rssfu

Пич, оправи ми термостата! »

Публикувано на: 15.07.2010 10:33, източник: The Man On The Silver Mountain, етикети: блогове проза Събития креативност блог-игра семинар Едуард Де Боно ръка мастило звезди ребро ум термостат

Много обичам креативните предизвикателства, въпреки че през по-голямата част от живота си съм потискал (съзнателно или не) своя творчески порив. Чел съм статии на Едуард де Боно и съм гледал негови презентации, и много ми харесват някои негови идеи за провокиране на креативността. Затова, когато видях преди няколко дни поста на Деси Бошнакова, в който обявява тази блог-игра и предлага билети за семинара на де Боно, нещо трепна в сърцето ми и реших, че ще се включа, без още да имам ясна идея за какво да пиша.

Условието е да се напише публикация, в която се срещат думите: ръка, мастило, звезди, ребро, ум и термостат. Беше ми зор с термостата, както може би и на всички участници, но днес ми дойде идея как да го използвам и даже го включих в заглавието В резултат, вече родих втория си блог-разказ (след Червения пръстен), което много ме радва, а се надявам да ви хареса и на вас.

По условие трябва да сложа следния текст:

Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК.

и тъй като участвам в състезанието, ви призовавам, ако разказът ви харесва, да гласувате за него в svejo.net, следвайки линка, който съм поместил в края на поста. Ето го и самият разказ:

Пич, оправи ми термостата!

Свирка ми Генади онзи ден:

- ‘Айде да ходим на пикник в планината!

Аз съм си навитак на такива неща – хем си сред природата, хем като му спретнем едно барбекю, едни хладни бири – пей сърце! Носим си китарите, пеем цяла нощ и спим под звездите. Единственият проблем беше, че миналата седмица, докато тренирахме в залата, самият той така ме изрита в гръдния кош, че даже ми пукна едно ребро. Сега ми е малко трудно да дишам и хич не ставам за пеши преходи, затова за да подсигуря го попитах:

- Нали само с колата ще пътуваме?

- Естествено – отвърна той. – Нямаш проблеми! Доставка франко полянката с барбекюто!

„Колата“ му е един раздрънкан опел, който води обречена война с ръждата, но все още върши работа да вози компанията от точка А до точка Б, пък и багажникът му е големичък, та да носи барбекюто, провизиите и китарите. Уговорката беше да дойде рано сутринта и към осем вече да сме поели на път, за да избегнем жегата. Наш Генади, обаче, се успал и цъфна росен-пресен малко преди 12.

Както и да е. Качихме багажа, метнах се и аз, а по пътя забрахме и две девойки от компанията, така че таралясникът си се натовари прилично. Излязохме от София в бодро настроение и тъкмо започнахме да се изкачваме по стръмното, когато започна да се усеща някаква особена миризма. Нямахме много време за чудене, защото малко по-късно изпод капака започна да излиза бяла пара – колата беше прегряла и трябваше да спрем аварийно.

- Ей, забравих да сменя термостата! – плесна се наш Генчо по челото. – Още от преди два дни започна да загрява и си мислех да свърша тази работа, но съвсем ми е изскочила от ума. Даже си го записах на ръката! Ето виж! – и той ми показа влажната си длан, по която още личаха някакви следи от мастило, но явно в жегата почти всичко се беше изтрило от потта. Пък и каква ли полза от тази бележка насред пущинака!

Намирахме се доста по-близо до София отколкото до крайната ни цел и групата бързо взе решение да се върнем и да се отървем от опела. В неделя беше почти невъзможно да намерим сервиз за старото возило, но пък не се отказахме от идеята за барбекю с бира и китари – просто го направихме на терасата (за яд на съседите). Не беше същото, както в планината, но какво да се прави – такъв си е наш Генади – забраван. Добре, че ние си го обичаме и всичко му прощаваме.

С този пост участвам в блог игра, така че ако ви е харесал разказа, гласувайте за него в svejo.net от този лник. Благодаря ви!

Седмичен блог дайджест – 12 »

Публикувано на: 12.07.2010 11:06, източник: The Man On The Silver Mountain, етикети: Седмичен блог дайджест Веселин Маринов Сет Годин Химн на МВР блогове бушкрафт български народни приказки винилова плоча водопада Скакля държавата като бог истински приятели корпоративен пиар медии медии ли са блоговете образоване на клиентите планиране на пътуване подготовка за важна среща пристрасяване към интернет самоизолация страх от микрофона

Предлагам ви поредната доза качествена есенция от българската блогосфера. Приятно четене!

