Забраняват ориентации »
Публикувано на: 11.03.2010 10:17, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно бръмчащи мисли политическaта отговорност абсурди глупост дискриминация контрол наредба политика протест хомофобия

През ноември 2009 общината в Пазарджик гласува и приема поправка в правилника за обществения ред, чийто Чл. 14 гласи „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”
За съжаление нещо, което БНС и други подобни организации пропускат, е че тва противоречи с:
1. Конституцията на Република България
2. Хартата за правата на човека
3. Здравия Разум
Внимание, не ходете в Пазарджик, защото там публичните демонстрации на ориентации са забранени…
Наредбата е толкова некадърно и абсурно написана, че човек се чуди дали кметът има проблем с хората с различна сексуалност или с картите. Второто нещо, за което хората се чудят, е дали вече няма тест за интелигентност, който всеки иска да се занимава с политка трябва да издържи и да го късат, ако изкара над 90 точки.
Забелязах коментари, че хората в Пазарджик одобрявали наредбата (заключението се вади на някакви анкети, които не се казва как са събрани и на какъв процент от хората са дадени, нито как са изглеждали, какви са били въпросите, изобщо никаква полезна информация няма), но май това не отговаря много на истината.
Нещо, което държа да отбележа, мнозина ще реагират негативно, защото според тях това тях не ги засяга или вреди на малцинство, което те не харесват. Или пък смятат, че наредбата просто няма да се спазва.
Е, ето къде според мен е проблема.
Представете си, че приемат закон, който забранява хората с вашият цвят очи. На практика не арестуват никой, защото вие сте много, но ако стане скандал, проблем, арест, могат да използват закона, за да ви изправят пред съда, да го използват срещу малцинството, чийто представител си или просто, за да ви тормозят. (Да, това е често срещана практика, случва се например в Китай… искате ли да живеете в Китай или потръпвате от ужас, когато чуете за поредното изпълнение там?)
Наличието на закон, който е дискримнационен (и противоречи на Конституцията, Хартата за правата на човека и честно казано, Здравия Разум) не трябва да бъде толериран и да се чака някой да стане жертва на него.
Неадекватният начин, по който се постулира един закон дава добър пример как се третират дадена група хора – като престъпници, чието прегрешение де факто, е че се отклоняват от масовата представа за нормалност.
Също плашещо е неразбирането и сливането на понятие сексуалност (хомосексуалност, бисексуалност и пр.) с девиации и психични отклонения (ексхибиционизъм, педофилия, зоофилия, копрофилия).
Плаши това, че държавата демонстрира неадекватност и неразбиране, а се предполага, че тя трябва да пази и защитава своите граждани, но ако тя не разбира изобщо за какво иде реч, как би могъл да се довериш на същата тази държава?
Трябва ли да чакам да дойдат да ме арестуват задето държа приятелката си за ръка (независимо, че съм хетеросексуална, съм чувала подобни коментари целящи да ме обидят, сякаш моята сексуалност има някакво значение що за човек съм или че сексуалността ми е нещо, по което да ме преценяват. Според този закон демонстрацията на сексуалността ми ИЗОБЩО е незаконна, НЕЗАВИСИМО хетеросексуална или не.) или мога да кажа на държавата, че греши и че отношението й е неправилно.
Защото днес са гейовете и лесбийките, утре ще са евреите, циганите, после ще са арменците, мюсюлманите, будистите, след това ще дойде ред на еколозите и така нататък и така нататък.
Преръщането на хора в престъпници НЕ Е добра тактика за никоя държава и търпение към това отношение не трябва да има.
Или ако тази наредба наистина се приеме, очаквам свалянето на всички рекламни пана, които демонстрират сексуална или някаква друга ориентация. Същото важи и за вестници и списания от будките и реповете. Забрана на филмите… книги изтеглени от пазара…. защото нарушават наредбата.
Това звучи ли ви като защита на обществото или просто като тормоз и опит за контрол, както много пъти до сега?
Още по темата:
Детето, Аксиния и Дарина
Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: абсурди, глупост, дискриминация, контрол, наредба, политика, протест, хомофобия
виж отделно »
Проект: Светът е страхотен »
Публикувано на: 25.02.2010 10:00, източник: Кутията за всичко, етикети: аз/Еneya бръмчащи мисли звук и цвят култура уж смях творчество видео обичам Проекти светът е страхотен
Откакто се появиха серията The world is awesome!, все си мисля, че искам и аз да се разпиша, защото не са включили много страхотни неща, които аз например обичам.
