rssfu

HAIL »

Публикувано на: 01.04.2010 17:21, източник: ssk's Bulgaria, етикети: Кандидатстудентска кампания 2010 разказ расизъм

- Братя, ние имаме една свещена цел. Нека освободим тези земи от напастта, която ги е полазила. Всички виждат какво правят циганите – целенасочено се множат и след 50 години тук, по земите на Аспарух, Крум и Симеон вече няма да има България. Всички виждат как те постигат това малко по малко. Всяко семейство има по 7-8 деца, всяко от тези деца още на 16 прави ново семейство. И не само, те се затварят в групички и сами се изолират от нас и да искаме не можем да ги приобщим. Онези идиоти, политиците, опитаха – в цялата страна се построиха блокове и мангалята бяха настанени безплатно. Те за дни си ги превърнаха в нови гета. Всички виждат, че генно им е заложено да са измет, да разграждат като хлебарки и пак като такива да разпространяват болести и да живеят на чужд гръб. Долни същества! – тук викът беше толкова силен, че тълпата не се стърпя и му отговори още по-оглушително:

- ХАЙЛ!

-  Всички виждат, но никой нищо не прави. И  другите не са повече стока от тях. Група пикли, които само много се оплакват. Ние… Ние обаче сме се събрали именно за това. Тази вечер ще поставим началото на едно велико дело, за което в бъдеще ще ни строят паметници във всеки български град. Всеки от вас е взел оръжие и тихо, без много шум, отиваме да убием първото циганско семейство… първото от много!

- ХАЙЛ

—

- Оставете ме аз да говоря с него. Няма да му се размине. Защо не го усетих по-рано какви неща е намислил. И този боклук ми е син!

- Господин сержант, не можем да ви пуснем при него. Не е редно. Успокойте се, изпийте едно кафе. Изчакайте в коридора. Ние ще пратим колегата Петров и той ще говори с него. Ще наемете добър адвокат, съдията ще приеме, че е бил подведен от лидера на групата. Може да му се размине само с обезщетение, което без това ще остане при вас.

- Никакво разминаване! Щом е бил глупав да го направи, значи е достатъчно глупав и да се набута в затвора. Пък може и да му покажат там как се става човек. Пишлеме! Как съм го отгледал? Пуснете ме вътре. Само за да му кажа и да видя физиономията на малкото нацистче.

- Не позволявам господин сержант, не може да влезете.

- Това е заповед!

Капитанът се отдръпна от вратата и пусна сержанта да влезе, като същевременно хвърли поглед на колегата да е готов ако се наложи да предодврати евентуално насилие. Самият той отиде до едностранното стъкло, което гледаше вътре.

—

- Знаеш ли какво си направил?
- Да, знам.

- Знаеш ли колко хора си убил?

- Да. Николко!
- Как така николко?
- Те не са хора! Те са хлебарки! Ние само мачкаме хлебарките с кубинките си!

- Единственият, който мачка в този свят, е животът. Тях той ги е смачкал достатъчно. А като те гледам колко си глупав и теб няма да те пожали.

- Един ден ще бъда герой, а теб ще те е срам, че си говорил така. Те са измет, която трябва да бъде спряна. Те не са нормални хора, в гена им е заложено да подлежат на унищожение от другите!

- Не си мисли, че ще те защитя. Влизаш в затвора, с максимална присъда. Никого нищо няма да моля! Дано поне там ти уври главата…

- Няма значение. Аз направих само една грешка – позволих да ме хванат. Ще излежа десетте години, ще натрупам знания и когато изляза никой няма да може да ме спре. Но дори дотогава има кой да ме замени. Брат ми, твоят син, ще ме замести доблестно!

- Глупак! Брат ти, след месец става на 18 години. Знаеш ли какъв ще е твоят подарък за неговия рожден ден?

- Официално ще бъде приет в редиците на „Легионът”. Това беше едно от правилата, които приехме – членовете да са пълнолетни, за да не се спекулира с методите ни.

