rssfu

Здравен десятък »

Публикувано на: 09.03.2010 06:18, източник: Како Сийке, не съм от тях!, етикети: Здраве Икономика for n00bs здравна осигуровка социализъм

По време на тираничното, робовладелско и съвсем гнусно турско робство, прочитаме в учебниците по родинознание още в 4 клас, алчните османски изедници са издевателствали всячески над нещастния български народ, включително с тежкия, несправедливо смазващ и ужасен данък - десятък. Всеки българин, представете си ужаса, трябвало да дава на империята като данък 1/10 от това, което произведе! Истинско робство!

Разбира се, фактът, че в момента толкова е само здравния ни данък, е само леко ироничен…

(Чети още...) (553 думи)

CC Петър Стойков

Ролята на хомеопата в процеса на възстановяване на здравето... „Да съм готов да ми помогнеш... Да съм готов да си помогна...” »

Публикувано на: 07.03.2010 14:42, източник: Природата и аз, етикети: философия единство живот еволюция хомеопатия холистичен живот душа енергия Здраве етика

Животът е изкуство и всички ние творим живота си непрекъснато. Затънали в ежедневието си, сме забравили за чудесата на съществуването. Пропускаме да забележим съвършенството на всяко движение във всеки един момент, в който живеем. Поставящи се в ограничения, се озъртаме извън себе си, за да търсим утеха, здраве и щастие и често смятаме, че някой друг е длъжен да задоволява нуждите ни, да ни дава здравето, да ни дава щастието. През целия си живот се опитваме да се освободим от илюзорната си представа за граници. И сякаш от една безграничност отиваме в друга – с илюзия в илюзия.
В нас е зейнала огромна празнота, която всеки ден полагаме усилия да запълним. А онова, което сме забравили е, че тя всъщност не съществува. Няма нещо, от което да се нуждаем, и то да не се намира вътре в нас... Много по-велики сме, отколкото се виждаме в ежедневната илюзия, наречена „реалност”.

Всичко в живота се дължи на определени направени избори. Изборът да бъдеш себе си ти носи щастие и блаженство. Творим живота си чрез изборите си и изразяваме себе си чрез живота си.
Но как разбираме кои сме ние и как разбираме себе си, безусловно вярвайки в правилността на взетите избори?
Всеки избор е наше творение, наш дар, помощ – от себе си, към себе си.
А какво означава „помощ”?
Ако „помощ” се интерпретира отвън, то тя би значела апел, зов, поискана външна намеса, на добавеност към теб, че да те балансира и уравновеси, да настрои жизнената ти сила.
Но същата „помощ”, видяна отвътре, определя даването, самият отзив, самото случване на подкрепа, поддръжка, покровителство, защита, облекчение.
И тези две тълкувания на един и същ процес се привеждат към общото едно – дар, дарение. Първото – в поискан дар, второто – в отговор на поисканото. Т.е. едното определя другото. За да ти се даде, ти трябва да си направил своя избор да се довериш да ти бъде дадено, да приемеш безусловно даваното като дар и възстановяване на цялостност. Да поискаш значи да си осъзнал, да си стигнал до етапа, че имаш нужда от подкрепа отвън, от съдействие.

Когато един човек, вървейки по своя път на себеосъзнаване, се разболее и достига до избора да се лекува, той избира, търсейки помощ при хомеопат.
Задвижване ли е моето боледуване? Болестта ми дава шанса за задвижване. И съществува ли някой друг освен мен да направи избор вместо мен за моето здравеене, за моето добруване?!
Болестите са необходим мой продукт за себеразвитие.
И когато има помощ насила дадена, когато има „проглеждане насила”, лекуване без съгласие, без желание, то помощ не се случва реално, а всъщност пречка се създава, и това е равносилно на приложена агресия спрямо болния.

И стигаме до въпроса за етиката на терапевта-хомеопат – къде и доколко... Стигаме до това каква реално е ролята на хомеопата в процеса на възстановяване на здравето.
Процесът изглежда двустранно катализиращ, тъй като сме в дуален свят. Но реално сме в неосъзнато съществуване ... в свят, в който две страни няма, защото всички страни са проява на една и съща сила, аспект на една и съща енергия, фиксирана в различна форма на себеизява в множественост.