И после реших, че може да стане много по-голямо от просто моето видео.
Така че, това е покана към всеки, който има ентусиазмът да каже какво обича и има камера (нищо не пречи да е камерата на лаптопва ви) под ръка.
Как да стане:
Измисляте си какво искате да кажете, че обичате. Дори не е нужно да имате идеята как да е направено самото видео, то ще се измисли в последствие. И ми пишете на eneya{at}gmail{dot}com
След това:
Уточняваме видеотата, всеки си снима видеото (това подлежи на дискусия, може да е група и пр.), редактираме каквото трябва, слепваме ги и voila. Може да е на каквито теми искаме, а слепеното видео може да е колкото дълго искаме или просто да направим няколко, ако се съберат твърде много хора.
The world is just awesome!
Защо го правя ли?
Защото освен, че има хиляди негативни неща, всъщност в света има и много чудесни неща, и да им се зарадваме само ще ни е от полза, на нас, на нервната ни система и на околните. Де факто няма нищо за губене, но пък има много плюсове. ![]()
Чувствайте се поканени, това е новата блог игра (и не само). Вече видяхме, че хората обичат да майсторят подаръци, да пишат разкази по тема, да видим как сме по отношения на видеотата.
Светът е страхотен!
Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли, звук и цвят, култура уж, смях, творчество Tagged: видео, обичам, проекти, светът е страхотен, смях
виж отделно »
Алиса в страната на Ph.d UK – 7 »
Публикувано на: 17.02.2010 09:35, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли звук и цвят култура уж наоколо образование в UK смях творчество уни-то Англия бристол комикси образование в чужбина сюрреализъм хумор
Един от любимите ми комикси е Ph.d, разглеждащ живота на няколко ph.d студенти, техните проблеми, ентусиазми и случайните им сблъсъците с образованието (както може да се очаква от името.
)
Макар да не съм (все още) достигнала до този момент от специализацията си, последните няколко месеца идеално се събират в броевете, които съм публикувала по-долу. Сюрреализмът им е като по поръчка.
1. Кладенецът на бездънните библиографии
Всеки, който някога е писал курсова, есе, анализ или каквото и да е, знае колко солидна част от времето трябва да се отдели на допълнителната литература, която ще цитира. Хем трябва да са включени задължителните книги, хем трябва и достатъчно самостоятелно избрани, за да не изглеждаш като абсолютния мързел и неинициативност, която е пристъпвала прага на ВУЗ. Което превръща сесиите в паническо вадене на бележки от всички книги, които са четени по темата през семестъра (бележките са детайлни и подробни, след първата сесия, в която не са били и изкарахте няколко безсънни нощи да си разчитате съкращенията и да преглеждате страничните полета на всички книги, дали не са подробни…).
2. Мустачки, лапи, закъснения и срещи
Ако ви трябва спешна среща с преподавател, дори и да е в неговия /нейния публичен час (т.е. задължително да е в сградата и кабинета си, за такива като вас), реалният шанс това наистина да е така не е много висок. За това пък през всичкото останало време винаги ще е на линия и ще бъбри любезно с вас (или поне ще ви поздравява), ако ви види наоколо.
3. Чеширският професор.
Имате ли по-комплексен въпрос, независимо дали е свързан с есе, курсова работа или нещо друго, една евентуална дискусия с преподавател само ще обърка и усложни нещата. Всъщност това не е правило, затова все пак си уредете среща, може този път да не се получи объркващо, напротив, да се разберете идеално и да ви се изчистят идеите в съзнанието.
Или не… зависи.
В сравнение с някои от съветите или отговорите, които съм получавала на съвсем прости въпроси, Чеширският котарак държи първенството по конкретност и яснота.
Като цяло обаче преживяването е страхотно, заслужава си и не бих се отказала за нищо на света. Само се плаша ако сега е така, какво ме очава когато все пак стана Ph.D.
Може би е по-добре да не знам.
виж отделно »
Свети Валентин в Ph.d. »
Публикувано на: 14.02.2010 08:45, източник: Кутията за всичко, етикети: Разни аз/Еneya бръмчащи мисли наоколо смях уни-то чекмедже комикси обучение в чужбина Св. Валентин факти хумор ph.d.
Днес е Св. Валентин, с всичките произтичащи от това последствия: тонове лигаво-розово-романтични глупости, балони във формата на сърце, шоколади във формата на сърце, цветя във формата на цветя, плюшени играчки във формата на сърце и каквато друга глупост ви хрумне, във формата на сърце. Всичко това посветено на съобщаването на вашият любим/любима, че го обичате.
