rssfu

Откъде произлизат свинете »

Публикувано на: 30.03.2010 14:49, източник: Иван Стамболов, етикети: реклами air wick ароматизатор Дарвин мендел мечка пингвин телевизионна реклама

 Като стар дарвинист аз много се интересувам от произхода на видовете. Това вероятно ме прави повече еволюционист отколкото креационист, макар че ако съм убеден, че еволюцията е създадена от Бог, то какъв съм тогава? Трудно е да се каже. Но пък за такива като мен, които е трудно с конвенционални средства да бъдат определени какви са, е измислена психиатрията.

Светът е изтъкан от съвпадения. Както вече казах, аз живо се интересувам от произхода на видовете, но същевременно се увличам и от телевизионните реклами. И именно затова съм възхитен от факта, че една телевизионна реклама успя да даде отговор на стария въпрос откъде произлизат свинете. Става дума за последния клип на ароматизаторите Air Wick. В него дебела пингвинка с гердан от сини мъниста обяснява, че човек свиква с миризмите и спира да им обръща внимание. Ето защо ароматизаторите, които миришат само на едно нещо, на момина сълза, да речем, не са добри, защото като свикнеш с миризмата на момина сълза, вече не ти прави впечатление, че в дома ти мирише на момина сълза и това значи, че все едно не мирише на нищо. Затова Air Wick предлага ново и революционно откритие, при което фъшкалото редува няколко миризми за фъшкане, с което непрестанно ни изненадва и поддържа сетивата ни будни и изострени, а ние денонощно се чувстваме ароматизирани.  Разбира се, както вече и сами сте се убедили, тук има една сериозна маркетингова грешка: ако с времето свикваш с миризмите и спираш да ги забелязваш, то тогава защо да даваш пари за ароматизатори? Просто трябва да осигуриш в къщата си равномерни и постоянни миризми на крака и на клозет и ако успееш да го постигнеш, скоро ще спреш да ги забелязваш без излишно натоварване на семейния бюджет. Но не маркетингово-комуникационните несъвършенства на рекламата занимават умовете ни сега. Занимава ни произходът на видовете.

Докато пингвинката със синия гердан ни убеждава в гениалността на фъшкалото, на заден план коварно, уж между другото, се подмятат две прасета. Види се, това са децата на пингвинката и тези деца са миризливи, доколкото се родеят със свинята от подмишниците на главната героиня в рекламата на Rexona. И докато повечето зрители на клипа сигурно разсъждават върху иновацията на двойния пълнител на фъшкалото и възможностите за честа смяна на ароматите, аз се питам защо децата на пингвинката са прасета. Сигурно е женена за нерез и според теориите на Мендел при децата им ще се прояви само свинското, а пингвинското трябва да се чака при техните внуци. Или пък първите им два деца ще са свине, вторите – свине с плавници, човки и рудиментни крила, а петото и шестото – чисти пингвини. Този ред на мисли, трябва да се признае, внася известен елемент на правдоподобност в ситуацията от рекламата. Но само след секунди еволюционистично-генетическата правдоподобност се разбива на пух и прах от появата на съпруга на пингвинката.

След няколко нескопосани от анимационна гледна точка движения под звуците на пиано, пингвинката разкрива и източника на тези звуци – това е нейният съпруг, който музицира на семейния инструмент и пуска тъпи шеги. Съпругът, за ужас на всички дарвинисти и менделисти, не е нерез, а… мечка (поне на мечка прилича – вече казах, че графиката не е особено талантлива). Защо именно мечка? Защо не кит или кондор? Защо не боа или комодски варан? Пред този въпрос мълчат много по-светли умове от моя и затова и аз ще запазя мълчание. Но ще запазя и тихата благодарност, че най-сетне съм получил отговор на въпроса за произхода на свинете. Те не са произлезли от някакъв праисторически и космат като мамут глиган със саблезъби бивни, а са се получили от кръстоската между мечка и пингвин. Не го забравяйте, когато си поръчвате кебапчета.