Бог „лекува” Бог, припомняйки, помагайки си да си спомни естеството, същността, да се вдъхнови и с божествен творчески импулс самоизлекува. Терапевтът не лекува, хомеопатът не лекува. Хомеопатията „връща спомени”, възръща към първоизточната реалност, към истинската природа на здраве, хармония и щастие. И това не е ничия заслуга – защото никой от никого не взема и никой на никого не дава...
Защото хомеопатът не е учител на здраве и щастие – никого не можеш да научиш на нищо, освен да му припомниш знанието, което е скрито в него. /Галилео Галилей казва „Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си”/

Всеки сам за себе си е навигация и всеки сам за себе си „реди” събитията и „случайностите” в живота си, личностите, които ще срещне, ситуациите, в които ще попадне. А това своебразно програмиране на действителност се случва непрекъснато. Животът е творецът, животът е творенето и животът е резултатът, видян в творчество, т.е. творението. Творим живота си, навигирайки сами себе си, нареждайки сами стъпките по пътя си с различни нива на осъзнатост и творческа мисъл. Осъзнатостта винаги я има, защото е заложена да бъде. Моментът на озаряване и проглеждане е различен в зависимост от готовността за осъзнато ползване на творческата ни енергия. Осъзнатостта я имаме винаги, защото сме съвършени по своето естество души – абсолютно чисти. И двигателят, лечителят на процеса „болеене”, т.е. продължаващо случваща се самопотиснатост, случваща се самозабрава, Е душата, духовната енергия, жизнената сила – тя няма нужда от лечение, защото е съвършена. Тя е двигателят на изцелението, тя носи информацията за здраве и сила, помни и знае истинската природа, тя е лечителят, тя движи процеса изцеление, ожизнявайки, одухотворявайки.
Така, че хомеопатът е проводник на лекуващата енергия, която сами към себе си в определен етап от живота си сме съсредоточили. Осъзнатостта за това кой съм и какво мога да творя е ВИНАГИ МОЯ и ничия друга. Защото няма друг освен мен.
Ако процесът към възвръщане на здраве се възприема като даване и вземане – това само по себе си определя изчерпаемост, определя отделност, нецялост. Да, излекуването е двустранен процес от гледна точка на Аз и Ти като мой аспектизиран външен ти-обект, като мое отражение, като продукт на моето отделено себевъзприемане. Но няма как Аз да бъда отделен от теб, нито ти от мен. Отделеността и нецялостта се задава от различното текущо ниво на осъзнаване на субектите, участващи в процеса. Има даване и вземане, когато има виждане на две страни. Има катализиране и задвижване на енергията, която е наша обща същност, когато ИМА ВИЖДАНЕ ЗА ЕДИННОСТ И ЦЯЛОСТ.
А кой през какви очи вижда, какво вижда и като вижда как го интерпретира, са въпроси, касаещи избори. Изборите са цветовете, които се ползват, за да се рисува изживяването.
Какво избираме да изявим, защо избираме да се скрием сами от себе си в акт на самозащита?! Това себескриване се случва в резултат на незнание как да боравим с енергията, която сме, как да синхронизираме цветовете...
И ако поглеждайки нарисуваната в един момент „картина-живот”, я видим и почувстваме нехармонична и некрасива спрямо усещанията си за красиво ... то да помислим какви бои сме ползвали, какви цветове сме подбирали, какви избори сме направили, какви граници сме поставили, какви илюзорни реалности сме проектирали...
Потискането не прави твореца нетворец, силата несила, енергията недействаща. Бог, който сме, е непрекъснато случващ се. А всевъзможните избори са начините на търсене на всяка възможна форма на изживяване, в стремеж да си припомни цялостта. А всъщност истинското изживяване, към което се стремим, е цялостно такова, в здраве и хармония, но ОСЪЗНАТО.