И все пак, ето нещо, с което искам да разнообразя отношението към този празник. За всички, които са бакалаври, за всички, които карат магистратура, занимават се с Ph.d., преподават или са подминали този период от живота и се занимават с нещо друго.
Св. Валентин на всички!
Никой вече не си прави илюзиите, че този празник има някаква друга цел, освен да продава разни глупости, опаковайки ги в чувство за вина и убеждения, стереотипи как хората комуникират и показват привързаностт, опростявайки я до един ден равняващ се на всички останали, през които няма време, енергия, нерви, ентусиазъм да покажем, че ни е грижа за човека до нас.
И все пак… ако оставим настрани стереотипите и глупостите, приемете го просто като поредния ден, в който можете да кажете или покажете обичта си към любимите си или пък не (собствен избор), може да изкарате не лошо.
Аз снятам да прекарам деня навън, обикалайки антикварни книжарници, а вечерта в компанията на печено пиле, синьо сирене и вино, пожелавам ви също толкова весело изкарване и на вас.
Е.
Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли, наоколо, смях, уни-то, чекмедже "Разни" Tagged: комикси, обучение в чужбина, св. валентин, смях, факти, хумор, ph.d.
виж отделно »
Do you Poken? – Социализиране без граници »
Публикувано на: 12.02.2010 21:15, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно аз/Еneya бръмчащи мисли софтуер/хардуер бизнес визитки досада комуникация общуване Софтуер социализация социална мрежа фонов шум харудер poken
Вчера писах за Google Buzz, но днес се сблъсках с още по-фрапиращ пример на социализация отвъд границите на здравия разум.
Do you poken?
Какво е това?
Ами това е една джаджа (която всъщност е нещо като социална мрежа), която изглежда така:

Изглеждат като ключодържатели или като просто по-веселяшки USB устройства, но според мен са поредната стъпка към пълната загуба на способност за контакт извън виртуалния свят.
Как работи и каква е целта й:
Запознавате се с някого. Искате да обмените данни/контакти. Ако и той/тя има същата джаджа, само докосвате двете нещица и обменяте данни (телефонни номера, skype, facebook, twitter, e-mail, каквото още се сетите, вие си настройвате профила в сайта им Poken). (Защото записването на листче или в мобилния е толкова 2009-та).
Нямате регистрация там? (ако приемем, че идеята ви накефи достатъчно и искате да знаете повече…)
Отивате на Sign up и по неизвестна причина страницата ви посреща на японски, независимо, че допреди няколко секунди главната страница е работела на английски без проблем. Можете да sign up-нете използвайки испански, немски, холандски, испански, френски, но по някаква причина не и английски.
Хм.
Заобикаляте проблема като натискате зеления бутон най-долу.

След това… четете правата и задълженията за ползване (вече кой ли не го прави, особено след изпълненията на facebook).
Ето какво казват:
2.We may need to change these terms
As Poken evolves, we may need to modify these terms. You agree that we may modify these terms at any time. Therefore, you should review these terms regularly to learn about any changes. Your ongoing use of Poken after we post changes to this agreement means that you accept the new terms.
Второ хм.
- Освен това съм длъжна (?) да попълня вярна информация и да бъде максимално актуална (малко нахално да ми държат сметка и да ми обясняват, че съм длъжна, можеше и по-любезно да се изразят, но това са бели кахъри)
- А и трябва да съм минимум на 13 (което по-скоро е в графа +)
Допълнително:
We reserve the right to refuse service or to terminate accounts for any user and to change eligibility requirements at any time. We may refuse the use of any user name that we determine is unacceptable.
Графата със задълженията им звучи разумно обаче, така че още един +.
Също така имат право спокойно да си правят ъпдейти, които да си се намърдват самостоятелно в компютъра ви.
Ново хм.
Останалите неща звучат горе долу в разумни граници.
Да продължим нататък.
- Регистрирали сте се:
- Въвели сте името си, паролата си, имейла си.
- След което си избирате кои социални мрежи да свържете към Poken.
Опциите (за момента на регистрацията ви) са: Facebook, MySpace, Flickr, Friendster, LinkedIn, Twitter, Skype, MSN.
Може само една, може и всички, появява се за всяка прозорче и ви моли да се логнете с ник и парола и това е.
След което трябва да закачите джаджата към компютъра си и да започнете да се poken-вате с когото сварите.