Сексуалните извращения между животни не са нови в рекламната практика на Air Wick. Помня първия техен клип, който привлече вниманието ми и в който сюжетът се въртеше около котка и заек със смрадлива квартира. Котка и заек – нищо особено, младежка неувереност и липса на фантазия. После обаче се появиха слоницата и мъжката стоножка. Перверзно видение както в сексуално, така и в миришещо и нуждаещо се от ароматизиране отношение. Авторите на тази реклама са ни пощадили като ни показват само смръдливите 100 маратонки на съпруга, но спестявайки ни сцената с акащата слоница, която натиска ароматизатор на стената и вика: „Ау че мирише” като в рекламата на Глейд Микроспрей от Джонсън. Спестили са ни и сексуалния живот на двамата съпрузи. И единственото, за което съжалявам, е че ни оставят в неведение относно резултата от този сексуален живот. Ако при кръстоска между мечка и пингвин се получава свиня, то какво ли се получава, когато кръстосаме стоножка и слон. Сигурно пак нещо, което се яде. Сьомга? Кашкавал?…

P.S. А ето и пълната сбирка от животни и вонящи крака и усти на Air Wick: http://www.visit4info.com/brand/Airwick-Range/3957

Future Room »

Публикувано на: 22.02.2010 17:46, източник: 2060, етикети: комуникации Семейство човек Дарвин дом комуникация образование Семейство стая човек

Някой ден, например през 2060 г., нашите домове няма да имат сегашните стени и тавани, а това ще бъдат едни огромни екрани. Като всеки монитор. Няма да има нужда и от прозорци. Екраните ще са прозорци с всякаква гледка. През 2060-a ние ще седим в стаята си с едно дистанционно в ръка и ще си ходим, където поискаме – и където е разрешено – цъкайки копчета. Искаш да поговориш с роднини и трети лица от други квартали, градове, континенти?

Добре. Искаш достъп, получаваш и едната стена се слива с техния хол. Ето: те гледат телевизия (на тяхната си стена; телевизията също е част от вашата стая, вие сте част от всеки филм и репортаж), обръщат се към теб, говорите, ядете, пиете – все едно сте в една стая. Училищата ще бъдат същото интерактивно нещо. Ето: оттатък е ученикът Тошко, по програма имат математика, Тошко включва стената и много други тошковци – от класа му – пускат стените си, а там виждат едно – г-жа Еди Кояси-Иванова, преподавателката им по математика (или дори неин вечен запис, клип с поредния урок), стои в дома си, пред учебната дъска, и им провежда урок. После десет минути междучасие – и екранът се сменя: децата си избират кой с кого от класа да се вижда, може и с повече, екранът позволява да вмести в себе си много екрани. Или друго. Искаш слънце? Готово. Избираш от коя точка на планетата да го пуснеш и го пускаш в стаята си, през екрана. Е, вярно. Ще липсват основни природни закономерности. Екранът не излъчва топлината на слънцето – заменя го климатикът в стаята. Вярно. Дарвин ще тържествува, защото като липсват или са намалени до минимум преките контакти, поколенията ще се изграждат без стимула, великия стимул на конкуренцията. Ще растат под напора на контрола: родителите винаги ще могат да наблюдават децата си (и от това ще се появи своеобразен ангажимент на спокойствието), властите винаги ще могат да се намесят в живота на подопечните си (приучавайки или отучвайки ги от едно или друго). Чакайте… Още не е ли рано за този въпрос? Добре, задайте го, нека прозвучи от вашата уста.

– Какъв е смисълът на всичко това? – казвате вие.

Има ли смисъл във всичко това, питате? Естествено, че ще има. Човекът е такова същество, че може да съществува в паралелни реалности. Този свят, който описвам сега, няма да пречи на онзи, който съществува навън сега. Хората ще се срещат, природата ще си тече, но това ще бъдат други хора, с оформени съзнания по друга матрица, която няма да прави задължителен физическия контакт, ще може да го замества пълноценно (!?) с интерактивния. Аз не знам какви ще бъдат онези хора. Но със сигурност Дарвин ще бъде заменен от някой Ню Дарвин, който ще формулира принципа на този вид съществуване. (Може би принципът на конкуренцията ще съжителства или ще се заменя от принципа на конференцията?) Защото нека не забравяме: Дарвин формулира теорията си, наблюдавайки цялата гама на живата природа, за да я предложи и по отношение на човека. Обаче човекът е доказал, че освен млекопитаещо, тоест вид бозайник, е и виртуален, тоест може да гради паралелна реалност – и физическа, и метафизическа. Човекът е за нашата планета единствената жива твар, която може кардинално да влияе на живота в нея, да видоизменя, да руши естеството и все заради творческата стръв, заложена във и заради интелекта му.

