1968 година – на границата между две епохи – Виетнам »
Публикувано на: 09.10.2009 16:15, източник: Кътчето на Селин, етикети: 1968 Виетнам война история
Трябваше да публикувам този текст преди време, когато се честваше годишнината от събитията през 1968 година, която разцепи света и промени историята. Но случилото се е толкова съдбоносно за човечеството, че дали е осма, девета или въобще все коя да е година, винаги трябва да се помни. Разделям текста на няколко части, защото е много дълъг.
Използвани са материали на Игор Христофоров, печатани в руското сп. „Наука и техника” № 9 от 2008 г.
~линк към част първа~
~линк към част втора ~ Китай и Латинска Америка~
Да се унищожи, за да се спаси
Освен Китай и Куба, една от горещите точки през тези години е Виетнам. Войната там става катализатор на революциите от края на 60-те, като едновременно с това тя има и огромно самостоятелно значение – както в геополитически, така и в социално-психологичен смисъл.
Отначало вяло гражданското противостоене между Северен (комунистически) и Южен (проамерикански) Виетнам започва още в края на 50-те години, но придобива нов характер след 1965 година, когато САЩ разгръщат широкомащабни военни действия, за да попречат на приближаващата победа на севера. В края на същата година в Южен Виетнам са дислоцирани американски военни.
От този момент боевете вървят с променлив успех, но изключително на територията на Южен Виетнам, където по различни пътища се просмуква човешка и материална помощ за местните въстаници – националния фронт за освобождение на Южен Виетнам (Виетконг). Окупантите се оказват в стратегически губеща отбранителна позиция. Никакви тактически успехи не могат да доведат до окончателна победа. Американското общество крайно болезнено реагира на увеличаващите се загуби (въпреки че виетнамците понасят несъпоставимо повече), а световното – на империалистическата агресия.
На 30-31 януари 1968 година северните сили заедно с виетконгците провеждат серия удари, изненадали американците, които въобще не могат да си представят, че противникът ще мине в настъпление по време на свещения за виетнамците празник Тет. Под атака попадат стотици обекти, в това число и генералния щаб на южновиетнамската армия и посолството на САЩ в Сайгон. И въпреки че настъплението завършва с провал за комунистите, положителният ефект на пропагандата надминава отрицателния военен. Обществеността в Новия свят е шокирана, че армията не контролира ситуацията даже в центъра на столицата и че обещанията на правителството („всеки момент ще победим”) нямат нищо общо с реалността.
Важна роля изиграва и широкият отзвук в средствата за масова информация. Многочислените престъпления и пропуски на американското командване мигновено получават световно огласяване и стават символ на безсмислеността и жестокостта на случващото се. Например през февруари 1968 година вестниците и телевизиите по цял свят показват как шефът на южновиетнамската полиция Нгуен Нгок Лоан разстрелва на улица в Сайгон изплашен виетнамец.
Широка известност чува фразата, казана без всякаква ирония на пресконференция от някакъв американски майор по повод завземането на град Бен Тре: „необходимо е да се унищожи града, за да се спаси“.
Истински кошмар в очите на целия Запад става атаката от няколко взвода на американската пехота над неизвестното до този момент селце Сонг Ми – 16 март 1968 година. Озлобени, не особено опитни, изплашени войници нахлуват в селището, смятайки че там се крият големи сили на противника. Не срещайки никаква съпротива (загива един-единствен американец, стъппил върху мина), те унищожават всичко, което се изпречи на пътя им. Повечето жители са разстреляни – по виетнамски данни в този ден загиват 504 човека, в това число 173 деца и 183 жени.
Разбира се, северновиетнамците също извършват многочислени действия, които трудно могат да се квалифицират по друг начин, освен като военнопрестъпления – убийства на пленници, мъчения, присъди над мирни граждани.
На 31 март 1968 година президентът Джонсън обявява прекратяване на бомбардировките над Северен Виетнам и заявява за намерението си да се започнат преговори с хошиминовците. И въпреки че американската войска остава още пет години във Виетнам, съдбата на войната фактически е решена през 1968-ма и то не на бойното поле.
