rssfu

Видео: Бдение за жестоко убития студент Михаил Стоянов (БНТ1) »

Публикувано на: 13.06.2010 15:46, източник: Stalik.wordpress.com, етикети: ЛГБТК новини ЛГБТ Михаил Стоянов бисексуални гей дискриминация лесбийки насилие омраза престъпление престъпление от омраза трансполови транссексуални убийство хомофобия

Десетки граждани излязоха на мълчаливо бдение в Борисовата градина в София. Така те протестират срещу жестокото убийство на студента по медицина Михаил Стоянов преди две години в района на парка. Според заключението от полицейското разследване, студентът бил пребит и удушен, защото нападателите му мислели, че е гей. Поредният протест срещу убийството на студент. Михаил е [...]

Две убийства - една цел »

Публикувано на: 06.01.2010 11:21, източник: Блогът на Николай Бареков, етикети: Коментарът на Бареков Features Боби Цанков гангстери Георги Стоев лаптоп репортаж убийство

Николай Бареков

Включих лаптопа, леко махмурлия от Cuba-та libre. Май научих местните да го правят повече от прилично. Но кока-колата си е кока-кола дори и тук, където тече от чешмата, особено с ром. Въобще не се изненадах от това, което се беше случило през моята нощ. Докато съм си пиел кротко ром, убили Боби Цанков. Пуснах репортажа от лаптопа. В София вали сняг…, изнесоха трупа от сцената в центъра на града. Познавах убития. Трябваще да бъде последният ми гост в бтв и след това айде… чао. Последният път, когато го чух, се уговорихме да ми гостува на сутринта. Беше си все същата сива софийска есен в средата на ноември. Той прие с охота. Тъкмо пуснаха първата му книга и имаше интересен скандал. „Уикенд“ даде някакъв втори значим живот на Боби Цанков. Той най-после стана това, за което беше мечтал цял живот – фактор, голяма работа. Макар и в средите на така любимите му гангстери, той вече беше от журналистите. Не стана. Не ни е било писано да се срещнем в студио. Много пъти сме си говорили по телефоните, но така и не се видяхме на живо очи в очи.

Имах резерви към него. Знаех отлично за връзките му с „онзи“ свят. Но онези направиха грешка, като го убиха, защото съдбите на Георги Стоев и Боби Цанков удивително си приличат. Започнаха да говорят разни неща за подземните босове и то със самочувствието на гледната точка на свидетелите от първа ръка и ги свитнаха. Показно. Посред бял ден. С дъжд от куршуми. В центъра. Под носа на властта. Все едно убиват боса на мафията. Еврика. Тази показност към убийствата на двамата нещо подсказва. Те са можели да бъдат убити по всяко време и на всяко място. На кого му е притрябвало подобно зрелище? Има ли кой да го оцени подобаващо и да се присети?

Целта при първия беше изпълнена. А май и двете. Георги Стоев млъкна завинаги. Румен Петков си отиде. Май са взели насериозно „врели-некипелите“ на Боби Цанков. Направо невероятно звучи да е казвал и писал истината в своите интервюта и статии. Та нали винаги мъртвите излизаха виновни в разказите на Боби. Това се канех и аз да го питам. Как така винаги едни от неговите приятели са чисти като сълза, а другите, убитите му приятели, са виновни за всички свинщини. Нали, мъртвият не ни е вече враг. Или при мафията става точно обратното. Убитият поема всичко със себе си в гроба и само трябва да се надява бог да го съди милостиво. Честно казано, имам съмнения, че някой използваше вече мъртвият Боби, за да промива мозъците на публиката и да изкривява истината за събитията в грешната посока. Няма друга логика все умрелите да са виновни за престъпленията в миналото. Сега, като се замисля, и другият „писател на мафията“, както ги кичеха с титлата фриволно Стоев и Цанков, уж пишеше врели-некипели и уж беше никой, пък го убиха по същия злостен начин.

Може би Боби е взимал дребни пари, за да прави пиар на някого, когото законът е подгонил неочаквано. Но явно и двамата с Жоро Стоев са казали и са написали целенасочено доста от неудобните истини за мафията в България. Те и двамата не бяха от големите в играта, но участваха и знаеха достатъчно много за нея и за нейните правила. Много повече от това, за което се пише в интернет и още повече от това, което се казва по вестниците и се изговаря на глас в обществото. Каквито и интереси да са защитили и накърнили с каквато и да е цел, трагичната им съдба показва, че тези хора са казвали истината в опасна степен. Навремето като главен сектретар на МВР Бойко винаги ми повтаряше едно и също при всяко по-голямо престъпление: те, бандитите, също четат вестници и гледат телевизия, дори в много по-голяма степен от другите, и си дават сметка за последствията от техните действия. 