Неделя, 04.07.2010

The Independance Day. Едно време имаше напъни за големи тържества по повод националния празник на „новите братушки“, днес просто го отбелязваме с много снобско барбекю. Готиният материал идва отново от Радо Бимбалов, който разказва една невероятна история за български тарикат – емигрант в САЩ, измислил гениален начин да „прецака системата“.

Снимката на деня е от Николай Стойнов – един много оригинален графит, изрисуван на точното място:

Понеделник, 05.07.2010

Събина Панайотова коментира въпроса дали блоговете са медии, повдигнат миналата седмица от „Капитал“, потвърждавайки моята теза, че подобен дебат е ненужен и безсмислен. Краткият й отговор е много красноречив:

Блоговете не са медии, осен тези от тях, които са.

Василена Вълчанова припомня казуса със зачестилите самоубийства в китайската фабрика Foxconn, разглежда коментарите на три от компаниите, които имат бизнес взаимоотношения с Foxconn – Apple, Dell и HP – и как те са отразени в медиите. В едната крайност попадат Apple, които демонстрират човечност и състрадателност и тяхното съобщение бива цитирано цялостно и разпространено масово, а в другата – HP, чието съобщение е мъгляво и изпълнено с класически корпоративни клишета, което довежда до почти пълното му игнориране от медиите и техните читатели. В крайна сметка, компанията оставя впечатлението, че не й пука, а от това страда нейния имидж.

Божидар Костов започна една интересна идея – да публикува позабравени народни (и авторски) приказки. Неочаквана идея от човек, който няма деца, но пък аз се изненадах приятно. За тези, които имат малки деца, вероятно ще бъде полезен източник на народна мъдрост. За пример ви предлагам приказката „Елица“, публикувана в понеделник.

Снимката на деня е от Свилен Милев – винил под микроскоп. Впечатляващо!

Вторник, 06.07.2010

Петър Стойков-Longanlon изстреля поредния си провокативен материал, озаглавен „Държавата като бог„. Под „провокативен“ имам предвид, че неговите постове винаги ме карат да се замисля над изложените от автора тези. За съжаление, ефектът върху повечето читатели е точно обратният – реагират първосигнално без да влагат и капка разум. От друга страна, в резултат на тези полемики Пешо стана най-популярния блогър в страната Ето един цитат, който много ми хареса:

С нарастващата сложност на държавността, законите и икономиката, болшинството хора по същия начин както и преди, изобщо нямат понятие как работи света около тях – конкретно държавата и финансовата й система – поради което по същия начин започват да я приемат като бог, който управлява с безграничната си мощ живота и икономиката.

Бисер Вълов, PR специалист по професия, предлага в блога си „Одвъд ириса“ полезни съвети за това как една компания да привлече повече фенове към фейсбук страницата си и да използва този трафик ефективно за маркетинг на своите продукти. Хубавото в неговия пост е, че представя целите, които една компания трябва да си постави и обяснява как с различните подходи се постига всяка една пот тях. Разгледани са положителните и отрицателните ефекти от прилагането на различните методи. Полезно за всеки, който иска да присъства ефективно в Интернет.

Тодор Христов от „Нова визия“ беше подел през последните седмици една инициатива да публикува части от книгата на Сет Годин „Малкото е новото голямо„. Повечето от вас може би знаят, че Сет е не само един от любимите ми автори, но и човек, който ме вдъхновява и мотивира и когото чувствам като свой духовен наставник. Книгата е страхотна, а сега Тодор е събрал в един пост връзки към всичките публикувани откъси, така че да можете лесно и удобно да ги прочетете и сами да се убедите в това.

Снимката на деня е от моя пътепис за неделната разходка до водопада Скакля – едно изключително красиво място, което ни дари с богати преживявания.

Сряда, 07.07.2010

Темата на седмицата може би беше химна на МВР, изпълнен от Веселин Маринов на професионалния празник на министерството, предизвикал бурната реакция на „интелектуалското общество“ в интернет. Песента е проста чалгица, написана във възхвала на силовите структури, но на фона на сериозното недоволство на народа от работата на полицията, хвалебственият патос на Евтим Евтимов и патриотичният ентусиазъм на Веско Маринов звучат наистина пошло. От всичко, изписано по темата, ви предлагам един хумористично-сатиричен анализ на Константин Павлов-Комитата, който има сериозни литературни достойнства.