И осъзнаването под някаква форма се катализира при този уж двустранен процес на хомеопат-пациент. Условно казано две енергии се срещат, за да катализират една у друга някаква форма на осъзнаване. Ако едната страна, въпреки срещата, не е готова за този процес на пробуждане, припомняне, задвижена осъзнатост, то процесът ОЗДРАВЯВАНЕ не е готов, че да се прояви. Той се случва – самата среща е резултат на това. Оздравяването е непрекъснато случващо се, защото самият живот и енергията, която сме, самото й движение задава постоянното клонене към здраве, непрекъснатото установяващо се динамично равновесие.
Но готовността за осъзнато задвижване е много важен компонент в процеса оздравяване и изцеление.
Привличането на срещата хомеопат-пациент, хомеопатично интервю е резултат пък на един дълбок духовно енергиен процес... на ... разговор, проведен сякаш предварително на някакво ниво... Подобието в необходимостта от катализиране случва привличането. Срещата предполага подобието. Няма случайност в това. Случайността е божествената сила и мъдрост в проявлението си. А когато катализирането в „реалността” е отказано, т.е. няма я осъзнатата готовност за задвижване, за да се случи припомняне и завръщане към себе си, то това просто означава, че границите, които са поставени, не са разбрани в илюзорността им, не са видяни и съответно има ги още и има защо да ги има още.
Та кой какво ще „извлече” в тази среща на „два субекта” зависи от поставените от тях граници. Промяна при срещата има винаги, но тя не винаги е в посоката на съществуващите очаквания. А когато има поставени очаквания от която и да е страна – това е пак някаква форма на граница. Очакванията са проектирани граници – основно прозиращо „даване-вземане” – и създават „реалност”. Когато има очаквания, липсва доверие и е форма на контролиране на процеса. А Бог няма нужда от рамки. Изисква се само доверие, безусловно при това.
Едно метафорично представяне на същността ни, енергийно погледнато, е, че сме устроени като една гигантска сложна музикална струна, като всяко равнище на реалност представлява нота от тази струна. И всяка нота, всеки звук сам за себе си е съвършен, хармоничен и уникален, на мястото си. Въпросът е как се проявява – в осъзнато включване към общата мелодия, в хармония със себе си и другите да е. Това е щастието, което носи и здравето. Себепроява без потискане и себепроява в цялостта, следването на себе си, на своите желания, да бъдеш в хармония със себе си и с всичко. Да чувстваш всичко като себе си.
И в това следване на себе си няма учители, няма лечители. Всеки на всекиго е катализатор, задвижващ го към него си. Всеки на всекиго е учител, лечител. Всяко събитие е повикано лекарство. И всяка ситуция, всеки един човек срещу ни сме си ние самите, наши отражения, носещи си сами на себе си послания.
Няма вземане и даване от един към друг. Защото няма друг, а само един съм.
Хората се срещат, събират, търсят не за да си дават и вземат нещо. Няма какво да вземат и дават, щото са проява на една и съща енергия ЖИВОТ. Има вземане, когато се възприемаш като частичка, като нецялост и ти е необходимо добавяне на стойност отвън, че да станеш по-цял. Има даване, когато искаш да бъдеш полезен, изпитваш „трябването” да дадеш, възприемайки отделността на друг – следователно и твоята.
Та вземане и даване е разделение на едничкият процес, който се случва постоянно в нас и помежду нас – а именно свързаността. Не връзка, а свързаност. Връзка задава двустранчивост, а свързаността – единство.
А като гледаш на себе си като на нещо цяло, като на нещо, стремящо се към изживяване на цялост, тогава няма какво да вземеш и няма какво да дадеш. Цялото има единствена мисия в живота си – да сътворява и да се изживява, т.е. да бъде себе си. А това е щастие, проявено в здраве.


Да се впуснем в условността, формалността и илюзорността на дуалния свят и да анализираме процеса на изцеление и ролите на участниците в него.
Правото да избера да се лекувам е само и единствено мое. Пътят, който съм избрал да следвам, го чертая аз с изборите си, с разбиранията си за избор, с разбиранията си за живота, за здравето, за щастието.
И за да се възродя, си раждам болка, за да се съживя, се разболявам. Болката ражда живот.

