rssfu

Втори ден на дебата „Медии ли са блоговете?“ в Капитал »

Публикувано на: 04.07.2010 18:16, източник: Блогът на Юруков, етикети: Blogroll Аз и Боян българия blog блог блогове блогър дебат Интернет капитал медии медии ли са блоговете регулация

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

Блогъри, Facebook и Twitter потребители ще бъдат наказвани срещу изразяване на политическо мнение »

Публикувано на: 21.06.2010 13:35, източник: GombeTo, етикети: политика blog blogger Bulgaria facebook fidosova gerb politika twitter блог блогове блогър блогъри Бойко Борисов ГЕРБ политика туитър фейсбук фидосова Цветанов

Новината на деня: “С новия изборен кодекс интернет ще се третира като медиа. Наказание за политически клевети в блогове и Facebook. Забраняват се и анонимни материали, свързани с кампаниите”. Научих тази новина на Монитор благодарение на lstoqnov.

Това. E. Поредният. Огромен. Фантастичен. Паранормален. Абсурд. Който съм чувал.

Очевидно компетентността на техническия отдел на герберите не е достатъчна. Как може да посъветваш работодателите си, че изобщо някакъв контрол е възможен във Facebook? Или да кажеш, че блогърите са медиа, която на всяка цена трябва да изразява мнението си чрез своето име? Без анонимност! Бе вие паранормални ли сте бе хахахахаах. Фидосова, вие изобщо знаете ли какво е интернет?

“Идеята е при публикация да има субект, който да носи отговорност, обясниха експерти.”

Какви са тези умни експерти бе?! Наистина трябва да прочетете новината!

Сега сериозно. Тъй като съм достатъчно компетентен в материята ще ви обясня с две думи как ще се процедира в дадената ситуация. Фидосова отваря Facebook отдел, за който са дадени сто милиона и двеста хиляди лева (може и евро) – това включва техниха, служители, но и дори част от парите са за легален Mozilla Firefox или Google Chrome! Дори самите Фидосова и Цветанов се включват в акцията, наречена “Фейсбуменниците” – от “Фейсбук” и “изменниците”. После всички заедно си правят профили в социалната мрежа и добавят всички потребители от България. Нищо, че са милиони. Профилната снимка на Фидосова е по червена перелина (цял ръст), а Цветанов е с плажна снимка по бански с шарка тигър. Така ще привличат повече “accepted requests”. И такааа, когато някой види лоша дума против родината – затвор го чака! Доживотен! Даже мен ако питате трябва специално да въведат китайските закони по случая – смъртно наказание, но с бой до смърт! В резултат покрай изборите всичко ще бъде *честно* и всеки кандидат ще участва с чисто име и неопетнено реноме! Limpieza reputación!

В блоговете също няма да бъдат приветствани лоши думи. Ако някой каже “не ми харесва това”, “бих искал онова” го очаква същото. Само хвалби – “Борисов, чуден сте!”, “Цачева, обичам ви!” или “Фидосова, луд фен съм ви!” и прочие.

Това е. Надявам се утре да се окаже, че това е била поредната *американска* шегичка на г–н Дянков.

Дългоочакваният WordPress 3.0 излезе и е прекрасен »

Публикувано на: 17.06.2010 20:47, източник: Блогът на Юруков, етикети: Технологии и Интернет Automattic CMS matt wordpress 3.0 wp блогър Интернет нова версия

Най-накрая дочакахме WordPress 3.0. В момента сайтът им е толкова претоварен от желаещи, че току-що падна. Аз обаче бях бърз и го свалих веднага щом Мат писа в Тwitter за новата версия. Ако не сте блогър и това да ви се струва непознато – става дума за системата, която стои зад по-голямата част от блоговете в света – включително и този. Безплатна, сигурна и с отворен код. Аз като човек, който бърника доста в сайта си като съм събрал някои функции в две добавки (WP-Kradeno и Svejo2WP), харесвам страшно WP. Толкова я харесвам, че дори кандидатствах за работа в Automattic - компанията на Мат, която поддържа системата (не ми отговориха).

Преди малко поднових WordPress в този блог и всичко мина без проблеми. Единствено панелите в началната страница и при писане на пост се бяха разместили, но това е нещо дребно. Всички добавки, които съм инсталирал работят и сайта не е мръднал. Ето някои от новите функции и защо са важни:

Различни типове постове

Тук не става дума за категории или тагове. По подобие на коментарите, които може да са нормални, pingback/trackback или каквото и да е, постовете могат да бъдат различни. До сега имаше само два вида – статия и статична страница. Една възможна употреба на тази функция е да се преведе статия на няколко езика и да се публикува в различни постове. Така хем ще съществува паралелно в блога, хем няма да се показва на екрана една след друга.

Менюта, фон, заглавна част

Widget-ите са малки добавки, които се слагат към темата. Те бяха въведени отдавна и целяха да сближат WordPress с истински CMS. Сега тази трансформация е пълна, защото може да се добавят всякакви видове менюта. Има api-та за сменяне на фона и заглавната част на темата, ако тя го поддържа, както и доста други. Това, заедно с типовете постове ще направят WordPress най-добрият избор при създаване на нови сайтове.

Нов външен вид и тема

Aдмин панелът е променен и определено изглежда по-добре. Предишната смяна беше малко стресираща, но сега съм доволен. Сменили са и старата тема по подразбиране. Новата се казва Twenty-Ten (или 2010 на английски) и може да се промени достатъчно (фон, заглавие, менюта, widget-и), за да нямаме 10000 нови блога, които изглеждат еднакво.

Управление на много блогове

С една система могат да се създадат и управляват много сайтове. Това определено ще ми е от полза, защото ми писна да обикалям всички 6 блога, които съм пуснал из мрежата. Трябва само да разбера как точно става номерът.

Лесно подновяване

Направили са страница за обновяване на системата. Това включва както WordPress, така и всички добавки, които до сега трябваше да се update-ват една по една. Включва и различни защити срещу скапване на блога.

Какво не беше променено, а трябваше

Качването и вкарването на снимки в статията – това много ме дразни, но ме мързи да направя нещо собствено. Освен това по-добра система за управление на таговете няма да е зле. Трябваше и да вградят някой от кеширащите добавки, както направиха с Updater-а. Може би не са успели да се спрат на някой определен.

За повече функции може да видите клипът, който пуснаха преди във връзка с WordPress 3.0. Казват, че в HD версията има нещо скрито (или easter egg), но не успях да го видя. Вторият клип е от речта на Мат на WordCamp в San Francisco с повече за новата версия и бъдещето на WP. Enjoy!

www.държава.БГ »

Публикувано на: 04.06.2010 09:23, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия Технологии и Интернет egov блогър българия вестник държава институции Интернет пари парламент сайт страници

Статията беше публикувана във вестник Пари на 1. май 2010. Поканиха ме като гостуващ автор след серията ми статии за сайтовете на държавните институции и интереса ми към електроното управление в България.

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.

Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.

Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.

На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.

Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.

Блогвай де 2 »

Публикувано на: 10.03.2010 22:16, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян PR блог блогър борисов държава здравни скандал случайни

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено тези, които и пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблема с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията в пълната си сила. Защо никой не предполага проста некадърност? Ето новините – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са го направили един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници!- Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са ефективни и само харчат пари!- И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (Б).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.