Заради славата или за нещо друго Жоро Стоев и Боби Цанков избраха свободата на словото с нейното непосилно за всеки битие. Техните убийства имаха една цел. Да ги накарат да замълчат завинаги. Да смачкат истината и желанието за нея. Явно са ни казали доста истини. Ето ви най-голямата. В България има мафия. Аз пък си правя този извод, след като и тук важи законът за омертата. Който проговори, трябва да умре. Тези два трупа са цената на признанието. Колко ли странно сега се чувства тази нелепа младежка компания от босове и гангстери горе на небето, ако въобще задгробният живот е това, което ние си го представяме. Какво ли ще им каже сега на тези веселяци, както  ги описваше, Самоковеца, Клюна, Жоро Илиев, Димата Руснака техният приятел - трийсетгодишният Боби Цанков? Да. Свободата на битието има своята непосилна цена и своята гадна лекота. Дано поне Боби се е почувствал поне за миг освободен от всичко. Обаче писаното от него остава. И скоро ще попитаме: докога, а докога?

Убиха Боби Цанков »

Публикувано на: 05.01.2010 15:17, източник: БЛогването на gyx, етикети: Празни приказки боби Боби Цанков убийство Цанков

Соченият за скандален радиоводещ Боби Цанков беше убит днес в София.
Мдааа… повече от логично беше и той да последва Георги Стоев.
В последно време Боби много се разприказва, дори издаде книга.
Четях из таблоидите интервюта и разни истории разказани от самия него.
Явно е станал твърде неудобен за някого и хоп – дъжд от куршуми.
Интересно е дали ще се сетят другарите милиционери ако имат поне малко акъл в главата си кой го е поръчал?
Дали не е същия който поръча и Георги Стоев?
Килърите са ясни, те са едни и същи и полицаите ги знаят.
Бог да го прости Боби Цанков, в последните дни от живота си показа че може да бъде достоен и смел човек.
Май в тази държава оправия скоро няма да има – който се разприказва и куршум.
Иначе за наркотрафикантите, мутрите и бандюгите няма дори и затвор, за куршум да не говорим.
Ей затуй сме на туй дередже!

Казус »

Публикувано на: 12.03.2009 01:22, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли политическaта отговорност живот затвор отговорност пари последствия престъпление и наказание смърт телефонни измамми убийство

“Преступление и наказание”
Фьодор Достоевски

Немалко се изписа за телефонните измами.
Например за отдавна изгубената роднина от чужбина, която крънка за телефонни минути и т.н.

Направи ми впечатление обаче, че никой не се задълба сериозно във втория вид измами, онези, в които някой звънва и разревано започва да нарежда как е блъснал с колата дете, как никой не го е видял и как ако си плати на полицията, те ще пишат извършителя неизвестен и ще го оставят да си ходи по живо по здраво.
Трогателно, наистина.

Има нещо много нередно, че толкова много хора са се вързали на тази измама и са били готови да дадат хиляди левове, за да измъкнат любимото си детенце от присъда и затвор, за действие, което споменатото детенце според тях наистина е извършило.
Не, не смятам това за родителска обич, нито за доказателство, че “родителската обич не знае граници”, по-скоро според мен означава, че в момента навсякъде има неморални, неетични, безотговорни, глупави и несъстрадателни хора. След като тези хора са готови да нарушат съзнателно закона при абсолютната убеденост във вината на децата им, то представете си как са възпитали същите тези деца. Представете си тяхното всекидневно поведение, когато става ясно, че изповядват максимата “целта оправдава средствата”. Наистина смятам, че е нужно хората да изкарват курс по родителство, пред да им се позволи да имат дете, а не просто да умеят физическият аспект на нещата.

Не знам що за човек би дал доброволно пари, за да се скрие убийство на дете (или възрастен), било то умишлено или непредумишлено. Не знам после с какви очи същите тези хора са ходили да се оплакват, че са ужилени. Нима наистина биха предпочели, синa/дъщеря им да бяха сгазили някого?
Нима според тях те са жертвите? Нима очакват съчувствие?