Има ли правото другият да избере моята скорост на осъзнаване, моя път, моя живот, след като аз го живея?! За да съм я родил болката в мен, тя е моя необходимост. И само когато сам стигна до себепознанието и разбера урока и причината да съм я продуцирал, се ражда ожизняването в осъзнатост в мислите, чувствата и емоциите се хармонизират и оттам и физическото тяло оздравява.

В моята реалност изборите правя аз. Има ли друг отвън ми право на това? Неговият избор ще е полезен ли в моята реалност? Ще е целесъобразен ли? Да избере вместо мен, да ме задвижи вместо мен... без да съм усетил нуждата от задвижване... Не е ли това алопатична услуга... срещу теб и волята ти, срещу естеството и разбиранията ти...
Даване назаем – а жизнена сила в това задвижване участие не взима, тя работа не извършва. Аз не си помагам, не осъзнавам здраве и процес на възстановяване на здраве. Тя, жизнената сила, е в застой.

Аз сам за себе си трябва да извърви пътя на своето излекуване, същинска негова част е да поискам и потърся помощ, да искам да ми се помогне, да съм стигнал до този етап в резултат на собствени разбирания и избори.
Както болестта избирам сам аз да си я произведа, така и възстановяването на здравето е процес, преди всичко задвижван от мен.

За да настроя жизнената сила, трябва аз като терен на случващия се здравителен процес, да го пожелая, искам и потърся. Защото аз и здраве, аз и избор за здраве и добруване сме едно. И моите избори касаят само мен и моето съществуване. Изборите ми ме характеризират, определят живота ми. Чуждите избори, приведени в моята система насилствено, в стремеж за помагане, само ми действат като още един добавен ми „болестотворен агент”, още един ”терен за война”. Защото чуждата реалност, чуждите избори не са моето виждане за здраве, живот и щастие. Защото, за да се наситя аз, за да се нахраня сам аз, трябва да си създам глад и да го регистрирам като такъв. А ти – непозволено ти е да ми даваш твоята храна, преди да съм разбрал аз самият, че съм гладен, преди да съм потърсил от теб „лъжицата”.
Не ми давай хапката, която не съм още готов да поема!
Обезсмисляш ми съществуването, обезсмисляш ми индивидуалността на пътя... и ти, избирайки вместо мен – първо, че си разбрал погрешно процеса на правене на избори и оказване на помощ, и второ – отнемаш ми суверенността да избирам сам за себе си начина на придвижване по пътя Живот, скоростта ми и осъзнаването ми.
А ако аз не зная посоката си, се спирам. За да я усетя. И ти като страничен наблюдател решаваш да твърдиш, че знаеш посоката ми... Как знаеш коя е?! Няма попътен вятър за корабът, който не знае към кое пристанище плува!!!
Не ми задавай твоята посока, защото тя за мен може да не е най-правилната. Аз само я зная и ме остави сам аз да задвижа процеса. Върши добро, НЕвършейки лошо!!! А това означава – изчакай ме да бъда готов, да пожелая чуждата намеса, да пожелая теб и твоята помощ!
Изчакай ме да заговорим на един език! 
И нека тогава си поговорим – аз, поисквайки от теб помощ, аз, катализирайки се чрез теб, и ти, огледал се в мен, давайки, помагайки.
Изборите са съкровено право, изборите нека бъдат само мои, защото те са стъпките, чрез които се уча да говоря на езика на здравето. Дори минавайки през отклонените пътеки на болката и нещастието...
„Не”-тата полагат пътя, по който в крайна сметка да стигна до „Да”, до мен. „Не”-тата са моя навигация, мой ориентир. Не ми ги спестявай!

