Once »
Публикувано на: 09.08.2010 02:29, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли джубокс творчество песен романтичните баналности стихче улични музиканти филм
Once, the story of a place
Those random places which were only places in the past.
Those places they turned so special when we went together.
When the story went from present to the past, they made me question my decisions and my present.
Those special places now I go alone.
Those special place are just places now again.
(Inspired by „Once“)
Filed under: бръмчащи мисли, джубокс, творчество Tagged: песен, романтичните баналности, стихче, улични музиканти, филм
Все още съм жива… »
Публикувано на: 31.07.2010 23:23, източник: Кутията за всичко, етикети: аз/Еneya бръмчащи мисли наоколо образование в UK Англия жилище проблеми работа чужбина
Запилях се и количеството имейли, лични съобщения и подръчквания през разните социални мрежи станаха прекалено много, за да продължа да ги игнорирам.
Покрих се, да, защото се разправям с прекалено много глупости.
1. Университетът ми реши да ми докаже, че може да правят същите мизерии, които и СУ, но в мащаб. Освен на мен, на още двама души, на четири съвсем различни теми. Важно откритие, човек трябва да ги рита постоянно и да ги ръчка, да ги подсеща и да им праща редовно имейли. Иначе заспиват сладки сънища.
2. Търсенето ми на работа е абсурдно. Получавам едновременно имейли как съм свръхквалифицирана и недостатъчно квалифицирана за едно и също ниво на работа. Намирането на неквалифицирана работа е мисия невъзможна, особено когато градът е 400 хиляди жители и им два университета.
3. Търсенето на жилище става сложно, когато не знаеш дали изобщо ще намериш работа, а когато местните социални ти кажат „ами… не би трябвало да имате никакъв проблем да си намерите работа, не знаем защо е“, нещата стават дори по-тегави. Криза, криза, ок, но това е повече от абсурдно. Едновременно с това, трябва да лавираш между евентуалните съквартиранти, които живеят в кочини и евентуалните съквартиранти, които очакват да сте си първи приятели.
4. Вече повече от двадесет души са ми писали и са се свързвали с мен за допълнителна информация относно живеене и обучение в Англия, което ме подсеща, че трябва да продължа да пиша по темата. Извинения на всички, на които съм се забавила с отговорите, напоследък нямам никакво време.
5. Стигнах до извода, че за момента няма нищо за мен в България. Сриваща се икономика, всекидневните абсурди, с които ни залива правителството (достатъчно примери има в Блогосферата, аз се сещам веднага за Тетрадката, за която писа Нервната Акула, когато ходила да се запише за смяна на лична карта). България може да е на последно място по много неща, но е по първо в гоненето на хора, които искат да се реализират по какъвто и да е начин.
6. Моя близка в момента работи като преводач, днес направо ме застреля като ми каза, че й плащат по три лева на час. Това не е кой знае колко свързано с останалите ми проблеми, но тотално ме отказа от всякакви желания да се ангажирам с българска преводаческа агенция (както наскоро имах като опция).
П.П. Важен съвет, отидете ли в Англия, веднага, ама веднага си вадите разрешително, а след това и Национално Осигурителен номер, а ако имате някакви проблеми с работа, се свързвате с най-близкия Job Center и НЕ отлагате.
П.П. 2. Ако ходите в Англия, ходете в Лондон, освен ако наистина не сте много квалифицирани в нещо, бакалаври или с достатъчно пари, за да сте сигурни, че поне година няма да ви се налага да работите и пак ще ви стигнат парите да ядете и живеете. Просто в малък град не става, особено ако има повече от един университет. Да не говорим, че след 6 градчетата просто заспиват, дори ваканционните и курортните.
Лошо Седларов, лошо.
Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли, наоколо, образование в UK Tagged: англия, жилище, проблеми, работа, чужбина
Издателства – въпроси и отговори »
Публикувано на: 28.06.2010 10:56, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли култура уж политическaта отговорност Асоциация българска книга ГДБОП авторски права Библиотека виртуална библиотека виртуални книги въпроси закони заплащане издателства коректори Култура отговори преводачи престъпност Статистики
До този момент нито една медия не зададе резонните въпроси на база на каква информация и доказателства издателствата от „Асоциация българска книга“ обвиняват Виртуалната Библиотека, че афектира печалбите им и нарушават законите, не потърсиха доказателства, примери, статистики, с които да се анализира темата в детайл. (Или аз поне не намирах никаква информация на тази тема изнесена от тях в нито една медия, нито пък на сайта им и facebook страницата им.) Затова и реших, че нищо не ми пречи да седна и да спретна един въпросник и после да го разпратя на издателствата.
