rssfu

Документално »

Публикувано на: 25.07.2010 08:58, източник: blog.doncho.net, етикети: Daily Български Лични проблеми документи Карта КАТ книжка Лична

Седя в стаята на най-мизерния “четиризвезден” хотел, който може да има, и се опитвам да пиша тук. Докато чакаме мама да се “найоги”, Мартин се чуди каква дивотия да измисли, включително някак успя да ме одере по крака с бисквита! Още само 20 минути (поглеждам с копнеж към часовника).

Тук се оказахме, защото Ели намери някаква оферта за “йога-нещо-си”, по 35 лв/ден/човек в този хотел. Хотелът “Финландия” в Пампорово е доста мизерен. Може в добрите, стари времена да е бил четири звезди, но сега две от звездите безславно са залезли, съдейки по вехтата стая, липсата на каквато и да е козметика в стаята (вкл. шампоан за коса) и останалото, общо западнало състояние. Но за толкова пари – толкова (трябва да кажем, че тези 35 лв за FB цена с вегетарианско ядене). Ще изтраем, и на по-лоши места сме били (и предстои да бъдем)!

Иначе последната седмица, освен на боледуване, беше посветена и на оправяне на личните документи. Вече съм официално софиянец. Постоянният ми адрес е на ул.”Проф. Христо Вакарелски”, защото не ми се занимаваше да се местя директно в Лозен. Веднага, след като отокът на окото ми спадна, подадох документи за нова карта, че старата изтичаше на 24.07. Т.е., гратисния период на старата изтичаше, тя самата изтече още на 24.01.

Ще ви спестя три часа висене на опашки, както и разправията с едно момче, което се мислеше за голяма работа, щото са го сложили да сваля биометрията на хората. Важното е, че сега имам нова лична карта.

Още по-важното обаче е, че имам един месец да си сменя и свидетелството за правоуправление (книжката). Още като подавах документи за лична карта ме накараха да декларирам с три реда на гърба на заявлението, че съм уведомен за този факт. Явно смятат и там глоби да събират. По закон се оказва, че след получаването на новата карта, новоизлюпените в съответното селище трябва да си преиздадат и книжката, вече чрез КАТ на съответния град, в моя случай – КАТ-София.

За да е още по-интересно, всичко това става на два пъти:

1. Подавате молба на гише 15, в която се молите аман-заман да ви дадат досието в новия КАТ. Явно за всичко в тази държава трябва да се молиш. С тази молба ченгесарите отиват в стария ви КАТ, вземат ви шофьорското досие (каквото и да представлява тази завоалирана фраза с полъх от VIто управление) и ви го носят в новия КАТ, в моя случай – София. За тази мега-сложна процедура вие великодушно трябва да им отпуснете един месец време.
2. След като изтече този месец, пак се явявате в КАТ и този път чакате на мега-опашката за подаване на документи. До сега съм ходил два пъти там, по-малко от 20-30 човека не съм виждал. Носят се слухове, че в началото на деня опашката стигала до след вратата на оградата на КАТ, което си е баси постижението!
   Естествено, ред няма. Ако си мислите, че ще си изтеглите номерче и ще си чакате чинно на пейка някъде или ще си свършите работа, откажете се. Висите като сополи, защото я се махнете, я вашият ред е заминал. Явно някой е откраднал парите за тази последна електронна опашка – останалите гишета си имат електронните опашки и си чакат човешки, седнали някъде.
3. След като подадете документите на гишето-на-което-се-чака-много-прав, се носят слухове че тогава може да си изтеглите билетче за съответната “биометрия”, плащате и току-виж сте успели да подадете.
4. Изминава времето, което сте отпуснали на КАТ за издаване на вашите документи
5. След това се нареждате на последната-опашка-на-която-се-чака-прав, т.е. тази за получаване на документите. Пак следва ХХ време чакане, и току-виж си получите чисто-новата книжка.
   Не знам какво става с талона, зли езици говорят, че май и него ще го сменяте, чакайки на други опашки, но като стигне ред, ще споделя ако не ме мързи

Отчайващата статистика е: поне три дни загубени в безкрайно чакане и нерви.

