rssfu

Забраняват ориентации »

Публикувано на: 11.03.2010 10:17, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно бръмчащи мисли политическaта отговорност абсурди глупост дискриминация контрол наредба политика протест хомофобия

През ноември 2009 общината в Пазарджик гласува и приема поправка в правилника за обществения ред, чийто Чл. 14 гласи „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”

За съжаление нещо, което БНС и други подобни организации пропускат, е че тва противоречи с:
1. Конституцията на Република България
2. Хартата за правата на човека
3. Здравия Разум

Внимание, не ходете в Пазарджик, защото там публичните демонстрации на ориентации са забранени…
Наредбата е толкова некадърно и абсурно написана, че човек се чуди дали кметът има проблем с хората с различна сексуалност или с картите. Второто нещо, за което хората се чудят, е дали вече няма тест за интелигентност, който всеки иска да се занимава с политка трябва да издържи и да го късат, ако изкара над 90 точки.

Забелязах коментари, че хората в Пазарджик одобрявали наредбата (заключението се вади на някакви анкети, които не се казва как са събрани и на какъв процент от хората са дадени, нито как са изглеждали, какви са били въпросите, изобщо никаква полезна информация няма), но май това не отговаря много на истината.

Нещо, което държа да отбележа, мнозина ще реагират негативно, защото според тях това тях не ги засяга или вреди на малцинство, което те не харесват. Или пък смятат, че наредбата просто няма да се спазва.
Е, ето къде според мен е проблема.

Представете си, че приемат закон, който забранява хората с вашият цвят очи. На практика не арестуват никой, защото вие сте много, но ако стане скандал, проблем, арест, могат да използват закона, за да ви изправят пред съда, да го използват срещу малцинството, чийто представител си или просто, за да ви тормозят. (Да, това е често срещана практика, случва се например в Китай… искате ли да живеете в Китай или потръпвате от ужас, когато чуете за поредното изпълнение там?)
Наличието на закон, който е дискримнационен (и противоречи на Конституцията, Хартата за правата на човека и честно казано, Здравия Разум) не трябва да бъде толериран и да се чака някой да стане жертва на него.

Неадекватният начин, по който се постулира един закон дава добър пример как се третират дадена група хора – като престъпници, чието прегрешение де факто, е че се отклоняват от масовата представа за нормалност.
Също плашещо е неразбирането и сливането на понятие сексуалност (хомосексуалност, бисексуалност и пр.) с девиации и психични отклонения (ексхибиционизъм, педофилия, зоофилия, копрофилия).
Плаши това, че държавата демонстрира неадекватност и неразбиране, а се предполага, че тя трябва да пази и защитава своите граждани, но ако тя не разбира изобщо за какво иде реч, как би могъл да се довериш на същата тази държава?

Трябва ли да чакам да дойдат да ме арестуват задето държа приятелката си за ръка (независимо, че съм хетеросексуална, съм чувала подобни коментари целящи да ме обидят, сякаш моята сексуалност има някакво значение що за човек съм или че сексуалността ми е нещо, по което да ме преценяват. Според този закон демонстрацията на сексуалността ми ИЗОБЩО е незаконна, НЕЗАВИСИМО хетеросексуална или не.) или мога да кажа на държавата, че греши и че отношението й е неправилно.
Защото днес са гейовете и лесбийките, утре ще са евреите, циганите, после ще са арменците, мюсюлманите, будистите, след това ще дойде ред на еколозите и така нататък и така нататък.
Преръщането на хора в престъпници НЕ Е добра тактика за никоя държава и търпение към това отношение не трябва да има.

Или ако тази наредба наистина се приеме, очаквам свалянето на всички рекламни пана, които демонстрират сексуална или някаква друга ориентация. Същото важи и за вестници и списания от будките и реповете. Забрана на филмите… книги изтеглени от пазара…. защото нарушават наредбата.

Това звучи ли ви като защита на обществото или просто като тормоз и опит за контрол, както много пъти до сега?

Още по темата:
Детето, Аксиния и Дарина

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: абсурди, глупост, дискриминация, контрол, наредба, политика, протест, хомофобия

виж отделно »

За днешния митинг на РЗС или Яне Янев Unplugged »

Публикувано на: 10.03.2010 23:05, източник: България е наша, етикети: Яне коментари политика

Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на фона цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изглежда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?


Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.

