rssfu

Сняг »

Публикувано на: 09.03.2010 14:45, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Вчера и днес отново е зима. Вали сняг все едно сме януари месец.
Вчера положението по пътищата беше общо взето добро, защото колите разбиваха мокрия сняг и той се топеше. Но през нощта температурите паднаха и пътищата започнаха да се заледяват. Движението от автомобили допълнително утъпка пътищата и те се превърнаха в пързалка. Днес почти на всеки наклон можеше да се види боксуваща кола. Разбрах, че изкачването към училището и болницата е било кошмарно сутринта, а по това време там има голямо движение.
Питам се защо никъде в града не беше посипан пясък? Защо фирмата, кото трябва да свърши тази работа пак спи? И какви са санкциите, които ще й бъдат наложени?
За съжаление въпросите ми са глас в пустиня…

Редно ли е такъв юбилей да мине незабелязан? »

Публикувано на: 05.03.2010 14:06, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Публикувам този текст от името на от името на един мой читател, който желае да остане анонимен…

На 28 февруари 1870 година след 30-годишна борба за национално самоопределение българският народ получава ферман за самостоятелна българска църква начело с екзарх. Ферманът предвижда създаване на Българска екзархия, чието вътрешно управление е независимо от вселенския патриарх и се урежда с устав, утвърден от правителството. Патриаршията правила всичко възможно да компрометира фермана сред народа.

Това е копи-пейст от официалния сайт на общината.
Въпросът ми е: Редно ли е такъв юбилей да мине незабелязан?

Ей Боже, Боже… »

Публикувано на: 05.03.2010 14:04, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Публикувам текста по-долу от името на Колибар

„Ей Боже, Боже и ние еленчаните доживяхме да стане такова нещо, да няма деца в общината. А напреди какво е било? Скоро ходих в Мийковци и останах потресен, не ме залая нито едно куче, и не чух петел да пее сутринта. Нямаше нито кучета, нито петли…. Тръгнах тогава към моето Бойковци, викам си да видя има ли още живот там. Точно на входната тебела ме посрещна стадо от двадесеттина крави, малко по нататък пасяха овце. Слязох в селото и срещу мене се спуснаха кучета, чух петли. Стана ми мило и драго да ви кажа, че поне в моето село има хора. На къде е тръгнала Елена, деца има само в Майско, КОнстантин и Каменари и то сред циганското население. Отива си оная Елена която познаваме, отива си света, който обичаме…….“

Какво е мнението ви за снощното представление на танцова формация „Виктори“? »

Публикувано на: 04.03.2010 14:53, източник: Елена от Елена, етикети: размисли

Текста по-долу е написан от ogi. Публикувам го от негово име.

Искам да попитам какво е мнението ви за снощното представление на танцова формация „Виктори“?
Преди да чуя оценките на останалите искам да кажа, че безкрайно адмирирам изявата.
Първо защото отдавна не бяхме виждали нещо стойностно с деца в този град и второ, защото всеки труд, нерви и усилия хвърлени за работата с деца не са напразни. Формацията е израснала много за 10 години и е на път да стане ансамбъл, а това е похвално на фона на умиращия танцов състав за народни танци.
Сигурно могат да се кажат и още топли думи, но …
Жалко за труда, нервите и усилията и на ръководителя и на децата, защото:

- болшинството от публиката не знаеше на келеш-парти ли е или на мач и как е редно да се държи
То беше свирене, дюкане, гюрултия, викове. Наслушахме се на плоските коментари на неспособните и низши духом – простотия до шия. Ако имаше вход с билет за левче или два, нямаше да е така.

- декорецът беше доста оскъден и нечетим

- не беше редно общинар от такъв нисък ранг да пприветства събитието – това показва неуважение
Не стига, че им направиха концерт за празника, ами … Но ако беше дошъл някой от някъде, то щяха да са салтанати, почерпки и т.н.

Но децата и г-жа Славчева и това ще преживеят. Да са живи и здрави пак да ни зарадват.

Модел за подражание »

Публикувано на: 03.03.2010 15:50, източник: Walking on the edge..., етикети: размисли entrepreneur role model

Без „здравей“. Без дори „как си“.

Пълен задник. Мразя го.

Той е един от онези хора, които нямат нужда от модел. Те следват своя собствен морален план. Виждат, слушат, мислят. Позволяват си да мразят и ненавиждат.

А ние, останалите, какво правим? Избираме си поредния герой, изгряваща звезда. Имитираме, възхищаваме се. Супер.

Преди известно време се запознах с един руснак. И той е предприемач. Работи за себе си, за своите идеи и идеали. Сигурно някога и той е имал своя модел за подражание. Сега самият той се е превърнал в такъв.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев