rssfu

Защо трябваше да се случи? »

Публикувано на: 11.08.2010 17:14, източник: Асен Генов, етикети: ГЕРБ Божидар Димитров Бойко Борисов

Конституция на Република България

Чл. 1 (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Суверен. Това е думичката, която Конституцията ползва, описвайки българския народ. Суверен, по отношение на всичко, случващо се в България, включително и на политическата и управленска сцена.

Първото фактическо разминаване между волята на Суверена и излъченото от него политическо представителство, в лицето на управляващата ГЕРБ, бе Законът за електронните съобщения. Тогава, макар и не толкова многобройни и не с такъв социален заряд, колкото на протеста през януари 2009, обществото по категоричен начин показа, че не е склонно да жертва извоюваните си свободи, заради обещавана, но имагинерна сигурност. Премиерът, воден от желанието си да изглежда така, сякаш действа в унисон с волята на Суверена, привидно отстъпи, след което, признавайки това за своя "най-голяма грешка", на практика мнозинството прие такива промени в ЗЕС, че фактически, в много голяма степен запази възможността на полицията да достъпва неправомерно и, вероятно, не съвсем добронамерено, до личните трафични данни на гражданите.

С този си акт управляващите от ГЕРБ за първи път недвусмислено демонстрираха разминаването между декларираната близост до народа и авториратната си същност, при която едноличният лидер си позволява да отива в Парламента в последния момент, преди някое гласуване и да променя резултатите от него само с еднолично разпореждане.

Така, за първи път бе подсказана истинската същност на ГЕРБ — лидерска, авторитарна партия, при която волята на "вожда" единствено има значение. (Всъщност, първата индикация за мен бе напускането на Парламента от рапъра Мадафака, което се случи без никакви писани правила и принципи, но това е друга история.)

Друго нещо, което е показателно за управлението на ГЕРБ е честата смяна на позицията по редица важни въпроси, в съответствие с непосредствените настроения сред електората и в медиите, както  и липсата на последователност по редица важни за страната проблеми (ДДС, АЕЦ Белене, Бургас-Александруполис и т.п…).  Така естествено стигаме до третия човек в държавата (след премиера и президента) — председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева, която, вероятно окрилена от честите промени в мнението и позицията на своя лидер по редица важни въпроси, сякаш обобщаващо за демонстрираната от ГЕРБ непоследователност и честа промяна на мнения и позиции, философски обобщи, че "моралът има различни измерения".

Това, за мен, цялостно оформя политическия облик на ГЕРБ, като партия, при която нищо друго, освен волята на Първия ръководител няма значение, заявените позиции често се менят, а спазването на поетите ангажименти не е е водещ принцип.

Случаят с честите напоследък гафове на министър Божидар Димитров потвърждават това. При първия гаф той бе предупредел лично от премиера, а и сам декларира, че при втори такъв ще си ходи. Това не се случи нито при втория, нито при третия, нито при последвалата серия от гафове в поредица от интервюта, които очевидно излезлият от нормална кондиция министър даде.

Силите на гражданското общество стигнаха до там, да се противопостави в Интернет, провокирайки част от медиите вяло да изкоментират издънката с неприемливите характеристики на българския народ, които Димитров даде, но не стигнаха до там да поискат по-сериозна санкция, освен нелепите последвали обяснения на министъра, които сякаш задълбочиха усещането за нещо гадно, което ни се случва…

Премиерът пък не пожела и този път да демонстрира съпричастност към проблема и последователност в думите си, отпращайки всички към "достатъчно големия Божидар Димитров, който сам може да отговори" за действията  и думите си.

Така, премиерът също наруши (вероятно не за първи и не за последен път) имиджа си на мъжкар, който държи и спазва думата си.

Точно по тази причина случаят с Божидар Димитров трябваше да доведе до по-сериозни санкции, а медиите трябваше да са преносната среда между Суверена и политическото му представителство. Трябваше, но не се случи. Вероятно корпоративната им и политическата им зависимост попречиха дебатът ефективно да излезе от виртуалното пространство и да се пренесе в реалния живот на политическата ни действителност.

И този път управляващите, чрез своя лидер, заеха мястото на Суверена, не позволявайки единственото логично нещо да се случи — самозабравил се политик да отиде там, където му е мястото. В историята!

И този път процесът по формиране на действащо гражданско общество, което може да наложи волята си над политическата класа, не бе довършен. А чудото чудото, около мощите на Йоан Предтеча можеше да се случи...

Различните измерения на морала на ГЕРБ и министър Божидар Димитров »

Публикувано на: 09.08.2010 13:47, източник: Асен Генов, етикети: ГЕРБ Божидар Димитров шибан народ Бойко Борисов

Цецка Цачева без да иска уцели десятката. Крилатата ѝ фраза, че "моралът има много измерения" символизира управлението на ГЕРБ. Премиерът Борисов и министърът на българите в чужбина, Божидар Димитров са олицетворение на многопластовия морал, описан от Цачева. Единият — със склонността си да раздава щедри обещания, често неизпълними, а другият — със станалите пословични вербални изцепки.

