rssfu

Порно »

Публикувано на: 18.03.2010 12:59, източник: Кутията за всичко, етикети: Разни бръмчащи мисли чекмедже женско порно порно рант секс сексуалност

Нямам нищо против порното – когато участниците са пълнолетни, участието е напълно доброволно, здравето на актьорите се пази, а самите филми не са обидни, унизителни или мизигонистки. (Което покрива един минимален процент от сектора, знам, но е хубаво човек да има стандарти)

Много често се дискутира темата за „порно за жени“, точно защото подобни изисквания към еротичните стимуланти имат основно жените (или поне засега само те си признават). И така, тук таме се намират разни неща, които обаче в повечето случаи са някакви пълни глупости или просто скука (в gmail пощата ми има около десет спам-писма, които ми рекламират сериите Здрач като женско порно, не знам да се смея ли, да плача ли или просто да посоча, че не всички жени си мрат да четат/слушат страници наред за любовни обяснения, макар че леденото дилдо беше интересна идея. Според мен Майер обаче няма никаква представа колко гадно би било подобно преживяване, обаче или това или има адски странни фетиши)

Бих продължила нататък с ранта, но xkcd са обощили проблема достатъчно ясно:

Yes, there are a lot of longing looks across of the bridge of Galactica first, but that's besides the point!

Алиса в страната на чудесата »

Публикувано на: 14.03.2010 09:32, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли звук и цвят култура уж алиса в страната на чудесата ревю филм

„You take the red pill and you stay in Wonderland and I show you how deep the rabbit-hole goes.“

Коя е Алиса? Какво е Страната на чудесата? Каква е логиката в книгите за нея? Има ли някава логика изобщо или са просто брътвежи? Или е философски труд, разказан като детска приказка? Може би е фейлетон, насочен към управляващото правителство и персонажите са саркастични и иронични пресъздавания на реалните образи?

Това са само част от спекулациите и размишленията, които царуват откатко Алиса се появява на литературната сцена.
И макар да е литературен герой, не една и две книги са посветени на анализа и разнищването й.

Моята лична теория е, че е от всичко по малко – история за малко момиче, в която са вплетени (не)детски наблюдения и съждения за свят, който е толкова невероятен, колкото и нашата реалност. От друга страна, детското отношение към света винаги е някак по-точен, заради липсата на изработени реакции и съобразяване с нормите на поведение.

Много опити за филмиране на Алиса са правени. Някои успешни, други не чак толкова… а трети трагични.
Всеки преразказва историята по собствен начин и ни редставя собствена Алиса, която е също толкова невероятна, колкото и онази, населявала ума на Луис Карол. И така се появи и героинята на Тим Бъртън.

Винаги съм смятала, че Бъртън обожава мрачни истории (Винсент), но умело се възползва от пазара и вместо тъмнии и негативни (или поне тъжни), ги преръща в нещо друго (Кошмар преди Коледа). Да си призная, очаквах доста по-страшна история и по-плашеща Алиса (нещо като Alice Mcgee), но и русата Алиса, с големи къдри и вид на модел също си имаше своето очарование.

Филмът е трудно да се коментира, като всеки филм по книга, всеки си има собствена представа как изглеждат и се държат героите (особено за причините за това поведение), Тим Бъртън е събрал група известни актьори, които да навлязат в образите на странните и непонятни същества от Лудия свят. Шапкарят Деп (който освен очите, които си променяха цвета) и страното писукане, някак не успя да предаде маниакалността му, злобната и нещастна Червена кралица (с възхитително огромната си глава) е чудесно изиграна от Хелена Бонъм Картър и влага много чувство в любимата си фраза „Off with his/her head!!“, Ан Хатауей изглежда ефирна, прозрачна и решила да имитира любимото мърдане на пръстите на Деп, но някак аз лично харесах повече земността и агресивността на Червената Кралица, отколкото безличността и прозрачността на белите карти.

Лудият заек предава много точно настроението и плъзга историята близко към лудостта, която е спасявана отново и отново от Чеширския котарак и неверятно, но Лудия Шапкар. Интересно, че героите на тази история са точно тези два индивида, които почти винаги са преразказвани като злодеи или поне негативни персонажи със собствена лудост и цели в повечето адаптации.

Смятам, че Бъртън също намира Алиса за социална сатира, сцената, в която дамите и господата от двора на Червената Кралица взеха да унищожават хипертрофиралите изкуствени уши, носове, кореми и гърди едни на други е твърде точна, твърде цинична, твърде явна подигравка, за да съм на друго мнение.