- Единственото, което ще му подариш, е един лист хартия, в който се казва какво е наследил от семейството му, което ти и твоите другари убихте.

- КАКВО?

- Да, брат ти е осиновен. Той е циганин. Беше първото дете на тези, които убихте, и ние с майка ти го взехме още като малък.

- Спри! Не искам да чувам лъжите на една подлога като теб. Какво като си ми баща? Кажи ми, че и мен сте осиновили, поне да знам, защо си такъв! Не може той да е циганин.

- Не може, но е. Не му личи, да. Малко по- светла му е кожата, а и не сме го обличали по-различно от теб. Не е учил различно от теб. Не е имал различни мечти от теб. Не му е липсвала надеждата, както на това семейство, което вие избихте.

- СПРИ.- едвам изстена доскорошният фашист.

- Не е в гена разликата между хората. Важно е отношението, с което ще ги удостоиш, за да промениш и начина, по който те ще се държат. Брат ти на рождения си ден ще получи писмо, в което се казва, че придобива всичкото имущество на починалото семейство като единствен възможен наследник.

—

Когато бащата излизаше от стаята , убиецът просто мълчеше..

Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите »

Публикувано на: 30.03.2010 20:58, източник: Stalik.wordpress.com, етикети: ЛГБТК психология и сексология ЛГБТ психология агресия бисексуалност дискриминация етноцентризъм микроагресии микроделегитимации расизъм сексизъм символно насилие тормоз хетеросексизъм хомосексуалност хомофобия

Автор: д-р Браян Мустански Двама мои много близки приятели са получили по един крясък „педал” по свой адрес миналата седмица. При първия случай приятелят ми пресичал улица в гей квартал в Чикаго. Очевидно жената, която в последствие го е обидила, мислела, че пешеходната пътека й принадлежи и искала да покаже ясно, че не й е приятно [...]

Аватар: Не сваляйте очилата, докато го гледате »

Публикувано на: 03.02.2010 10:22, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: филм 3D аватар футурология мнение феминизъм расизъм кино рецензия

С Комитата решихме да направим експеримент. И без това много от вас не са осъзнали, че сме двама различни човека, затова решихме, че след като гледаме заедно Аватар, да напишем две отделни рецензии без да «преписваме» един от друг — да видим какво ще се получи. Неговата версия е тук, а моята четете по-надолу:


Гледах Аватар. В приятна компания — даже пихме безкофеинови капучино пред киното, не за друго, ами беше в събота вечерта и все пак бях решил и да спя през нощта (не знам за вас, но на мене нощният сън ми е жизнено необходим). Опитахме първоначално да го гледаме на и-макса, но билети имаше чак за 11:30 през нощта, а както вече ви казах — това не ми е времето за бодърстване, за затова си взехме за 7 часа вечерта за нормалната 3D прожекция.

• За пръв път ми се случва да «усетя взрив» на кино — сцената, когато взривявах ракети в основите на дървото.
• Летящите семенца (приличаха на медузи) бяха също много готини.
• Виждаха се дефектите по стъклото на крематориума
• Оттук нататък никой нормален филм няма да посмее да снима полет (със самолет да речем) — много добре беше (полетите с драконите)
• Циците на пилотката с бялата блузка — деколтето ѝ беше повече от прилично и целомъдрено, обаче гледката беше... зашеметяваща:-)
• Бойните сцени като цяло бяха наистина убедителни с изключение на бойния строй (но това ще е мрънкане към сюжета)
• Летящите планини и особено водопадите им бяха връх

