rssfu

Млада воля: Запад и нашият идеал »

Публикувано на: 10.08.2010 18:54, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: национализъм българия забравени страници организации история литература публицистика

Западъ и нашиятъ идеалъ

„Западъ е въплотения егоизъмъ и алтруизъмъ, безъ никаква следа отъ човещина. Западъ прониква въ жадните за култура и напрѣдъкъ народи, не съ въображението и симпатиите, които създавагь и вършатъ единение, но съ преднамѣрена зла цель и страсть къмъ завоювание и богатство“. (Изъ книгата „Моето учение“ отъ Рибиндранатъ Тагоре).

Разбита и отчаяна, изпитала горчевинитѣ отъ покруситѣ на единъ националенъ погромъ, въ който, заедно съ скѫпите, лелѣяни национални идеали, бѣха погребани и всички най хубави, присѫщи само на младитѣ, качества, българската младежь, следъ голѣмата война, попадна въ шеметенъ хаосъ.

Лѫжа и поквара, фатална апатия и сантиментално лекомислие, наедно съ лошия примѣръ на възрастните, които въ тия години на тежки   изпитания се бѣха отдали на развлѣчения и удоволствия, на грубъ материализьмъ и вражда, за задоволяване на най-долни желания и инстинкти прорѣзаха дълбока бразда въ душите на младото поколение. И така, младите останали сами попадаха въ мѫчително раздвоение. Моралъ, вѣра въ доброто и красивото въ своя народъ, нѣкаква цель, която осмисля живота имъ бѣха само думи, които нѣкога бѣха слушани на ученическитѣ   скамейки И дойде денъ на страшенъ разколъ едни къмъ лѣви утопии, други къмъ площаденъ патриотизъмъ, а всички заедно съ най-голѣма охота поглъща а „културнитѣ“ поуки на „модерна“ Европа.

И дойде день, когато единъ футболистъ, който умѣе да вкарва голове, стана националенъ герой, а другъ, който поля съ кръвьта си поробена земя – „кокошкарь". И дойде день, когато човѣкъ не можеше да разбира матерния си езикъ, защото се бѣ „поевропейчилъ“.

Маса реформи и съмнителни учения за държава, народъ, моралъ, идеи, и какво ли не още, наводниха трескавото отъ „модернизъмъ“ време. Никакви стремежи, никакви духовни устреми, никакви упования за по-хубаво бѫдеще. Та защо ли? Нима нашите бащи, които имаха такива, не се згромолясаха наедно съ своитѣ развѣнчани кумири? . . .

А „модерния западъ“ предлага животъ – удоволствия: кино, танци, футболъ и всичко необходимо за „културния съвремененъ младежъ...“ Но има нѣщо друго. Има нещо, чисто като снѣга по родните планини, има нѣщо неопятнено отъ праздния животъ на всѣкидневието.

Нѣщо вѣчно като самия създатель. Нашето скѫпо минало съ своитѣ свѣтли примѣра и завѣти.

Да. Далече презъ вѣкове, въ стари времена, когато благоуханието на тамяна и кръвьта на свѣтитѣ мѫченици – Народни будители сѫ се сливали въ една чудна, мистична сплавъ, вѣчна и по-твърда отъ най-твърдия гранитъ, когато безпределната любовь къмъ Отечеството е била религия, а нейнъ святъ знакъ – жертвата за доброто на Родината, тогава животътъ е ималъ съдържание, а смъртьта – възкресение.

Въ тѣзи скѫпи за насъ спомени, тъй далечни, но така красиви, ние отправяме нашиятъ взоръ. Съ затаенъ дъхъ ние следимъ и виждаме въ праха на миналото, дивни легенди за себеотрицание и най-висши морални завѣти.

Тѣ сѫ нашата опора. Те сѫ нашия идеалъ.

Люб. Савовъ

Млада воля: Победата на Германия »

Публикувано на: 09.08.2010 17:31, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: вестник българия забравени страници Германия фашизъм история нацизъм публицистика

Следващият текст от рубриката „забравени страници“ е един малък политически анализ на ситуацията през 1936г. в Германия, публикуван във вестник „Млада воля“ (орган на младежката организация на съюз „Отец Паисий“) от 2-ри март 1936г.

Победата на Германия

Лани III-тия Райхъ прогласи по света, че достойнството на Германия отхвърля срамнитѣ клаузи на Версайлския договоръ и въ резултатъ въведе задължителната военна повинность. Франция протестира, но накрая се помири.

Презъ изтеклата историческа година г. Хитлеръ изненада свѣта съ оттеглянето на Германия отъ О. Н., напусна Лондонската конференция по разорѫжаването и въ трескавостьта на международната политика улучи момента. – Стоманенитѣ каски на една отъ най-силнитѣ армии въ свѣта влѣзоха съ параденъ маршъ въ демилитаризираната отъ 16 г. Рейнска область.

Печата описва невъобразимата радость обхванала жителитѣ на Франкфуртъ, Есенъ и Дюселдорфъ, посрѣщнали германскитѣ войски. Съ патриотиченъ захласъ, подъ звука на камбаните, хиляди, мѫже, жени и деца сѫ. постилали съ цветя пѫтя, дългитѣ редици отъ млади войни.