И наистина. Човекът е крехък. Едно прекъсване на тока го изтръгва от новата му виртуалност. Той е зависим от произведенията си и горивото им. Човекът е косъм – в косата, сред другите косми, е голяма прическа (сила), но изтръгнат от скалпа, е беззащитен. И когато някой ден скалпът оплешивее… Недай боже.

Дарвинови награди 2009! »

Публикувано на: 28.01.2010 11:50, източник: Царството на Бу, етикети: Разни awards darwin Дарвин Награди несериозности самоубийство

Наградите Дарвин приветстват подобряването на човешкия геном, като почитат тези, които случайно се самопремахват от него… по най-необичаен, странен, смахнат – и глупав начин.

Раздават се от 1994 до ден днешен всяка година – и никога не липсват номинирани.

Трейлър на новият филм, The Darwin Awards

Смазващ дълг

2009 победител в наградите Дарвин

Двоен Дарвин!

(26 септември 2009, Белгия) Град Динант е мястото на тази рядка награда Двоен Дарвин. Двама обирджии на банки, които се опитали да направят значително теглене от банкомат, умрели, когато недооценили количеството динамит, нужно за експлозията. Взривът разрушил сградата, в която се помещавала банката. Никой друг не е бил в сградата по време на атаката.

Обирджия Първи бил закаран по спешност в болницата със сериозна травма на главата; то починал скоро след пристигането си. Следователите отначало решили, че съучастникът му е успял да избяга, но тялото на втория крадец било извадено от останките дванадесет часа по-късно. Несъстоялите се обирджии не били особено бедни – колата им за бягство била БМВ.

MEDIA REFERENCES

Да надуеш последния балон
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин

(5 декември 2009, Русия) В научен опит с неизвестни цели, студент на Киевския политехнически институт без да иска, извършил химичен експеримент върху себе си с фатални резултати.

25-годишният студент по химия развил особения навик да топи дъвката си в кристали лимонена киселина, докато работел, предполагаемо, за да й добави по-остър вкус. Той бил приведен над компютъра в къщата на родителите си в северноукраинският град Конотоп, когато дали нарочно или по невнимание, натопил дъвката си в неидентифициран химикал и я сложил обратно в устата си.

От стаята му се чул силен гръм. (Репортажите наистина казват това.)

Всяка научна лаборатория набляга на важността никога да не се яде в близост до химикали, защото е лесно да се обърка вкусното питие с токсична течност, или да посолите салатата си с арсеник.

Като оставим настрана въпросът какво е правил с химикали у дома студентът много добре знаел, че трябва да държи химикалите далеч от храна. Но ето го, мъртъв, с отнесена долна част на лицето. Полицията намерила пакети лимонена киселина и подобно изглеждащ неидентифициран експлозивен материал и мислят, че студентът просто е объркал пакетите.

Съдебномедицинският преглед е установил, че останките от дъвка са покрити с опасна неизвестна химическа субстанция която, по време на новинарските репортажи, местната съдебна медицина не е имала нужната екипировка да идентифицира.

MEDIA REFERENCES

.

Да говориш по-бързо, отколкото ходиш
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин

(30 май 2009, Луизиана, САЩ) Пътници на задната седалка, внимавайте! Раздразнена от това, колко бавно кара приятелят й, Тамера Б., 22г., го насърчила да увеличи скоростта, така че тя да стигне до работа навреме. Шегувайки се, че ще е по-бързо да отиде пеша до работа, тя отворила вратата на пикапа и показала крака си навън, преди да падне към смъртта си. Представители на шерифския офис заявили, че пикапът се е движил с висока скорост като за магистрала по I-12 по време на инцидента.

Смъртта й е приета за случайна.