• Двукракото ходене на видовете е много «скъпо» от еволюционна гледна точка и е тотално ненужно удоволствие, когато хабитатът на вида е гора. Човек е станал двуного, когато е трябвало да завземе откритите пространства
• Като цяло, според мен, даже и да попаднем на живот на други планети, мисля, че няма да можем да го «открием», т.. е. няма да успеем да идентифицираме като живот, но да кажем, че изкуството иска жертви;-)
• Даже и да го разпознаем като живот, даже и като интелигентна форма, практически е невъзможно поредицата от случайности, създала интелигентната форма на живот на Земята, да доведе до интелигентен живот с практически същата форма на телата и на някакъв спътник из Вселената — женските и мъжките индивиди имаха всички необходими вторични полови белези, по които и Homo sapiens се различава по пол. Разликата беше в опашките и цвета (на Земята няма синя раса). Жълти очи, обаче, има (др. Сталин например)
• Гората също беше пълна с животни, които наподобяваха земни форми, но в тяхната по-кошмарна и по-легендарна форма (шесткраки кучета и нещо средно между тапир и носорог)
• Шесткраки животни не-насекоми са хабеж на еволюционен прогрес, още повече, че предните 2 чифта крака практически си пречат при ходене (защото са в предната част на тялото, една до друга). Средният чифт крака е по-разумно да бъде в средната, а не в предната част на тялото. Като става дума за животни, наподобяващи бозайници, а не насекоми.
• Приемам, че драконите са истински — голяма част от човешката митология се върти около тях, така че съществуването им на Пандора се оправдава най-малкото от художествена гледна точка, още повече, че играят важна роля във филма.
• Гравитацията на Пандора обаче куцаше — тя трябва да е доста по-малка, отколкото на Земята, иначе просто няма как да съществуват такива гиганти (особено огромния дракон или гигантското дърво). Въпреки това земните човеци се движеха като при нормална гравитация. При такава ниска гравитация би трябвало и насекомите да са няколко пъти по-големи от показаните във филма. А и в самия филм беше казано, че гравитацията е ниска (полковникът вдигаше 500 кг щанги). Тук можеха да проявят по-голяма фантазия.
• Еволюционно погледнато интерфейсът в опашките (плитките)на сините човеци, както и същия интерфейс в гривите и главите на животните е абсолютно недоразумение. Ако трябва да има телепатична връзка между индивидите, тя има смисъл да бъде изградена само в рамките на един вид (да кажем — за да могат човеците да си общуват, или драконите, или «конете»). Но да хабиш еволюционен ресурс, за да се свързваш с видове, които могат да ти бъдат врагове или да се разпореждат с теб — е самоубийствено за вида. Пък и нали се сещате, че след като имат членоразделна реч сините човеци не се нуждаят от друг вид връзка с околните — или поне докато не надживеят езичеството.
• Не ме разбирайте погрешно, но еволюцията се движи от егоистичния порив за запазване на собствените гени. В този ред на мисли Пандора сериозно губи по точки. Но въпреки това приемам тези дефекти в името на изкуството и това, което иска да ни смелят в главите авторите на филма.

• Филмът е расистки. Изключително расистки. Засега приемете това на доверие, по-надолу ще разберете защо
• Филмът е сексистки. Много лошо сексистки — добрите (т. е. сините местни човеци) живееха в матриархално общество, в което мъжките индивиди се женеха по предварителна уговорка, която уговорка обаче не важеше за женските индивиди (синята мацка каза, че била уговорена за един син младеж, обаче когато реши да си хареса пришълеца, оня, другия, даже не гъкна).
• Важните обществени работи при добрите се правеха само от жени — жрицата беше фактически вожд на племето; когато трябваше да бъде обгрижван опасния чужденец, възложиха тази задача на дъщерята на вожда. И то много преди той да спечели доверието на сините, и се считаше за опасен. Представете си го;-)
• Езичеството беше основен вид вярване на местните. Класическо езичество. С поклонения на дървета, камъни и местности. Преди десетина години на мода бяха разните източни религии, но откак Китай започна да си показва зъбите и да порязва крилцата на защитниците на Тибет, модата с вярванията в Холивуд някак търпи промяна към по-безопасното езичество;-) Не можем да отречем, че в това отношение мейнстрийм културата е изключително беззъба. Така че папата има сериозно основание да отбелязва, че филмът е пагански, но пък според мен, Светият отец няма сериозно основание да се притеснява — това е мода, която след десетина години ще отмине, както отмина и желанието да се защитава Тибет и будизма от преди няколко години.
• Корпорацията беше отнела всички политически прерогативи за водене на външна политика, както и прерогативите за водене или неводене на война. Няма държава на Земята, още повече такава, която е в състояние да праща кораби на обитаеми планети, която да позволи това. Изобщо когато говорим, че политиката е мръсно нещо — не бива да забравяме, че без нея нещата са още по-мръсни. Не може да съществува корпорация в държава, която позволява някаква корпорация да ѝ отнема прерогативите:-)
  