Да, самата измама е ужасна, отвратителна и гадна. Но в случаят говорим за редно и нередно. Престъпление и наказание. Това е редът им. Защото когато искаме справедлива държава и искаме честност, трябва да започнем от своите дейтвия, от своето собствено отношение. Да, вярно, измамата засяга струнката на страх и обич, използва разпространеното мнение, че парите са достатъчни, за да се покрие всичко, въпросът е, предстаявте ли си, че утре може да е вашето дете, което е блъснато, а в рапорта да пише “неизвестен извършител”, ще можете ли да бъдете сигурни, че това отговаря на истината или ще се чудите дали някой не се е вдъхновил от тази измама и не си е платил да бъде “неизвестен”? Или всичко е прието, когато жертвите не сме ние.

Аз знам как аз ще постъпя, независимо дали е телефонна измама или реалността, ще оставя последствията да се случат.
Блъскаш човек, отнемаш живот, понасяш последствията за това си деяние. Защото човешкият живот е много повече от няколко хилядарки и защото не искам тези “изключения” да се превръщат в правило. Искам да знам, че всички сме равни пред закона и че той се случва с еднаква сила на всички, независимо от пари, ранг и положение в обществото. Убедена съм, че не го искам само аз това.
А за да стане това, аз и не само аз трябва да сме наясно какво значи отговорност, какво значи да поемаш отговорност за действията си и да можеш да си понесеш последствията. Да знаеш какво се случва когато караш пил зад волана, когато нараниш някого, когато откраднеш…
Да, ужасна е перспективата някой да гние с години в затвора, но по-ужасна е перспективата в затвора да отиват само хората, които просто не са могли да си платят, за да не са там.

Друго е когато иде реч за теб и за твоето семейство, просто предлагам да се направи най-лесното, представете си, че вие сте от другата страна, че вашето дете лежи на пътя, бихте ли искали случката да се потули?
Вярвате ли наистина, че чуждият живот е по-маловажен от вашият, просто защото не го познавате или защото е дете/възрастен/жена/мъж/от друг етнос/болен/куц?
И откога стана нормално да отглеждаме сами убийци, хора, за които човешкият живот е нищожен, нещо, което ние самите сме ги научили, наистина ли вярваме в това? Възпитаваме си ги, че те винаги са прави, че те винаги са жертвите, отглеждаме си ги в саксия, отнемаме им моралният компас и после ги пускаме…

Въпросът на казуса е, дали тези хора, които са дали пари на телефонните измамници би трябвало да бъдат подведени под съдебна отговорност за извършване на престъпление - укриване на доказателства, даване на подкуп, съучастие в убийство, дали трябва да бъдат порицани и да им се обърне по-подробно внимание заради действията им, защото макар и недействително престъпление, техните действия са незаконни или те са жертви на грешките на съдебната система и не може да се говри за престъпно деяние, когато няма извършено престъпление? Т.е.  дали тяхната вяра, че има извършено престъпление и техният опит да го прикрият е незаконен и трябва да бъдат наказани с цялата тежест на закона или не, ако деяние всъщност няма? Или дали в случая просто не виждаме доказателство за грешки в законодателната ни власт. Може би въпросът би бил по-подходящ за юрист наистина, но в случаят интересни са ми моралната и етичната страна на въпроса.

Вярно е. Не оръжията убиват хора. Хората убиват хора.

П.П. Не знам чия е рисунката, която съм използвала, ако някой има представа, да ми каже, благодаря.

Posted in бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: живот, затвор, отговорност, пари, последствия, престъпление и наказание, смърт, телефонни измамми, убийство

Колко струва човешкият живот? (моят протест) »

Публикувано на: 17.12.2008 15:33, източник: н а б л ю д а т е л, етикети: убийство студенти живот протест корупция студент политика

Здравей, свят!

Мисля, да започна тази статия с отговора, а после да премина към въпросите. Колко струва човешкият живот в България? Отговорът е следния - животът е по-евтин дори от предметите, които потребяваме ежедневно. Доказваме го всекидневно. Нима не сте го забелязали навсякъде около вас? Разбира се повечето от нас трудно ще асимилират написаното, защото не е почуквало на вратата им. Въпросът е, че това може да се случи на всеки в утрешния ден.

Преди време публикувах няколко факта за това колко струва живота. Ще ги прекопирам пак и дори ще удължа списъка, като започна с най-актуалните примери.

Представете си, че си карате колата по пътя и случайно колата ви е сплескана от срутила се сграда. Умирате. Отговорни няма, контрол няма, корупцията е тотална, кръгът е толкова заплетен, че даже вече сме забравили какво се случи.

