много се надявам да видя нови лица сред участниците.

Още по темата:

1. Blog Meme: Коя съм аз извън работата?
2. Fair play

Сертификат от Inbound Marketing University »

Публикувано на: 18.02.2010 10:17, източник: Васи ли?!, етикети: Вратовръзка IMU Васи Онлайн маркетинг Уроци успех

Предупреждение: Това е един от онези “*Похвал* и *Надув*” постове, които имат за цел единствено да изтъкнат колко съм невероятна/компетентна/умна.

Вече мога да се похваля, че съм сертифициран специалист по интернет маркетинг. Ето съвсем новото ми сертификатче в резултат на положен и взет с 88% изпит:

Става дума за програмата на Inbound Marketing University – безплатна лекционна програма по интернет-маркетинг, за която може да благодарим на американската HubSpot (като подписът на CEO-то на компанията за онлайн маркетинг софтуер се мъдри гордо на сертификата). Лектори в програмата са световноизвестни специалисти като Mitch Joel, Lee Odden, Chris Brogan, D. M. Scott и много други.

И преди съм писала по темата, а за IMU се изказа и Тодор Христов, който пък си взе изпита с 90%. За момента лекциите са 17, като при всяка следваща изпитна сесия нарастват с по 2. След като се запознаете с уроците, полагате изпит от 50 въпроса, на които трябва да отговорите в рамките на 50 минути. Не е чак толкова трудно, но не е и прекалено лесно. Мога да призная, че съм се подготвила доста по-сериозно за този “неформален” изпит, отколкото за някои моменти от редовната ми сесия този месец. Естествено, може и просто да се запознаете с лекциите, без да полагате изпита. Следващата изпитна сесия е през март – може да се запишете тук.

Още по темата:

1. Marketing Simulation Workshop
2. Уплътнете нещата

Безкръвен сценарий за края на бедността »

Публикувано на: 15.01.2010 11:17, източник: полетът на костенурката, етикети: art of living активизъм бизнес демокрация икономика образование политика Потребител работа социално социално предприемачество успех

Чета Howard Zinn , превъртам в ума си Модерни времена и Гроздовете на гнева и си спомням простичките думи на Лама Тубтен Йеше: „Искам нещо от някого – имам проблем с него. Не искам нищо от него – нямам проблем с него.“ От собствен опит знам, че ако не искам да имам вземане-даване с някого, в повечето случаи успявам да го избегна (освен ако не е представител на властта или престъпността – там е по-трудно). Мисля, че досега ми е било най-лесно да го правя с търговци, потенциални работодатели и клиенти. От едните не купувам, а  на другите казвам, че съм некомпетентна или заета.

Тези дни често мисля за конфликтите между служители и работодатели, някои от които са се превръщали в кървави битки, въвличащи хиляди участници. Дали е било възможно някои от тях да не се случват – служителите просто да си тръгнат след като не харесват условията?

Докато на мен в повечето случаи ми е било лесно да прекратя трудови / бизнес взаимоотношения, дори и ако не съм имала предвид конкретни алтернативни източници на доходи, за много хора това е било и все още е невъзможно. Защо?

Досега съм можела да си позволя да откажа работа, която не ми е по вкуса, тъй като е имало достатъчно търсене за услугите, които мога да предложа. За много хора това не е вярно – знанията и уменията им не се търсят или пък има твърде много други със същите знания и умения, готови да предложат труда си на още по-ниска цена.

Поуката? Когато твърде много хора знаят и могат точно това, което знаеш и можеш ти, е крайно време да разбереш, че трябва да научиш нещо ново. Или пък да помислиш как наученото може да се приложи в област, за която не си се сещал. Щеше да е по-добре ако се беше сетил по-рано.

Това, обаче, не е всичко. Има хора, които знаят и могат повече от теб, но въпреки това са без работа или получават малко. Защо?

Една от причините е, че не успяват да покажат на другите, че биха могли да им бъдат полезни. Те често не си дават сметка какво знаят и могат, защото не излизат извън рамката на квалификациите, описани официално на хартия.

