rssfu

Шествия и произшествия »

Публикувано на: 15.08.2010 04:06, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: туризъм вестник седем Божидар Димитров религия лято Бойко Борисов созопол Симеон Дянков политика

(публикувано във в-к „Седем“ от 11-ти август 2010г.)

През пролетта на 2006г. посетих едно градче близо до Анталия в Турция, за да наблюдавам слънчевото затъмнение. Градче като градче, напомняше ми на Обзор, само че с огромни мащаби и улици, по-широки от софийските. Все още беше март, но слънцето на моменти напичаше сериозно, а морето беше една идея по-хладно от комфортното. От дума на дума, които разменях с нашенци (изселници от България), разбрах, че дори през август курортът не пустее. Тогава бил сезонът на руснаците.

„Ама как така“, попитах. „Тогава сигурно жегата е адска.“
„Така е“, съгласяваха се местните.
„А защо почиват през август, не могат ли да си вземат отпуската по друго време?“
„Тогава са свикнали“, споделиха опита си запознатите с навиците на братушките туристически работници.

От тогава вече гледам сериозно на инстинкта като фактор при сезонните туристически миграции на населението, инстинкт, наследен от по-ранни геоложки епохи, както при змиорките, щъркелите и сьомгата.

Миналата година реших да посетя за един дълъг уикенд роднините ми на морето, и по случайност нощта, в която пътувах, беше на 31 юли срещу 1 август. Никога, никога през живота ми не съм наблюдавал такова адско движение към Бурагс. Магистралата представляваше безкрайна гънеща се змия от червени стопове, а към зазоряване колата ни беше уловена в мъртвата хватка на задръстванията между Стара Загора и петолъчката.

От 5-6 години не летувам вече там, предпочитам спокойните гръцки плажове, малките ресторантчета без музика и панираните калмари. Бях се излъгал, обаче, че курортният инстинкт на българския турист вече е завинаги променен, че свободата на избора е преориентирала хората към по-човешки територии.

Българският турист продължава масово да мигрира сезонно към морето и очевидно инстинктът е по-силен от него, защото черноморието вече отдавна не е райско кътче за любовни игри и размножаване на населението, а една голяма стоманобетонна мрежа за лов на балъци*, изстискваща до последно портфейлчетата им.

Претъпканите плажове, презастроените градчета и чалгизираните кръчми продължават да привличат тълпите в огромни бройки.

И въпреки всичко, това нашествие НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.

Скорошното възкресение(гледай английската версия) на фараона Майкъл Капустин в Интернет бизнеса, ми напомни за безсмъртния бизнес модел на първопроходците на постсоциалистическия капитализъм – пирамидата. Тя е като рог на изобилието – на изхода бълва пари, но на входа трябва да бъде редовно захранвана с идиоти.

Не мога да се отърва от натрапчивата мисъл, че в последните няколко години точно намалелият приток на идиоти клати българската пирамида на туризма. Нима запасите ни от идиотите са ограничени, та това е повод за оптимизъм!

Как да се увеличи бройката?

От една страна, не може както при социализма на хартия да се отчитат няколко милиона туриста, сега зад статистиката трябва да има и пари. От друга – точно с парите, а не с тълпите е проблема - единственото конкурентно качество на туризма у нас са ниските цени (ирония, а), които обаче комбинирани с бакшишите обирджии, честите произшествия (камиони и коли прегазват чужденци, в схватки по баровете умират хора) и презастрояването, дори и сега изглеждат високи.

И това защото роденият в мътилката на пирамидите български „бизнес-елит“ заложи всичко на една карта. Продаде заводите си, взе кредити, съсипа гори и поляни, за да купи по някой ваканционен имот „да капе”. Парите с кризата намаляха, но пирамидата на българския туризъм продължава да иска жертвоприношения.

На тоя фон опитите на екс-министър Масларова да води подбрани пенсионери на море с държавни пари изглеждат почти хуманни!

Мнозина прилагат скромните си силици да спасяват балкантуростопотока. Институтът по анализи и оценки в туризма например предложи пустеещите хотели да станат затвори. Оригинално, а и как да се постъпи с хотели с бетонни дворове, в които никой не иска да спи доброволно.