Да гласуваме. Дори и да е на инат. »
Публикувано на: 04.07.2009 08:05, източник: На "ти" с парите, етикети: българия Виетнам китай Нова Зеландия за децата Лични нещата от живота избори политика полическа система управление
Утре са изборите.
Моят призив е – гласувайте!
Знам, че много хора вярват, че „няма смисъл”, „всички са маскари”, „ ако от изборите зависеше нещо – щаха да ги забранят” и т.н. и т.н….
Но замисляли ли сте се, че на цинични избиратели им се падат все цинични политици.
И всички знаем какво правят циничните политици като се доберат до властта … Ако не друго, на нас като българи, това поне ни е пределно ясно. УВИ!
Нямаме много контрол над кандидатите и партиите, които се състезават в момента за гласовете ни (или се надяват да не ги дадем въобще).
Но имаме контрол над това какви избиратели можем да бъдем ние.
Можем да сме активни на първо време и да гласуваме, дори ако това означава да пуснем невалидна бюлетина.
Да сме ангажирани след изборите, защото контролът има значение.
И да сме взискателни през цялото време.
Аз много време вярвах, че ако всеки си направи труда сам да осигури собственото си благоденствие, държавната ще се нормализира от само себе си. Докато не дойдох да живея в Нова Зеландия.
И в България, и във Виетнам, и в Китай, хората действат по схемата – „спасяваме се по единично”. И ако се огледа човек – има(ше) много „спасили се”, които живеят добре и броят им се увеличава навсякъде. Но на нито едно от тези места, държавата не е прокопсала в резултат.
Нова Зеландия е държава, в която се живее лесно, защото е уредена (с което новозеландците едва ли ще се съгласят – и те имат тонове оплаквания от това и онова, които за човек израснал в България и минал през прехода звучат малко в стил „да ви имам проблемите”).
Не е богата страна, нито пък предлага неограничени възможности на гражданите си – прекалено малка е и прекалено накрая на света за целта. Самоинициатива има достатъчно наоколо – много хора си изкарват насъщния с малък и среден собствен бизнес.
Но силно вярват, че те не могат да живеят добре, ако около тях цари хаос.
Каквото и да правят, винаги са ангажирани с общността, в която живеят и работят – помагат в местното училище, библиотека, занимават се с организирането на фестивали, правят си труда да протестират, когато неодобряват нещо и да намират начини да изкажат мнението си за проблеми, които пряко ги засягат, ГЛАСУВАТ…
В резултат на тази ангажираност, политическата система тук се чувства отговорна – все някой ще й потърси сметка и то не само в късни доби на раздумка на софра. Някой ще си направи труда да събере подписи срещу тъпи правителствени решения, да заведе дело срещу несправедливо решение на институция вместо да пие една студена вода, ще се възмущава публично до дупка (и няма да е сам!!! нито ще го считат за луд), ако се отлага до безкрай делото за престъпление, извършено в квартала му …
(Гражданските инициативи работят навсякъде – дори и на българска почва. Съвесем пресен пример има – гласуването в чужбина)
В резултат на тази ангажираност, новозеландците са и много земни и прагматични. Всички знаят колко много работа стои зад всяка инициатива, от колко много хора зависи реализирането й.
И популизма не вирее на подобна почва. Хората търсят прагматични предложения, които да подкрепят и затова и политиците тук могат да си позволят да говорят конкретно – с дати, проценти, бюджети на инициативи, законови положения, бройки за полицаи, бонуси на лекари в определени райони и други подобни.
И това променя целия политически пейзаж…
Променя цялото политическо говорене…
Променя цялото функциониране на държавата…
Променя начина, по който се живее…
Към по-добро!
Защото скапаната държава слага таван на това, което гражданите й могат да постигнат!
И в този момент в България тавана пада бързо и застрашително!
Трябват ли ни още 10 години, в които да оцеляваме, вместо да живеем?
Аз хващам самолета утре, за да гласувам.
Дори и малко на инат.
За да имам по-добър избор следващия път.
А вие?
Успех на всички,
Д.
Статия от блога На 'ти' с парите
Да гласуваме. Дори и да е на инат.