Една сърдита, притеснена и чувстваща се ненамясто Алиса, която навлича доспехите и побеждава Джаберуоки (приличайки на Жана Дарк, бих добавила, препратка, която не е никак случайна) е интересен начин да се погледне към историята, а неприкритият коментар, че можеш да бъдеш себе си едва когато игнорираш обществените очаквания и изисквания към теб на база пол/възраст, много ми импонираха. Тя е пораснала, но все още е докосната от лудостта (защото какво друго ако не лудост е несъобразяването с обществените представи и порядки и отричането им?) и все още се чувства ненамясто. Изненадана съм, че тя се връща открила себе си и мястото си, а не напълно откъснала се от света (аналогията с къщичка от карти за игра в книгите), който е толкова неадекватен, колкото и онзи отвъд. Препратката към Жана Дарк, която обаче не е изгорена на кладата, а побеждава и продължава напред е приятна, но по-скоро е тъжно намигване към реалността, която е обричала (викторианските) жени на красиви утроби.
Харесах нейния персонаж, определено, беше интересен, но някак докрая нещо ми липсваше и все още не зная какво е.

`Would you tell me, please, which way I ought to go from here?’
`That depends a good deal on where you want to get to,’ said the Cat.
`I don’t much care where–’ said Alice.
`Then it doesn’t matter which way you go,’ said the Cat.
`–so long as I get SOMEWHERE,’ Alice added as an explanation.
`Oh, you’re sure to do that,’ said the Cat, `if you only walk long enough.’“

Пак за Алиса, но в един далеч по-зловещ, мрачен и плашещ вариант са разказите на Grimm Fairy Tales. Макар абсурдността и сексизма, с който са нарисувани главните героини и дрехите им, историите са твърде добри, за да ги игнорирам. Препоръчвам.

В Алиса има нещо мрачно и плашещо, нещо, което ни кара да потръпваме, независимо от положителното и мило представяне на събитията. И нищо чудно, допирът с лудостта никак не е лесен. Подозирам, че това не е последният път, в който чуваме за нея. И не се изненадвам, всяко поколение разказва по свой си начин порастването и надничането в Страната на чудесата/лудостта.

Забраняват ориентации »

Публикувано на: 11.03.2010 10:17, източник: Кутията за всичко, етикети: абсурдно бръмчащи мисли политическaта отговорност абсурди глупост дискриминация контрол наредба политика протест хомофобия

През ноември 2009 общината в Пазарджик гласува и приема поправка в правилника за обществения ред, чийто Чл. 14 гласи „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”

За съжаление нещо, което БНС и други подобни организации пропускат, е че тва противоречи с:
1. Конституцията на Република България
2. Хартата за правата на човека
3. Здравия Разум

Внимание, не ходете в Пазарджик, защото там публичните демонстрации на ориентации са забранени…
Наредбата е толкова некадърно и абсурно написана, че човек се чуди дали кметът има проблем с хората с различна сексуалност или с картите. Второто нещо, за което хората се чудят, е дали вече няма тест за интелигентност, който всеки иска да се занимава с политка трябва да издържи и да го късат, ако изкара над 90 точки.

Забелязах коментари, че хората в Пазарджик одобрявали наредбата (заключението се вади на някакви анкети, които не се казва как са събрани и на какъв процент от хората са дадени, нито как са изглеждали, какви са били въпросите, изобщо никаква полезна информация няма), но май това не отговаря много на истината.

Нещо, което държа да отбележа, мнозина ще реагират негативно, защото според тях това тях не ги засяга или вреди на малцинство, което те не харесват. Или пък смятат, че наредбата просто няма да се спазва.
Е, ето къде според мен е проблема.

Представете си, че приемат закон, който забранява хората с вашият цвят очи. На практика не арестуват никой, защото вие сте много, но ако стане скандал, проблем, арест, могат да използват закона, за да ви изправят пред съда, да го използват срещу малцинството, чийто представител си или просто, за да ви тормозят. (Да, това е често срещана практика, случва се например в Китай… искате ли да живеете в Китай или потръпвате от ужас, когато чуете за поредното изпълнение там?)
Наличието на закон, който е дискримнационен (и противоречи на Конституцията, Хартата за правата на човека и честно казано, Здравия Разум) не трябва да бъде толериран и да се чака някой да стане жертва на него.

Неадекватният начин, по който се постулира един закон дава добър пример как се третират дадена група хора – като престъпници, чието прегрешение де факто, е че се отклоняват от масовата представа за нормалност.
Също плашещо е неразбирането и сливането на понятие сексуалност (хомосексуалност, бисексуалност и пр.) с девиации и психични отклонения (ексхибиционизъм, педофилия, зоофилия, копрофилия).
Плаши това, че държавата демонстрира неадекватност и неразбиране, а се предполага, че тя трябва да пази и защитава своите граждани, но ако тя не разбира изобщо за какво иде реч, как би могъл да се довериш на същата тази държава?

Трябва ли да чакам да дойдат да ме арестуват задето държа приятелката си за ръка (независимо, че съм хетеросексуална, съм чувала подобни коментари целящи да ме обидят, сякаш моята сексуалност има някакво значение що за човек съм или че сексуалността ми е нещо, по което да ме преценяват. Според този закон демонстрацията на сексуалността ми ИЗОБЩО е незаконна, НЕЗАВИСИМО хетеросексуална или не.) или мога да кажа на държавата, че греши и че отношението й е неправилно.
Защото днес са гейовете и лесбийките, утре ще са евреите, циганите, после ще са арменците, мюсюлманите, будистите, след това ще дойде ред на еколозите и така нататък и така нататък.
Преръщането на хора в престъпници НЕ Е добра тактика за никоя държава и търпение към това отношение не трябва да има.