Темата искрено ме вълнува, да.

Сайтът на АБК е умерено неудобен за работа, а списъкът с членовете по неизвестни причини е само на английски език. (След като в четвъртък оставих съобщение във Facebook с въпрос защо изглежда по този начин, проблемът беше редактиран и сега ги има САМО на български, в петък забелязах, че са редактирали и няколко проблеми със скина, например текстът вече не излиза извън очертанията на полето и пр.) Нямам идея кога за последно е обновяван (преди моят коментар) и дали са редактирани имейлите на различните издателства, освен това ми стори, че има издателства, които членуват, а ги няма в списъка, но нищо. Ще използваме информацията, която те предоставят. (Ето списък с имейлите на издателствата, за тези, които нямат търпението да отварят всяко едно по едно и да копират като мен, същият списък беше ъпдейтнат в петък, ето промените)
За съжаление, до този момент от 84 издателства, в пощата си получих 10 съобщения, че даденият имейл не съществува, а за две издателства не беше поместен имейл. На две издателства бе объркан имейл адресът и на няколко имената им не фигурираха в съответната графа. Няколко бяха с пунктуационни грешки в имената. (Не всички от изброените проблеми бяха редактирани, когато проверих последно в петък, 26.06.2010).
Реших да препубликувам въпросника тук, най-малкото, за да може да се видят въпросите и се надявам, че все някое издателство ще отговори, защото темата е прекалено важна, за да се мълчи. Аз нямам за цел да дискредитирам издателствата, просто тази информация според мен е ключова, за да може дискусията да се развие нанякъде отвъд караници и спорове.
~
За издателствата:
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека със същия превод, който е и в публикуваните от издателството ви?
- Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
- Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
- Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство? Български/чужди автори.
- Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
- Бройки по жанрове? (издадени и закупени)
- Закупуване по региони? (издадени и закупени)
- За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
- Каква сума остава при прекупвачите?
- Каква сума стига до авторите (процентно)?
- Каква сума отива при преводачите и коректорите?
- Каква сума отива за реклама?
- Има ли планове за предлагане на виртуални книги на българския пазар в близките пет години от вашето издателство? На какъв етап са тези планове и има ли шанс да заработят скоро?
- Може ли да представите статистика за последните 5 или 10 години относно покупките на книги на българския пазар спрямо вашето издателство или като цяло?
- Може ли да представите изследвания и статистики колко книги годишно чете българският читател? През последните 2, 3, 4, 5 години?
За преводачите:
- Има ли значение дали се преиздава книгата за преводачите, получават ли допълнително заплащане?
- Има ли значение дали е успешна или неуспешна книгата за преводачите, това влияе ли на заплащането?
- В каква сфера има най-много книги за превеждане и в коя най-малка при вашето издателство? Зависи ли заплащането на страница от сферата?
- Каква сума се заплаща на коректорите на страница? Заплащат ли им се някакви пари при преиздаване, ако да, какви?
- Образование на преводачите, най-често?
Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
~ Бяхте ли уведомени за акцията на ГДБОП преди тя да се случи?
~ Изказали ли сте съгласие с акцията (преди тя да бъде потвърдена) по някакъв начин, било то с имейл или среща?
~ Какво казват прависти по темата (име на прависта, фирма, точен цитат, ако е възможно)?
~ Може да се спори, че chitanka.info не влиза в графа „библиотека“, защото е виртуална и не плаща авторски права, но много аналогови библиотеки в България започват цифровизация на своите текстове, така че те да може да бъдат достигани виртуално и четени дигитално, означава ли това, че те също биха извършвали престъпление?
~ Библиотеките получават субсидии от държавата, с които се заплащат авторски права, ако Виртуалната Библиотека бъде припозната от държавата и започне да получава субсидии по тази линия, как мислите да процедирате?
~ Виртуалната Библиотека е с идеална цел, безплатна и много от книгите там вече не съществуват в хартиен формат, макар правата все още да са активни и да са на издателствата, какво мислите да предприемете по този въпрос?
~ Наскоро българският съд постанови, че споделянето на информация без да се искат или дават пари НЕ е незаконно, защо споделянето на книги не попада в тази сфера?
