rssfu

Интересна статия във вестник Борба »

Публикувано на: 18.08.2010 14:13, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Проверка по сигнал в редакцията: Активист от Елена иска разследване на РПК

Петър Ваков: „Въртят далавери”. Симеон Кънчев: „Да си подаде молба, може да стане член отново”

Петър Ваков вече е на 72 години. Той е бивш главен счетоводител на Районната потребителна кооперация в Златарица и бивш член на еленската РПК. Председател на кооперацията в Елена е Симеон Кънчев, който е и председател на местния Общински съвет. Двамата са от различни партии. Преди 10 години само чрез две обяви ръководството на РПК – Елена, на практика се освобождава от стотина свои членове, които в срок трябвало да си платят по… 10 лева дялов капитал. Така решило общо събрание, а уведомлението за решението на общото събрание били публикувани в два вестника. Който прочел – прочел, който чул – чул. Пък които не са нито чули, нито прочели като Петър Ваков, са се самоизключили, според действащия тогава устав.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО БИВШИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК ТРИ МАНДАТА ОТ ОДС ПЕТЪР ВАКОВ, АТАКИСТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Сдружение за защита на гражданите на Елена, тръгва да търси членството си в РПК – Елена.
„Защо чак сега ли? Защото искам да спра далаверата и разпродажбата на атрактивни имоти на кооперацията. Член съм на РПК от 1961 година, дал съм дялов капитал. От различни фракции с председателя сме и едва преди няколко месеца тръгнах да си търся членството. Тогава разбрах, че още през 2000 година членството ми е било прекратено, защото не съм си внесъл 10 лв. минимална вноска, а към тази дата дяловият ми капитал е бил равен на 70 стотинки. Разбуних се, защото се оказа, че не съм само аз. Тръгнах да търся публикувани обяви във вестници от 2000 година. Наех си адвокат и ще съдя РПК, искам и разследване какви имоти има кооперацията, какви дивиденти дава, какво продава и т.н. Знаете ли, че са продали хижата на Калето за 100 000 лева? И аз не знам дали е така, или не е. Всеки ден ме търсят хора от града и селата като председател на Сдружението за защита на гражданите. Това също са мотиви да си търся членството…”, разказа в редакцията на „Борба” Петър Ваков.

Симеон Кънчев, председател на Общинския съвет в общината и шеф на РПК:

„Ние не продаваме, не даваме дивиденти, а вие познавате ли Петър Ваков? В момента РПК има около 200 членове, а 2009 г. приключихме на загуба. Едва се държим, но поддържаме магазините в селата, без Константин и Майско, които преди години се отделиха. Г-н Ваков може да си подаде молба за нов член и да бъде приет, ако Общото събрание реши. Знам, че мераците сега са заради комплекс „Елена”, но той си има редовен наемател и не се продава”, каза вчера Симеон Кънчев, който е запознат с претенциите на своя съгражданин.
„Ако някой си мисли, че може да се купува и продава имот на кооперацията еднолично, жестоко се лъже. Ние се запазихме, оцеляхме в годините като РПК и мисля, че това е най-важното”, заяви шефът на местния парламент в Елена.

За няколко сгради… »

Публикувано на: 12.08.2010 16:14, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Човек като се разхожда из града и разглежда по някое време се усеща, че тук има доста изоставени сгради, които проста се събарят. Аз ще се опитам да ги изброя, а вие ме допълвайте, ако съм пропуснала нещо.
1. старото училище над халите
2. останките от бившата физиотерапия на пазара
3. старата поликлиника
4. бившата детска градина „Деньо Георгиев”, която ако не се лъжа по-късно се наричаше Здравец
5. бившата детска градина „Ана Брадел”. Там се виждат някакви ремонти, но отварянето на градината е отложено някъде в безкрайното бъдеще.
6. Бившето лятно кино
7. Хижата на Калето
8. Гарата на входа на града
Около половината от тези сгради са общински. В същото време общината казва, че няма място за картинна галерия и картините, намиращи се в музея гният по разни складове. Няма място за младежки център и младите ни хора киснат по заведенията. Няма сграда за защитено жилище за деца и възрастни с умствени увреждания. Няма, няма, няма…

Какво Е направил нашият “любим“ кмет? »

Публикувано на: 06.08.2010 18:41, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Въпросът по-долу е заден от Иван:

Здравейте, Елена от Елена!
От много места слушах за Вашият блог, и просто беше въпрос на време, да го посетя. Това, което ми направи впечатление, са въпросите, които засягате и коментарите на участниците в този своеобразен диалог.
И както всички останали, и аз искам да задам един въпрос, който ми се върти в главата от доста време, а именно: Искам да попитам и ще бъда безкрайно благодарен на всеки, който ми даде някаква информация относно това: не искам да знам какво НЕ е направил нашият “любим“ кмет. Искам да знам, какво Е направил за нашата община и в частност за нашият град?
Моля Ви кажете, защото аз стоя, и се чудя, и се мая, и нищо не ми идва на главата!
Поздрави: Иван

Стремежа към развитие »

Публикувано на: 06.08.2010 16:43, източник: Блогът на Валентин Михалев, етикети: реализация размисли Въпроси и отговори мечта

Снощи гледах едно реалити-шоу, в което млада дама каза, че единствената мотивация за нея е да търси нови предизвикателства, които и помагат да се развива и че стремежа към развитие е единственият смисъл на живота според нея.


