По въпроса за читанките и четящите… »

Публикувано на: 03.07.2010 13:38, източник: molif | bg, етикети: Книги обща По пътя Хапки от реалността

Когато наоколо започне да става все по-шумно, сякаш изпитвам желание единствено да замълча. За “Моята библиотека” вече се каза и изписа немалко, но във връзка с поканата да взема участие в тази анкета, реших и аз да добавя няколко думи:

  • Някога такива хора щяха да наричат не “организирани престъпници”, а будители. Във времето, когато всички обвиняват новите технологии за това, че хората четат книги все по-малко, е парадокс да се опитваш да им пречиш, ако искат да го правят. :-)
  • Ако пишеш книга единствено с мисълта за печалбата, която тя ще ти донесе, не си писател. Книга се пише, когато имаш какво да кажеш и искаш то да стигне до хората.
  • Съюзът на преводачите (чието име се чу редом с издателите, поискали уж проверката на онлайн библиотеката), в желанието си да се чуе, че още (някак) съществува, става смешен. Преводачите получават хонорар само веднъж и нито едно следващо издание на преведена от тях книга не им носи допълнителен хонорар. Щеше да има истинска полза от СПБ, ако се бореха за защитни минимуми в заплащането и не се налагаше преводачите да работят за кой колкото им подхвърли. Оправданието за невъзможността на това, разбира се, е… пазарната икономика.
  • Не може да се говори за “милиони” загуби от четенето на книги в електронен формат. Да трупам книги у дома ми е излишно. Единици са онези, които държа да притежавам само за себе си. Все още купувам книги, но най-вече когато искам да направя подарък на някого. И не би ми хрумнало да го направя, като му кажа: “Ето ти линк, свали си подаръка оттам”.
  • Както с игричките с “ограничаването на свободата на словото” по времето, когато медиите си подхвърляха името на Мишел, така и сега с Читанката очевидно се създава изкуствен проблем, за да се отклони фокуса на общественото внимание от други, много по-значими проблеми. На някой винаги му е удобно да заслепява народа, за да не вижда накъде го водят…
  • Paper monsters


    Волни… като конете :-) »

    Публикувано на: 03.07.2010 12:26, източник: molif | bg, етикети: По пътя Приятели Хапки от реалността

    Напоследък трудно намирам думите, за да разкажа каквото и да било. Потъвам в мълчание и изпитвам огромна необходимост да намаля шума наоколо. Но има няколко неща, които отдавна чакат да бъдат споделени, затова ще се опитам да намеря поне няколко подходящи думи и снимки.

    Adgor-Natural Horsemanship

    В средата на юни за първи път яздих кон. Простете, кобила – с нежното име Венеция. :-) Беше обещано приключение, което отлагах цяла пролет, докато не престана да вали всяка събота и неделя седмици наред.

    Adgor-Natural Horsemanship

    Мнозина приятели имаха доброто желание да отидем заедно до конната база, но в крайна сметка с Мишел отидохме сами, с помощта на верните си велосипеди. На отиване спуках гума, при това на три места! Ето го виновникът:

    Adgor-Natural Horsemanship

    Заради гумата в базата стигнахме в два и половина следобед – в една от най-топлите съботи изобщо. Посрещнаха ни така:

    Warm reception

    Конна база “Адгор” е особено място. Това е българско общество за естествени взаимоотношения между човека и коня – или иначе казано, за Natural Horsemanship. Въпреки добрите си намерения, всъщност не можах да измисля по-добър кратък превод на това понятие.

    Adgor-Natural Horsemanship

    Ако отидете там и видите конете в базата, ще разберете и без превод за какво става дума.