~ При положение, че темата с Виртуалната Библиотека е казус, подали ли сте жалба пред българския съд? Може ли някаква информация, за да се проследи делото и развитието на темата (ако има подадена жалба)?
~ Има ли сблъсък на интереси според вас, че наскоро Явор Колев беше награден със звание „Рицар на книгата“, а след това е трябвало да поведе акция срещу виртуална библиотека?
~ Знаехте ли за съществуването на Виртуалната Библиотека, ако да, откога?
~ Правени ли са опити от вашето издателство за свързване с поддържащите библиотеката, някаква кореспонденция?
~ В интервю наскоро бе изказано твърдението, че не са правени опити да се свържат с хора, които поддържат библиотеката, защото не е имало как и не са открили контакти, но контактите се намират на основната страница, в панел, който е видим за всеки, как точно ще обясните този парадокс, че много хора са поддържали кореспонденция с Библиотеката?
~ Виртуалната Библиотека имаше форум, от вашето издателствата регистрирали ли са се, за да поиска/помоли текстове да бъдат свалени, ако са били в нарушение? Ако да, каква е била реакцията на Библиотеката, ако не, защо?
~ Голяма част от книгите във Виртуалната Библиотека са били преводи на книги с изтекли авторски права или подарени от авторите им и са били унищожени при акцията на ГДБОП, какъв е коментарът ви и ще предприемете ли някакви действия в тази насока?
Към АБК въпросите се отнасят за всички издателства, защото предполагам, че те би трябвало да имат някаква по-голяма статистика, за да могат да погледнат картината в мащаб. Пак са подредени в този вид, но структурата на изреченията е малко по-различна. Въпросникът към тях може да погледнете тук.
П.П. Искрените ми извинения към АБК, преди малко видях, че съм объркала абревиатурата им в писмото, което им изпратих. Грешката не е умишлена.
И така, аз наистина не се сещам какво друго можем да направим по темата, преди тези въпроси да бъдат изчистени и отговорени, очаквам да видя кое издателство ще се включи в дискусията.
Коментирали темата: Дневник, Дарик – Антоанета Пунчева
Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: Асоциация българска книга, ГДБОП, авторски права, библиотека, виртуална библиотека, виртуални книги, въпроси, закони, заплащане, издателства, коректори, култура, отговори, преводачи, престъпност, статистики
Преводачи, автори – въпроси и отговори »
Публикувано на: 25.06.2010 09:30, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно бръмчащи мисли култура уж политическaта отговорност chitanka.info. закони ГДБОП абсурди автори демагогия журналистика издателства казус лъжи отношение политика преводачи спор
„You don’t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.“
— Ray Bradbury
От няколко издателства се напъваха колко било ограбващо съществуването на виртуални библиотеки, как били изгубили милиони и как това ощетявало автори и преводачи. Да, те се занимават с темата защото адски много им пука за авторите и преводачите.
Помеждудругото познавам много български автори и доста преводачи, та спретнах една бърза, но пък из1ерпателна питанка между познати. Също така помолих и разни хора, дето не ги познавам, но пък нямат против да дадат информация разни неща, за да мога да кажа, че не съм попаднала просто на изключенията или че приятелството ми с тях има някакво отношение към информацията, която са ми дали.
Ето и въпросите.
- колко се плаща на преводачите на страница*
средно между 3.5 и 9 лева на страница. Няма значение от типа текст за превод (за някои издателства, има и изключения, например медицинска литература). За да можеш да работиш като преводач на пълен работен ден, средно 5 лева на час, човек трябва да превежда по страница на час, пет дни в седмицата, за един месец. Което е напълно невъзможно. Преводачите, в България, са често студенти или хора преподаватели и езиковеди, нещо, което правят като втора работа, за джобни пари. Парите зависят от езика, от който/към който се превежда.
- получават ли някакви пари след като са завършили превода, има ли значение дали книгата се продава и е супер печеливша или не?
Не, няма отношение. Заплащането е само веднъж. Много често няма коректори, които да проверяват и редактират преводите или ако има, им се плаща между 1 и 3 лева на страница.
- колко струва да се издаде книга в България?
Различно, зависи от хартията, бройките и тиража. Поне 700 лева излиза за книга с меки корици в 500 бройки.