Аз съм си поставил сам границите в мен, за да предизвикам процеса на движение в себе си и осъзнаването си, да се намеря. Не нарушавай процеса! И... болестта ми е проява на здраве в най-висша форма на самосъхранение, един божествен мой механизъм за възвръщаемост, развитие, навигационен мой апарат е.
Но мой! Аз го направлявам. Аз себе си навигирам посредством избора за създадената от/у мен болест. И я държа у мен докато имам нуждата от нея. Докато я разбера като случване, докато се разбера. Симптом появи ли се, аз привличам „съзнателното внимание” върху себе си, аз се съсредоточавам в себе си съзнателно с избор, прекъсвайки досегашния „ход” на живота ми, поставям под въпрос обичайния ми начин на съществуване, сигнализирам за дисбаланс мой и изисквам хармонизиране...
Тези стъпки за мен са важни да ги извървя сам. Не ми отнемай частта от пътя, който те определят!
Породеният от мен симптом е като сигнална лампа за корекционно навигиране към себе си, към динамично равновесие и хармоничност. Не ми вземай сигналът! Той има своята значимост докато стъпя на нивото на осъзнатост, готов да потърся лечение, катализирано с външна намеса... или... вече самоизлекувал се отвътре.
Аз искам да поканя първо себе си удома си като „добре дошъл”, първо да намеря ключът към себе си... Нека аз се прибера вкъщи, а чак след това гостите могат да бъдат добре дошли и тяхното идване има смисъл. Ако вкъщи ”няма никой” – колкото и да чукате на вратата, никой няма да реагира, защото не съм там...
Изчакване се изисква, докато отново съм си удома... и докато вдигна слушалката и кажа „Аз се нуждая от хомеопатично лечение”.
Ако не бъда оставен да опозная поне малко себе си, няма как да позная и подобието, от което имам нужда!!!
Това е себеприобщаване – провиждането, че ти не си себе си в своята цялост, и търсенето на помощ, за да се себеприобщим, да възстановим здравето и хармонията си.
Не ме ограничвай в изборите ми, избирайки вместо мен, защото нови граници и терен за борба ми създаваш. Защото нещо, до което не съм стигнал на етапа да го асимилирам, позная и приема, е чуждо за мен. И там – между мен и немен – водя война. А моята войска, когато аз съм болен, е слаба и немощна. Мислейки, че ми помагаш, ти всъщност нов товар ми слагаш! Здравето не може да внесеш отвън. То се възстановява, само ако пожелая и поема АЗ САМ отговорност за собственото си изцеление. Процесът на трансформация ми е важен, за да се освободя и „полетя”/полет = бъденето себе си/.

Анел, Тук и Сега

Животът е изкуство »

Публикувано на: 05.03.2010 08:07, източник: Природата и аз, етикети: единство живот еволюция душа време енергия избор Здраве любов изкуство даване духовно развитие

Човек се ражда, за да постигне живота, но всичко зависи от него. Той може и да го пропусне. Може да си продължи да диша, да яде, да остарява, да върви към гроба - но това не е живот, тази постепенна смърт. И тъй като милиони хора около теб умират по такъв постепенен, бавен начин, ти също започваш да им подражаваш. Децата научават всичко от тези, които са около тях, а ние сме обградени от смъртта.

Така че нека първо да разберем какво имам аз предвид под „живот". То не трябва да означава просто да остарееш, то трябва да е израстване. А това са две различни неща. Относно остаряването, всяко животно е способно на това. Израстването е изключително право на хората. Едва неколцина заявяват това право. Израстването означава във всеки момент да навлизаш все по-дълбоко в принципа на живота; то означава отдалечаване от смъртта - а не приближаване към смъртта.

Колкото по-надълбоко навлизаш в живота, толкова повече разбираш безсмъртието вътре в теб. Ти се отдалечаваш от смъртта и идва един момент, когато можеш да видиш, че смъртта не е нищо друго освен смяна на дрехата или на къщата, смяна на формата - нищо не умира, нищо не може да умре. Смъртта е най-голямата илюзия.

Относно израстването, просто наблюдавай дървото. Колкото повече израства едно дърво, толкова по-надолу, по-надълбоко отиват корените му. Има равновесие - колкото по-високо отива дървото, толкова по-дълбоко отиват корените му. Не можеш да имаш дърво високо петдесет метра, чиито корени са малки - те не биха могли да поддържат такова огромно дърво.

