rssfu

Tukan - Wonder of Life »

Публикувано на: 25.05.2010 07:48, източник: Природата и аз, етикети: гимнастика сила холистичен живот танци енергия Спорт Музика един свеж ден тичане Ритъм

Седмичен блог дайджест – 5 »

Публикувано на: 22.05.2010 09:03, източник: The Man On The Silver Mountain, етикети: Седмичен блог дайджест Ана Динкова аревик Бисер Вълов Бойко Борисов Димитър Цонев Иво Илиев Оги Ковачев Петър Ванев Пламен Петков Радислав Кондаков Радослав Бимбалов Робърт Фулъм Фейсбук групи ентелегентно интервю за работа култ към личността лагерът в Бусманци насилието по телевизията нощта на музеите обяснение в любов сила социални медии социални мрежи страници-общности фашизъм Ronnie James Dio

Доминиращите теми тази седмица са: рок, социални медии и пътеписи. С хубави и лоши новини. Такива, каквито ни ги предлага живота.

Събота, 15.05.2010

AC/DC направиха грандиозен концерт. Поне така твърдят всички, които са присъствали на него. За всички останали, като мен, които са го пропуснали, Андрей Русев – The Digital Rebel – е събрал снимки и видео клипове от събитието, за да можем да усетим атмосферата на концерта.

Свилен Милев е публикувал част от едно старо, но много интересно интервю на Кърт Вонегът за „Плейбой“, в което той споделя своите мисли за жестокостта по телевизията и влиянието на новите технологии.

Пламен Петков от Разходка.ком е публикувал прекрасен пътепис за едно от архитектурните чудеса на света – Тадж Махал – перлата на любовта. Интересни и не много известни неща за Индия и много снимки. Невероятна красота! Снимката е на Пламен, а в поста има още!

Неделя, 16.05.2010

Единственият почивен ден тази седмица беше посветен на релаксация и обвит в интернет тишина. Разказът на Радислав Кондаков Дванадесет пеперуди, изпълнен с тъга и надежда, най-точно ми пасваше на настроението и затова го споделям с вас.

И тъкмо си мислех, че няма да се случи нищо интересно през деня – като удар с мокър парцал дойде грозната новина – Ronnie James Dio е починал! Отиде си човекът от сребърната планина. Истинският. Бях толкова изненадан и покрусен! Досега все имаше надежда и въпреки информацията преди няколко дни, че не се е чувствал много добре и поради това групата Heaven & Hell няма да дойде на концерт в София, изобщо не съм предполагал, че състоянието му е толкова зле и че ракът ще го погуби толкова бързо. За мен беше много важен човек и неговата музика ще остане вечно в сърцето ми. Почивай в мир, Рони!

Вижте още една силна и много лична публикация от Сибин, посветена на големия Рони – Една легенда по-малко.

Понеделник, 17.05.2010

Темата за жената, която роди на 62 години, отново е актуална. Да казваш на хората какво да правят, е фашизъм, твърди Събина в блога „ентелегентно“. Права е. Но да родиш деца на 62, при което едното да умре, а другото да е осакатено и без шансове за нормално детство – това пък е садизъм. Истината очевидно е някъде по средата. Как, обаче,  можем да решим този проблем?

Как да си уредиш интервю за работа в голяма компания? За един прост, но ефективен и евтин начин ни разказва Васи. Подходът, който героят на видеото споделя, е иновативен и оригинален, и това го прави печеливш. Вижте видеото и нейния коментар в поста.

Вторник, 18.05.2010

Днес все повече се говори за социалните медии и тяхното влияние върху обществото. Мненията се разделят (както винаги) между „Осанна!“ и „Разпни го!“ и рядко човек може да види разумен анализ на това явление. Бисер Вълов прави опит за такъв анализ и обобщение в статията си „Социалните медии – същност и роля„. Много е добро и има ценни препратки. Непременно го прочетете!

Още една ценна публикация по същата тема: Димитър Цонев показва нагледно как са се развивали с годините политиките на Facebook за поверителност на личните данни и каква част от тях вече са публично достъпни. Не мисля, че това е повод за истерия, която вече започна по някои медии, а просто повод човек да преосмисли личната си политика какво да споделя в социалните мрежи. Точно затова такава информация е много полезна.

Денят завършва с един прекрасен фоторепортаж на Стоян Досев за остров Санторини в блога „Пътуване до…“. Много красиво място! От отдавна си мечтая да го посетя, а като гледах снимките на Стоян, желанието отново ме обзе. Островът има невероятна магия!

