Здравеопазване без регламент, част III »
Публикувано на: 11.03.2010 08:56, източник: На "ти" с парите, етикети: българия Нова Зеландия нещата от живота взимане на решения гражданска активност Данъци държавни финанси здравеопазване реформи
Правят се някакви опити за някакви реформи в здравеопазването. В момент на криза и в опит да се закърпят явно многото ями в системата. Искат се някакви пари от хората (10% здравна вноска) без им се дават гаранции за това, че няма да потънат в черната яма. Без дори да дава гаранции, че ще ги лекува.
По стечение на обстоятелствата тук (Нова Зеландия) също се правят промени, също в отговор на кризата, макар и в друга област – данъчната система. И реакцията, която се наблюдава и емоциите, които това предизвиква са съвсем различни и затова си мисля, че си струва да бъде описан, макар и грубо, процеса, който наблюдавам тук.
Става дума за данъци и за една дългогодишна мечта на кивитата пак да ги стигнем австралийците. Сегашното правителство дойде на власт с обещания за данъчни облекчения и инициативи за стимулиране на бизнеса. Първата вълна от тях се случиха много бързо. Следващите бяха отменени заради кризата. Заради кризата отново, данъчните облекчения пак са на дневен ред, по още по-категоричен начин. Защото възстановяването е слабо и без много перспективи за солиден отскок.
Затова и няма връщане към предизборните планове. Търси се изцяло нов подход. Създава се „task force” от хора с различен професионален опит от обществените финанси и бизнеса. Целите на групата?
Да идентифицира проблемите. Да генерира списък с идеи за промени. Да оцени техния ефект за бюджета. Да даде цена за администрирането им. Да анализира социалните ефекти и да предложи мерки за неутрализирането им.
Аз за първи път проследявам подобен процес, който явно е често използвана техника. Доклада беше широко огласен в медиите и обстойно коментиран от различни съсловни организации, от хора в различни ситуации, беше придружен от много обяснителни материали за различните видове данъци по принцип – какви ефекти имат, как се отразяват на различните обществени групи, както и много конкретни анализи на сегашните правила приложени към различни житейски ситуации, при които изпъкват проблемите на сегашното данъчно облагане.
Това повсеместно говорене цели да се постигне консенсус за баланса в правителствените сметки: „как правителството може да компенсира намалените приходи от по-ниските преки данъци, като в същото време стимулира икономическата активност?”.
Като цяло в последните месеци, който се е вълнувал от темата е имал шанс да научи много неща и да прецени как предложенията ще му се отразят на него и плановете му. Цялата дискусия беше на дневен ред цяла година преди евентуалното въвеждане на промените.
Първоначалния дебат открои някои идеи, които получават по-широк вот „за” и други, за които практически няма подкрепа. И сега правителството преценява, най-общо казано, какво може да предложи и да му се размине. В поредица програмни речи и коментари се споменават мерки, които се обсъждат и такива, които вече са отхвърлени, както и причините за това и така се сондира общественото мнение по въпроса.
Този процес създава условия както за общественото мнение да си създаде позиция за предлаганите промени, така и за правителството да си даде сметка какво искат хората и какво са готови да преглътнат, кои компромиси приемат за наложителни. И макар дебата да е силно нажежен, тук липсва това усещане за притиснатост до стената, което долавям откъм България и което сама изпитвам, когато чета българската преса.
Може би първо, защото има дебат.
И защото той се върти около баланса в цялото на държавните финанси и в перспективата на една ш
ироко подкрепяна цел – стимулиране на икономиката и предприемачеството.
И защото се води предимно прагматично и с конкретни предложения.
Защо ви занимавам с всичко това?
Защото намирам, че самия процес на избиране на верните решения е важен и е някаква гаранция за взимането на добри решения.
Защото този процес допринася много за по-доброто качество на живота на хората. Предвидимостта и прозрачността, които осигурява превръщат хората в участници във вземането на решения, а не жертви на административен произвол.
И защото кампанията за лекарствата за онкоболните деца ясно показва(за пореден път, уви), че взимането на решения в България рядко е процес, по-често е стихия, последствията, от която са също стихийно непредвидими. А решенията, които се вземат са неведоми дори и за вземащите ги и един министър, който не може да обоснове едно съвсем конкретно административно решение, се опитва да прави реформа в целия сектор.
А нужда от реформа има, но никой няма нужда от реформа заради самата реформа. Това всъщност въобще не е реформистко.
Но е важно да си дадем сметка какво ни струват опитите ни да се опитаме да си гарантираме добро управление, като залагаме на личностите в политиката, а не на избистряне на политическия процес и прозрачността при взимане на решения.