Парите излизат от джоба на автора и не получават хонорари от издателството (както например е практика в много външни издателства). Има изключения с книги, но те са точно такова, изключения. За чуждестранни автори, разбира се, това не е така, издателствата се бъркат от джоба и купуват авторски права, реклама, превод, разпространение. За да се избият тези пари, често коричната цена е много завишена или пък се издават книги с твърди корици, а вътрешната хартия е пълен боклук, но се завишава цената, заради „луксозността“ на твърдите корици.
- колко пари стигат до автора?
Не стигат, към книгите, които се вдига голям шум (Автобиографията на Азис например), за реклама са пръснати непропорционално количество пари, съответно авторите най-често на минус, понякога на нула и единици са на плюс. Има и такива, но процентът е толкова малък, че е просто абсурдно да се говори за хора, които се издържат само от издаване на книги. Учебниците, от друга страна, се преиздават всяка година, скъпи са, често са противоречащи и несъгласувани с учебната програма, но се продават в огромни количества, изключително печеливш отрасъл на издателствата, които се възползват от учениците. (Ако искате, мога да цитирам няколко пълни имейла, които получих от хора като Тихомир Димитров и Николай Теллалов, автори и преводачи, които задълбаха доста повече в темата).
Отговорите са изключително интересни, нали?
Излиза, че българските автори много често сами плащат за книгите си, рядко им се дават пари от продажбите, пък и много често парите са смешни.
Преводачите са по-зле платени от учител (а самата идея, че учител е синоним за зле платено е тъжно и ужасяващо).
Не можеш да си на пълен работен ден преводач, това е почасова работа.
Едновременно с това, коричната цена на книги често е висока (спокойно можем да се гордеем, че в България данъкът върху книгите е същия, както и на всички останали стоки. Мисля, че сме една от единиците държави, която го има това).

~
Милионите, които издателствата губят са малко неясно появили се. Дотук няма цитирани и предоставени статистики за последните 10 години, състоянието на пазара, в кои раздели най-много се купуват книги, от хора на каква възраст.
Иначе казано, приказва се без доказателства.
Не, че съм нещо изненадана, но ми става смешно.
Аз се поинтересувах да видя разни статистики, но почти нищо съществено не намерих. Ако някой има информация, да сподели, моля.
Но издателите губели милиони… заради 1 библиотека, която дава възможност на стотици хора да се образоват, да разширят културните си хоризонти и да намерят нещо ново и интересно, което евентуално после да си купят и на хартия. Но това няма значение за издателите
Защото на издателите не им пука за читателите, не им пука за авторите и със сигурност не им пука за преводачите (и коректорите). На тях им пука за изгубените печалби… от книги, които… издават в малки тиражи и не преиздават защото не се търсят, на тях им пука, че губят печалби, защото хората се ориентират към виртуални книги… което те не предлагат като услуга. На тях им пука, че губят пари… които никога не са получавали в твърдените количества, заради нивото си (както казах вчера, освен ако националния спорт на България не е четене на книги, няма начин издателствата да имат твърдените загуби, защото това означава, че читанката я четат няколко милиона души, нещо, което е в леко противоречие с изследване, което твърди, че годишно на българин се пада по половин прочетена книга).
Очаквам все още да чуя някакви доказателства и примери, да видя статистики, как точно библиотеките крадат хляба от устата на българските автори и преводачи. Защото освен сълзливите истории как някой е толкова малоумен, че не може да се справи със сайт на български и не може да се ориентира в stupid-proof аранжировката му, ме кара да смятам, че в повечето издателства или никога не са виждали компютър или просто не знаят как да работят с него. Защото дори шимпанзе да бяха пуснали на сайта на читанката, за няколко години все случайно щеше да попадне на страницата „За Нас“ и да види името на поддържащите я, възможности за връзка и пр. Така че какво е драги издатели, вие сте некадърни и неадекватни или просто лъжете?
Да се върнем крачка назад. Българските преводачи… губят ли те някакви пари от това, че техни трудове има в библиотеки? Както казах вече, не, не губят. Те получават заплащане веднъж и никога повече.
А българските автори… е, аз мога само да цитирам тук Николай Теллалов (страхотни книги впрочем, изключителен фен съм!)
Предстоеше издаване на романа „Слънце недосегаемо“ – продължение на „Драконче“, „Заръка“ и „Пълноземие“.
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница – край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром – най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало „спекула“.Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да „взема мерки“. Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива – в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване… за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар… но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството – 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите – 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.Специално за „Слънце недосегаемо“ една добавка – ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.
Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.
(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)
Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.
Н. Теллалов не е единствения автор с такова отношение, историята с Читанката предизвика много автори и преводачи да споделят горчив опит и да отхвърлят твърдения на многострадалните издателства колко много ограбвала виртуалната библиотека труда на хиляди хора.
Интересното е, че цялата дискусия предизвика много автори и преводачи, дори някои агенции да застанат зад Читанката и да предложат свой труд, свои произведение да бъдат качени там. Хора, които уж са толкова възмутени и покъртени, толкова ограбени от библиотеките, че май се очакваше да бъдат благодарни на издателствата.
Да, ама не. Защото проблемите, от които авторите и преводачите се оплакват нямат нищо общо с външни фактори като библиотеките, но имат общо с отношението на издателствата към тях.
Междувременно разгледах клуба на преводачите в dir.bg и честно казано, виждам доста по-различна реалност от тази, която издателите се опитват да представят.
Препоръчвам да насочите вниманието си към Черния списък с издателства, които не плащат, плащат малко, мотаят преводачите и иначе казано, не уважават труда на хората, които наемат, откровено ги лъжат и използват.
Списъкът е интересен, нали?
Вижте и какви пари получават най-често за дума, какви са сроковете и огледайте дискусиите.
Извода си го направете вие, какво казват издателите, а какво всъщност имат предвид и не намирате ли за грозно да ни лъжат в очите.
~
В най-добрия случай, казусът за онлайн библиотеката е спорен, което означава, че трябва съд да го реши и да се анализира темата от прависти, съответно „алармата“ и арестите са не само изсилване, но и евентуално нарушение на законите.
Цялото отразяване на новините предизвикаха почти биполярни реакции при мен. Смях през сълзи на абсурдите и глупостите, на папагалското повтаряне на откровени лъжи и демагогия, и бяс, че „журнализъм“ се превръща в синоним на „платена душица“. Грозно е, че толкова много медии не си направиха труда да се поинтересуват какво се е случило и да потърсят за контакт някоя от жертвите на ГДБОПчии или просто да поговорят с хора, които знаят за какво става дума, ако всички те живеят в паралелна реалност и досега никога не са чували за виртуалната библиотека, не са я виждали и не знаят как да работят с Гугъл.
Знам, че има кадърни хора в бг журнализма, някои познавам лично, с други съм учила, трети съм контактувала виртуално… Защо спаха последните дни и защо мълчаха или повтаряха глупости, много искам да знам.
И искам да знам с какви очи ще си вземат чека със заплатите в края на месеца, когато НЕ си свършиха работата по уведомяване на обществото какво се случва, запознавайки го с фактите, безпристрастно.
Колкото до сайта, той отново съществува, под нов и много саркастичен домейн, http://chitanka.gdbop.com/index.html
Проблемът не е само дали сайтът е на линия или го няма, а какво се толерира и какво се приема безкритично, какво правят медиите, които уж трябва да са стражът и как си върши работата полицията, която трябва да защитава хората, а не да действа като лична групировка на една или друга заинтересована страна.
Е?
Още коментирали темата: Вени, е-вестник, district 17, Селин, Литературен Свят (които изразиха абсолютна подкрепа), Цветан Диковски, Kalina Yo, Георги Чанков, Комитата и още и още, може да прегледате линковете тук, в сайта на читанката.
П.П. Разпратих имейли на всички издателства от „Асоциация българска книга“ с въпросите, които съм задала тук и въпросите, които зададох на авторите и преводачите. Очаквам отговори.
*страница, не час
Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: chitanka.info. закони, ГДБОП, абсурди, автори, демагогия, журналистика, издателства, казус, лъжи, отношение, политика, преводачи, спор
Четене и други престъпления »
Публикувано на: 23.06.2010 09:06, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно бръмчащи мисли култура уж политическaта отговорност chitanka.info ГДБОП абсурди Книги литература пиратства Популизъм престъпление споделяне
Преди няколко седмици прочетох безкрайно забавен текст в Новинар, в който някакъв господин се набираше как безплатният обяд бил свършил и държавата ни е на това дередже, защото хората споделят музика, филми, книги и други такива неща, ц, ц, ц, срамота, каква организирана престъпност, трябва да се сложи край на това обирджийство, ц, ц, ц, ц (перифразирам сериозно, защото изобщо не искам да се подлагам за пореден път на мъчението да чета цялото интервю, количеството глупости са просто умопомрачителни). Дори ако игнорираме реалността, в която живеем и просто обърнем внимание на това, което човекът казва, макар че нищо не съществува извънконтекстово, цялото интервю е издържано в крайно дразнещ тон, който отблъсква, да не говорим, че умишлено изопачава и си съчинява на поразия.

