rssfu

чудесни години – кучета ги яли »

Публикувано на: 09.08.2010 08:59, източник: Smiling, етикети: бис Книги съвременна проза четене европейски автори

“… сигурно можеш поне да си представиш каква невъобразима скука са близо двеста и седемдесетте абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. 270 дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложби трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиада! … последните три месеца направо се молех мама най-сетне да наруши някое от  безсмислените табута и да ме повози на мотор по разбит селски път или да ме зарадва с две-три силни дръпвания от цигара, ако не и направо с чаша бял вермут …”

Михал Вивег, чудесни години – кучета ги яли

поредицата съвременна европейска проза на Колибри е наистина много добра, макар авторите да не са познати у нас (и въобще темата “европейска проза” да е много непопулярна на фона на еднодневки от всякакъв тип), подборката на произведения е силна, преводите – много добри, кориците – също. заслужава си. друг заглавие от поредицата, за което писах е срам на Салман Рушди

любопитно, подготвях този пост, когато за същата книга вчера писаха и в Библиотеката.

един тигърски блог »

Публикувано на: 02.08.2010 22:59, източник: Smiling, етикети: бис човеци тигри блог Блогване заро Лични

с огромно любопитство и голяма усмивка на уста казвам здрасти на блога на видния тигър Заро!

JobTiger.bg е проектът, който Заро ръководи от много години, чак (малко) побеляхме междувременно. не е само сайтът, макар от там да започна и покрай това да се познаваме. JobTiger.bg бе първият бг сайт, който пусна платену услуги. мноого отдавна.  после развиха цял куп благинки за HR-ите. действат с размах и до днес.

е, отскоро Заро се завръща в собствени води с лаконичните си и с уникално чувство за хумор постове под личния си домейн byZaro.com

децата за Левски »

Публикувано на: 19.07.2010 01:25, източник: Smiling, етикети: бис Общи деца българия Васил Левски

Левски носи в себе си нещото, което търсим и ние днес – истинските ценности и стойности в живота, любовта обединяваща целия свят – любовта към свободата и родината и човека.

Днес ние забравяме, че Левски е най-големият българин, а след това име на спортен клуб.

Денис Чаушева
—

Със сигурност и днес имаме нужда от хора като Левски, които са решителни и готови да дадат всичко то себе си за един по – добър и справедлив живот, хора с вяра и надежда , но има ли ги? Едва ли! Нима ако има хора като Левски в момента ще сме в такова тежко положение, в което се намираме сега.

За да бъдем като Левски, ние трябва да се справим с трите “з” … злоба, завист и злопаметност. Това са едни типични черти за някои българи. Но колко ли още години трябва да минат, докато станем като човека изрекъл думите:Ако спечеля – печеля цял народ – ако изгубя, губя само мене си !

Крум Динев, 13 г.
—

текстовете са от есета на деца, участвали в конкурса Левски в Az-deteto.bg, рисунките от същия конкурс също заслужават внимание, може да се видят тук

как да създаваме предприемачи »

Публикувано на: 07.07.2010 23:23, източник: Smiling, етикети: бис Мъдрости Общи създавам учене творя работа бъдеще бизнес грешка деца мислене предприемачи пари

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let’’s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

“вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество”

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда …

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

и изкуството да продаваш книги »

Публикувано на: 07.07.2010 00:02, източник: Smiling, етикети: бис Книги книга книжари книжарница книжарници обичам продавам

години наред си купувах книги само онлайн. книжарницата беше books.bg, избирах си редовно и ми ги доставяха. после последните поръчки нещо не дойдоха, опитах и с други онлайн книжарници, но не останах доволна и минах на класиката – офлайн книжарниците.

обичам книжарниците
защото в тях мирише на книги, на хартия и мастило,
защото в тях е тихо и книгите създават неумоверен уют,
защото можеш да потънеш с часове, без да усетиш как ще излети времето,
защото там има толкова много книги, дори и в по-малките книжарнички, и винаги поне няколко, които да купиш за себе си или приятели, или просто ей така,
защото почти винаги наоколо има магьосник-книжар, любезен човек, който е повече книжен плъх от теб, чете всичко, което мине през ръцете му, има мнение, от местата, по които се заглеждаш из редовете с книги вече знае какво харесваш и веднага ти подсказва какво ново е излязло и може би не си го прочел и би ти било интересно, или нещо важно, което си пропуснал, а после си говорите и за други книги и автори, книгоиздаването, кориците, преводите и какво ли още не, а другия път като се мернеш наоколо си говорите за последната закупена книга и после за следващата и следващата

ето такова е усмихнатото момиче, чието име не знам, от Писмена на НДК
такъв е и симпатичният човек от книжарничката на Оборище, срещу Испанската

ако всеки работи това, което обича
и всички, които продават книги ги обичат
светът ще е едно по-добро място, сигурна съм.