MEDIA REFERENCESS: 1, 2, 3, 4, 5, 6

Да се надбягваме до дъъноотооооооо
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин

(5 септември 2009, Орегон, САЩ) Джейк достигнал върхът на планина Садъл и тогава информирал приятелите си, че е планирал да направи контролирано спускане по урвата. Щял да се срещне с тях на паркинга в края на пътеката.

Повечето хора са доволни с рисковете и удовлетворението от спускане по дюните, неизбежното 50-метрово премятане и счупен крайник. Джейк, на 18г., решил да се ‘спусне’ по триста и петдесет метрова урва. Той се спуснал презглава надолу по стръмнината – и това, което трябвало да е контролирано спускани, свършило рязко 350 метра под върха, където тялото му паднало неподвижно в стръмната клисура.

Приятелите му били шокирани. „Шокирани сме”, казали те, „защото той винаги прави такива неща и се измъква с усмивка.” Поради опасният терен, спасителните работници не могли да стигнат до тялото, докато 36 часа по-късно спасителната служба на окръг Клатсоп и спасителните екипи на пл. Портланд не потвърдили смъртта.

MEDIA REFERENCES

.

Електрификация
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин

(27 юни 2009, Ню Йорк) Силна буря повредила електропроводите и оставила 17,000 къщи без електричество. Миечжишко Мил, 64г., бил един от засегнатите. Неговият електропровод обслужвал само 17 къщи и затова щял да е един от последните ремонтирани. Седем часа след падане на жицата, Миечжишко Мил най-сетне загубил търпение.

Възрастният човек няколко пъти бил прогонван от пожарникари, пазещи електрическите жици. „Полицията и огнеборците буквално го гонеха настрана. Направихме всичко по силите си,” казва Дик Мартинкович, комисар по обществена безопасност в окръг Съливан. Но те не били готови за внезапната решителна постъпка на Мил.

Ядосан от толкова чакане, Мил изскочил от дома си малко след полунощ с промишлен циркуляр в ръце и найлонови торби на краката си. Застанал в локва с вода и опитал да пререже 4800-волтов захранващ кабел, който висял от стълба. Паднал и се заплел в съскащите и бръмчащи работещи жици. Докато спешните екипи чакали работниците да спрат тока, Мил бил зает да бъде убит от непрекъснато електрифициране.

Историята казва всичко. Той бил постоянно отпъждан от електрическите жици, но настоял да ги пререже, докато стои в локва и сега генетичният финд е в безопасност.

ORIGINAL SUBMISSION and many others.

.

Двойно потапяне
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин

(3 юни 2009, Северна Каролина, САЩ) Грийнсбъро бил наводнен с 10 см дъжд за два часа, няколко коли заседнали по наводнените пътища. Това не спряло Розан Т., 50г. Тя скочила на мотопеда си и отишла до магазина, където „може би изпила една бира,” според майка й, преди да реши да се хвърли слепешката към вкъщи през бурята. Позвънила вкъщи да каже, „Мотопедът ми има две каучукови гуми, мамо, всичко ще е наред.”

Северна Каролина не изисква книжка за притежание на мотопед. Г-ца Т. била взела своя преди две години след като я намерили за виновна за шофиране в нетрезво състояние.

Пътна полиция била блокирала няколко пътя, които били залети с вода, включително пътя на Розан към вкъщи. Но тя минала точно покрай полицая и бариерите, изгубила контрол над превозното си средство и паднала в препълнения поток долу. Полицаят взел въже от колата си и тръгнал да я вади от водата.

След това разпитал жената, вероятно защото искал да разбере за причините да премине през блокада на пътя по време на наводнение. Когато полицаят се върнал в колата си, за да повика подкрепление, Розан уловила възможността за бягство – като скочила отново в потока!

Полицаят опитал пак да я спаси, но за съжаление, било твърде късно.

Майката на жертвата спекулира, че мотивът на дъшеря й да скочи в препълнения поток е бил да спаси потъващия мотопед. „Тя го обичаше.”

MEDIA REFERENCES

.

Оригиналният сайт + другите номинирани за 2009, както и номинирани и победители от предходни години за най-необичаен и глупав начин да премахнеш гените си от тоя свят.