rssfu

Писането в блог като отказването от цигарите »

Публикувано на: 28.04.2010 22:07, източник: Личният блог на Тихомил Кулев, етикети: Размишления блог писане

Интересно заглавие си избрах, не мислите ли ? А имате ли идея за какво изобщо ще говоря? То аз нямам, пък вие да имате Това е една тема която от много дълго време искам да напиша, но поради причината която ще кажа по-късно така и не се случва. Избрах това заглавие, защото писането [...]

Обещаващо-започваща година »

Публикувано на: 10.01.2010 17:42, източник: krassyo.info, етикети: Размишления FAIL Приятели Размишления

През изминалата година се постарах да изчистя обкръжението си от хора, с които не мога да се сработя. Тази година започва със само-прочистване на обкръжението от хора, които не могат или не желаят да се сработят с мен.

Факт е, че съм своенравен тип, с който доста трудно се комуникира. Егоист съм до мозъка на костите си. Защитавам си територията с юмруци и шамари. Привидно допускам хората на своя територия, а всъщност бетонната стена, която съм съградил никой не е успял да прескочи, поне за сега. В повечето случаи съм добре подготвен за ответна реакция при всякакви неочаквани обстоятелства. Вчера обаче ми се случи да ме изненадат. Хванаха ме неподготвен и ми биха шута. Или поне така се почувствах. Това го направи човек, срещу който не мога да предприема каквато и да е ответна реакция. По-точно не искам… а се вижда, че и той не е настроен офанзивно. Рядко ми се случва дълбоко да се обидя за това, че някой ми се е разсърдил незаслужено за нещо. За това, че някой е очаквал от мен да газя през принципите си и достойнството си и овчедушно да приемам нещата, такива каквито са. Уважавам личното пространство на човека и за това просто ще хвана гумичката и ще изтъркам последните близо три години. Естествено ще остана нащрек за евентуални саботажи и ако се наложи – ще отговоря според заслугите.

А сега е време да изпия горчивата чаша до дъно и да си имам едно на ум за в бъдеще кого наричам приятел.

Пет порочни практики »

Публикувано на: 09.01.2010 13:02, източник: krassyo.info, етикети: Размишления пороци Размишления

/* Търпението */ Доскоро вярвах, че търпението е добродетел. Обикновено то съществува в симбиоза с надеждата… Основната величина на търпението е времето. Търпението се подхранва предимно от собствените ни заблуди, че времето променя или лекува. Обикновено логичният резултат от търпението е изгубеното време в застой и разпилени небрежно надежди. Защото с времето се променят и нашите стремежи. Техните стойности. Емоционалният заряд, който влагаме в тях.

/* Компромисът */ Масово се маркетира като предимство – предимно от личности, които паразитират на гърба на компромисодателя. Целта на компромисът е да се постигне изкуствено равновесие, там където такова не може да има. В повечето случаи резултатът е емоционално натоварване за правещия отстъпки. В основата на всичко лежи извратената идея «дай за да получиш».

/* Смиреността */ или «Преклонена глава, сабя не я сече». Донякъде минава за форма на компромис със самия себе си и се проповядва в много от религиите. Нека не забравяме, че религиите са създадени за да правят човек по-лесно управляем. Смирените хора е трудно да бъде наречени личности и заслужават наказанието да живуркат живота, който са си избрали. По-лошото е, че имат навика да популяризират това свое «качество» в стремежа си да не бъдат сами в калта.

/* Прошката */ Тази порочна практика е широко застъпена в почти всичките религии. Дори има свой празник в християнството и исляма. Само Бог съди, а на нас ни е отредено единствено да прощаваме. Колко щедро! Не. Благодаря! Вие прощавайте ако някой е убил Вашето дете, обрал последните ви пари и за капак ви е пребил, погазил е Вашето добро име. Прошката не е по моя вкус.

/* Добронамереността */ или «пътят към ада е постлан с добри намерения». Доброто, прекарано през нашата мисловна призма не е задължително да бъде добро и за другите. В повечето случаи то се изразява в добри намерения към самия себе си. Все пак човек е егоист по природа. Тези, които го отричат са неосъзнати егоисти.