Стоян Стоянов е човек, който се интересува и занимава с бушкрафт. Това е умението да оцелявате за неопределено дълго време в естествената природна среда, с възможно най-малко промишлено произведени предмети, използвайки единствено природните ресурси по отговорен и пестелив начин. Информацията и съветите, които представя Стоян в блога си са много интересни и полезни и макар че ми е трудно да си представя ситуация, в която на мен би ми се наложило да оцелявам в пустошта, винаги чета неговия блог с огромно удоволствие. Статията, която ви предлагам, е основополагаща за разбиране на съвременното движение за бушкрафт и отношението към природата.

Противопоставянето между издатели и читатели, започнало с акцията на ГДБОП срещу сайта Читанка.инфо, продължи да генерира мнения и през изминалата седмица. Публикациите бяха все така интересни и за щастие сред тях имаше все повече смислени и разумни идеи за намиране на решения за прекратяване на тази безсмислена война. Всичко по-интересно го обединих в поредното, трето издание на Читанка дайджеста.

Карикатурата на деня идва отново от блога на Николай Стойнов и е по повод на победата на Германия на Аржентина с 4:0 на четвърт финала на Световното първенство в ЮАР. Жалко, че ден по-късно германското острие удари на испански камък и се пречупи.

Четвъртък, 08.07.2010

Умеете ли да общувате с другите? Малко хора си задават този въпрос, но за онези, които се замислят над него, в четвъртък се появиха няколко статии с добри съвети по темата. Анастас Мавродиев от известно време изследва възможностите на аудио подкастовете и е публикувал няколко прости, но изпитани съвета за това как да победим страха от микрофона. Съветите вършат работа не само за подкастове, а и за всякакви други форми на комуникация. Пламен Петров пък насочва нашето внимание към ситуацията на преговори и дава 10 съвета как да се подготвим за важна среща.

Още полезни съвети, но този път посветени на пътешествията, ни предлага Ана Динкова. Наглед съвсем очевидни неща, но подредени като списък се оказват изключително полезни при планирането на пътешествие, за да не бъдете неприятно изненадани на път и в чужда страна.

Силата на новите медии и социални мрежи се осъзнава от все повече организации. Лондонската полиция, например, е създала образователна кампания за вредата от носенето на хладно оръжие и я е реализирала с игра, състояща се от серия от кратки филмчета в youtube. Василена Вълчанова разказва за тази инициатива и я дава като пример за оригинален, ефективен и социално отговорен подход. В нейния пост можете да откриете и линк към първия филм от играта и да се пробвате да преминете през различните ситуации.

Петък, 09.07.2010

Темата за това дали блоговете са медии или не и как държавата би могла да ги контролира, продължи да бъде актуална и през тази седмица. Тихомир Димитров още в четвъртък изрази принципната позиция, че блоговете са медии, при това глобални, но не бива и не могат да подлежат на контрол:

Не са материални, а виртуални медии. Не са колективни, а лични медии. Не са контролирани, а свободни медии. Не са платени, а безплатни медии. Не са монологични, а интерактивни медии. Те могат да бъдат „масови медии“, когато покриват достатъчно голяма аудитория. Блоговете започват да разминават „традиционните“ медии по аудитория. Всъщност, предстои им да станат традиционни медии.

Свилен Милев разсъждава над дефиницията на понятието медия и търси количествената мярка, която превръща изказването на един човек в медийно послание. Тръгвайки от старата поговорка „Вържи попа да е мирно селото“, Свилен стига до логичния извод, че валутата, с която борави един блог, е доверието и независимо от това дали ще го наречем „медия“ или не, няма как да контролираме кой и как ще възприеме идеите, публикувани в него.

От друга страна Конституцията гарантира свободното слово, правото на всеки да говори каквото си поиска. Стига да е в кварталната кръчма и да го чуват само местните пиянки, а не “широките народни маси”. Можеш да си говориш, но не хващай мегафона. Технологичната революция обаче изненада неприятно “законодателя”. Всеки може да се регистрира във Фейсбук и да облъчва необезпокоявано “публиката” от 1 милион българи с лъжите си. [...] Нищо не може да спре неприятните истини да излизат наяве. Единствения филтър могат да бъдат приложените доказателства и направената обосновка.