Нека след това да дойдат да ми говорят разни правителствени мишоци колко европейско ставало обслужването в България. Нека да дойдат да ми кажат, как гражданите бързо (и качествено!) се обслужвали. Това може и да е така, но в едно друго измерение, в което в София няма псета, няма дупки, няма мръсотия и средностатистическия дегенерат не си изхвърля фаса през прозореца на колата, докато чака на кръстовището.

Както и да е. Тръгнали сме по този път, надявам се след месец-два да имам нова книжка. На Веси тепърва ѝ предстои всичко отначало.

Photo (cc) ExecGifts

Принципно рядко лягам болен »

Публикувано на: 21.07.2010 21:49, източник: blog.doncho.net, етикети: Daily Български домошар Лични проблеми

Трета седмица! Трета седмица все ми има нещо. Започна се преди 2 седмици с едно перфектно вирусче, което Марти ми тръшна директно в носа. Измъчи ме. Температура ли не вдигах, из леглата ли не се мотах. Не беше истина направо. Издържах обаче без лекар и лекарства.

А принципно рядко лягам болен!

Тъкмо ми мина вируса, миналата седмица още от неделя едното око реши, че твърде много са му намигали, и взе че се възпали зверски. Станах с 1 1/2 очи, вместо с 2. А и визията беше си видяла зайката направо. Колежките не спираха да ми се “радват”. Ща-неща на третия ден подуване (вторник?) отидох на лекар. Лекарката и тя ми се зарадва, изписа ми капки за очи за 50 лв и ме прати да си ходя и да си ги ръгам в очите 8 пъти на ден. Преди да ме пусне обаче ме накара да мина и през УНГ-то, а там предрекоха, че се виждал някакъв фарингит, та най-вероятно щял да съм се върна следващата седмица (?!). И тя една врачка излезна, за мое нещастие.

А принципно рядко лягам болен!

Уикенда го бяхме планирали да ходим да вземаме Ангел (и Борко) от лагера в Лозенец. Бях уговорил една караванка от колегата Цецо, та смятахме да си изкарваме добре. Пътьом взехме и Мартин от село, че иначе щеше да ни е твърде хубаво и отцепихме. Още по пътя ме втресе. Като стигнахме до караванката вече си ми беше сериозно зле (а беше още петък). Петък вечер, събота вечер, неделя вечер – почти една и съща картинка – температура + спане отрано. И пазене на леглото, почти от ранния следобед.

А принципно рядко лягам болен!

Този понеделник обаче нямаше начин – пак на УНГ, антибиотици, оставане вкъщи. Страшно съм доволен, че във фирмата така са ни устроени нещата, че практически няма значение дали си в офиса, за да можеш да си вършиш изцяло работата. Единствено ако е необходима среща наживо, тогава разбира се трябва да ходиш в офиса, но за късмет нямах такива срещи тия три дни.

Та дадоха ми значи антибиотика, като го погледнах ми стана ясно, че скоро нищо живо и естествено няма да има в мен. Ще съм една купчина от силиций и метал, нещо като Робокоп, но с шкембе и цици. Така се и оказа, де. Сега сме сряда, гадините почти са изтребени, полезните заедно с вредните. Важното е обаче, че съм много по-добре, няма температури и др. глупости и утре съм на работа в офиса.

Дано с това да се свърши с тая трагедия, че след 10-на дни ме чака поход из Родопите. Не знам докъде компанията я е докарала с маршрута, дано са се съобразили с размерите и (не)възможностите ми. Имаше някои добри идеи, които аз прегърнах страстно тогава, но дали мързеливата част от компанията е победила, тепърва предстои да разберем.

Ще е адски гадно обаче, ако се разболея преди, и особено по време на похода. Дано да няма, но след последните три седмици нещо не съм много сигурен. Тия гадове се оказаха доста устойчиви.

А принципно рядко лягам болен!

Photo (cc) Fillmore Photography

Маршруткис!* »

Публикувано на: 15.07.2010 11:14, източник: blog.doncho.net, етикети: Daily Български пътуване

* маршруткис – множествено число на маршрутки, употребявано от класически шлокавичар, по подобир на “кукис”, “донътсис” и т.н.