В живота израстване означава да израснеш дълбоко в себе си - там, където са корените ти.
Първият принцип на живота е медитацията. Всичко друго идва след това. И най-доброто време е в детството. Колкото повече остаряваш, толкова повече се приближаваш към смъртта и става все по-трудно и по-трудно да навлезеш в медитация. Медитация означава да навлезеш в своето безсмъртие, да навлезеш в своята вечност, да навлезеш в своята божественост. А детето има най-голямата квалификация за това, защото все още не е натоварено със знание, не е натоварено с религия, не е натоварено с образование, не е натоварено с всякакви боклуци. То е невинно.

Невежеството и невинността са подобни, но не са едно и също. Невежеството е също така състояние на незнае-не, както и невинността - но има и огромна разлика, която досега се е пренебрегвала от цялото човечество. Невинността не е ерудирана, но и не желае да бъде ерудирана. Тя е напълно задоволена, осъществена. Едно малко дете няма амбиции, няма желания. Невинността е богата, тя е пълна, тя е чиста. Невежеството е бедно, то е просяк - то иска това, иска онова, иска да е учено, иска да го уважават, иска да бъде богато, да има власт. Невежеството върви по пътя на желанието. Невинността е състояние на липса на желание. Но тъй като и двете нямат знание, ние все се объркваме относно тяхната природа. Приели сме за даденост, че те са едно и също.

Първата стъпка в изкуството на живеенето е да разберем разграничението между невежество и невинност. Невинността трябва да се поддържа, да се защитава - защото детето е донесло със себе си най-голямото съкровище, което мъдреците намират след огромни усилия. Мъдреците са казали, че отново са станали деца, че са се преродили. Защо два пъти роден? Какво е станало с първото раждане? Има ли нужда от второ раждане? И какво ще спечели той при второто раждане?

При второто раждане той ще спечели това, което му е било достъпно при първото раждане, обаче обществото, родителите, хората около него са го смазали, унищожили са го. Всяко дете бива натъпквано със знание. Неговата простота трябва по някакъв начин да се премахне, защото простотата няма да му помогне в този конкурентен свят. Неговата простота ще изглежда за света като простотия; неговата невинност ще бъде по всякакъв начин експлоатирана. Уплашени от обществото, уплашени от света, който сами сме създали, ние се опитваме да направим всяко дете хитро, с остър ум, със знания - да бъде в категорията на силните, а не в тази на потиснатите и безсилните.

А щом веднъж детето започне да расте в погрешна посока, то продължава по този начин - целият му живот се движи в тази посока. Когато разбереш, че си пропуснал живота, първият принцип, който трябва да си възвърнеш, е невинността. Остави твоето знание, забрави твоите писания, твоите религии, твоите богословски системи, твоите философии. Роди се отново, стани невинен - а това е в твоите ръце. Изчисти ума си от всичко, което не е постигнато от теб, от всичко, което е заимствано, от всичко, което е дошло от традицията, от обичаите. Всичко, което ти е дадено от другите - родители, учители, университети, просто се отърви от него. Отново заживей в простота,отново бъди дете. А това чудо е възможно чрез медитация.

Вторият принцип е поклонничеството. Животът трябва да бъде търсене - не желание, а търсене; не амбиция да станеш това или онова - президент на страната или министър-председател, а търсене да откриеш Кой съм аз? Много е странно, че хора, които не знаят кои са, се опитват да станат някой. Те дори не знаят кои са в момента! Те не са запознати със своето същество - но имат за цел да станат някакви.

Ставането е болест на душата. Твоето същество, това си ти. А да откриеш своето същество, това е началото на живота. Тогава всеки един момент се превръща в ново откритие, всеки един момент ти носи една нова радост. Една нова мистерия отваря вратите си, една нова любов започва да расте в теб, едно ново състрадание, което никога преди не си чувствал, една нова чувствителност към красотата, към добротата. Ставаш толкова чувствителен, че дори и най-малката тревичка придобива огромна важност за теб. Твоята чувствителност ти дава ясно да разбереш, че тази малка тревичка е толкова важна за съществуванието, колкото и най-голямата звезда; че без тази тревичка съществуванието ще бъде по-малко от това, което е. Тази тревичка е уникална, тя е незаменима, тя има своя собствена индивидуалност.