Сряда, 19.05.2010

Комитата е написал обширен репортаж за Нощта на музеите – събитие, което се случва веднъж в годината и се радва на голям интерес сред интернет общността. Признавам си, че и аз имах желание да посетя изложбите, но някак си програмата не успя да ме впечатли, а проливният дъжд окончателно ме разубеди да излизам. За щастие, имало е хора доста по-надъхани, които не са се уплашили от някакъв си дъждец. Тъжното е, че организаторите не са се постарали достатъчно и не са се възползвали от големия интерес на посетителите. Постът на Комитата е изпълнен с разочарование. Дано някой да си вземе поука и догодина събитието да бъде по-добро.

Поредната статия по темата за социалните мрежи бе представена от Иво Илиев. В един обширен и много полезен, според мен, материал той подробно и конкретно обяснява същността и ползата от фен-страниците във Фейсбук, както и от новите страници-общности.

Georgina от Сайта на една жена е публикувала едно произведение на Робърт Фулъм, който твърди, че всичко, което му е трябвало да знае в живота, го е научил още в детската градина:

Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.

и още много други полезни и важни правила

Пътеписът на деня е от Оги Ковачев – Ловешките потайности. У нас има много красиви места, където е приятно да се разходи човек. Хубаво е да ги знаем. (Снимката по-горе е на Оги. В поста му има още много снимки и връзки към фотоалбуми.)

Четвъртък, 20.05.2010

Случаят със задържаната в Бусманци Аревик се следи активно от Лидия Стайкова, а аз се старая да цитирам всяка седмица поне една от нейните публикации по темата. Тази седмица Lyd насочва вниманието ни и към другите задържани там, към тежките условия, в които живеят и предлага да се създаде организация от доброволци, които да ги посещават и да общуват със затворените там, голяма част от които не са извършили престъпление, а чакат решение относно политическия си статут.

Петър Ванев е авторът на една от най-силните статии на седмицата – „Активно пасивни единици„. В нея той критикува двуличното ни поведение в много случаи от живота – на думи много обичаме справедливостта, чистотата и реда, но в делата си сме мърляви, бутаме се и гледаме личния келепир. Тъжно, но е факт. Дали някога ще успеем да се променим?

По принцип се стремя да не коментирам политиката, тъй като има достатъчно много хора, които по цял ден само с това се занимават. Но едно нещо ненавиждам искрено и това е фашизмът във всичките му проявления и нюанси. Точно поради това, статията на Христо Христов, посветена на последователно изграждания култ към личността на Бойко Борисов привлече вниманието ми и я предлагам и на вас.

Петък, 21.05.2010

Петък е денят за духовен размисъл. Pili от блога „ентелегентно“ поставя въпроса „Какво му е хубавото на това да си силен?„. Силата означава твърде много отговорности, а това уморява. Понякога на човек му се иска да бъде слаб и да помоли за помощ другиго. Дали и вие се чувствате така?

Другата история е от Радо Бимбалов и се нарича „Сексът и гладът„. Не е точно притча, но има хумор и тъга и най-вече – поука.

И накрая – най-хубавото обяснение в любов на една омъжена жена: Анка-Банка (Ана Динкова) – „Защото„.

Весели празници! Бъдете с любимите си хора!

La Forca »

Публикувано на: 21.05.2010 01:21, източник: ентелегентно, етикети: Pili жени отношения сила

Напоследък всеки иска да е силен — правим мускули във фитнеса, искаме да се справяме сами с всичко и после да се бием в гърдите или просто да се бие с  някого. Едни пребиват непознати хора пред заведенията, други пребиват жените си, а трети просто псуват телевизора. Всеки според физическия и умствения си потенциал, само че в обратна пропорционалност.

Премиерът ни мяза на бияч, въпреки че се изказва по-скоро като каруцар, и всеки иска да му подражава… прекрасна държава.  В ушите ни кънти постоянно една фраза “Трябва да си силен!” Силен! Сякаш да поискаш помощ е новата чума! Помня, че половината конспект по международни отношения беше посветен на силата, като една сюрия изкуфели старци и не толкова възрастни комплексари се пънеха да дефинират тая светая светих — силата. Беше ми доста смешно, четейки стотици страници, в които ми обясняваха що е то силата, колко е важно да я имаш и също така да убедиш другарчето, че я имаш, в случай, че я нямаш. По едно време се почувствах като в Междузвездни войни, макар признавам си, аз съм може би единственият човек на света, който не е гледал тоя филм, и нямам намерение да го гледам.

