rssfu

факти »

Публикувано на: 16.08.2010 21:32, източник: на Калоян блога, етикети: Кутия Лични бира вечер Музика

Три дена живот на музика се отразява не добре на психиката ти.

Бирата се разгазира от силен бас.

Когато спиш върху пясък, само като се размърдаш малко и той приема формата на тялото ти.

Ако не си свалиш часовника получаваш слънчев такъв след плаж.

Някои моменти не се забравят до края на живота.

За да основеш общност ти трябват двама души и форум.

Първата ти кола трябва да е сива, сивите коли са по-бързи.

Недоизказаното »

Публикувано на: 12.08.2010 20:07, източник: Непоносимата лекота на прозаичното битие, етикети: отношения Лични

Едно от най-големите заблуждения на убедените моралисти е, че на база лъжа не се гради щастие. Огромно количество щастие се е градило, гради се и ще се гради именно на лъжа. По-скоро не точно на лъжа, а на премълчаване, недоизказаност, недостатъчна информираност... във всеки случай на нещо, което така или иначе може да бъде обединено под твърде вулгаризиращото понятие "нечестност".

Като човек, който обича да бъде краен и който все се надява да ми прощават провокативно-безапелационните тези, даже ще подхвърля и нещо повече: както в основата на всяко голямо богатство се крие престъпление, така и в основата на всяко голямо щастие се крие нечестност. Думата "лъжа" някак си пръстите ми не събират смелост да напишат, черно на бяло. Чак толкова убеден циник не съм, сори :)

Впечатлението ми е, че когато стане дума за откровеност, сработва най-страшният и обиден дисонанс от всички възможни. На този, който е "болезнено откровен" му се струва, че събеседникът му ще оцени огромната степен на неговата откровеност - и взаимоотношенията ще преминат на едно радикално, прямо, директно ниво. Но първият извод, който обикновено си прави събеседникът, е горе-долу следният: "Егати, ако той за такова нещо ми разказва, то какво аджеба има още по-ужасно, което премълчава?". И недоверието се засилва дори още повече.

Не убеждавам никого да лъже. Лъжата поне аз я смятам за нещо крайно противно - и вярвам, че тя с нищо не краси лъжеца. Но май с годините ставам все по-склонен да защитавам тезата, че "премълчаването не е лъжа". Нищо страшно няма да не доизкажете нещо докрай. Или поне аз не смятам, че някакви сериозни ответни удари се полагат от съдбата за такова (скромно) прегрешение. Или може би пък е въпрос на доверие в човека до теб?

Казвам това не за друго, а защото понякога изкушението да говориш напълно искрено, прямо - да наричаш всичко с имената му, става твърде силно. Ако не искате да съжалявате после... сдържайте се. Защото в желанието си да не криете нещата от другия, отваряте такива ями на недоверие, в които ще падате с години. Вчера аз самият сторих нещо, което най-добре се определя с думите "грешка, но все пак правилна грешка". И ако сега не съжалявам... това се дължи единствено на факта, че Тази, която е до мен, се оказа човек с главно Ч.

И понеже от известно време ме човърка въпросът за прошката... И по-скоро за това какво е простимо и до каква степен. Преди време съм водил упорити спорове с радикали и от двете страни, които твърдят, че "всичко се прощава", или "нищо не бива да се прощава". Животът обикновено не е правен в съответствие с крайно отвлечени принципи, така че всъщност хората в такива случаи подхождат към прошката с различни мотиви.

Някои са способни да простят всичко - на тези, които обичат. Други могат да простят всичко, ако разбират, или чувстват, че "нанеслият обида" наистина ги обича. Ако го формулираме по-точно: според вторите всичко е простимо не за човек, който обичаш, а за такъв, който те обича. Малко егоистично ми звучи във втория случай. Но пък не е толкова вманиачаване по собствените емоции и изживявания, колкото е при първите.

Впрочем прощаващите заради любовта към другия и тези, които прощават заради любовта към тях самите, рядко са в състояние да се разберат едни други. И са напълно неспособни да се променят. И кой знае защо си мисля, че и не бива да се опитват да се променят...

Вяра, наука и други лични работи »

Публикувано на: 12.08.2010 18:07, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: Християнство Лични вяра религия БПЦ политика православие Наука Анализи

Религиозните възгледи са нещо твърде лично, за да го обсъждам пред такава широка аудитория, каквато е блога, затова ще гледам да съм максимално кратък и няма да обръщам вниманието към себе си, а към някои основни понятия, които ми се струва, че много се бъркат.

Кръстен съм като православен християнин в доста сериозна възраст (37) и приемам сериозно този акт. Освен това съм грешник. Толкова за мен.

Как ги разбирам аз нещата от моята, повлияна от православието, гледна точка:

Вяра - това е актът, в който човек вярва в съществуване на нещо, на което не му се налага да има МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛ, за да съществува. По-конкретно, това е вяра, че има добро и лошо, че има начин да постъпваш добро и лошо и че добрите постъпки се възнаграждават, а лошите се наказват. Тук освен хората, които са избрали дадена религия за себе си, влизат и хора, които се мислят за невярващи - например привържениците на позитивното мислене, на мартеничките или на дядо Коледа.