И тази чувствителност ще създаде нови приятелства за теб - приятелства с дървета, с птици, с животни, с планини, с реки, с океани, със звезди. Колкото повече расте любовта, приятелството, толкова по-богат става животът. Колкото по-чувствителен ставаш, толкова по-голям става животът. Той престава да бъде малко езерце, а става океан. Той престава да се ограничава от теб и съпругата ти и твоите деца - престава изобщо да се ограничава. Цялото това съществувание става твое семейство и докато цялото съществувание не се превърне в твое семейство, ти не си познал живота - защото никой човек не е остров, ние всички сме свързани.
Ние сме един обширен континент, свързани сме по милиони начини. И доколкото сърцата ни не са изпълнени с любов към цялото, в същата пропорция животът ни се съкращава.

Медитацията ще ви даде чувствителност, едно велико чувство за принадлежност към света. Този свят е наш - звездите са наши и ние не сме чужденци тук. Ние принадлежим по най-вътрешно присъщ начин на съществуванието. Ние сме част от него, ние сме неговото сърце. На второ място, медитацията ще ви даде една огромна тишина - защото цялото боклучаво знание ще си отиде. Мислите, които са част от знанието, също ги няма... една огромна тишина и изненада: тази тишина е единствената музика, която съществува. Някой е млад, друг е стар, един е черен, друг е бял, някой е мъж, друг е жена - то е без значение. Това, което има значение, е, че вътре има един океан от тишина. В това океанско състояние тялото приема определена поза. Просто едни малки неща, които са дълбоко свързани вътрешно. Не чрез книги, не чрез думи, но чрез нещо, което отива по-дълбоко - чрез тишина, чрез медитация, чрез вътрешен мир.

С увеличаването на твоята тишина приятелството ти, любовта ти все повече и повече израстват; животът ти се превръща в един танц момент за момента, превръща се в радост, в празник. Някога мислили ли сте защо по целия свят, във всички култури, във всички общества има по няколко дни в годината за празнуване? Тези няколко дни за празнуване са просто за компенсация - защото тези общества са отнели целия празник от живота ви и ако нищо не ви се даде като компенсация, животът ви може да се превърне в опасност за културата.

Всяка култура трябва да ти даде някаква компенсация, така че да не се чувстваш напълно загубен в нещастието, в тъгата. Но тези компенсации са фалшиви. Винаги помни, че обществото те компенсира, когато почувства, че ако не се компенсира, това, което е потиснато, може да експлодира, създавайки опасна ситуация. Обществото намира някакъв начин да ти позволи да освободиш потиснатото - но това не е истински празник и не може да бъде истински.

Истинският празник трябва да дойде от твоя живот, да бъде в твоя живот.Истинският празник не може да се съобразява с календара -че на първи ноември трябва да празнуваш. Странно, как цяла година си нещастен, а на първи ноември изведнъж ще излезеш от нещастието, ще затанцуваш? Или нещастието е било фалшиво, или първи ноември е фалшив - не могат и двете да са верни. И щом първи ноември отмине, вие сте отново в своите тъмни дупки, всеки в своето нещастие, всеки 6 своята мъка. Животът трябва да бъде един непрекъснат празник, един целогодишен фестивал на светлините. Едва тогава можеш да израснеш, можеш да разцъфтиш.

Трансформирай малките неща в празник. Ако си чувствителен, тогава дрехата не е просто да покрива тялото ти, а нещо, което изразява твоята индивидуалност, нещо, което изразява твоя вкус, твоята култура, твоето същество. Всичко, което правиш, трябва да изразява теб, трябва да носи твоя подпис. Тогава животът се превръща в един непрекъснат празник. Дори и когато се разболееш и лежиш на легло, можеш да превърнеш тези моменти на лежене в леглото в моменти на красота и радост, в моменти на релаксация и почивка, в моменти на медитация, в моменти на слушане на музика или поезия. Няма нужда да се натъжаваш, че си болен. Би трябвало да си щастлив, че всички са на работа, а ти си в леглото като някой цар, почиваш си.
Тези неща са по-важни от всяко лекарство. Когато си болен, викаш доктор. Но което е по-важно, викаш тези, които те обичат, защото няма по-важно лекарство от любовта. Викаш тези, които могат да създадат красота, музика, поезия около теб, защото нищо не лекува така както празничното настроение.