• Има две добри неща в сюжета: само в американското кино образът на предателя е положителен (чакам руски филм за власовците някой ден). Другото е, че човек с проблеми в офлайн живота, може добре да живее с аватар — май си беше истинско обръщане към интернет-активностите на повечето хора: аз самият съм плешив, дебел и с очила в реалния живот, докато в интернет имам възможност да пиша в един от най-влиятелните блогове в България (този, който четете в момента:-)), а освен това съм сериозен редактор на цял сайт за пътеписи, нали;-) А, ако знаете какви мацки са фенове на страницата на сайта във ФБ:-) Но в реалния живот се задъхвам, когато трябва да изтичам 100 метра или да се кача пеша до петия етаж.
  
• Тотално нереалистичен начин за водене на бойни действия: всичките хеликоптери бяха струпани на едно място. Такъв боен строй на Земята за последно е ползван от фалангата на Александър Велики. Даже римляните са имали по-разчупен боен строй, а какво остава за доста модерни космически войски. Има едини случай, когато и римляните ползват подобен струпан боен строй — когато Ханибал ги бие като маче у дирек.
  
• Тотално неразумно влизане в област, в която не работят комуникациите и радарите — това го няма в нито един боен вариант (когато влизаха при летящите планини). Има два варианта: или трябва да са се подготвили технологично или изобщо няма да има дойде на ум в такава среда да ползват неизползваеми ракети. По-реалистично е да се пратят някакъв вид диверсанти в подобна обстановка, още повече че става дума за партизанска война.
  
• В момента поработвам за една глобална световна корпорация (това, тук, на Земята), за да не бъда голословен — един от символите на глобализацията, която редовно покрива щети от борбата на антиглобалистите. Знаете ли по какво тази корпорация, тук на Земята, се отличава от другите фирми, за които съм работил? Основен принцип е, че ХОРАТА във ФИРМАТА са представителна извадка на всички човешки раси и националности. ВСИЧКИ. А сега ми покажете един негър, един китаец или един мексиканец, които работеха в Корпорацията на Пандора? Казах ли ви, че филмът е расистки? Лошите всичките до един бяха БЕЛИ хора от европеидната раса. И това, ако не е новият расизъм, здраве му кажи.

Какъв цвят е Обама? »

Публикувано на: 11.01.2010 06:08, източник: NiCodile, етикети: кратки Сериозни автоцензура америка лицемерие обама политическа коректност раса расизъм републиканци Рийд свобода на словото ултралиберали

Пейо съобщава за скандала с американския сенатор Хари Рийд, демократ, който преди изборите през 2008 си е позволил да каже, че Обама може да бъде избран и защото е “[само] леко тъмен и не говори на негърски диалект, освен ако не поиска”. Републиканската партия, за която гласуват почти всички расисти в тази страна, разбира се, иска оставката на Рийд. Лицемери. Демократите го защитават, въпреки че ако Рийд не беше от тях, щяха да вдигнат врява до Бога и да опитат да го вкарат в затвора. Лицемери. В стотици университетски кампуси ултралибералните деца на богати родители са ужасно объркани “в крайна сметка човешката кожа има ли цвят или няма”. Жертви.

Рийд, впрочем автор на антидискриминационен закон, не показва  лично отношение към расата на Обама, просто предполага, че средният избирател би приел един умерено черен кандидат по-лесно от един съвсем черен кандидат. Логично предположение в страна в която само преди 50 години дори тоалетните са били сегрегирани. Според някои  забележката на Рийд е расистка. На мен ми се струва, че  както не всеки който говори за секс е сексист, така и не всеки който говори за раса е расист.