Религия - религията е вяра, която е напълно дефинирана със съответните ТЕКСТОВЕ, които ни предоставят конкретен МОДЕЛ на света. За разлика от абстрактната вяра, в основата на религията има определен текст, определено слово, което не се променя или се променя много, много бавно и дава систематизирано обяснение за всички въпроси на живота. Християнството е религия.

Вероизповедание - това е тълкуване на светия текст, който седи в основата на религията. Колкото тълкувания, толкова вероизповедания. Православието е вероизповедание на християнството.

Църква (като организация, не като сграда) - църквата е организация на хора от едно вероизповедание, които са обединени по някакъв практически признак за удобство или по традиция, например граждани на една държава или общ етнически произход. Българската православна църква е църква.

Горното описание е много опростено и ме вкарва в допълнителен грях, така че за повече подробности – в Уикипедия или в най-близката църква (сграда).

Креационисти - креационистите са хора, които се опитват да ни убедят, че това, което се е случило в Евангелията и в Библията, „реално“ се е случило и е подвластно на законите на физиката (запазване на енергията, гравитацията и т.н.), т.е. че Иисус Христос реално е нахранил няколко хиляди човека с няколко хляба и няколко риби, че Господ действително шест дни се е трудил да създаде целия свят с всичките галактики, включително че и си е поиграл да създава всякакви микроби, болести, жената от реброто на мъжа (което още си е там) и т.н.

Креационистите всъщност си затварят очите за истинската същност на християнството (то има и други, но аз знам за такива, които се смятат за християни), че християнството е система от съвети, координатната система, която ни дава посока на доброто и на злото. Те смесват Божието царство със земното царство, и сами се вкарват в големи проблеми. За това „царство, което не е на земята“, може безкрайно да се спори съществува или не, защото научни експерименти не могат да докажат съществуването му, нито несъществуването му. Ако нещо съществува само под формата на „идея“ т.е. „вяра“ и така променя целия свят, то съществува ли? Ето това е въпрос, на който всеки си отговаря по някакъв начин.

Сега, много хора си мислят че не им трябват „попове“, за да определят кое е добро и кое е зло. Самото формулиране по тоя начин на въпроса показва колко тежко е положението с критериите. Аз няма да споря с никого, нека всеки си търси сам посоките, аз за себе си съм взел решение, само много моля горните личности да не се занимават с мен, а със себе си, когато търсят отговори.

И понеже всяко зло поражда друго зло, креационизмът поражда като антитеза войнстващия атеизъм, който беше политиката на СССР и социалистическите страни, и съзнателно се стараеше в посока изкореняване на религията като „опиум за народа“. В редките моменти, в който религията изглеждаше изкоренена, изчезваха ограниченията за доброто и за злото, т.е. „хората“ бяха освободени да постъпват както си искат, защото каквото и да направеха, беше добро или зло само според личната им преценка, т.е. ужасни престъпления срещу хората не бяха вече зло според извършителите им, защото бяха в името на „социалната справедливост“, например. И те постъпваха така, че престъпленията им още ни втрисат, повече от 70-80 години от извършването им.

Какво се случва в днешно време?

Днес нещата се развиват много бързо. Светът се променя изключително бързо и традиционните религии имат проблеми с приспособяването.

Във всички епохи и навсякъде, хората имат нужда от опора, от нещо, което им дава надежда, когато се изправят пред могъщи враждебни сили и явления. В България сме допуснали огромна грешка, като сме спестили на православното християнство и неговите институции усилието да се борят за душите на хората, поднасяйки душите ни на тепсия на БПЦ, правейки го „традиционна религия“ по Конституция, и така по аналогия даваме нечувани привилегии на БПЦ. По този начин, с гарантираното си място, БПЦ не смята за нужно да слиза при хората, а както каза най-младият и амбициозен митрополит, "защо църквата трябва да слиза при хората, хората трябва да се възкачат до църквата". Последиците от такова мислене са ясни на всички. Тепърва ще си плащаме за всички престъпления, които идват от този акт, свързващ църквата с държавата. В началото започваме с малките плащания, например глобите от съда в Страсбург.

Откъде идва това - стар проблем, идва още от Византия. Как може да се промени – много трудно, но не невъзможно. Може би ще е тема на нов текст в блога.

Толкова по теорията.

Наскоро прочетох автобиографията на Махатма Ганди и бях силно впечатлен от усилията, които той полага, за да вниква във въпросите на вярата и религията. Както и бях впечатлен от неговите събеседници, често християни, които също не пестяха усилия за същото. В сравнение с техния труд в тази посока, нашето палене на свещички (почти) на всеки Великден дори не го докарва до имитация.

По казуса Димитров, Дянков, Борисов и мощите (още веднъж, по един мой коментар от друг материал):

Стигнахме до сърцевината на проблема, а именно какво значи да си добър християнин и едновременно с това да си добър гражданин и добър министър.

