rssfu

Не знам, не чух, не видях »

Публикувано на: 18.03.2010 09:06, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли ГЕРБ криза медии опозиция парламент правителство Симеон Дянков

Писмото, с което ми поиска пари назаем, изобщо не съм го получил. Това е един от най-кратките вицове. Това е и най-краткото описание на “скандала” с 28-те антикризисни мерки на правителството, които предизвикаха закани за протести от синдикатите, искания за оставки от опозицията и частично одобрение от бизнеса. “Документът”, който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство.

Така правителството опроверга единствената добра новина в случая - че все пак има антикризисен план. През последните седмици бизнес организации, политици и синдикати призоваваха управлението да изготви и да публикува актуализирана програма срещу кризата. Изведнъж се появи “документът”, който обаче засега официално е сираче. И все пак тези 28 мерки са подготвени от това управление - излишен спор е дали списъкът с мерките е написан от министри, депутати или привлечени от тях експерти.

От друга страна, излишни са усилията на правителството да убеждава гражданите, че това е само работен документ и не е окончателният вариант. Това е съвсем очевидно. За някои от мерките изобщо не е посочено колко пари ще бъдат спестени на бюджета - срещу тях просто няма число. Има мерки, които, ако бъдат приложени, може да съборят дори и най-стабилното управление. Колкото и да се стараят да изглеждат такива, управляващите все пак не са чак толкова неразумни, че да си причинят това.

С вчерашните си реакции представителите на ГЕРБ се опитаха да убедят всички, че “изтичането” на списъка с мерките е саботаж. Парламентарният им партньор Иван Костов дори го каза в прав текст. Близо са до верния отговор. Думата наистина започва със “с” и завършва на “ж” - сондаж.

Заканите за протести вече са налице. Утре обаче ще се появи друг списък, който вече ще бъде припознат от правителството. И предизвикалите най-бурни реакции мерки просто няма да ги има. Прозрачно. Дори е законно. Правителството не за първи път играе тази игра. Увеличаването на акциза върху алкохола и великодушната му отмяна. Увеличаването на здравната вноска и скоростната й отмяна. Сюжетът се повтаря. Общественото мнение управлява.

Този комуникационен трик обаче няма да свърши истинската работа. Колкото и да не му се иска, правителството играе главната роля в този филм. И е изцяло негова отговорност да изготви и да представи актуализирана антикризисна програма. Общественото мнение не може да управлява вместо тях. Защото утре общественото мнение ще поиска изобщо да няма данъци. Предполагам е неприятно, но понякога се налага да вършиш и неща, за които не получаваш аплодисменти. Просто трябва.

Какъвто и да е планът с мерките в “документа”, той не може да бъде успешен, без в него да бъдат инвестирани доверие и отговорност. Това управление все още има доверие. Остава да реши да поеме и отговорността. А не да се държи като герой от виц. Например от този: “Спиш ли? - Не. - Тогава дай 5 лв. - Ааа, спя, спя…”

публикация от в-к “Пари“

снимка: nachtkabarett.com

Сподели във Facebook

ПРИВАТИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА… »

Публикувано на: 16.03.2010 06:19, източник: живко желев on-line, етикети: Всички публикации агенция по приватизация в.дневник ГЕРБ дефицит в бюджета живко желев козлодуй Приватизация следприватизационен контрол

Само преди няколко дни написах тук за „пачите яйца на прехода“. И как в разгара на кризата родният финансов елит стегна редици, за да налапа и последното, което е останало от стратегическите държавни активи в икономиката, който за по-удобно днес наричат „миноритарни дялове“ на държавата. Чрез българската фондова борса, защото така било най-прозрачно. Ще си позволя да [...]

Здравей, корупцийко »

Публикувано на: 15.03.2010 22:22, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли Бойко Борисов ГЕРБ криза опозиция правителство Симеон Дянков

Не знам как се ограничава корупция, но знам как се посява.

Не знам как се идва на власт, но съм виждал как я напускат.

И още много неща не знам. Но знам, че последното /latest - а не last/ решение на правителството за осигуровките е решителна стъпка към ръба на пропастта.

Държавните чиновници ще си плащат сами осигуровките. Т.е. от следващия месец ще получават с около 10% по-малко в брой.

Това е справедливо, т.е. правилно е. Разбира се, че всички трябва да са равни пред закона. Но…

В политиката е важно да взимаш правилните решения. Но само взимането на правилните решения не е политика. Иначе нямаше да има нужда от политици, а щяхме да си назначим някой Deep Blue, който просто да прилага решение A при ситуация A или решение В при ситуация В. Но не си избираме роботи да управляват. Защото няма правилни решения сами по себе си и независими от времето и пространството.

В тази ситуация, с това решение правителството щяло да спести около 150 млн.лв. И да се сдобие с ядосана, немотивирана и копнееща за отмъщение администрация. В администрацията работят основно далавераджии, некадърници и някаква част идеалисти, които получават малко и работят много.