Историята показва докъде е стигнала автоцензурата в Америка. Вече еднаквото уважение към хора от всички цветове, полове и религии не е достатъчно.  Необходимо е разликите изобщо да не се споменават. А по един перверзен начин избягването на темата си е социално-приемлива, форма на расизъм. Защото черните може би харесват черните си кожи- с всичко което следва от тях.

Расизмът и другите форми на дискриминация са  социална болест. Това, че тази болест не те е засегнала не означава, че не съществува. Иначе само със силата на самозаблудата щяхме да можем да излекуваме всички болни от малария за петнайсет минути. Нещо повече: Рийд пропуска да каже да назове истинския кошмар на ултралибералните (и напоследък- консервативните): ако Обама беше негър от Бронкс и говореше като пичовете, които продават ролекси за 10 долара в метрото, а не като Харвардски професор, той най-вероятно нямаше да бъде избран.

1968 година – на границата между две епохи – Америка в пламъци! »

Публикувано на: 11.10.2009 18:17, източник: Кътчето на Селин, етикети: 1968 америка Мартин Лутър Кинг равноправие расизъм свобода

Трябваше да публикувам този текст преди време, когато се честваше годишнината от събитията през 1968 година, която разцепи света и промени историята. Но случилото се е толкова съдбоносно за човечеството, че дали е осма, девета или въобще все коя да е година, винаги трябва да се помни. Разделям текста на няколко части, защото е много дълъг.
Използвани са материали на Игор Христофоров, печатани в руското сп. „Наука и техника” № 9 от 2008 г.

~линк към част първа~
~линк към част втора ~ Китай и Латинска Америка~
~линк към част трета~Виетнам~

Америка в пламъци

Виетнамската драма е само един от множеството кардинални проблеми, с които американският управляващ елит се сблъсква през 60-те. През 1968-ма старите рани забират по новому и най-болезнената от тях е все по-засилващото се „Движение за граждански права”, в което участват милиони негри и съчувстващите им бели.

Първият удар по традиционния американски начин на живот нанася чернокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама, още през 1955 година. Тя отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, както изисква местният закон. Арестувана е и осъдена на глоба. Тогава чернокожите в целия окръг обявяват бойкот на автобусната компания, който продължава 381 дена и завършва с поражение за расистите. Федералният съд признава сегрегационния закон за противоконституционен и по този начин прославя не само Паркс, но и изгряващата звезда на протестите – младият пастор Мартин Лутър Кинг.
До 1968 година движението за граждански права вече е написало в историята на САЩ немалко ярки и драматични страници. Кинг отдавна е един от най-популярните политици в страната и най-младият носител на Нобелова награда за мир, въпреки че е под непрестанно наблюдение от страна на ФБР. Християнин и едновременно с това последовател на Махатма Ганди, той проповядва „ненасилствена борба” и остава лоялен привърженик на „американските ценности”.
По законен път Мартин Лутър Кинг и привържениците му успяват да спечелят много – законите, приети въпреки силната съпротива на консерваторите, предоставят на цветнокожите нови гаранции за спазване на правата им. Правителството демонстрира решителността си да сломи противодействието на расистите и да унищожи най-фрапантните прояви на сегрегация. В някои градове на Юга се стига даже до дислоциране на армейски подразделения.
Но в средите на цветнокожата младеж все повече расте и разочарованието от „прекалено вегетарианските” легални методи на борба и убеждението, че разбирателството между расите, което отец Мартин проповядва, е принципно невъзможно. В средата на 60-те години под лозунга „Black power!” – „Черна сила!” се оформя радикално крило. На сцената излиза загадъчната „Партия на черните пантери”, която директорът на ФБР Едгар Хувър през септември 1968 година нарича „най-голямата заплаха за вътрешната безопасност на държавата”.
Облечени в кожени куртки, сини поло с изображението на хищника от семейство котки и черни барети, те изучават трудовете на Маркс и Мао (като минимум онази същата „малка червена книжка”). Водачите на „пантерите” се опитват да построят една истинска „държава в държавата” – със свои министри, закони и така нататък. Логиката е проста – със системата на официалното насилие може да се справи само същата система от насилие. И наистина, към партията се примъква най-разнородна публика – редом с умерените марксисти, опиращи се на пропаганда и добри дела от рода на организирането на безплатни закуски за децата или рейдове против наркотиците, в партийните редове се окопават множество „черни националисти” и обичайните безидейни престъпници.