    Adgor-Natural Horsemanship

    Adgor-Natural Horsemanship

    Adgor-Natural Horsemanship

    Винаги съм обичала да бъда близо до коне. Мисля, че общуването с тях е способно да ни научи да бъдем по-добри хора. Не всички, но за някои това със сигурност е възможно. :-)

    Adgor-Natural Horsemanship

    Adgor-Natural Horsemanship

    Adgor-Natural Horsemanship

    Прекарах един чудесен ден, в който си спомних, че съм жива. Благодаря на чудесния екип на “Адгор”, на Вяра, Веско и Нина, и на всички останали, за подаръка, който ми направихте. Това, с което се занимавате, е достойно за възхищение и подкрепа. Моите уважения за неуморния труд и огромната любов, с които работите всеки ден. Надявам се да се видим пак скоро. :-)


    Да обичаш – строго забранено! »

    Публикувано на: 15.04.2010 10:36, източник: molif | bg, етикети: По пътя Приятели Хапки от реалността

    От известно време следя внимателно темата за нелегалните бежанци и за лагера в Бусманци. Днес Светла отново ме порази с този текст – “Ако Аверик беше планина или куче”.
    Както се отнасяме с природата, с животните, така се отнасяме и с хората – с възрастните, болните, децата, чужденците.
    Кое ни е толерантното? Кое ни е справедливото? Никога няма да мога да си отговоря на някои въпроси.
    Достатъчно трудности предлага животът сам по себе си, но е направо невероятно на какво е способно човечеството, когато измисля забрани, затвори и ограничения…
    Да, знам – всичко е относително. Мнения има всякакви, но сега това не ме интересува. Смятам, че има универсални истини – отвъд произход и територия, отвъд имената. И тъкмо те си струва и трябва да бъдат защитавани.


    SOS!Childhood »

    Публикувано на: 05.12.2009 13:47, източник: molif | bg, етикети: По пътя Приятели Рисунки Ръчна изработка Хапки от реалността

    Обещах на Летящата калинка да съдействам за популяризирането на глобалната кампания на SOS Kinderdorf – SOS!Childhood.
    Ужасно се забавих да го сторя, но искам да се поправя. :-)

    Childhood is priceless

    На глобалния сайт на SOS хора от цял свят изразяват подкрепата си за децата в целия свят, като може да се види колко хора са дали подкрепата си от всяка страна. Към началото на ноември месец на световния сайт soschildhood.org имаше набрани 2337 души. От тях 106 – от България. Не зная колко са в момента, но зная, че целта е 1000 българи, които подкрепят каузата.

    Това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

    Това е призив, с които всеки, които се включи, иска да покаже, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това, са:

    • На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
    • ¼ от деца по света живеят в бедност;
    • 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
    • Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

    Как всеки може да изрази подкрепа:

    - като остави името си на глобалния сайт soschildhood.org (гласът му ще бъде отчетен веднага)

    - като сложи facebook application на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

    В българския сайт на кампанията можете да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

    Нека се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.


    Анкета: за нощните птици и други животни »

    Публикувано на: 19.09.2009 12:44, източник: molif | bg, етикети: Музика По пътя Рисунки Ръчна изработка Хапки от реалността

    Midnight Owl

    Човекът обича деленията – по пол, по възраст, по зодии и т.н. Казват, че хората се делят на ранни пилета и нощни птици (чучулиги или сови).

    Мишел, например, определено е нощна птица. За него купонът тепърва започва в 24.00 ч., но сутрин ставането преди 10.00 е истинска драма.
    От друга страна, аз обичам да ставам рано сутрин. Има нещо много красиво в тези часове на денонощието, но допускам, че не всеки ги оценява така.

    По време на съвместния ни живот установих, че за мен е доста по-лесно да се нагодя към неговия режим, отколкото той да премине към моя. Да, ако ни чака приключение, той ще се събуди и в 4 сутринта, но принципно обича късно лягане и късно ставане, докато аз съм по-скоро за сън преди 23.00 ч. и ставане най-късно в седем и половина-осем сутринта.

    Така или иначе, разликата в биоритмите може да се окаже от изключителна важност в съвместния живот на двама души. Ако не успеят да се нагодят един към друг, разминаването в ритъма на живот може да стане повод за всекидневни конфликти.

    Интересно ми е как е при вас?

    Нощна птица ли сте или ранобудник?

    View Results

    Loading ... Loading …

    Ако искате, може да споделите в коментар дали този тип различие оказва голямо влияние върху отношенията ви с половинката.