Представете си, че теглите пари от банкомат, но случайно козирката на сградата пада върху вас. Умирате. Отговорни няма, кръгът е още по-заплетен.

Представете си, че детето ви е на дискотека да се забавлява. Наркотиците и алкохола обаче идват в повечко и детето ви го докарват в черен чувал обратно в къщи. Обяснението - нямало е кой да предотврати трагедията. А и хората вече са толкова озверели, че това се счита за нормална новинарска хроника. Да не говорим за тоталната корупция и беззаконност в Студентски град - сред местната власт, университетските управи и най-вече полицията, която покрива престъпниците. Знае го всеки, който е живял там. Няма кой обаче да го оповести на всеослушание. Медиите предпочитат да акцентират на други неща, а за полиция и прокуратура - дума да не става. Те с това не се занимават...

Убитият студент, който разпали искрата и поведе останалите към "зимата на тяхното недоволството"


*не знам кой е автор на снимката, намерих я в студентските форуми

Сега поглед към старите случаи.

Представете си, че линейка ви кара към болницата тежко ранен или в последен стадий на... рак, например. В болницата отказват обаче да ви приемат, защото има негласна забрана на министерството такива "субекти" да не се приемат. По пътя за съседната болница обаче возилото се счупва, а техника за да ви спасят липсва, вие умирате в счупена линейка. Всъщност вие и без това си умирате, все пак последен стадий...

Представете си, че ви се ражда дете-инвалид-изрод, за по изразително. Минават години, детето тръгва на училище, обаче всички странят от него, а родителите на съучениците му пък не го искат в това училище, защото щяло да грози гледката. Помните как никой не искаше децата-уроди, нали?

Представете си, че детето ви и още няколко по-яки негови приятелчета пребиват охранителя в училището си, като в същото време тхни приятелчета записват всичко това на джиесема с три мегапикселна камера и го пускат в Ютюба и Вебокса да се кефят и приятелите им. На другия ден учителя на децата обяснява, че те били малко буйнички, но всичко било на шега. Същият случай и с метачката, която била пребита от няколко ученика. Хе! Ебаси децата сме отгледали, а?

Представете си, че деца, в едно нормално българско училище, се гаврят с учителката си. Записват клипче и го пускат в интернет. Гордост!

Представете си, че ви блъска джип, пиян шофьор, умирате. Шофьорът обаче получава условна присъда, защото бил много добър шофьор на кънки, макар и лош на автомобил. Горе-долу по същото време пияна жена блъска друга кола, пак има няколко загинали. Жената обаче не била толкова добра в кънките, затова получава 14 години затвор при строг режим... Учете се на кънки или друг привлекателен спорт, за да омекотите удара...

Представете си, че децата ви отиват на дискотека, за да слушат на живо най-яките-рап-поп-звезди. В тълпата на входа към концерта обаче са стъпкани една тълпа с деца. Умират. Няколко години по-късно виновни няма, всичко е забравено. Същото важи и за автобуса с удавените деца в Лим.

Представете си, че се возите във влак към родното си село. По пътя обаче във влака избухва пожар. Няма пожарогасители, вратите са заключени, услугата-превоз е под всякаква критика, не можете да се спасите дори да искате. Умирате вие и още една "шепа" хора... Според очевидци на пожара ситуацията е била неописуема. Отговорни няма. Всичко е добре забравено минало.

Да, написаното не е фикция, толкова струва човешкият живот в България. Предполагам всеки може да продължи списъка почти до безкрайност. Не е това целта.

Не съм черноглед, не съм и песимист. Но това е ситуацията в България. Има и добри страни, но лошите вземат превес. Какъв е смисълът децата ни да растат в свят без морал, населяван от озверели хора? Няма смисъл.

Положението е сериозно - въпросът не е само до цената на живота. Въпросът е принципен. Дебатът не е само върху поставените по-горе въпроси.

Нещата имат много по-сложни социално-психологически, социално-икономически и социално-политически измерения. Трябва да си дадем сметка в какъв свят и какъв живот искаме да живеем. Това зависи от нас, а не само от политиците.

Ето поради тази причина, аз ще подкрепя новия протест този петък. Защото ми пука. Защото убитият студент Стоян беше поводът, а не причината. Но както винаги се случва - някой трябва да умре, за да ги заболи и останалите и да се запитат за смисъла. Убитият Стоян не е първият, няма и да е последният. Това е истината...