Или ако тази наредба наистина се приеме, очаквам свалянето на всички рекламни пана, които демонстрират сексуална или някаква друга ориентация. Същото важи и за вестници и списания от будките и реповете. Забрана на филмите… книги изтеглени от пазара…. защото нарушават наредбата.

Това звучи ли ви като защита на обществото или просто като тормоз и опит за контрол, както много пъти до сега?

Още по темата:
Детето, Аксиния и Дарина

Проект: Светът е страхотен »

Публикувано на: 25.02.2010 10:00, източник: Кутията за всичко, етикети: аз/Еneya бръмчащи мисли звук и цвят култура уж смях творчество видео обичам Проекти светът е страхотен

Откакто се появиха серията The world is awesome!, все си мисля, че искам и аз да се разпиша, защото не са включили много страхотни неща, които аз например обичам.

И после реших, че може да стане много по-голямо от просто моето видео.

Така че, това е покана към всеки, който има ентусиазмът да каже какво обича и има камера (нищо не пречи да е камерата на лаптопва ви) под ръка.

Как да стане:
Измисляте си какво искате да кажете, че обичате. Дори не е нужно да имате идеята как да е направено самото видео, то ще се измисли в последствие. И ми пишете на eneya{at}gmail{dot}com

След това:
Уточняваме видеотата, всеки си снима видеото (това подлежи на дискусия, може да е група и пр.), редактираме каквото трябва, слепваме ги и voila. Може да е на каквито теми искаме, а слепеното видео може да е колкото дълго искаме или просто да направим няколко, ако се съберат твърде много хора.

The world is just awesome!

Защо го правя ли?

Защото освен, че има хиляди негативни неща, всъщност в света има и много чудесни неща, и да им се зарадваме само ще ни е от полза, на нас, на нервната ни система и на околните. Де факто няма нищо за губене, но пък има много плюсове.
Чувствайте се поканени, това е новата блог игра (и не само). Вече видяхме, че хората обичат да майсторят подаръци, да пишат разкази по тема, да видим как сме по отношения на видеотата.

Светът е страхотен!

Алиса в страната на Ph.d UK – 7 »

Публикувано на: 17.02.2010 09:35, източник: Кутията за всичко, етикети: бръмчащи мисли звук и цвят култура уж наоколо образование в UK смях творчество уни-то Англия бристол комикси образование в чужбина сюрреализъм хумор

Един от любимите ми комикси е  Ph.d, разглеждащ живота на няколко ph.d студенти, техните проблеми, ентусиазми и случайните им сблъсъците с образованието (както може да се очаква от името. )

Макар да не съм (все още) достигнала до този момент от специализацията си, последните няколко месеца идеално се събират в броевете, които съм публикувала по-долу. Сюрреализмът им е като по поръчка.

1. Кладенецът на бездънните библиографии
Всеки, който някога е писал курсова, есе, анализ или каквото и да е, знае колко солидна част от времето трябва да се отдели на допълнителната литература, която ще цитира. Хем трябва да са включени задължителните книги, хем трябва и достатъчно самостоятелно избрани, за да не изглеждаш като абсолютния мързел и неинициативност, която е пристъпвала прага на ВУЗ. Което превръща сесиите в паническо вадене на бележки от всички книги, които са четени по темата през семестъра (бележките са детайлни и подробни, след първата сесия, в която не са били и изкарахте няколко безсънни нощи да си разчитате съкращенията и да преглеждате страничните полета на всички книги, дали не са подробни…).

2. Мустачки, лапи, закъснения и срещи
Ако ви трябва спешна среща с преподавател, дори и да е в неговия /нейния публичен час (т.е. задължително да е в сградата и кабинета си, за такива като вас), реалният шанс това наистина да е така не е много висок. За това пък през всичкото останало време винаги ще е на линия и ще бъбри любезно с вас (или поне ще ви поздравява), ако ви види наоколо.

3. Чеширският професор.
Имате ли по-комплексен въпрос, независимо дали е свързан с есе, курсова работа или нещо друго, една евентуална дискусия с преподавател само ще обърка и усложни нещата. Всъщност това не е правило, затова все пак си уредете среща, може този път да не се получи объркващо, напротив, да се разберете идеално и да ви се изчистят идеите в съзнанието.
Или не… зависи. В сравнение с някои от съветите или отговорите, които съм получавала на съвсем прости въпроси, Чеширският котарак държи първенството по конкретност и яснота.

Като цяло обаче преживяването е страхотно, заслужава си и не бих се отказала за нищо на света. Само се плаша ако сега е така, какво ме очава когато все пак стана Ph.D.
Може би е по-добре да не знам.