Ако решите да разгледате сайта, ще се окажете, че вече имате пет дружки, които никога нито сте чували, нито сте срещали през живота си: Ishii Geisha, Lucious Fox, Radi Gorilla, Richard Alien и Ronan Ninja.
Самият сайт е на ниво, даже на доста прилично ниво, но самата концепция е просто бррр.
Ако решите, може да редактирате вече готовия си профил, да имате няколко различни визитки (за различни ситуации, което пак е в графа +, но несериозният вид на poken-ите правят малко вероятно много бизнес иднивиди да извадят подобно устройство на делова среща или обяд) и можете да добавите доста повече социални мрежи към вашия акаунт: Aim, Ameba, Badoo, Brighkite, Digg, Dopplr, friendfeed, Glocals, GoogleTalk, Gree, Hangame, Hatena, Hi5, Hyves, ImbProfiles, ICQ, LastFM, Meetup, MeinVZ, Mixi, Netlog, Ning, Orcut, Plaxo, Shuelervz, Skyrock, Smartfm, Spoke, StudiVZ, The Quad, Tuenti, UsGang, Viadeo, Vimeo, Wer-Kennt-Wen, Xing, Yahoo Messanger, Youtube.
Има голямо разнообразие от мрежи, нали? Количеството, обаче според мен, е прекалено много (има такива, за които за първи път чувам или никога не бих използвала).
——
Както и да е, прегледахме приложението, мнението ми в няколко думи.
Печелят няколко плюса, по отношение на функционалност на сайта, смисъл в самата концепция, права и задължения към потребителите и един огромен минус заради изцепката с японския на страницата за регистрация, друг минус са слободията с която и пзоволяват да правят каквото решат без да уведомяват потребителите и най-големия минус, времето, в което са избрали да се пуснат на пазара, когато вече е заринато до шия с начини за социализиране.
Като цяло… леко безсмислено упражнение, но пък добре изпълнено и не твърде лошо като таргетиране и рекламиране.
Обаче! Добре, може би съм малко крайна, но… носене на тагче, с което обменяте виртуални данни, за да поддържате връзка? Аз ли съм старомодна или това вече граничи с абсурда?
Визитки, телефон, дори записване на листче (какъв точно е проблемът със записването на листче???), вече не са модерни и не вършат работа, затова нека понесем още нещо с нас, с което да създаваме и поддържаме връзки с околните… във виртуалния свят. Защото ако не седнете след това да свалите данните на компютъра си, тези данни все едно са друга планета за вас (и после трябва да преписвате номера или да ги прехвърляте на хартиен/друг носител, ако сте като мен и искате да не сте постоянно зависим от електроуреди)
Не зная за вас, но аз лично се уморих от лозунга „хора от всички страни, социализирайте се!“.
Ами аз не желая да правя това, благодаря, омръзна ми.
Искам малко тишина и спокойствие, искам малко дистанция, искам малко липса на социализация. Защо непрекъснато нещо трябва да ми twit-ва, buzz-ва, Gtalk-ва, LinkedIn-ва, poке-ва, youtube-ва, skype-ва и пр.?
Взети отделно и една по една, всички от тези идеи ми допадат на някакво ниво, заради възможностите им, но количествено… чувствам се затрупана с единици и нули, със статичен шум. Полезността на отделните елементи се загубва под безполезността на цялостното непрестанно бърборене и вманиачаване в „социализациясоциализациясоциализациясоциализациясоциализация!!!!!!!!!!!!!“ на всяка цена.
Поддържане на връзка с околните, добре, но това вече се превръща в шизофрения, а не в способ за поддържане на контакт с външния свят.
Разбира се, това маниакално скачане в бизнеса със социалните мрежи ще отшуми, намалее и ще оцелеят най-смислените, пригодените и агресивните… но докато се стигне до този момент, ще има доста подобни идеи, които макар и разумни (до някаква степен и имащи възможност за хитри приложения), по-скоро ще отблъскват, заради неподходящия момент на представянето им, когато публиката вече е преситена от социализиране и иска малко усамотение в собствената си глава.
You google, you text, you chat, you poken… you are a computer addict. Get a life outside of the network.
Велян пък философства за социалните мрежи и съдържанието като цяло.
Filed under: абсурдно, аз/Еneya, бръмчащи мисли, софтуер/хардуер Tagged: бизнес визитки, досада, комуникация, общуване, софтуер, социализация, социална мрежа, фонов шум, харудер, poken
виж отделно »