С пожелания за приятен уийкенд.

Coming soon… NY 2010th edition »

Публикувано на: 27.12.2009 03:26, източник: krassyo.info, етикети: Размишления нова година Размишления шеговито

О щастие – мило, ненагледно! Отмина какафонията и данданията покрай коледните празници. Но няма пълно щастие, защото идва време за следващата поредица суета наречена посрещане на новата година.

Нова година – нов черен сняг. Или може би нова година – нова киша. А нова киша – нови обувки ми звучи още по-актуално Отлично е усещането за досег на тялото с вода в края на декември. Вместо да вървиш по улиците се налага да ги преплуваш. Ходиш по водата като Исус и при това само с цената на малки поражения върху обувките си. Вече дори съм решил какво ще подарявам на най-скъпите си хора веднага след като завали сняг. Познахте! Гумени ботуши. Ще са им силно потребни като тоя сняг започне да се топи.

И тъй… наближава този «светъл» празник – нова година. Премигвам на парцали и недоумявам как не ни омръзна да го празнуваме за 2010-ти път. Отново празници – отново време за кофа с пожелания (за късмет тоя път около Коледа се отървах само с един SMS). Пожелания по телевизията. Поздравителни концерти по радиото (Ох, забравих. Кой слуша вече радио освен таксиджиите). Поздравяват те мили и усмихнати до ушите продавачки и сервитьорки. Поздравите те застигат без значение колко бързо бягаш. Телефонът не спира да звъни. Всеки показва загриженост като те обсипва обилно с пожелания. Толкова много пожелания, че се чудиш къде да си ги складираш.

Времето литва неусетно. 1-ви януари остава назад само за да напомня, че са ти пожелавали нещо тогава. Идва отново есента. Лепваш някой есенен грип. Не си съвсем здрав и с всяка следваща година все по-нездрав ставаш. Все по-рядко си щастлив колкото и по-силно да цениш щастието. А тоя късмет, който ти го пожелаха го видя обаче предимно от лошата му страна. Професионалните успехи се крепят на твоята жертвоготовност, за която на шефа ти му е все тая. Ходиш още с разпокъсаните дънки и онова старо яке, което дори сам не се сещаш кога си купил. Само дето си жив, но това е по-скоро временно явление

И идва следващата порция какафония, за 2011-ти път. Но, моля те, задръж малко, че от празник на празник годините се изнизаха и никой не разбра как…

Подаръци ще има »

Публикувано на: 25.12.2009 22:21, източник: krassyo.info, етикети: Размишления Размишления устрем

По Коледа все избягвам да си купувам подаръци. Не обичам да асоциирам подаръци с измислени от някой друг и удобни за някой друг моменти. Не отричам – повечето търговци предлагат сериозни отстъпки в този период на годината. Аз много често ги пропускам (виж горе защо). В същото време ми е отговорно когато някой пръска средства за да ми подари нещо. Само от любезност не развивам на никой своята теория за подаръците и Коледа. Повечето хора могат да решат, че си извратеняк като си против това да ти подарят нещо баш на най-комерсиалния празник. Защо трябва човек да се сеща за подаръци само по време на празници? Много по-приятно е да подариш, когато най-малко очакват. Не казвай, че точно по Коледа, Нова Година или на рождения си ден не си очаквал да получиш нищо.

Като човек, който отдавна не вярва в Дядо Мраз, Дядо Коледа и другари, аз се радвам на далеч по-елементарни неща. Домашен уют в съчетание с липса на какафония. Mалко приятна музика на Rascal Flatts или Carrie Underwood. Дебела снежна покривка вън. Мигащи лампички и декорация в стаята. Това са достатъчни условия за да си изкарам отлично по Коледа без да изпитвам каквато и да е липса на подаръци.

Тази година съм си у нас по време на празниците. Незнайно как, но отново навлязох в период на творческа муза. В такива моменти, спонтанно се мотивирам да правя неща, които са ми били отдавна в TODO списъка и все нещо ме е възпирало да ги свърша. А като прибавя към всичко това и една пуйка със зеле – Коледата придобива напълно завършен вид.

Весели празници на всички