В светска, европейска България, министър триумфално обяви, че са намерени мощи на светец, министър-председателят подари чисто нова мощехранилница, а министърът на финансите участва в литийно шествие. Това нищо не е, преди години министърът-историк откри еднодръвка от времето на Ной почти на същото (негово родно) място! Благодатен материал за морските страници на ежедневниците, съобщаващи за вълнуващи таверни, барове и попфолк клубове.

Конспиративният ми мозък фабрикува фантастични теории, че осигурената почти от десетилетие с финансиране магистрала „Струма“ не се строи, за да не избягат окончателно портфейлите по лазурното Средиземноморие.

Същите туроператори, които сега врещят за промоции с всички сили, само преди няколко години задраскваха българските имена от списъците си, с аргументи, че хубавите им оферти важали само за чуждите пазари.

То тогава се оказа, че задраскали и хора, които от десетилетия са немски граждани или пък такива, които не знаят и дума български, но от сантиментални причини посещават родината на баба и дядо. Стана скандал, но не можеш да направиш омлет без да счупиш яйцата, нали .

За Ниагарския водопад съм чувал шега, че дори да пресъхне реката, там ще има толкова много забавления, че няма да се усети. Нашият „Слънчев бряг” бие Ниагара по тези показатели, защото хич не се шегува. Типичният турист там е между 18 и 21 годишен и посещава курорта „заради купона” и алкохола. Морето, в случая, осигурява само декора.

Интересен логически проблем е, и не съвсем в темата на днешния разказ, че министър и при това историк, говори за автентични мощи на светец. Това означава ли, че държавата вярва в светци и чудодейни изцеления?

Министъра на финансите поне го разбирам. Не му излизат колонките с цифрите, и тъй като е изчерпил всичките възможности на естествените науки, вече посяга и към метафизиката. Казват, че ако кихнеш половин милион за литийно шествие и ремонт на църква, може да те споходи чудодейна финансова операция, и ето, министърът се старае. Питайте созополчани. А като говорим за чудодейни изцеления, май напипвам и основите на предстоящата здравна реформа.
––––––––––––––––––––––––––––––
* на турски „балък“ е „риба“

Епилог или три дни по-късно
 

Този текст беше публикуван в броя на в-к. „Седем“ от 11 август. Много любопитно – придворният вестник „Стандарт“ потвърждава всичките ми тези и днес съобщава, че и тримата министри са осъзнали грешките си и дават заден ход по пиара с мощите (колкото могат, не очаквайте много):

1. Божидар Димитров вече не държи той да се произнася по автентичността на мощите, а е оставил работата да свърши експерт на религиозна институция (Ватикана) – Михаел Хасеман, т.е. в крайна сметка по въпроса за автентичността опряхме там, където трябва – до богословите, а не до археолозите и министрите.
2. За кутията, дарена от премиера вече не се говори, че е обкована с благородни метали, а че е „облицована отвътре с червено кадифе“, т.е. Бойко Борисов е схванал (бавно, но все пак), че в тези случаи скромността краси човека, и че мощехранилницата не е bling-bling.
3. От две чудеса, Симеон Дянков успя да постигне поне едното, Божидар Димитров потвърждава: „ Те [мощите] вече извършиха своето първо чудо - накараха Дянков да отпусне средства за допълнителни разкопки на островите Св. Иван и Св. Киряк, пошегува се министърът без портфейл“

Укротяване на опърничевите »

Публикувано на: 13.08.2010 06:56, източник: Блогът на доц. Атанас Щерев, етикети: политика

След решението на лекарите от държавните болници да излязат на протест през септември, премиерът Борисов използва познатата тактика на привикване на интимен разговор на лидера на съсловната организация. Без капка ирония трябва да признаем, че министър-председателят е специалист по „гасене на пожари”, срещата лице-в-лице с неговата харизма често е напълно достатъчна да охлади бунтовните страсти.  [...]

Внимание – сексуалност! »

Публикувано на: 12.08.2010 22:28, източник: Блогът на нервната акула, етикети: коментар политика

В началото си помислих, че този пес иска кокалите от пилешките крилца, които най-блаженно си хапвах, докато изведнъж не ми просветна, че опастностите дебнат дори в такива на пръв поглед невинни ситуации. Този поглед, лекото памахване с опашка, мърдането на ушите – всичко това са ОПАСНИ скланящи жестове и  мимики, които имат за цел да ме въвлекат в една нова и досега неизпробвана от мен сексуалност – зоофилията (действието се развива в Пазадржик, бел. моя).