Сигурен съм, че сред фразите, с които ще бъде запомнено управлението на ГЕРБ е тази с "ш***ния народ", която неминуемо провокира Интернет общността да отговори с репликата "ш***н народ — ш****и министри".

Как реагира премиерът?  Никак. За да запази своя министър, за когото измисли специално безсмислено министерство, след като Божидар Димитров се обиди, че не е в правителството, той наруши точно това, което усилено гради през годините, в които е в политиката и най-вече през годината на своето министърпредседателсвтане — наруши мъжката си дума (да го уволни при втори гаф) и удари собственоръчно имиджа си на мъжкар, който наказва всяка несправедливост.

Въпреки, че, както и самият Божидар Димитров потвърди, Борисов му е обещал, че при втора издънка ще се разделят по живо, по здраво, Борисов не реагира на изцепката с "ш***ния народ".

Какво направи самият Димитров? Да се извини, да каже, че си е изпуснал нервите? Не! Прочете тълковния речник и даде поредното просташко интервю, в което, освен, че обясни, че думичката "шибан" не била обидна, този път устатият министър удари не само българките (като част от ш***ния народ), но и рускините. Направи го по един доста нелицеприятен начин. Ще си позволя да спестя вулгарните му думи, вярвайки, че всички ги знаят много добре.

Какъв точно е проблемът?

От една страна, министърът се оправдава, че са виновни колегите му, които били "диви завистници", от друга, проблемът се засилва от наглото му желание да обясни всичко с речника, който описва думичката "шибан" като обикновена, никак не обидна дума, сякаш никой от нас не познава жаргонните изрази в българския език...

Тези два факта, както и нежеланието на Борисов да се вслуша в здравия разум и да санкционира поне с думи разюздания министър, вкарани в контекста на многопластовия морал (по Цачева), описват по един безспорен и красноречив начин управлението на ГЕРБ. Добавете и скандала с фалшифицирането на закона, свързан с рекламата и наркотичните вещества и ще добиете представа за поне три измерения на морала на ГЕРБ.

Няма да коментираме средствата, харчени още от времето Л. Живкова, за опазване на Културно-историческите ценности. Ще се съсредоточим върху мощехранителницата. Ако Димитров беше коментирал казуса като вярващ, нямаше да има проблем. Ако беше оставил свещениците да говорят, вместо да се опитва да създаде сензация около себе си и родния си град - всичко щеше да е спокойно. Той обаче се намеси като министър и историк, с което неминуемо предизвика обществен и научен дебат. Така, вкарвайки си автогол, той стана жертва на собствената си липса на възпитание, отприщвайки поредица от словесни гафове, обиждайки всички наоколо с просташкия си изказ и наглото си поведение.

С това той затрудни и благожелателя си, който по не съвсем ясни причини му измисли и министерство.

Сега, от приятел, Божидар Димитров е на път да се превърне в един от най-големите морални препъникамъни на премиера, въпреки опитите на Борисов да прехвърли топката в полето на Димитров, с репликата "Питайте него, той е достатъчно голям".

Така, Б.Д. се превръща в сериозен проблем за Б.Б., който има избора да затвърди впечатлението за многоластовия морал на ГЕРБ или да санкционира вулгарната простащина, демонстрирана от неговия приятел-министър по единствения възможен начин — като поиска и приеме оставаката му!

Тленните останки на чудото в България »

Публикувано на: 06.08.2010 11:53, източник: живко желев on-line, етикети: Всички публикации живко желев Бойко Борисов ГЕРБ Исус Христос вестник дневник Божидар Димитров созопол византия проф. Казимир Попконстантинов Иоан Предтеча Йоан Кръстител Мария Магдалена Дан Браун светият граал Орденът на Сион Меровингите Торинската плащеница Ватикана Константинопол Рим светите мощи на Йоан Предтеча остров Св.Иван Любослава Русева

Онзи виц, че около българския казан в ада няма нужда от дяволи пак е на дневен ред. Този път чрез едно мътно есе на анализаторката Л. Русева, озаглавено „Името на баобаба“ във в. „Дневник“. Там тя е забъркала някаква манджа от цар Фердинанд, който отглеждал „подземни зайци“, Умберто Еко, Малкия принц, Божидар Димитров, Държавна сигурност [...]