Цената, струва ми се, прекалено висока за една държава с ограничени ресурси.
Успех на всички,
Д.
Време е за нравствена журналистика Какво липсва на българските медии и общество вече две десетилетия?
Кампания за осигуряване на безплатни лекарства за онкоболните деца в България
Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след шест седмици и половина
Болничната реформа в 7 отговора. Промяна в сектора трябва да има. Проблемът е начина по който се случва сега
П.П: Обърнете внимание и на коментарите под тази статия. Ето един, в който има предложения (номер 3):
За лечение на ангина, инжекция против алергия, кръв и урина, очен преглед и много други дребни, горе-долу равномерно разпределени във времето здравни услуги няма нужда от посредничеството на НЗОК. За 12 лева стоойност на преглед не може лекар и сестра да попълват бумаги повече време, отколкото е самият преглед. Тези услуги трябва да минат изцяло на кешов принцип. Това е проста реформа, която може да се направи само за 1 месец. Един огромен сегмент ще мине изцяло на пазарен принцип, с цялото благотворно и оросително действие на пазарните сили. За сметка на това, вноската трябва да бъде намалена, а основният дял от постъпленията да се влага в профилактика, нова техника и лечение на наистина тежки заболявания, за които към днешна дата жив те свалят в моргата поради липса на ресурси. Да ти плащат те ангината, а за титанова клапа за сърце да просиш пари със сърцераздирателни акции по вестниците – аз на това не му викам осигуряване. Все едно от автокаското да покриват щетите за одраскана боя и счупен фар, но не и за смачкано купе.
Д.
Статия от блога На 'ти' с парите
Здравеопазване без регламент, част III
виж отделно »
Накратко: жени и гейове »
Публикувано на: 08.03.2010 17:40, източник: Господин_И вер.2, етикети: българия БСМ човешки права ЛГБТ политика коментари смешни
Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя "дисекция" на т.нар. "женска вълна" в българската политика.
Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________
Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.От него разбираме, че БСМ, Клуб "Спартакус" (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират "Гей парад" (сиреч - забранено за лесбийски и всякакви други подобни...да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.
Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като "Фрог нюз" им обръща внимание?
От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.
виж отделно »
Модерна България »
Публикувано на: 07.03.2010 20:19, източник: Блогът на Манол, етикети: Лични българия криза Осигуровки стихотворение
Написах стихотворение по повод новият закон за осигуряването на собственици на фирми. Ако ти харесва, пусни линка на повече хора. Дълбоко иронизира ситуацията в „отечество любимо“. Еми няма начин да желая да остана в България.
Ето го и него:
Модерна България
Гърбят ни яко, крадат, смучат,
Само някой лев да получат.
С продънени джобове съм вече,
ПИСНА МИ ЧОВЕЧЕ.
Хубава си татковина,
Ама ще хвана пътя да замина.
Навътре в Европата,
Далеч от хората.
И сега по време на криза,
Ще остана без риза.
Но ще съм Горд Лондончанин,
Чистач на тоалетни, сит и нахранен.
виж отделно »
Топ 3 сайтове за трейлъри »
Публикувано на: 07.03.2010 12:49, източник: TechJump!, етикети: българия свят Съвета ми кино кино трейлър субтитри трейлър Филми
Трейлъра е тази кратка компилация от специално избрани части от филма, която може да отключи вашето любопитство и да искате да гледате филма, когато излезе по кината. Трейлъра е това, [...]
виж отделно »
Какво би направил за 5$ »
Публикувано на: 06.03.2010 14:09, източник: И като каза, рече..., етикети: българия internet
Fiverr.com e забавен сайт, който директно те пита: "Какво би направил за 5 долара?"
Няма ограничения на услугите, които може да предложите. Ето например, шеговитото ми послание:
Ще Ви изпратя картичка от София, България за 5$ за нула време стигна до front page-a, на fiverr и е на косъм да стане "featured". Разбира се, не разчитам че хората ще се избият за картичка от София, което е и най-големия проблем на услугата - пълна е с хора, които предлагат разни неща, докато тези които имат нужда от тях (особено на картички от София) едва ли някога ще стане достатъчно голяма.
Получава се точно обратното на класическите freelance сайтове, където хора в нужда молят за услуга, а експерти (и индийци) се надпреварват да им предложат най-добър баланс между качество и цена.
В крайна сметка не е важно дали някой ще купи услугите, които предлагам, важното е че още няколко американеца ще разберат за София и България :)
виж отделно »