И така, няколко седмици по-късно, затворили са Читанката, едно от най-чудесните неща, които са се случвали в българския Интернет. Място което е създадено с некомерсиална цел, който иска, може да се включи, напълно доброволно, без да иска, да дава или да получава някакви пари за това. Иначе казано, т.нар. бизнес с виртуалните книги е просто несъществуващ. (Спокойно, ето торент в Pirate Bay с бекъп, сваляйте и разпространявайте на воля)
Виртуалната библиотека обаче се превърна в проблем, защото незаконна или не… издателският бизнес бил губел много пари от тия споделени книги, а шестимата създатели и поддържащи виртуалната библиотека са единствените виновници за това. Не, да кажем, липсата на пари или на интерес, публикуването на некадърни преводи, недовършването на поредици, публикуване на пълни боклуци и прочие други подобни глупости. Не, вината за губенето на пари… е една виртуална библиотека. Нещо, което споменатите издателства изобщо не предлагат като услуга, така че какво им накърнява печалбите… те си знаят. (Ако някой се поинтересува колко книги има качени, сигурно ще завиди за свръх-естествените способности на тия шестима души, да сканират и качат сами толкова книги, просто е невъзможно за 6 души, освен ако не се отказали от яденето, спането или правенето на нещо друго освен живеенето до скенера. Действителната бройка хора, които са дарявали книгите си, според мен са десетки, а не единици. Но хайде сега, кога дребни детайли като действителността са имали някакво отношение? Да споменавам ли, че никой от тези хора не се е крил, та освен ако под „разбиване“, МВР имат предвид, „отваряне на страничката about“, има нещо много объркано в агенцията им.)
Това, което ме изумява е идеята, че споделянето на книги без комерсиална цел изведнъж се представи като незаконно, независимо, че законите ни за авторското право по-скоро казват, че това не е така. Да очакваме ли затварянето и на аналоговите библиотеки също? Логиката е същата, хора ходят да четат там, без да купуват книгите…
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
За да се сканират тези книги, те трябва първо да са купени и аз лично, много често купувам (да не кажа винаги) книгите, които са ми харесали (на които съм попадала виртуално). Също така подарявам мои книги… давам назаем, взимам назаем, о, дали и аз извършвам престъпление? А какво ще се каже за „Пуснатите Книги“, които се оставят на разни места из градове, паркове, кафета, ресторанти (в Бристол е адски популярно) и който иска ги взима, чете, после пак ги оставя, за следващия читател… Това незаконно ли е?
Нейсе, моята причина да стана редовен посетител на читанката е следният – НЯМА електронни български книги, съответно, ако не си в България, български книги трябва да си купуваш онлайн (които да не казвам колко често пристигат, по-голям шанс имате с тотото, само това мога да кажа) или да правите схеми с приятели и познати, които да ви ги пращат. Което е нелепо и абсурдно, но за съжаление издателският бизнес е доста неадекватен. Да не говорим, че за мен от един момент нататък става неоправдан разход, да купувам хартиени книги, защото докато се прибера с покупката и вече съм я прочела… Идиотско.
Oще по-идиотско е, че няма заведено дело срещу Читанка, нито е взето съдебно решение, че те нарушават някак закона, че да бъде позволен пълен рейд, изземане на техника и прочие. Как точно онлайн библиотеката е навредила на издателствата, при положение, че те изобщо не предлагат виртуални книги? Искам някаква информация, кой е упълномощил споменатите издателства и им е дал право да търсят отговорност за „нарушени авторски права“ (ако изобщо има такива), искам информация кой е упълномощил ГДБОП да действа без съдебната ни система да се е произнесла дали наистина има престъпление или не.
Крайно негативното ми отношение към тази случка се корени в две основни причини.