Юлиян Попов пък хвърля всички в оркестъра, опитвайки се да открие симптомите на менталните заболявания у хората, отдадени на туитване и блогване, вкарвайки още една променлива в уравнението „блогове-медии“ – пристрастяването.

Петъчната притча тази седмица е от Ана Бако и се нарича „Портрет на един приятел„. Няколко много силни послания, които разкриват истинската същност на приятелството:

Не мога да дам решение на всичките ти житейски проблеми, нито имам отговори на съмненията и страховете ти, но мога да те изслушам и да ги потърся заедно с теб.

Снимката на деня е от Николай Стойнов. нарича се „Работа в екип“ и е чудесно допълнение към темата за приятелството

Събота, 10.07.2010

Вероятно провокиран от отминалия семинар по Social Media Marketing, Борис Луканов ни споделя своите разсъждения за възможностите за прилагане и използване на този подход у нас и защитава идеята, че за да има социалния маркетинг някакъв успех, първото, което хората, занимаващи се с това, трябва да направят, е да започнат работа по образоването на своите клиенти.

Хубаво е да искаш да си на първите места в Google, но не е зле да знаеш, че за да стане това, най-малкото сайта ти, правен от племенника ти преди 5 години, трябва да се промени тотално и да отговаря на десетки изисквания; че е необходимо редовно да го поддържаш, да осигуряваш свежо съдържание на потенциалните ти клиенти, че е нужна цялостна политика за твоето присъствие и бизнес развитие по отношение на уеб пространството…

Може да повериш управлението на Facebook и Twitter акаунта си на „студентче”, само ако си нямаш и елементарна идея, как това студентче ще отговаря компетентно на въпросите и проблемите, поставяни от твоите клиенти, а не дай си боже, как ще реагира по време на ПР криза.

Марио Пешев споделя своите впечатления от кратко (но качествено) пътуване до Италия с нискобюджетна авиокомпания, които се насочват върху националния ни манталитет и изолацията от определени среди, която много хора си налагат и която Мари нарича „изкуствен свят„.

Неделя, 11.07.2010

Още един провокативен пост дойде в края на седмицата от Йордан Матеев, който публикува данни от американски изследвания, че хората, които имат деца, са по-нещастни от онези, които никога не са имали. Странно на пръв поглед твърдение, което предизвика доста коментари. Аз лично не го споделям, но предполагам, че това е и неговата цел – да се разделят хората и да се въвлекат в спор има ли смисъл да раждаме деца, при положение, че това ще ни скапе живота?

Завършвам прегледа на блоговете с едно забавно предложение за продукт на деня от блога на Николай Стойнов: ако сте мъж и искате да си пуснете брада тип „катинарче“, този уред върши чудесна работа за запазване на точните форми и придаване на идеално симетричен изглед на вашето лице.

Успешна нова седмица!

Дискусия в Капитал »

Публикувано на: 09.07.2010 08:53, източник: Како Сийке, не съм от тях!, етикети: Micro блогове капитал медии

От днес аз се включвам в дискусията на в. Капитал “Медии ли са блоговете”.  Моля за вашия глас с червеното бутонче НЕ - не защото блоговете не са медии, а защото не бива да са масмедии според определението на закона и да бъдат контролирани от него.

CC Петър Стойков

Медии ли са блоговете? »

Публикувано на: 08.07.2010 01:58, източник: Писателският блог на Тишо, етикети: ТВА ДА блог блогове глобализация дебат дискусия Интернет капитал медии медия мнение нови медии

В Капитал тече интересна дискусия на тема „Медии ли са блоговете?“

Успях да (се) изложа (с) мнението си в уважаваната медия.

Ще го направя и тук, в блога:

Блоговете са знаме на свободното слово. В истинския смисъл на думата. Ако критерият за „медия“ е това дали някой може да контролира съдържанието й, то тогава не – блоговете не са медии, защото свободни медии вече няма. Но в един по-широк смисъл на думата блоговете са медии и то – глобални.

Глупаво е в парламента да се обсъждат мерки за контрол върху съдържанието на блоговете, защото те не са печатница с точен адрес в София, който може да бъде локализиран. И българският парламент не може да упражнява контрол върху глобалната мрежа, която е извън неговата юрисдикция.