Сексуалността дебне навсякъде – в тревните площи, пред общината в Пазарджик, на мултимедийните екрани, сложени из целия град от некрофили и геронтофили, пред и в клетките с екзотични животни в окръжния зоопарк, и дори с птици и животни. Травестити дефилират пред училища и пенсионерски клубове, проститутки и нимфоманки агитират пред кметството, онанисти и мастурбисти се насочват сами към себе си, из целия регон се движат летящи тройки, четворки и други конфигурации, които предлагат своята сексуалност на всеки, който е склонен да я вземе, а педофилите и сводниците имат свои сдружения. Опастности дребнат дори от предмети, палта  и дрехи. Миг невнимание и цял живот фетишист!

Не, това не е сценария на новия 3D „Калигула“, нито е преразказ на петсериен хентай, а жадната фантазия на пазарджишкия окръжен прокурор Стефан Янев. Макар и явно човекът да страда от някакво разстройство, за което не трябва да му се подиграваме, той ще остане в аналите на юридическия хумор (и хардкор литературата) во веки веков. Амин.

Вяра, наука и други лични работи »

Публикувано на: 12.08.2010 18:07, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: Християнство Лични вяра религия БПЦ политика православие Наука Анализи

Религиозните възгледи са нещо твърде лично, за да го обсъждам пред такава широка аудитория, каквато е блога, затова ще гледам да съм максимално кратък и няма да обръщам вниманието към себе си, а към някои основни понятия, които ми се струва, че много се бъркат.

Кръстен съм като православен християнин в доста сериозна възраст (37) и приемам сериозно този акт. Освен това съм грешник. Толкова за мен.

Как ги разбирам аз нещата от моята, повлияна от православието, гледна точка:

Вяра - това е актът, в който човек вярва в съществуване на нещо, на което не му се налага да има МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛ, за да съществува. По-конкретно, това е вяра, че има добро и лошо, че има начин да постъпваш добро и лошо и че добрите постъпки се възнаграждават, а лошите се наказват. Тук освен хората, които са избрали дадена религия за себе си, влизат и хора, които се мислят за невярващи - например привържениците на позитивното мислене, на мартеничките или на дядо Коледа.

Религия - религията е вяра, която е напълно дефинирана със съответните ТЕКСТОВЕ, които ни предоставят конкретен МОДЕЛ на света. За разлика от абстрактната вяра, в основата на религията има определен текст, определено слово, което не се променя или се променя много, много бавно и дава систематизирано обяснение за всички въпроси на живота. Християнството е религия.

Вероизповедание - това е тълкуване на светия текст, който седи в основата на религията. Колкото тълкувания, толкова вероизповедания. Православието е вероизповедание на християнството.

Църква (като организация, не като сграда) - църквата е организация на хора от едно вероизповедание, които са обединени по някакъв практически признак за удобство или по традиция, например граждани на една държава или общ етнически произход. Българската православна църква е църква.

Горното описание е много опростено и ме вкарва в допълнителен грях, така че за повече подробности – в Уикипедия или в най-близката църква (сграда).

Креационисти - креационистите са хора, които се опитват да ни убедят, че това, което се е случило в Евангелията и в Библията, „реално“ се е случило и е подвластно на законите на физиката (запазване на енергията, гравитацията и т.н.), т.е. че Иисус Христос реално е нахранил няколко хиляди човека с няколко хляба и няколко риби, че Господ действително шест дни се е трудил да създаде целия свят с всичките галактики, включително че и си е поиграл да създава всякакви микроби, болести, жената от реброто на мъжа (което още си е там) и т.н.

Креационистите всъщност си затварят очите за истинската същност на християнството (то има и други, но аз знам за такива, които се смятат за християни), че християнството е система от съвети, координатната система, която ни дава посока на доброто и на злото. Те смесват Божието царство със земното царство, и сами се вкарват в големи проблеми. За това „царство, което не е на земята“, може безкрайно да се спори съществува или не, защото научни експерименти не могат да докажат съществуването му, нито несъществуването му. Ако нещо съществува само под формата на „идея“ т.е. „вяра“ и така променя целия свят, то съществува ли? Ето това е въпрос, на който всеки си отговаря по някакъв начин.

Сега, много хора си мислят че не им трябват „попове“, за да определят кое е добро и кое е зло. Самото формулиране по тоя начин на въпроса показва колко тежко е положението с критериите. Аз няма да споря с никого, нека всеки си търси сам посоките, аз за себе си съм взел решение, само много моля горните личности да не се занимават с мен, а със себе си, когато търсят отговори.