Споделям тази идея, поради което ми се иска да поразсъждаваме на тази тема.
Възможностите са навсякъде около нас, но ние не сме се научили да ги откриваме, прекалено пасивни сме, инертни, не сме се научили да желаем промени, да ги желаем толкова силно, че да се борим с всички сили за тяхното осъществяване.

Погрешно е разбирането, че трябва да се търсят само доходоносни занятия, защото историята ни казва друго. Всички, които по някакъв начин са успели да постигнат мечтите си, не са мислели за това какво ще спечелят, а са се отдали на страста си, понякога губейки всичко останало.
Мисля, че всичко започва с една изгаряща сърцето и ума мечта. Желанието да я постигнеш е толкова силно, че нито за миг не се съмняваш, че нещо може да те спре. Събуждаш се и заспиваш с убедеността, че ако всеки ден правиш по една стъпка, в крайна сметка ще стигнеш там, за където си тръгнал. Да, пътят понякога е трънлив, понякога може да ти се струва, че няма да успееш, но ако не губиш увереност, усилията ти ще те възнаградят.
Така смятам аз, зная го от личен опит, а познавам и други хора, които са убедени, че нещата стоят именно така.
Има хора, които не вярват, че реализацията е възможна за тях. И са прави. Реализацията не е възможна за тях именно защото не вярват, че могат да постигнат нещо повече. Те могат да открият стотици причини и да се самоубеждават, че всичко е изгубено за тях, че ежедневните грижи са толкова много, че не им остава време да мечтаят, ала истината е в това, че те се страхуват, страхуват се да поемат по пътя към своята мечта. Причините за този страх могат да бъдат най-различни, но резултата винаги е един същ. Жалко е да виждам ежедневно такива хора, защото те заслужават да изпитат удволствието да вършат това, което обичат.

Възможността се пропуска от повечето хора, защото е маскирана в работни одежди и изглежда като работа
Томас Едисон

Защо предпочетох Google Buzz пред Twitter? »

Публикувано на: 03.08.2010 02:40, източник: Личният блог на Кирил Владимиров - NetCutter, етикети: размисли ревюта buzz Google Google Buzz

Не знам колко от вас(if any) ме следят в twitter и колко(again…if any) са забелязали как вече постовете, които отиват там са всъщност препратки към Google Buzz. Съквартирантът ми в началото подхождаше силно ироничено към моето влечение, познати ме наричат Google евангелист и респективно се налага поне по веднъж на месец да научавам как гугъл знае всичко за мене и е глупаво да споделям и бит информация повече, защото в един момент ще си купят оръжия и ще завладеят света, знаеки слабостта и на дръгливите пумяри из студентски град. Но да се върнем към Buzz…

Очевидно не реализира този старт, на който се надяваха от Google. В началото Google Buzz се появи като нещо досадно в пощенската ни кутия, взе да я пълни до полуда и не искаше да се маха. После хората видяха, че ставало и за нещо…ама все още се мъдри до пощенската кутия.

Това всъщност е единственото нещо, което не харесвам в Google Buzz…да си му дадат отделно местенце, по дяволите. Другият момент е, че повече от половината съдържание е генерирано, което е и добре и зле. Научават се доста полезни неща по този начин, но ако това е единствената информация там…спираш да я посещаваш…трябва го и човешкият фактор.

Та към въпросът. Защо избрах Google Buzz пред Twitter:

• Мога и цял роман да напиша, вместо да се мъча да се побирам в 140 символа и пак информацията се показва компактно с опция за Expand
• Мога да прикачвам картинки, като бял човек, не да минавам през разни twitpic истории
• Мога да закачам истински линкове, вместо да гледам с какво да ги смаля, че да не ми взима много от безценните 140 символа
• Мога да водя нормална дискусия с някой, в коментари не след 4-я отговор да се връщам по обратния път, за да хвана логиката
• Мога да си изсипя там цялата информация: Блог, Reader, Shared items… без да се налага да ги линквам пак с нещо за скъсяване

Не отричам идеята на туитър. Креативна е…направи бум, все още влизам в туитър и чета интересни туитове…но просто вече по нищо не превъзхожда Google Buzz. Ще си намеря по-надежден туул за постване на бъзовете в туитър(tweetfeed не е надежден) или просто ще си го напиша, защото понякога това дразни.

Бърз пример. Преди около половин час ми попадна едно интересно плейърче пред погледа. Още е ver 0.1.1, липсват му доста възможности за персонализация, но е страшно креативно като идея. Това е постът в Buzz, който показва това мое впечатление. Нека някой се опита да представи същата информация, с два screenshot-а в twitter, аз ще броя в колко туита и колко външни услуги ще ги събере, ок?

Но единственото неприятно нещо около Google Buzz е, че малко хора му обръщат внимание, а е далеч по-идейно…