виж отделно »

Кога? »

Публикувано на: 10.03.2010 15:38, източник: Блогът на нервната акула, етикети: политика

виж отделно »

Промиване на мозъци »

Публикувано на: 09.03.2010 11:20, източник: полетът на костенурката, етикети: история Книги политика Филми психология социализъм

В края на 40те и началото на 50те комунистическата власт в Китай провежда кампания в национален мащаб, която цели да създаде нови хора, които да градят новото комунистическо бъдеще (на английски я наричат thought reform). Основни обекти на реформата са интелектуалците (понятие включващо всички, които имат средно и по-високо образование) и тийнейджърите. Интелектуалците са нужни на страната, но тъй като повечето от тях произхождат от сравнително заможни семейства или пък благодарение на образованието са успяли да се издигнат до по-високи социално-икономически позиции, се смята, че са се отдалечили от „народа“ (разбирай бедните и необразованите) и за да му служат истински и безкористно, трябва да се приемат „правилния“ комунистически светоглед и да изкоренят „вредните“ си нагласи. За младежите пък се смята, че все още не са ориентирани. Организират се курсове в гимназиите и университетите, а също и специални „революционни университети“. Разбира се, част от хората се превъзпитават и в затвора, а ако се окаже че не подлежат на превъзпитание, се елиминират. Към курсовете се прибавят и кампании на омразата към японските окупатори, американските империалисти и пр.

На превъзпитание в затворите подлежат и чужденци – бизнесмени, лекари, християнски мисионери, някои от които са прекарали голяма част от живота си в Китай.

Робърт. Дж. Лифтън е американски психолог, който провежда изследване на това явление като интервюира през 1954-55 в Хонконг десетки негови обекти – китайци, европейци и американци – всички от тях хора, които са напуснали завинаги Китай – като бежанци или експулсирани.

Различните части от книгата са посветени на индивидуалните истории на интервюираните, на очертаването на модела на реформата, на някои аспекти от китайската култура, както и на въпроси доколко религията, образованието и политиката по принцип представляват промиване на мозъка. Особено интересни са опитите на автора да обясни различните реакции на изследваните във връзка с индивидуалния им характер и минало, групирането им в няколко общи категории, проследяването на развитието на изследваните години след реформата.

За разлика от други опити за промиване на мозъци, тази реформа не разчита на електрошокове, химия и хипноза, а на дейности, които се базират основно върху използването на езика – четене, писане, разговори (ако не броим физическото насилие в затворите, което липсва в останалите „реформиращи“ институции). Китайците за заимствали това от руските комунисти, но с течение на времето са въвели доста свои подходи. Докато четох тази книга, си спомних за Владимир Свинтила – в неговите книги се разказва за подобни практики у нас. Мисля, че филмът „Иван и Александра“ би могъл да даде известна представа за 50те в България и нашенските „меки“ методи за промиване на мозъци. Можете да го гледате тук – част 1 и част 2.

Мислих доста за това как аз самата бих се справила в подобни ситуации, отново се зарадвах, че завърших гимназия през 1989 и не ми се наложи да си вадя хляба и да отглеждам деца през социализма и си пожелах никога вече да не ми се случва да живея в тоталитаризъм, па ако ще и да съм се превърнала в същински Буда.

Книгата е издадена тази година, 400+ страници, цена 27.00 лв. Ето я и на английски.

Filed under: история, книги, политика, филми Tagged: книги, психология, социализъм

виж отделно »

Жълт сайт разтресе държавата »

Публикувано на: 09.03.2010 10:00, източник: GaN's Blog, етикети: медии политика Абсурдите в България

или поне върховете ѝ. Няма как вече да не сте чули. От няколко дни е водеща новина. Сагата Първанов - Дянков: на кой му е по-твърд... Мускулът. Това е сега актуалното. Поне до следващите нагли, октоподи, подли и прочие интересни определения.

Юри Велев каза за този случай: Интернет е атомна бомба

И анализът му е наистина добър, макар и с дребни забележки. Но важното е друго. Човекът си е направил труда да проучи и да стигне до "истината". Нещо, което никой от "Дондуков" 2 не направи.

За да е всичко кристално ясно - Интернет не ви е виновен, нали няма нужда да обсъждаме това?

От тук вече можем да си мислим "разни неща". Тази искрица просто е запалила фитила? Преднамерена атака? Или по-скоро - да си гледат работата - не ме интересува.

Ключово: докато такива неща се случват (от една статийка някъде става грандиозен скандал) да знаете, че всичко е наред. Когато това спре да се случва, тогава може да се притеснявате...

виж отделно »