rssfu

Списанията тип “Яки” »

Публикувано на: 18.08.2010 19:16, източник: Б.Р. ц. К., етикети: Книги медии общество

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за плетиво секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Яките списания имат мисия да воюват с Чалгата, чрез мълчание. Тя не съществува за тях, а за нея те наистина не съществуват. Мара Отварачката знае столицата на Франция, даже е пяла там, но за нея това са 3 от 150-те корици на будката и никога не ги е докосвала. Въпреки целия този метролайфстайл, общата аудитория на тези списания в момента е колкото населението на Смолян след промените.

Умните списания таргетират умните читатели, а това е територия трудна за печелене и лесна за губене. За заветните 5 лева трябва да си винаги бодър, самокритичен, една стъпка напред. Ако се оядеш, одрусаш, омързевилиш и почнеш да смяташ всичко за бащиния – мерси, беше ми приятно, бунището на историята е пълно с редакторчета като теб

Union Media

стартира като Unison Media в далечната 1993, Унисон беше фирма за пиратски дискове и касетки, чиито шеф (Макарона?) беше растрелян. Преименувано по-късно на Union Media, списанието беше (сравнително) оригинално и в него пишеше доста за музика и общи приказки. Мартин Захариев взе пазара в ранните години на Демокрацията. Не се наемам да коментирам от къде са крали и преписвали, но ги поздравявам, че са рискували с нещо ново.

Егоист

беше наследника Обединената Медия, ребрандирането през 1996 е било наложително поради уникално тъпото име на първото списание. Списанието но спечели с уникаления си стил и остана в историята с впечатляващ авторски екип през първите години – Карбовски, Ина Григорова, Нойзи, Сашо Жеков и други. Изданието беше авангардно, дебело и за период от 4-5 години беше “умът и сърцето на нацията”. Схемата на Егоист беше да пробутва новите лафове от Центъра на Града на читателите от далечната провинция – Дружба, Каспичан, Обеля, Кюстендил. И се получаваше добре. Отваряш го и си казваш “имаме нещо общо”. С времето обаче парите заминиха страстта, а качественият текст беше изместен от “лайфстайл” алабализми. Дали успехът поквари хората или Захариев си вирна носа, нямам идея, да каже някой който е бил там. От списанието останаха само спомените. Преименува се на Ego и окончателно издъхна.

Матрин Захариев направи с хора от екипа още няколко нелоши “разселки” – High Flights, Списанието на Mtel и (ранния) Playboy, Maxim.

Jazz

беше добро попадение за времето си, но Пламен не се беше погрижил за разпространение в провинцията, което му е изяде главата по мое мнение.

Intro 

стартира мощно и няколко години беше по-егоист от късния Егоист. После премина през безброй трансформации, фабули и концепции, стана модно списание, нямаше го с години по будките и последно пак се завърна там, но като витрина на неудачниците. Тити Папазов, Камен Во, Любен Дилов и кой ли още не беше слаган за корица и се получи нещо като антология на “Б” групата. Кой би искал да чете за тези досадници, вместо да ги разстреля? Кой е следващият, Руслана?

Едно

може да се похвали с Една добра дълголетност, вече 7 години съществува. Не знам коя година влязоха под чадъра на Економедия, но това ги спаси и май някъде споменаваха за 5000 тираж. Последно списанието стана двуезично и ще има 4 броя годишно, не точно живот, но поне съществуване. Страниците в него, които ме интересуват бяха около 4 – тези с мненията. Като цяло там фотографията измества текста, а аз съм по-ретро читател и не давам пари за празни страници. Поне организираха голям брой читави партита. Също както при Интро, сайтът на изданието деградира с годините и рано или късно ще стигнем до съобщението за неплатен хостинг

Harsh

списанието беше доста достоен наследник на Егоист, в категория самиздат, додрапа до 3-4 броя. Не можа да захапе, защото дори да имаш силен продукт, без връзки не можеш да влезеш на този пазар, трябва 5 години предварително да започнеш да си пиеш уискито с рекламодатели, разпространители, брокери на влияние и прочие блюдолизци. А ако вместо това козиш с деградетата от квартала – просто забрави.

Лайта

сe очертава като единствен представител на жанра, който има сигурно бъдеще. Никога не е бил “сам” на пазара и не е ясно дали би оцелял там, но като допълнение на Капитал е достатъчно добър, а имиджа на вестника сигурно помага доста за пред рекламодателите. През годините имаше възходи и падения, доста редактори се смениха и донесоха идеите си, които стигаха поне за 1-2 месеца смислено съдържание след тяхното встъпване в длъжност. Може би трябва да ги въртят през 6 месеца Може да се дискутира дали съществуването на силно “безплатно” издание като Лайт оставя въздух на останалите играчи на пазара, които се опитват да скачат на летвата на 5-те лева, но се достига до тегави философски въпроси от рода на “кому е нужна цялата тази планина от хартиена тъпота”.

Безплатните издания

Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София - дават част от качеството на “премиум лайфстала” срещу нула процента от цената. Определено имат бъдеще, но е въпрос някой да седне да ги разработи.

Търси се програмист за чутовен проект »

Публикувано на: 17.08.2010 19:03, източник: Журналът на Еленко, етикети: Анонси Интернет общество

Ето ви една „неортодоксална“ публикация.