Човек за да е добър християнин, трябва да се грижи за спасението на душата си, а и за спасението на душите на другите около него, но без да извършва насилие! Както и да изкривяваме Светото Писание, грижата за туризма, осигуряването на финансиране, перченето, подаряването на мощехранилници НЕ СА белег на добрия християнин. Добрият християнин има да направи стотици, хиляди стъпки преди това, като например да води благочестив живот и да спазва определени правила. А и Божидар Димитров, Бойко Борисов и Симеон Дянков с нещата, които правят за църквата НЕ СЕ ОПИТВАТ да си спасят душите. Дори не съм сигурен, палят ли свещички на всеки Великден. Те се опитват – да вкарат туристи в България, например, да си качат личния рейтинг, да осигурят финансиране за разкопки. Няма такъв филм, в който горните постъпки те правят добър християнин.

А добри граждани и добри министри ли са? Злоупотребявайки с държавната власт, която имат, за да се изказват по църковни въпроси? Да използват църквата и вярата на българите, за да си покриват с нея срамотиите като със смокиново листо?! За да замазват очите на гражданите с мощи, когато хиляди други проблеми се обострят? И какъв пример дават на другите около тях? Не са добри граждани, това е мерзко чалгаджийско поведение.

За норвежкия посланик, вече казах (А казах, че посланикът има за задача да подобрява имиджа на държавата си, и го прави добре, макар че не одобрявам намесата му и коментарите му на църковните дела).

Сега, надявам се е ясно, че не мразя никого, а само не одобрявам определени постъпки.

Извинение за моята спам активност породена от YouTube »

Публикувано на: 12.08.2010 12:56, източник: Блогът на Манол, етикети: Лични спам от youtube

Наспамих яко Facebook и Twitter поради бъг в YouTube sharing activities услугата. Нямаше как да се сетя, че абонирането към моите приятели от Facebook и Gmail в YouTube ще наспами всичките ми контакти от FB и Twitter. Затова им драснах едно културно – гневно писмо във форума на YouTube. Съжалявам за спама. Не беше по моя вина. Веднага блокирах YouTube app-а във Facebook, както и Google app-a в Twitter, за да не публикуват в профилите ми повече. Но беше късно.

Ето текста на писмото:

Dear YouTubers,

The new function which allows to find my friends in Facebook, Gmail and other social media sites and to subscribe to them has an issue.

My YT account has been connected through Facebook and Twitter and it published my activity in these social media sites. When I subscribed for my friends ( from GMail and Facebook ) all subscriptions ( which are 100 and above!!!!!!! ) has been published in my accounts. This is TOTALLY WRONG and it’s very big issue! My friends in Facebook and Twitter are complaining now for this thing, and I can loose some of them, because of this mass spam activity, and that wasn’t my fault. I have blocked the YouTube application in Facebook and Twitter.

I will show this letter to all my contacts which are 800 in Facebook and 400 in Twitter as an apologize to them.

Please, consider that the mass activities must not be published on third party social media accounts!! Fix that issue.

Thanks.

Би ми било интересно да видя какво ще отговорят и дали ще получа извинение.

Довиждане, Генко! »

Публикувано на: 11.08.2010 14:07, източник: Записки на реформиста, етикети: Лични

Изпратихме по вечния му път Генко Генков - журналист, червенокръстец, скаут, гей-активист, майстор-сладкар, и преди всичко - усмихнат, светъл, забавен, неуморен и най-вече ... приятел.


Приятел на стотици, които днес реваха като деца на Бакърената фабрика, и на още много, които не можаха да дойдат.

Бил съм на доста погребения, но толкова искрена болка и скръб у толкова много хора не бях чувствал, наистина. През собствените си сълзи, се замислих - Защо? Какво в Генко направи загубата толкова болезнена?

Ами ... той вярваше и му пукаше. Навсякъде - в БМЧК (където се запознахме преди 20 години), в Скаутската организация, в БГО "Джемини", в Съюза на инвалидите, в Националния център за социална рехабилитация, в Занаятчийската камара, в десетките проекти за деца в неравностойно положение, по които работеше, в социалната комисия към ДСБ (където отново се намерихме през последната година), Генко вярваше, че може да се помогне, че нещата могат да бъдат по-добре, че свинщините могат да се преодолеят.

И му пукаше - от мизерията, от духовната нищета, от безразличието, от безсрамието. С тънка ирония и прекрасно чувство за хумор уж подминаваше проблемите, а всъщност се задълбаваше в тях - на ново място, с нова воля, с нова усмивка.

Заразяваше - тези, които ревахме днес.

Замислих се, че тези двайсет години, в които мина младостта ни, нямат само черно-сив образ. Имат образа на Генко:


Човек, който неуморно и с усмивка използваше Свободата, за да направи живота около себе си малко по-добър. В онова време, в Не-свободата, него нямаше да го има. А днес за пореден път изпитвам тягосното чувство, че 'нашето' време изяжда точно тези, на които им пука за другите.

Довиждане, Генко!

Ако има "Отвъд", вярвам и се надявам, че ще сме на едно място.
.