rssfu

Промиване на мозъци »

Публикувано на: 09.03.2010 11:20, източник: полетът на костенурката, етикети: история Книги политика Филми психология социализъм

В края на 40те и началото на 50те комунистическата власт в Китай провежда кампания в национален мащаб, която цели да създаде нови хора, които да градят новото комунистическо бъдеще (на английски я наричат thought reform). Основни обекти на реформата са интелектуалците (понятие включващо всички, които имат средно и по-високо образование) и тийнейджърите. Интелектуалците са нужни на страната, но тъй като повечето от тях произхождат от сравнително заможни семейства или пък благодарение на образованието са успяли да се издигнат до по-високи социално-икономически позиции, се смята, че са се отдалечили от „народа“ (разбирай бедните и необразованите) и за да му служат истински и безкористно, трябва да се приемат „правилния“ комунистически светоглед и да изкоренят „вредните“ си нагласи. За младежите пък се смята, че все още не са ориентирани. Организират се курсове в гимназиите и университетите, а също и специални „революционни университети“. Разбира се, част от хората се превъзпитават и в затвора, а ако се окаже че не подлежат на превъзпитание, се елиминират. Към курсовете се прибавят и кампании на омразата към японските окупатори, американските империалисти и пр.

На превъзпитание в затворите подлежат и чужденци – бизнесмени, лекари, християнски мисионери, някои от които са прекарали голяма част от живота си в Китай.

Робърт. Дж. Лифтън е американски психолог, който провежда изследване на това явление като интервюира през 1954-55 в Хонконг десетки негови обекти – китайци, европейци и американци – всички от тях хора, които са напуснали завинаги Китай – като бежанци или експулсирани.

Различните части от книгата са посветени на индивидуалните истории на интервюираните, на очертаването на модела на реформата, на някои аспекти от китайската култура, както и на въпроси доколко религията, образованието и политиката по принцип представляват промиване на мозъка. Особено интересни са опитите на автора да обясни различните реакции на изследваните във връзка с индивидуалния им характер и минало, групирането им в няколко общи категории, проследяването на развитието на изследваните години след реформата.

За разлика от други опити за промиване на мозъци, тази реформа не разчита на електрошокове, химия и хипноза, а на дейности, които се базират основно върху използването на езика – четене, писане, разговори (ако не броим физическото насилие в затворите, което липсва в останалите „реформиращи“ институции). Китайците за заимствали това от руските комунисти, но с течение на времето са въвели доста свои подходи. Докато четох тази книга, си спомних за Владимир Свинтила – в неговите книги се разказва за подобни практики у нас. Мисля, че филмът „Иван и Александра“ би могъл да даде известна представа за 50те в България и нашенските „меки“ методи за промиване на мозъци. Можете да го гледате тук – част 1 и част 2.

Мислих доста за това как аз самата бих се справила в подобни ситуации, отново се зарадвах, че завърших гимназия през 1989 и не ми се наложи да си вадя хляба и да отглеждам деца през социализма и си пожелах никога вече да не ми се случва да живея в тоталитаризъм, па ако ще и да съм се превърнала в същински Буда.

Книгата е издадена тази година, 400+ страници, цена 27.00 лв. Ето я и на английски.

Dark Paradise »

Публикувано на: 08.03.2010 13:55, източник: DesignKnigoizdavane, етикети: обложки дизайн на корици Книги дизайн на книгата книгоиздаване

Dark Paradise от Lono Waiwaiole, издание на Dennis McMillan. Дизайн Michael Kellner, шрифтове Helvetica Black Condensed и Murry Hill BT

Литература v/s трафик »

Публикувано на: 02.03.2010 16:13, източник: DesignKnigoizdavane, етикети: изкуство Книги експерименти

Как литературата може да спечели в битка с трафика в Ню Йорк можеше да се види в ранните часове на 17 февруари. 800 книги бяха подредени в светлинна инсталация в зона, освободена от автомобили за два часа в Бруклин – проект на кръга Luzinterruptus от Мадрид.

Наполеон »

Публикувано на: 27.02.2010 18:09, източник: DesignKnigoizdavane, етикети: изкуство Книги дизайн на книгата книгоиздаване

40 години по-късно: мистериозният проект на Стенли Кубрик „Наполеон” – никога незаснетият филм на големия режисьор, излиза на светло. Taschen разказва куриозната история на несъстоялата се лента чрез масивен том, състоящ се от десет книги, дизайн M/M (Париж) и под редакцията на Alison Castle. Между кориците на скъпото издание са събрани разнообразни материали от архивите на Стенли Курбик, които помагат на читателя да си представи как би изглеждал този незаснет филм – в това число и факсимилно отпечатаният сценарий. Книгата излезе в ограничен тираж от 1000 номерирани екземпляра. Читателите могат да се запознаят с изследванията на десетки учени от университета в Оксфорд и със сериозните предпродукционни материали, натрупани в този период на несъстоялия се зашеметяващ епос, с оригиналния сценарий, с писмата на Кубрик, с проучвания върху костюми и в крайна сметка с творческия процес на един от големите режисьори в киното, както и да се потопят по завладяващ и документален начин в личността на Наполеон.