Поуката? Когато мислиш, че не можеш да предложиш нищо, от което хората да се нуждаят, помисли за онези неща, които си научил извън училище, за онова, което вкъщи правиш най-добре, за хобитата си. Така от бивша учителка по руски, която умее да преправя артистично старите си дрехи, можеш да се превърнеш в нашумял моден дизайнер от местна величина, а по-късно да отвориш магазин, а след време да го пренесеш онлайн, за да продаваш на повече хора набираща популярност своя модна линия.

Може пък да си открил, че знаеш и можеш много, да преливаш от интересни идеи, но да не можеш да си вадиш хляба с тези неща, понеже хората наоколо не се сещат, че всъщност им трябва нещо, което можеш да предложиш.

Поуката? Научи се да показваш на хората нужди и възможности, за които не се досещат; научи се да убеждаваш и вдъхновяваш. Или пък се кооперирай с приятел, който умее тези  неща, но няма нищо за предлагане.

Това, разбира се, не е гаранция, че ще станеш пророк в собственото си село, защото хората наоколо може просто да не ценят тези неща или пък да не могат да си ги позволят.

Поуката? Дай си сметка за това, че по света живеят милиарди хора. До много от тях можеш да достигнеш онлайн. Май е време да повишиш виртуалната си култура.

Всъщност е твърде лесно да напиша всички тези неща. Истината е, че в момента те са неприложими за две големи групи трудоспособни хора – тези, които не могат да си представят, че е възможно и онези, за които е обективно невъзможно, защото са необразовани и прекалено бедни за да задвижат сами измъкването си от бедността. Истината е, че и двете групи се нуждаят от помощ – психологическа, образователна, финансова.

Вярвам, че е възможно тези, които не искат да работят в условия които не харесват, могат да си създадат нови работни места. Вярвам в това, че е възможно като потребители да подкрепим организациите, които смятаме, че предлагат не само качество, но и добри условия за труд и добро заплащане. Вече съществуват инициативи като Fair Trade, както и растящ брой хора, които отказват да купуват от непочтени производители и търговци. Същото правят и доста организации, включително бизнес компании. Вярвам в това, че е възможно като доброволци и социални предприемачи да помагаме  на хората, които искат да работят почтено, а като граждани да настояваме правителствата да подпомагат тези, които смятаме, че са в нужда (вкл. чужденци) – с нашите пари, събрани като данъци / като филантропи да даряваме пари на нестопански организации или сами да създаваме помагащи организации / като акционери да инвестираме в новопрохождащи фирми и кооперации – всеки да избере според левотата или деснотата на ценностите си

Не е нужно да водим кървава класова борба, да изискваме национализация или правителствен натиск върху непочтените експлоататори (които биха могли да корумпират правителствата). Можем да помогнем на почтените експлоатирани да се превърнат в конкуренти на непочтените експлоатиращи.

Още по темата:

Убий  хлебарката!

Социалното предприемачество

Краят на бедността

Колко струвам

Далай Лама за капитализма

Като нямат хляб, да ядат пасти

Какво са писали в Cosmopolitan през 1907

Модерни времена 2008

Гроздовете на гнева

Posted in art of living, активизъм, бизнес, демокрация, икономика, образование, политика, потребител, работа, социално, социално предприемачество, успех

Тема за размисъл »

Публикувано на: 03.01.2010 21:44, източник: полетът на костенурката, етикети: art of living активизъм бизнес икономика политика социално социално предприемачество успех

Не съм забелязала защитниците на свободния пазар да се обявяват против състраданието и помагането. Всъщност голяма част от тях са активно ангажирани да помагат, често без да огласяват действията си.

Забелязала съм обаче, че сред тези, които демонизират капитализма и настояват за преразпределяне на благата, се срещат малцина, които лично да се ангажират да помагат. Предполагам, че това изобщо не ги безпокои – имат си оправданието, че за тях самите трябва някой да се погрижи.

На мен ми е трудно да изисквам от други това, което аз самата не съм готова да дам.

Posted in art of living, активизъм, бизнес, икономика, политика, социално, социално предприемачество, успех