Първите са там заради корупционните условия, които им е предоставила държавата. Вторите са там, защото не могат да бъдат никъде другаде. Третите са там, защото са безнадеждни оптимисти и искат да променят средата.

От следващия месец и трите групи ще получават с около 10% по-малко. Първата група ще краде повече. Втората група ще работи по-малко. Третата група ще намалее.

Така ГЕРБ си произведе опозиция. И се сдоби с враг в собственото си легло.

снимка: Министерски съвет

Сподели във Facebook

Нали трябваше да бъде различно »

Публикувано на: 10.03.2010 11:48, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли Бойко Борисов ГЕРБ криза правителство Симеон Дянков

“Никой не чете предизборни програми.” Натякваното клише от последните години обаче не може да бъде оправдание за неспазването на ангажиментите, които политиците поемат пред избирателите. Освен това не е вярно. Клишето.

Вероятно повечето хора наистина не четат предизборни програми. Но не всички избират кой да ги управлява само заради харизма, сексапил и оригинално говорене. Активните хора понякога четат. И колкото и да е дефицитно като явление, някои все пак гласуват и с разум. Всеки, който има вземане-даване с държавата, е внимателен към обещанията за данъци, осигуровки, регулации. Защото от това зависят парите му. А с държавата вземане-даване има всеки, който работи. Независимо от какъв мащаб е бизнесът му.

Днешните управляващи дойдоха с обещанието да намалят данъчно-осигурителната тежест. Дойдоха с обещанието да опростят правилата, да не пречат на бизнеса, да запазват работни места. Вероятно и затова мнозинството избиратели гласуваха за тях.
Вчера премиерът обяви идея за увеличаване на здравната вноска с 2%. Нова наредба на Националната агенция за приходите задължава стотици хиляди граждани да плащат осигуровки и като работодатели, и като наемници. Независимо дали имат доход. Това се нарича увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. В приетите от правителството “Икономически мерки за възстановяване на българската икономика” (27 юли 2009 - 27 април 2010 г.) думата “увеличаване” присъства само на едно място - “Увеличаване размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв.”. И го направиха. Но никъде не пише, че част от бизнеса ще трябва още да плаща и двойни социални осигуровки, а абсолютно всички граждани - по-висока здравна осигуровка. Това го няма в програмата. Нито в предизборната, нито в правителствената.

В тези програми пише също, че държавата ще върне ускорено на фирмите дължимия ДДС. Пише, че ще “оставят парите на хората и бизнеса”. Пише и за постоянен диалог с работодателски, синдикални и граждански организации и консултирано взимане на решения. И още много неща пише.

Българските граждани са на път да се сдобият с управление, за което не са гласували. А тази игра има правила - предизборните ангажименти се изпълняват, а управлението се сменя само с избори. Именно спазването на правилата на тази игра е направило богатите страни богати.

коментар и снимка от в-к “Пари“

Сподели във Facebook

Скандал с причина, но без повод »

Публикувано на: 08.03.2010 16:59, източник: ИВАН БЕДРОВ, етикети: някои мисли Бойко Борисов ГЕРБ гоце медии оставка парламент първанов Симеон Дянков

Всеки нов детайл от сериала с абсурдното поведение на г-н Президента ме приближава все повече към следното заключение: г-н Президентът е изнервен. Не е спокоен. Не е уравновесен. И както често се случва с хората на власт, най-близкото му обкръжение ентусиазирано го подкрепя в стъпките към ръба на пропастта. Разбира се, те си мислят, че го правят много щастлив. И са доволни.

Всяка реплика на г-н Президента от последната седмица, всяко съобщение на прессекретариата му, всяко действие на екипа му демонстрират целеустременост. Засега само устремът е виден, целта остава скрита.

Г-н Президентът очевидно много искаше да бъде в центъра на скандал. Дори си мисля, че не е държал изключително много точно на Симеон Дянков. Финансовият министър попадна на терена, когато г-н Президентът вече се беше засилил да бие дузпа. И топката просто го срещна.

Г-н Президентът обвини финансовия министър, че провокира съмнения към него и така петни името му. Г-н Президентът обаче на практика демонстрира как се прави това. Екипът му организира доста странна като жанр среща с репортери, на която един от репортерите избрал един от 22 еднакви диска, после някъде се подписвали, раздавали, а едно копие заминало за парламента. Това ми звучи като “Ето, всичко е пред вас, вижте добре, за да ви използваме като свидетели, когато Цецка Цачева не ни повярва”. Това вече е интригантстване.

Не мога да се освободя и от въпроса Защо колегите са позволили да бъдат така грозно използвани. Работата на журналистите не е да разнасят дискове от една държавна сграда в друга.

Устремът е прекалено видим. Целта обаче все още остава неизвестна. Имаме скандал без повод, но с причина. А причината може да бъде само някъде там, където интересите на президента или близки до него лица, са застрашени. Някъде, където той се чувства уязвим.

снимка: president.bg

Сподели във Facebook