Първо – преди няколко месеца получих запитване от една позната дали искам случайно да публикувам обява за лаптопа на неин приятел в моя блог, за да го продам. Щото виждала, че там съм успявал да продам разни мои вещи.

Към горното – непрестанно виждам приятели, които публикуват обяви тип „продавам сноуборд“, забележете, във Facebook статусите си!

Второ – гледам си в килера вкъщи – и там е пълно с иначе ценни вещи, които дори бих подарил, само да дойде някой да ги вземе и да не ме занимава с транспорт или изхвърляне. И не съм сам в нуждите от такъв сайт.

Първото ме потресе като нужда (казах не); а второто ме върна към нещо, което съм си мислил открай време – че в България няма читав сайт за обяви.

Всичките са или а) просто кофти, или б) с реклами, контент (?!) и скрит смисъл, или в) оспамнати – нулева модерация; пълни с невалидни оферти; никво доверие или г) работят, но са се превърнали в магазини, от които не можеш да отсееш аканите посредници; пример – Cars.bg и Mobile.bg, които в 90% от случаите съдържат обяви от автокъщи.

Няма сайт, който да помага на хора с конкретни нужди да се свързват с други хора с конкретни нужди и да търгуват.

Ще кажете „като Craigslist“, но там нещата само отгоре изглеждат прости.

Та!

Имам идея + разписан проект (почти техническо задание) за идеалния, минималистичен сайт за обяви, който може да реши проблемите на хората да се оттърват от стари вещи, да намерят други, споделящи хоби или да потърсят обяви за еднократна работа.

Само че ми трябва партньор – програмист.

Идеалният кандидат трябва:

• Да има интерес в проекта
• Сам да изпитва нужда от такъв сайт
• Да има поне 3 години опит с уеб програмиране (php най-добре) и софтуер за управление на съдържанието (CMS) и софтуер за управление на проекти
• Да може да отделя 4-5 часа седмично за такъв тип работа

Имам опита (+ познания на локалния пазар) и знам как този сайт може да се получи полезен за хората, а оттам и печеливш. Понеже към днешна дата не мога да си позволя да плащам някому (което впрочем превръща проекта в нещо друго и ще позагуби – така да се каже – стартъп ентусиазма), предлагам голо ентусиазирано партньорство, което при първи приходи от проекта се превърне в процентен дял от него за 2-те страни.

Ако изпитвате подобни нужди и несгоди като мен (за обявите), струва ви се смислено, интересно и вярвате, че можете да го направите или да се научите да го направите, пишете ми – еленко ет джимейл дот ком. Нека писмото отговаря на въпроса: защо бих изпрограмирал такъв сайт.

Дис из а бигънинг ов а бютифул френшип.

Cheers!

Vivacom правят нещо добре »

Публикувано на: 16.08.2010 17:50, източник: gradinko.bg, етикети: кино общество

Понеже съм се нагледал на криворазбрани или кривоизпълнени акции на фирмена социална отговорност, нека похваля един добър пример — Арт киноклуб НДК, начинание на Виваком. Това е импровизирано, но напълно адекватно лятно кинце в градинката на НДК откъм Фритьоф Нансен. Снощи там гледахме 23 късометражни анимации, много от които родно производство. Филмчетата бяха от типа във Future Shorts, например — съвременни, умерено артистични, често със социална насоченост. Тук беше и известната бг анимационна кампания за толерантност (“Първо сме хора, после сме различни”).

Но най-хубавото (освен възможността да пафкаш в киното) беше тази половина от публиката, която не бихте очаквали да видите на подобна прожекция. На няколко пъти прозвъняваха телефони с бясна чалга, делихме пейка с лелки-чиновнички, а квартални пиянки ентусиазирано ръкопляскаха. На пръв поглед поне половината хора бяха там случайно — просто защото събитието е безплатно и на оживено обществено място. Което ми се стори чудесно, защото инак тези хора никога не биха гледали тези филмчета, а пък те най-много имат нужда да ги видят.

Палци горе за Виваком — сторили са просветителско дело по оригинален, свеж и ненатрапчив начин и в същото време са популяризирали млади бг автори, които трудно ще забележим другаде.

Лукс, circa 2010 »

Публикувано на: 16.08.2010 11:28, източник: Журналът на Еленко, етикети: Лукс общество София

Не сме лятото на 2008. Ако се сещате – тогава списанията бяха по 160+ страници и като платени платформи за интервюта със сиви новобогаташи, коли и реклами на поредните епични имоти и часовници. Пред повечето сочени за елитни заведения в София не можеше да се минеш от черни коли. Еманципирани мутри и мацки навсякъде.

Нещата се посвиха, сякаш. Централните офиси на имотни агенции изчезнаха. Луксозни магазини и списания пофалираха, рекламите за кредити изчезнаха, шефа изчезна (за жалост). Витошка е убита от моловете. Самите молове са с кротки цени. Много от тях се чудят с какво да са пълни (например във Варна).

Но вчера като видях Rolls-Royce Phantom стреч имах странно deja-vu. Защо още се трошат пари за лукс в град, който не може да го поеме?

Как промени кризата града край вас? Не мислите ли (като мен), че трябва да има още по-голямо свиване и утихване на показността?

Малки морски хора »

Публикувано на: 15.08.2010 11:25, източник: [ TMB ], етикети: общество