Благодаря ти! »
Публикувано на: 11.07.2010 02:53, източник: Блогът на Петър Събев, етикети: Женски работи Бременност и раждане Искрени и лични Общество и хора Събития случки и новини Това да бебе брак вики виктория годеж годишнина дъщеря майка новина новородено пръстен радост раждане събева щастие
Днес е 11.07.2010 г.
Знам, че скоро ще се прибереш вкъщи и ще прочетеш това, заедно със стотиците поздравления… Чакам те!
Точно преди една година животът ми се промени коренно, когато те попитах „Ще се омъжиш ли за мен?“ и ти отговори с „да“… Предложих ти брак не защото „така е редно“, защото живеем заедно или заради нещо друго. Причината е една – осъзнах, че ти си жената, която обичам; ти си човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си; ти си тази, на която искам да приличат децата ми…
Преди година не предполагах, че нещата ще се развият на толкова бързи обороти, че ще подготвим сватбата ни само за два месеца, че ще отидем на невероятно сватбено пътешествие в Барселона, че ще си имаме наш собствен дом, ще го ремонтираме и обзаведем по наш вкус (с всичките разправии около това), че след десет години скитане по общежития и квартири дойде може би последното преместване в живота ми и най-накрая знам къде живея…
Всичко това не е никак малко за една година, но, заклевам се, преди една година не съм и предполагал, че днес ще гушкам теб и новородената ни дъщеря…
Няма как да опиша колко съм щастлив, мога само да ти благодаря за най-прекрасния подарък на света!!!
Ти си най-страхотната жена на света, обожавам те и искам целият свят да го знае!!!
P.S. Вики се роди в I АГ болница „Св. София“ на 10.07.2010 г. Тежи 3250 г и е висока 50 см. Специални татковски благодарности на д-р Райна Ковачева и целия й екип за проявения професионализъм и човещина…
Подобни публикации
Share and Enjoy:
Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг »
Публикувано на: 29.06.2010 14:50, източник: Блогът на Петър Събев, етикети: Без коментар Известни личности Изпълнители Интересни факти Искрени и лични Любопитно Забавно Полезно Музика и песни Общество и хора От света и от нас Песни Писмено творчество Преводи Спорт здраве и хоби Събития случки и новини Това да Това не Футбол Coca Cola африка африкански Аявис бежанци благотворителност болести деца знаме Кейнан кока Кока Кола кола континент лагери Музика песен превод проблеми първенство световно свобода смъртност флаг цветнокожи чернокожи
Дайте ми 5 секунди!
5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!
Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:
Give me freedom, give me fire, // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher // дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now, // Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud // и със тях да се гордеем!
In the streets are, hands uplifting, // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition, // губим всякакви задръжки…
Celebration its around us, // Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us // всички нации са около нас.
Singin forever young, // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game. // нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day. // и си кажем заедно в края на деня:
We all say // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag // като развят флаг,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак…
Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“
Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…
По-Google-их се малко и открих следните неща:
1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…
2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.
3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100″, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…
ОБАЧЕ!!!
Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:
Born to a throne, stronger thаn Rome // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал -
But it’s my home, all I have known // това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam // там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest // От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors // оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat // но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:
When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag // като развят флаг,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак…
So many wars, settlin’ scores // Толкова много войни, уреждане на сметки,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor // носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ‘em say, love is the way // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say // че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles // Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us // и ни мамят след това.
Tried to control us, // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us // но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward // защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers // като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:
When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag // като развят флаг,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак…
Е, какво мислите?
Лично за мен е брутален фактът, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от хората, свързани с Кока Кола и FIFA.
За мен това е все едно следната песен:
Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
да я превърнат в:
Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!
Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…
Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…
Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:
-
Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
-
6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
-
знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
-
живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
-
няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…
Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо “among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.
Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…
Казват се „Аявис“ и вече няколко години са приели присърце проблемите на африканските деца, правят благотворителни концерти, а Милен от групата дори отиде на място в Уганда…
Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!
Подобни публикации
- 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
- 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ‘2010 – Групова фаза (0)
- 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
- 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
- 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (2)
- 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
- 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (10)
- 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
- 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена
(8) - 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (30)
Share and Enjoy:
Анкета: Имате ли деца? »
Публикувано на: 26.06.2010 01:46, източник: Блогът на Петър Събев, етикети: Анкети и допитвания Без коментар Въпроси и отговори Интересни факти Искрени и лични Любопитно Забавно Полезно Общество и хора Събития случки и новини анкета бебе бебета бременна бременност бъдеще въпрос генерация дете деца запитване отговор планове поколение родители
Ето ги и резултатите от анкетата, в която гласуваха 116 читатели на блога:
- Повече от половината ни посетители нямат деца, но пък биха искали да имат един ден;
- Една трета от посетителите ни имат деца (11% са с едно дете, 16% – с две, 4% с три или повече);
- 7% очакват дете скоро, като авторите на блога са част от този процент;
- 3% нямат никакво намерение да създават потомство;
- 4% пък може и да имат деца, но пък може и да нямат… чудим се колко ли от тях са жени
Подобни публикации
Share and Enjoy:
Преместване »
Публикувано на: 21.06.2010 13:25, източник: Блогът на Петър Събев, етикети: Искрени и лични Събития случки и новини изнасяне кашон кашони Мебели меланхолично местене минало нанасяне преместване спомени
Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?
Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…
… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…
Подобни публикации
Share and Enjoy:
One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) »
Публикувано на: 27.03.2010 02:33, източник: Блогът на Петър Събев, етикети: Визуални изкуства Изпълнители Искрени и лични концерти Любими мисли Любопитно Забавно Полезно Музика и песни Общество и хора Събития случки и новини Това да Филми ajabez hill one one tree hill OTH tree Аявис лукас любим любими мишо Музика паралел Песни сериали страхотен страхотни съпоставка цитат
С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.
Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.
Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.
Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.
Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.
One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.
Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…
Дотук – няма много общо, нали?
Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.
Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez - също.
Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.
Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.
Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.
Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.
Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.
Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с “Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да не настръхнеш.
Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…
Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.
И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.
Но приликите май са дотук.
One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.
Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.
Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!
Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.
Ще завърша с цитат от One Tree Hill:
Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…
Подобни публикации
- 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (1)
- 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
- 10.03.2010 — Графа… когато беше просто Владко Ампов (3)
- 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (28)
- 01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
- 02.05.2006 — Караоке (0)
- 06.01.2010 — Шерлок Холмс (7)
- 16.12.2009 — Група ФМИ – в медиите (2)
- 25.05.2009 — Giannis Ploutarxos (5)
- 23.01.2009 — 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (65)
Share and Enjoy:
Облак етикети
Категории
- SEO
- бизнес
- Детски дрехи
- дизайн
- изкуства
- икономика
- интернет
- ипотпал
- ит общество
- лични
- маркетинг
- медии
- политика
- програмиране-софтуер
- спорт
- технологии
- фирмени
- Форум
- фотография
Връзки
Блогове: 469
Публикации: 36531