Правете всичко да е творческо, извлечете най-доброто и от най-лошата ситуация - ето това наричам аз изкуство да се живее. И ако един човек е живял целия си живот превръщайки всеки момент и всяка фаза от него в красота, в любов, в радост, естествено е смъртта му да бъда върховният връх в цялото му жизнено усилие. Последните щрихи... смъртта му няма да бъде грозна, каквато обикновено се случва всекидневно на всички.

Ако смъртта е грозна, това означава, че целият ти живот е бил прахосан. Смъртта би трябвало да е едно мирно приемане, едно любящо навлизане в непознатото, едно радостно „сбогом" на старите приятели, на стария свят. Не трябва да има никаква трагедия в нея. Недей да правиш нещата малки и големи, тривиални и важни. Всичко е важно. Започни с медитация и нещата ще продължат да израстват в теб - тишина, ведрина, блаженство, чувствителност. И всичко, което дойде от медитацията, опитай се да го въведеш в живота. Сподели го, защото всичко, което е споделено, израства бързо. И когато си достигнал момента на смъртта, ще разбереш, че няма смърт. Можеш да кажеш „довиждане", няма нужда от никакви сълзи на тъга - може би сълзи на радост, но не и на тъга. Но трябва да започнеш от това да бъдеш невинен.

Така че първото нещо ще е да изхвърлиш целия боклук, който носиш - а всеки носи толкова много боклук! Да се чуди човек: защо? Просто защото хората са ти казвали, че това са велики идеи, принципи... Не си бил интелигентен със себе си. Бъди интелигентен със себе си. Животът е много прост, той е един радостен танц. И цялата земя може да се изпълни с радост и танц, но има хора, които сериозно са инвестирали в своя интерес никой да не се наслаждава на живота, никой да не се усмихва, никой да не се смее, инвестирали са в това, че животът е грях, че е наказание. Как можеш да се радваш на живота, когато атмосферата е такава, че непрекъснато са ти казвали, че той е наказание? - че ти страдаш, защото си вършил лоши неща, и че животът е някакъв затвор, където са те хвърлили да страдаш?


Животът не е затвор, не е наказание. Той е награда и се дава само на тези, които са го спечелили, които са го заслужили. Твое право е да се радваш на живота; ще бъде грях, ако не се радваш. Ще бъде против съществуванието, ако не го правиш по-красив, ако го оставиш точно такъв, какъвто си го намерил. Не, остави го малко по-щастлив, малко по-красив, малко по-благоуханен.

Откъс от книгата "За зрелостта" от Ошо - Прозрения за един нов начин на живот -отговорността да бъдеш самият себе си

Бог да пази децата ни! »

Публикувано на: 25.02.2010 22:24, източник: simplyblue, етикети: Здраве майки (бъдещи и настоящи)

Във връзка с липсващите лекарства за лечение на деца, страдащи от лимфоидна левкемия Written by Десислава Хурмузова четвъртък, 25 февруари 2010 Още на 12 януари предаването „Открито” даде гласност на тежък проблем. От есента на 2009 год. в детските онкохематологични отделения липсват две животоспасяващи лекарства – Puri-Nethol и L-Asparaginase. Скоро след излъчването на предаването беше създадена и група във [...]

осигурете лекарства за онкоболните деца! »

Публикувано на: 22.02.2010 22:10, източник: simplyblue, етикети: Здраве майки (бъдещи и настоящи)

Държавата осигуряваше безплатни лекарства за онкоболните деца. От тази година това право е премахнато с решение на МЗ. Да кажем ясно „Не!“ на този абсурд и да поискаме децата ни да не бъдат изоставяни на произвола на съдбата и на отънелите джобове на родителите им! Не само, че жизнено нужните им лекарства са отпаднали от Позитивния [...]