Комикс Кодексът и краят на Златната епоха »

Публикувано на: 26.02.2010 13:08, източник: Кътчето на Селин, етикети: Книги Разни comics code вампири комикс комикс кодекс комикси ужаси

Супергероите не са единствените персонажи в комикс литературата. През 30-те години започва и интересът към окултните и зловещите герои – вампири, върколаци, духове, зомбита. Така например в брой 31-32, 1939 г. на месечното списание „Detective Comics“ се появява вампир, но той е победен от Супермен. Смята се, че голяма част от читателите търси в комиксите абсолютния ужас. В отговор на този интерес през 40-те години издателствата пускат все по-ужасяващи истории за престъпления и приключения. През 1948 година American Comics Group издава първите и най-успешни комикси на ужасите „Пътешествия в неизвестното“. Много бързо вампирите намират място и на техните страници. И от началото на 50-те всеки брой на „Пътешествията…“ съдържа поне по една вампирска история. През 1950-та Уилиям Граймс и художника Фелдман от EC Comics полагат началото на „Гробница на ужаса (по-късно „Приказки от гробницата“), които са последвани от „Подземието на ужаса“, „Преследване на страха“ и от двуседмичното „Crime SuspenStories“. През следващите четири години към тези първи опити се добавят още над сто комикса на ужаса. Повечето от тях са издавани от „Атлас Комикс“ (по-късно Marvel Comics). Сред тях са „Завладяващи комикси“ (1950-1953), „Мистика“ (1951-1957) и „Пътешествие в неизвестното“ (1951-1957). Всеки от тях включва история за вампир. В осми брой на „Свръхестественото“ (август 1953) „Evan“ помества първия от многото адаптирани за комикси варианти на „Дракула“ на Брам Стокър.
След края на Втората световна война започва упадък на познатия до този момент комикс със супергерои и авторите наблягат предимно на ужасите и престъпността. Повечето комикс списания стават обикновено булевардно четиво под формата на картинки с надписи. Нивото до такава степен пада и пошлостта превзема пазара, че назначената от Сената на Щатите Подкомисия за детската престъпност включва и комиксите в причините за разрастването на насилието. Усещайки интензивността на атаките няколко издателски фирми решават да създадат Асоциация на комиксовите списания в Америка (Comics Magazine Association of America – CMAA). Тази асоциация бързо стига до идеята за създаване на някаква форма на саморегулация и по този начин предотвратява вмешателството на правителството в бизнеса. През 1954 година CMAA издава Comics Code Authority (Комикс кодекс), който влиза в сила от октомври същата година. Законът обхваща широк кръг от въпроси като възхвала на престъплението и графическото изобразяване на смъртта и по този начин отговаря на изискванията на критиците.
Comics Code Authority или Комикс Кодексът по своята същност е първият рейтингов инструмент. На първо място той е бинарен т.е. или комиксът съответства на изискванията, или не. На второ – това е доброволен жест на самите издателства и макар че по своята същност е автоцензура, той се възприема като самоограничение в полза на обществото.
Кои са най-честите забрани? Престъпленията не се представят в детайли – премахват се всякакъви епизоди с жестоки изтезания, прекалена или ненужна игра с ножове и пушки, физическа агония, кървави сцени. Историите не бива да предизвикват симпатия към престъпника или желание за подражание. Във всеки един случай Доброто трябва да триумфира над Злото и лошият да бъде наказан. Да се избягва употребата на думите „престъпление”, „ужас”, „терор” в заглавието и подзаглавията, а когато това се налага, да бъде с по-дребен шрифт. Препоръчва се да не се употребяват жаргонни, вулгарни и цинични думи и изрази. Голотата да се избягва, а женските форми да са изобразени реалистично и без преувеличение. Да не се описват, нито даже да се намеква за незаконни сексуални връзки. Любовни сцени с насилие, както и сексуални аномалии са неприемливи.
Към Комикс Кодекса има и допълнение за използването на рекламни материали в изданията. Забранява се рекламирането на алкохол, тютюневи изделия, книги със секс инструкции, продажбата на оръжие, фойерверки и хазартни съоръжения. Всички рекламирани материали, свързани със здравето – медикаменти или тоалетни продукти, трябва да бъдат одобрени от Американската медицинска асоциация или на Американската стоматологична асоциация.
Забраните са доста строги, на моменти даже прекалено, но в името на продължаването на бизнеса, те са били спазвани. Преминалите през контрола получават върху обложката си емблемка със знака на Comics Code.

Следва продължение…
Комиксът в САЩ – Сребърната епоха
Виж още:
Комиксът
Какво е комикс?
История на комикса
Комиксът в Съединените американски щати