Първата: желанието да се имитира заетост от ГДБОП (тия не ги ли разформираха?) и пълната им неспособност да тръгнат след истински престъпници, затова и изкупителната жертва – блогъри, онлайн библиотеки и други подобни (законът, който се опитва да сложи равенство между медия и блог, съответно, блогърите да бъдат длъжни да се съобразяват със същите правила, с които (не) се съобразяват медиите… това е такава дивотия, че просто няма да започвам, само искам да кажа, че някои хора, които са в правителството май не са чували какво означава „медия“ и бих им препоръчала да проверят скоро, да спрат да се излагат, иначе мисля че спокойно може да бъде съдена държавата за възпрепятстване на свободното слово). Според законите на Република България chitanka.info не е нарушила никакви ограничения за разпространение на книги, иначе казано, тук по-скоро е просто докарване пред ЕС. По-плашещата възможност е, че има поръчка, стигайки до
Втората причина: Издателските къщи – много добре си спомням отношението на издателство „Труд“ и как се държаха с човек, който създаде сайт за слепи (да, в България има хора с нарушено или ограничено зрение, не че ще ги видите навън или ще забележите някаква дейност на държавата/институции или фирми, насочени към тях, не се и надявайте) напълно безплатно, с аудио книги, с простата цел тези хора да имат достъп до литература. Агресията, заплахите… всичко това го има в Интернет, според мен цялото събитие беше срамно и стана причина да спра да купувам каквото и да е от издателството им. Подобно поведение, види се, е много любимо и харесвано и се разпространява скоропостижно.
Крайният ефект от цялото събитие: Читанка ще се премести в чужбина, много хора съвсем ще спрат да си купуват книги от издателствата, които се държат като бандити, да не говорим за неадекватни и неспособни такива, освен това много хора ще започнат да сканират книги, просто заради единия инат (имам ли възможност, ще сканирам книгите, които съм купила, издателствата да си гледат работата). Но това, което за мен е най-тъжно, че огромен процент от подрастващото поколение не чете, не се интересува от литература и изкуства и нещата само ще се влошат, с превръщането на заемането на книги (защото нещата са тръгнали в тази посока) в престъпление.
Наистина ли, мили политици, проблемът на България са споделените книги? Сериозно?
~
Иска ми се да погледна на темата само от смешната й страна, как ще има една евентуална съпротива, срещу злата Книжна Империя, която иска да попречи на бунтовниците да споделят книги и да четат, затова и строят Звезда на смъртта, обаче принцесата (?) е даунлоуднала навреме плановете на споменатата идея и я е споделила онлайн и… отплеснах се.
Само че нещата не са смешни, защото са трагични. Една по една системите в България спират да работят – образователната система, медиите, съдебната система, здравната система, икономиката се срива, всъщност както са тръгнали нещата, скоро може да се стигне до моментът, че България просто ще бъде закрита. И това не е от вчера.
България е в криза последните… не знам и аз колко години, откакто съм родена, в България все е криза. Хората нямат парите, за да могат да си позволят да купуват книги, филми, музика, както го имат като опция навън, да не говорим, че съотношението пари/вещ е много по-високо при нас, отколкото при тях, освен това нивото на издателствата и подобните организации е плачевно. (Аз лично в училище спестявах от закуски, за да си купувам книги, киснех в библиотеки, заемах и давах на приятели).
Не разбирам какво се случва със системата ни, която си седи на ръцете и суче палци, когато иде реч за действителни престъпления, но си чупи краката от бързане срещу хора, които не са се крили, не правят нищо незаконно и по никакъв начин не могат да бъдат сложени в графа „престъпници“. Ясно е, че полицията и останалите ги шубе да скочат на някой, който може да им отвърне, но това минава всякакви граници. Никой вече не се връзва на позите им, а медиите, които публикуваха супер-дупер „новината“ за „незаконната книжарница“, показаха, че спокойно може да спрат да се наричат „журналисти“ и могат да се прекръстят на „продажници, които не се интересуват от фактите“.
Koментирали темата: Дани, Григор, Калдата, Иденти, 1 facebook група, 2-ра facebook група, Марфиета, Крокодила, Григор, Пейо, HellMan, Иван Бедров, Николай Теллалов (омг!!), Маркуча, Милена Цветкова
П.П. btv много пъти са демонстрирали, че са некадърна медия, но това уби рибата. Някоя добра душа трябва да им каже каже каква е разликата между „книжарница“ и „библиотека„. Откъде да знаят милите, като очевидно никой от работещите там не посещава подобни неща, та и така, затова са се объркали. За пореден път…
Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: chitanka.info, ГДБОП, абсурди, книги, литература, пиратства, популизъм, престъпление, споделяне