Ние живо и силно си представяме вълнението на ренанци, които безъ да сѫ изживели ужаситѣ и страданията на нашитѣ малцинства, раздѣлени отъ чернитѣ гранични бразди отъ майката Родина, сѫ празднували възкресението на германската мощь.

Последниятъ жестъ на г. Хитлеръ, трѣбва да се признае, предизвика паника въ международнитѣ отношения. При наличностьта на африканската акция съ проблематиченъ край, при опаснитѣ азиятски усложнения за колониалните интереси на Европа, липсва проницателното противодействие на германската акция.

Ето защо, основателно дѣлото отъ 7 мартъ поставя въпроса за война на дневенъ редъ. Ясно, че по пѫтя на политиката на свършените факги въ Европа чакатъ утре германския реваншъ и върху последната точка на ревизионизъма – завземането на отнетите колонии.

Затова европейската тревога е по-голѣма за утрешния день много повече, отколкото военното завладѣване на Ренания и денонсирането на пакта Локарно.

За да обвърже и ограничи германската агресивность, свиканата въ Лондонъ конференция на заинтересуванитѣ четири сили се примири съ положението и санкционира военната акция въ Ренания. Явно, че и сега Европа преглъща горчивъ хапъ!

По повод реката на дъното на Черно море »

Публикувано на: 03.08.2010 08:22, източник: Zarzala's Weblog, етикети: 1 Balkans and Media Без категория Днес Малки глупости медии Приписки Фрагменти дух история краеведение Култура минало народ общество публицистика университет

Английският „Дейли телеграф” вчера пусна информация, че английски учени са открили огромна река на дъното на Черно море – нещо, предизвикало „сензация” в средствата за масова информация, включително и у нас. Това за пореден път доказва, че хората, които са ангажирани професионално с това да ни осведомяват, четат само и единствено себе си и себеподобните си. Прочетох и аз за „откритието” и си спомних, че съм срещал информация за въпросния природен феномен преди години, дори се сетих в коя книга, издадена между другото и в България. Тя е на американците Уйлям Райън и Уолтър Питман и се нарича „Ноевият ковчег” и е издадена от  ИК „Славена” през 2000 г. и има подзаглавието „Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята”. Спомних си дори за факта, че през Босфора преминават две течения едно срещу друго, едното от които e по дъното на протока и местните рибари го използват, за да се придвижват отгоре по водата по древен и изпитан начин векове наред – вързват кошница с дълго въже, в която поставят камъни и я спускат на нивото на въпросното течение. То е тъй силно, че придвижва цялата лодка.

Та … голяма новост…

Впрочем известно време след като прочетох книгата срещнах и информацията, че двамата американци са продължили изследванията си и са написали продължение на книгата, което, ще призная, и моя милост оттогава очаква с интерес… Някой да знае нещо по въпроса?

Някой насъсква едни, »

Публикувано на: 12.07.2010 17:40, източник: Zarzala's Weblog, етикети: 1 Balkans and Media Без категория Днес литература Малки глупости медии Приписки Фрагменти дух история Култура минало народ общество подсъзнание публицистика хуманизъм

вероятно вече записани в Червената книга. [А може би и те самите се самонасъс­кват, като самоопияняват по този начин по-реалистично гръмко-кухото си вироносие, то ще да е нещо като социална дрога]. Между тях няма хора, които да не са се подписвали на по-малко от две ведомости и това със сигурност е едно от най-големите завоевания на слу­жбите за сигурност през последните стотина години – малко ли е да вържеш на евроазийски възел застрашена от изчезване свръх горделиво-претен­циозна змийска пасмина, току поскриваща се в камънаците на времето и после пак повдигаща глава….

Иди и вярвай после, че страданията правят човека и народите по-мъдри…

И как да не си кажеш, въпреки убежденията си, че някои вулкани мо­же и да са имали пра­во да изригнат пепел и лава в определен историко-геоложки момент.

 

От господата Курумбашев и Петков »

Публикувано на: 07.06.2010 09:09, източник: Zarzala's Weblog, етикети: 1 Balkans and Media Без категория Днес Малки глупости медии Приписки Фрагменти дух народ общество публицистика телeвизия

бяхме информирани за техни съмнения кой е агентът на ЦРУ в България. Това – хубаво, ама защо спряха до тук? Защо не споделиха своите съмнения и кой /кои/ е /са/ агентът/тите/ на КГБ в България, на Мосад в България, на Ми-5, на бразилското, на китайското, на оманското, на андорското, на антарктическото пр., и пр. разузнавания в България?!?… Че то тук от двайсет години май всеки си разиграва табуна както си поиска?!? Ето тогава може би всичко щеше да бъде по-честно и щяхме да им повярваме, че са се загрижили наистина за здравия въздух в родината си, а не само весело-хумористично да си чешат езиците в нейно име.

Впрочем много е странно защо от двайсет години чухме само една акция срещу някакви агентурни мижитурки преди време, нашите контраразузнавания само до тях ли стигнаха и дали като данъкоплатци не трябва да им поискаме повече работа срещу парите, които получават, а не само да ни показват tv-пушеци за своята дейност, а всъщност да се ритат по кокалчетата помежду си?!? Щото съмненията ни като обикновени граждани, нека признаем, са бая големи…