И жените искат да са силни. Вече никой не чака белия рицар на бял кон. За какво ни е: работим, изкарваме пари, с парите можем да си купим всичко, дори вибратор или пък жиголо. Ако парите са повечко, можем дори да си намерим някой, който да създаде прилична илюзия за това, че сме обичани, желани, милвани… докато свършат парите.

А какво му е хубавото на това да си силен? Всеки разчита на теб, а ти не бива да разчиташ на никого. Нямаш право на грешка — силният не може да се изправи след падане, защото той просто не трябва да пада. Аз не искам да съм силна. Уморих се. Искам да съм слаба и да има рамо. Искам друг да ми избърше сълзите ми и да ме вземе на ръце, когато падна. Искам да падам, стига да има кой да ме хване. Не искам да живея живота на самотния бегач на дълги разстояния, защото пътят е толкова дълъг, че когато стигнеш финала, забравяш защо си прекрачил старта. Нека друг да поеме света на плещите си. Някой силен.

Няма сходни постове:

Да разбереш болката »

Публикувано на: 21.04.2010 15:13, източник: Природата и аз, етикети: Мисли единство борба сила желание душа енергия избор Здраве болка Споделено

Все по-често чуваме и виждаме тъга, разочарование... в околните, у нас...
Дали едно такова мъчително неудовлетворение е признак за "душевно заболяване"??? Че душата може ли да бъде болна?
Всъщност зад общата неудовлетвореност ... от живота и съществуването като цяло стои основата на осъзнаването, скрито дълбоко под безброй преструвки, рамки и ограничения, налагани от обществото, моделиращо ни неусетно.
Започвайки да усещаш страданието на живота, започваш всъщност да се пробуждаш за по-дълбоки и истинни реалности. Болката премахва всякакво самодоволство, което ангажира обичайните ни фикции за реалността, тя ни отключва към по-внимателен живот – да чувстваме дълбоко, да докосваме самите себе си, света си... по начин, който до преди болката не сме си позволявали, избягвали...
Страданието е благодат, дар... Първият дар, който си даваме, към себезавръщането, за себеразбирането си... Болката ражда творческо прозрение. Стига да не я прегърнем мъченически като мила свидна рожба... стига да не я разнасяме със себе си, без да посмеем да я пуснем. Смисълът е в това да осъзнаем същността на болката. А не да я сграбчим... мъченически изстрадвайки я пак и пак и пак...
И когато болка появи се, то да я отричаш, вредиш си, да я избягваш и презираш... увеличаваш я, да я възхваляваш, ти изфабрикуваш я отново, да я драматизираш, ти я признаваш като голяма ти сила срещу. А всъщност тя, болката, е добър знак в проява, тя е показател, че разбиране се случва, че животът, изживяван извън единното съзнание, като част, като отделен... е живот в крайна сметка болезнен, тъжен, потискащ, на крайности... безнадежден, рамкиран. Живот, поставен в граници, е живот обречен на битки и съревнования. В битки, изпълнени със страх от болката ... и раждане на болка от страха от болката... болка от болка от болка... се възпроизвежда и мултиплицира... сякаш до безкрай... сякаш до смъртта...
И в мъчителни самопроизведени компенсации и разсейвания... се споразумяваме със себе си да не поставяме под въпрос илюзорните си граници... които реално са основната причина за кръговрата безкраен на болка и страдание, на ада, на агонията.
Защитните ни компенсаторни механизми обаче в един момент спират да ни вършат работа, т.е. нито ни успокояват, нито ни дават липсващото, нито прикриват от полезрението травмите, към които сме се адаптирали с компенсации. Тогава вече страданието започва реално. Защото съзнанието по един или друг начин се е насочило към конфликтната зона... и започва да разбира конфликтното поле на изява на противоположностите, произведени от измислени граници... Съзнанието започва да се фокусира към същината и причината за това да има чувство за непълнота и неудовлетвореност в живота. Границите са усетени и регистрирани. И болката реално се явява първи етап в осъзнаването на фалшиво издигнатите граници. Ако правилно разберем болката, ще си дадем освобождение, т.к. болката ни насочва отвъд ограничаването. Т.е. страданието е не защото сме болни, а защото в нас назрява прозрение, осъзнаваме илюзорностите, които сами някога там ... сме си произвели в самозащита. Но ако не се разбере правилно страданието, то раждането на прозрение се осуетява. И ние трябва да тълкуваме правилно... за да вникнем в болката, за да я изживеем, и да заживеем отвъд страданието. Инак просто ще затънем в него. Без да знаем какво да правим със себе си и как да си помогнем и кого да помолим за помощ.
Същността на страданието е в правилното му изживяване, за да бъде преодоляно. Ала тъй като сме във вихъра, под силата на болката в отричането й я правим още по-силна... и дълбоките прозрения за тук и сега и реалността не могат да се появят. Парализирани от страданието, не можем да проникнем съзнателно в него ... че да освободим истините, да разберем истините в основата му. Какъв е смисълът? Защо се е появило?
Как да се измъкнем от тази бъркотия от свои граници?
Противоположностите се срещат а ние като осъзната проява избираме да случим примиряването им и разширяване на съзнанието... към по-широка перспектива, разсейвайки границите. А премахнеш ли дадена граница, ти си възвръщаш съответната проекция. Възвръщаш себе си, онова което си си отнел. Сякаш целият процес е като възстановяване на памет.
Тъй като сме попаднали в една обеднена, неточна себепредстава, която сами сме си представили пред себе си за истинна. За да ни служи като защита от непознатото. Създава се, когато отричаме съществуването на нещо, към което сме склонни да проявяваме – някакви радости, импулси и желания, влечения, интереси, които не си позволяваме. Но с отричането им наклонностите не се махат. Те не изчезват. А са проецирани в "другостта" ни, обличаме някой друг в тях, даваме ги в негова принадлежност... на всеки друг, не и на нас. И си вярваме, че не са част от нас, от нашия аз ... а са чуждо, външно проявление. Границите са стеснени, за да изключим нежеланите наклонности. Отчужденото става наша сянка – следва ни навсякъде, виждаме я и се борим с нея навсякъде, мислейки, че е друг. А сме всъщност самите ние в проекция случени. А се изживяваме в една стеснена, обеднена себепредстава на страдащи борци срещу непрвадвивото нападение на чуждите атаки от околната среда. И така попаднали в една борба на персона и сянка се борим за себеразбирането си и намирането си.
Повечето хора демонстрираме много силна съпротива към собствените си сенки. Не желаем да приемем, че тези импулси и влечения, които ние самите отхвърляме, са си наши. И всъщност тази съпротива е една от основните причини за проецирането. Съпротивляваме се на своята сянка, съпротивляваме се на нежеланите аспекти на собствената си личност и затова ги проецираме.
Има ли проекция, значи някъде наблизо има и съпротива.
Трудно е да се разделим с най-свидните илюзии. Които са ни били патерици в хода на битката със сянката. Вярата в реалното им съществуване е била толкова силна, че дори не сме знаели, че ги ползваме за патерици... Но когато се стигне до етапа на прозрение, че и това сме ние, че болката, която ни се случва, сме си я създали ние самите, разбирането става, границите падат сами, без борба.
Ефектът на бумеранг ще ни преследва, ще се тормозим от собствената си енергия докато не интегрираме сянката към персоната си...
Да си изградиш една повече или по-малко точна представа за себе си означава чисто и просто да осъзнаеш онези аспекти на личността си, за които не си подозирал, че съществуват. А те се "засичат" лесно, тъй като се проявяват като симптоми. Това всъщност са твоите противоположности или проекции. Да си възвърнеш проекциите ще рече да премахнеш определена граница и да включиш в своя свят неща, които дотогава си смятал за чужди; да освободиш необходимата площ в себе си, което пък ще ти позволи да разбереш и приемеш собствения си потенциал, т. е. да разбереш и приемеш всички свои черти - и положителни, и отрицателни, и добри, и лоши, и симпатични, и неприятни, - и по този начин да си изградиш една относително точна представа за онова, което твоят психосоматичен организъм е. Това пък ще рече да преместиш границите и да „картографираш" наново себе си, така че старите врагове да станат съюзници, а борещите се противоположности - приятели... (:

O Mare e Tu - Andrea Bocelli & Dulce Pontes »

Публикувано на: 15.04.2010 15:01, източник: Природата и аз, етикети: единство сила желание душа Хармония енергия преливане любов баланс Музика синхрон