И понеже всяко зло поражда друго зло, креационизмът поражда като антитеза войнстващия атеизъм, който беше политиката на СССР и социалистическите страни, и съзнателно се стараеше в посока изкореняване на религията като „опиум за народа“. В редките моменти, в който религията изглеждаше изкоренена, изчезваха ограниченията за доброто и за злото, т.е. „хората“ бяха освободени да постъпват както си искат, защото каквото и да направеха, беше добро или зло само според личната им преценка, т.е. ужасни престъпления срещу хората не бяха вече зло според извършителите им, защото бяха в името на „социалната справедливост“, например. И те постъпваха така, че престъпленията им още ни втрисат, повече от 70-80 години от извършването им.

Какво се случва в днешно време?

Днес нещата се развиват много бързо. Светът се променя изключително бързо и традиционните религии имат проблеми с приспособяването.

Във всички епохи и навсякъде, хората имат нужда от опора, от нещо, което им дава надежда, когато се изправят пред могъщи враждебни сили и явления. В България сме допуснали огромна грешка, като сме спестили на православното християнство и неговите институции усилието да се борят за душите на хората, поднасяйки душите ни на тепсия на БПЦ, правейки го „традиционна религия“ по Конституция, и така по аналогия даваме нечувани привилегии на БПЦ. По този начин, с гарантираното си място, БПЦ не смята за нужно да слиза при хората, а както каза най-младият и амбициозен митрополит, "защо църквата трябва да слиза при хората, хората трябва да се възкачат до църквата". Последиците от такова мислене са ясни на всички. Тепърва ще си плащаме за всички престъпления, които идват от този акт, свързващ църквата с държавата. В началото започваме с малките плащания, например глобите от съда в Страсбург.

Откъде идва това - стар проблем, идва още от Византия. Как може да се промени – много трудно, но не невъзможно. Може би ще е тема на нов текст в блога.

Толкова по теорията.

Наскоро прочетох автобиографията на Махатма Ганди и бях силно впечатлен от усилията, които той полага, за да вниква във въпросите на вярата и религията. Както и бях впечатлен от неговите събеседници, често християни, които също не пестяха усилия за същото. В сравнение с техния труд в тази посока, нашето палене на свещички (почти) на всеки Великден дори не го докарва до имитация.

По казуса Димитров, Дянков, Борисов и мощите (още веднъж, по един мой коментар от друг материал):

Стигнахме до сърцевината на проблема, а именно какво значи да си добър християнин и едновременно с това да си добър гражданин и добър министър.

Човек за да е добър християнин, трябва да се грижи за спасението на душата си, а и за спасението на душите на другите около него, но без да извършва насилие! Както и да изкривяваме Светото Писание, грижата за туризма, осигуряването на финансиране, перченето, подаряването на мощехранилници НЕ СА белег на добрия християнин. Добрият християнин има да направи стотици, хиляди стъпки преди това, като например да води благочестив живот и да спазва определени правила. А и Божидар Димитров, Бойко Борисов и Симеон Дянков с нещата, които правят за църквата НЕ СЕ ОПИТВАТ да си спасят душите. Дори не съм сигурен, палят ли свещички на всеки Великден. Те се опитват – да вкарат туристи в България, например, да си качат личния рейтинг, да осигурят финансиране за разкопки. Няма такъв филм, в който горните постъпки те правят добър християнин.

А добри граждани и добри министри ли са? Злоупотребявайки с държавната власт, която имат, за да се изказват по църковни въпроси? Да използват църквата и вярата на българите, за да си покриват с нея срамотиите като със смокиново листо?! За да замазват очите на гражданите с мощи, когато хиляди други проблеми се обострят? И какъв пример дават на другите около тях? Не са добри граждани, това е мерзко чалгаджийско поведение.

За норвежкия посланик, вече казах (А казах, че посланикът има за задача да подобрява имиджа на държавата си, и го прави добре, макар че не одобрявам намесата му и коментарите му на църковните дела).

Сега, надявам се е ясно, че не мразя никого, а само не одобрявам определени постъпки.

Що за глупост! Търговският регистър става платен? »

Публикувано на: 11.08.2010 12:37, източник: Блогът на Делян Делчев, етикети: Граждански Свободи Разни политика