Тук магистрала, там магистрала… »

Публикувано на: 05.08.2010 09:03, източник: Даниела и Михаил, етикети: Лични мнения ГЕРБ магистрали политика

През последните седмици бяхме засипани със съобщения за строежи на магистрали. Да обобщя:

• Марица – готова до края на месец Август (не знам за какво трасе става дума, сигурно от Харманли до границата, което не е точно цялата нужна магистрала)
• Тракия – и трите оставащи етапа се строят
• София – Калотина – проектира се и скоро трябвало да се строи
• Люлин – сагата трябвало да приключи другата година
• Връзката Хемус – Околовръстен път – процедура за избор на изпълнител
• Отпуснати са пари за магистрала Струма (не е ясно докъде и дали участъка до Диканя най-после ще се именува официално магистрала)

Нещо да прави впечатление? Освен че най-после имаме толкова дълго чакан прогрес по тези проекти? Да – всичките са в Южна България! За Северна България се говори само за някакви кръгови в Бяла и Търново.
Аз много рядко пътувам из Северна България и много не ме интересува има ли път или не (или не пътувам, защото няма свестни пътища :) И разбирам напълно, че повечето трафик е в Южна България. Но може и повечето трафик да е там, защото няма свестни пътища. И инвеститорите отиват на местата с по-добра инфраструктура, което още повече нарушава баланса, което води и до икономическо изоставане и така нататък в омагьосан кръг.
Това което искам да кажа в заключение е, че големите инфраструктурни проекти не трябва да се използват само за сляпо следване на моментните нужди, а и за прилагане на мощни стимули за регионално развитие. Където Северна България вече видимо изостава. Според мен спешно, много спешно трябва да се направят:

• Цялата оставаща магистрала Хемус (+ ремонт на абсурдната отсечка близо до Варна, ако още не са я поправили)
• магистрална връзка от Русе до Стара Загора (АМ Тракия), пресичаща Стара Планина, която да осигури връзката Румъния – Турция изцяло по магистрала.
• Поне четирилентов път от магистрала Хемус до Видин (вероятно магистрала е ненужна тук)
• Подобрения по пътя до Оряхово и разширение на пътя Русе – Шумен (свързвайки Русе с Варна)

Знам че „няма инвеститорски интерес“ заради „слаб трафик“. Но знам че има и приоритети в развитието на регионите и че не може да има трафик, ако няма път. И трябва да гледаме години напред, а не какво ни е трябвало вчера.

---

| | Вече има 6 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Политическо книговезане »

Публикувано на: 30.07.2010 15:51, източник: Блогът на Юруков, етикети: българия политика Бойко БСП ГЕРБ книговезане комикс метафора младежка организация политика

Вчера реших да си направя книжка. Избрах си един комикс и го отпечатах както си беше в получения файл. Не ми се занимаваше да го режа на отделни страници, а трябваше, защото в този си вид нямаше поле за подвързване. Както и да е – горе виждате резултата.

Най-големият проблем беше свързването на страниците. Сгънах ги две по две и ги подредих една до друга. После ги закрепих с телбод, така че да се получи ръб. След това ги минах отзад с тиксо.

Накрая отрязах предната и задната страница и закрих ръба с бялото поле зад тях. Проблемът ми сега беше, че всяка втора страница беше празна заради това, че не бяха разпределени правилно в изходния файл. Получи се, но доста излишни страници, но явно така беше по проект. Нямах лепило и затова взех най-лесното и бързо решение – пак с телбод закрепих отделните страници в края. Така останаха само тези с напечатано, които реално вършеха някаква работа. В края обаче стана дебело, защото телбодите бяха прекалено много и така се натоварваха страниците с риск да се скъсат. А и както се вижда в горната снимка, при разгръщане леко се разкриват недостатъците вътре.

Това не е добре подвързана книжка, но в крайна сметка работих с наличните материали и опит. Определено можеше да се направи по-добре, но в това, което получих като файл, имаше сериозни проблеми. Първо, не бяха взели в предвид ограниченията при печатане и бяха излезли извън стандартния формат. Това не беше видно в началото, но стана ясно с напредъка на проекта. Така се наложи силно да свия картинките, което значително намали качеството на разглеждане и то особено при остарелият печатарска инфраструктура, която ми бяха оставили. После, страниците бяха така свързани една с друга, че трябваше доста време да ги разплитам, режа и отделям, за получа нещо работещо. Тъй като клиентите, за която правих книжката, искаха бързи резултати, реших да използвам наличните страници и материали. След като я напечатах се оказа, че има скрити дефекти, които този, който е правил комикса очевидно не е взел в предвид.

Въпреки, че на външен вид комикса под формата на дигитален файл изглеждаше доста добре, това, което получих в реалността беше доста различно. Просто когато прехвърлим нещо такова в реалният живот излиза, че има много скрити детайли, които ни убягват. Така се оказва, че трябва да се боря със статуквото в печатницата, за да създам обещаната книга и то бързо. Несъмнено ще мога да направя по-добра печатна версия, но преди това ще трябва да разплета всички проблеми оставени от тези, които са подготвяли книгата преди мен. Естествено не очаквам някой да си признае, че трябва още много работа за оправяне на грешките му, но това не променя факта, че комиксът на този етап е съшит с бели конци, което далеч не му прави чест.

Впрочем тези, за които правих книжката не бяха въодушевени от резултата, но предвид спешността в голяма степен проявиха разбиране. Дори отчасти бяха щастливи предвид книгите, които са получавали преди и комуникацията по проектите до сега. Сега очакват следващата книга да е по-добра и определено ще ми дават повече поръчки.