Сайтът на един блогър може да се хоства в Холандия, той самият да живее в Мексико, но да пише и разпространява информация на български език. За целта не е необходимо дори да е българин. Може да е италианец, женен за българка, с американски паспорт. Примерно. Тогава правителствата на Холандия, Мексико, България, Италия и САЩ ще трябва да обединят усилия, за да наложат контрол върху един-единствен блогър. Докато не реши да премести хостинга си в Тринидад и Тобаго. Сами виждате колко абсурдно е всичко това.

Но то не противоречи на тезата ми, че блоговете са медии. Те просто не са локални, а глобални медии. Не са материални, а виртуални медии. Не са колективни, а лични медии. Не са контролирани, а свободни медии. Не са платени, а безплатни медии. Не са монологични, а интерактивни медии. Те могат да бъдат „масови медии“, когато покриват достатъчно голяма аудитория. Блоговете започват да разминават „традиционните“ медии по аудитория. Всъщност, предстои им да станат традиционни медии.

В университетските среди ги наричат „нови медии“, защото академичното понятие за „медия“ непрекъснато разширява съдържанието си от появата на интернет до наши дни. Блоговете не са медии според разбиранията за „медия“ от 20 век, базирани на преса, радио и телевизия, но вече живеем в 21-вото столетие, когато основните източници на новини, забавления, дебати и актуална информация за всички сфери на обществения живот просто няма как да бъдат наречени с друго име, освен МЕДИЯ.

Подобни публикации:

Не се гаси туй, що не гасне

Тихомир Димитров

Медии ли са блоговете »

Публикувано на: 05.07.2010 02:10, източник: ентелегентно, етикети: Събина Обществo блогове Интернет медии нови медии

“Капитал” питат “Медии ли са блоговете и важат ли за тях журналистическите стандарти?”, като в “Дебати” Иво Инджев защитата тезата “За”, а Боян Юруков — “Не”. Пригответе се да четете доста за това из блогосферата тази седмица. Какво имам аз да кажа…

Медии ли са блоговете:

Блоговете не са медии, осен тези от тях, които са.

massmedia:

“denotes a section of the media specifically designed to reach a large audience.”

Обърнете внимание на първото изречение от втория абзац:

“Mass media includes Internet media (like blogs, message boards, podcasts, and video sharing) because individuals now have a means to exposure that is comparable in scale to that previously restricted to a select group of mass media producers.” (via wikipedia.org)

В този ред на мисли, сайтове като The Huffington Post, Mashable и TechCrunch безспорно са медии. Вижте топ 10 от топ 100 блоговете на Technorati и ми кажете кой от тях не е медия. Като ви падне Twitter или Facebook не си пускате CNN, за да разберете защо, а отваряте Маshable. Показателно нали?

И все пак не всички блогове са медии. Всичките 480 — 340 лични + 140 кулинарни блога (към Юли 4, 2010), в ТопБлогЛог, в които най-често кифли пускат рецепти за кифли, не са медии. Нито моят личен блог със снимки на котарака ми е медия, нито този на Боян със сериозните политически коментари.

Журналисти ли са блогърите:

Не блогърите не са журналисти, освен тези, които са — Инджев и Бедров примерно.

Важат ли журналистическите стандарти:

Какви стандарти, какви пет лева? Половината традиционни медии у нас не ги спазват тия стандарти, нищо че са подписали “Етичен кодекс на българските медии”, какво остава за блогърите, които в голямта си част са IT-та, домакини и поети (мое наблюдение, няма изследване по въпроса). Хубавото е, че в блогосферата има неписани правила, как се правят или не, нещата и те често се спазват дори повече от етичния кодекс на медиите. Или поне уважаваните блогове и блогъри ги спазват.

В крайна сметка:

Няма еднозначен отговор и това не е въпрос от типа “Да” или “Не”. Някои блогове са медии, но това не важи за всички, а писането на блог не те прави журналист. И честно казано, не виждам защо някои блогъри толкова се натискат да бъдат признати за медии или журналисти. Първо, това ми се струва леко комплексарско и второ, предпочитам да гледам на блоговете като на нови медии и алтернатива на традиционните такива. Никой не оспорва термините “социални медии” и “гражданска журналистика”, те си принадлежат на интернет и на блоговете, колкото и традиционните медии да се опитват да ги инкорпорират.

Сходни постове:

1. Какво се случи на BlogCamp2010
2. Бизнес оферта, примоция на блогове
3. Bullshit