През периода 1967-1969 година в рамките на секретния проект по борба с десидентството COINTELPRO (Counter Intelligence Program) ФБР предприема повече от 200 акции против „Черните пантери”, използвайки типичните си методи – от една страна обвинения в криминални престъпления, а от друга – провокиране на вътрешни конфликти между „пантерите” и „обикновените” банди в негърските гета.
Но 1968-ма става решаващата година на това противопоставяне.
Ситуацията се нажежава до крайност след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града, охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове. Сякаш сегрегацията по причудлив начин възпроизвежда сама себе си с обратен знак.
За това какъв успех имат радикалните идеи за „черна власт”, свидетелства скандалът, разразил се през октомври 1968 година на Олимпиадата в Мексико. Победителят и бронзовият медалист в бягането на 200 метра – Томи Смит и Джон Карлос превръщат церемонията по награждаването в протестна демонстрация. Под звуците на химна на САЩ те стоят на стълбицата на победителите склонили глава, боси (символ на бедността на цветнокожите) и вдигнали юмрук в черна кожена ръкавица (типичният поздрав за „черните пантери”). „Ако побеждавам, аз съм американец, но не черен американец” – казва малко по-късно Томи Смит – „Но ако извърша нещо лошо, веднага ще кажат, че това го е сторил негър… Ние сме черни и се гордеем с това. Черната Америка ще разбере днешната ни постъпка.”.
Постъпката им действително е оценена – Международният олимпийски комитет много бързо отстранява и двамата спортисти от Игрите и ги дисквалифицира пожизнено!
5 юни 1968 година – нов шок за Америка. В лосанжелския хотел „Амбасадор” е застрелян Робърт Кенеди, най-вероятният победител в предстоящите президентски избори.
Трябва да се спомене, че убийствата и на Мартин Лутър Кинг, и на Робърт Кенеди са разкрити много бързо – някои даже смятат, че е подозрително бързо. Предполагаемият убиец на пастор Кинг е крадецът-рецидивист Джеймс Ърл Рей, който е арестуван след два месеца в Лондон, а убиецът на сенатор Кенеди хващат още на местопрестъплението. Това се оказва палестинският емигрант Сирхан Сирхан, който и до ден днешен излежава срока си в калифорнийски затвор – психически не напълно здрав човек, уж мъстящ за произраелските изказвания на Кенеди. Според официалната версия и двамата престъпници действат самостоятелно и по собствена инициатива. Твърдението на полицията е толкова съмнително, че се вижда и с просто око, но за изминалите 40 години никой независим изследовател така и не успява да докаже, че това е заговор.
В крайна сметка събитията от 1968 година окончателно разделят Америка.

От едната страна на барикадите се оказва „черното море”, а също и младите „бели” с изострено чувство за справедливост – предимно студенти. Само от октомври ‘68-ма до май ‘69-та година над 200 университетски кампуса са обхванати от вълнения, а през 1970 г. вече 75-80% от студентите поддържат левите радикали. При това само 14% смятат кариерата за приоритет и само 18% – че парите са по-важни от всичко останало.
На този свят на безгрижна безкористност противостои средната класа, значителна част от „сините якички” (т.нар. бял пролетариат), а също и почти цялата американска дълбока провинция, възпитана в пуритански дух и просто не разбираща какво иска новото поколение.
По същата тази схема на конфликта между „две нации” (терминът се употребява без расов подтекст) се развиват и събитията в най-революционно настроения град в света – Париж…