Откакто живеем в къщата на село, Веси непрекъснато ми премрънква от време на време, че излизането из града е проблем. А то е проблем, защото и двамата сме с (различни!) коли на работа, т.е. ако излезем веднага след работа, и двамата не можем да пием, а и двамата след това се прибираме отделно.

Днес например Веси ще ходи някъде с колегите. Вчера тя успя да ме убеди да я закарам на работа с моята кола, но пък тази сутрин, по непонятни за мен причини, внезапно се отказа и реши да си ходи пак с колата. Т.е., виж по-горе .

Затова днес аз запретнах ръкави, за да намеря ефективно средство за прибиране с градския транспорт. На около 600м от нас спира маршрутка №37, както и автобус №5. И двете изглеждат редовни (поне аз задминавам минимум едно по пътя си на отиване и прибиране), може би с тях би работило прибиране от време на време. За най-досадните варианти, разбира се, има таксита, но средната цена от центъра до Лозен е около 15 лв.

Първата ми цел беше да намеря карта с маршрута на маршрутка №37. Е, няма такова животно. Намерих какво ли не, но навсякъде имаше маршрутът, описан като улици, през които минава таксито. Никъде нямаше услуга, която да ми покаже картата, с една насложена линия откъде минават убийци №37. Още по-гадно беше, че СофСправка например линква сайт, в който маршрутът на №37 е стар, според този сайт в Лозен ходи маршрутка №42, която… ами която вече месеци наред не съм мяркал въобще, т.е. смея да твърдя, че такава маршрутка няма.

Пълна бъркотия. Опитах всички познати ми търсещи машини, опитах и познатите услуги на БГМапс например, но нищо. Нищо не намерих и стигнах до заключението, че такава услуга няма. Трудно ми е да си представя защо няма, но е факт. Добра пазарна ниша за фирма, която специализира в това (например, tix.bg ). Накрая ще взема една карта и ще наплякам върху нея маршрута на №37. Или ще го сложа във Wikimapia. Но сега ме мързи, крайно време е някой, на който му се правят пари от тая работа, да направи една услуга и за маршрутките.

С автобуса беше далеч по-лесно. Намерих два варианта: tix.bg и услугата на СКГТ.

tix.bg предлага яка услуга, в която имаш търсене на маршрут, комбинации и т.н. Това, което много ми липсва там, е възможността да видя на една карта пълния маршрут (или поне спирките) на даден автобус. Със сигурност имат данните, просто не са си направили труда да направят тази проста услуга. Направили са по-сложната (търсене на маршрут с градския транспорт от точка до точка), но тази не ми върши работа, ако искам да видя аз всички спирки на №5 и да си правя някаква си моя сметка. tix.bg биха имали повече потребители, ако включат и тази услуга.

По-добра работа ми свърши обаче услугата на центъра за градска мобилност на СКГТ. Там виждаш парче от картата на съответната спирка (свързано директно с BGMaps) и така с малко кликане насам-натам услях да намеря, че най-близката връзка на №5 с метрото е ул.”Йерусалим”. Т.е., ако някога се ползва този вид транспорт, добре е да се има впредвид.

Шантава работа »

Публикувано на: 12.07.2010 17:40, източник: Радо / Rado, етикети: Български

Според изследване на „European Social Survey“, българите са най-недоволни от живота си и от работата си. Същевременно са най-малко склонни да приемат промените, както и сами да се променят и най-силно обичат статуквото. Т.е., българите са най-недоволни от онова, което най-силно искат да запазят. Доста шизофренично отношение към живота. Това, разбира се, не е цялата [...]

враг на обществото номер едно, едно, едно »

Публикувано на: 30.06.2010 03:18, източник: чудя се защо?!, етикети: Български

Твърде много се изписа, че аз да се правя на умен. Напишете Chitanka . ebni. me в Google и четете. Нищо няма да ви е излишно.

Изпих любимото си малко турско кафе и реших да си проверя имейла. И... прочетох туй-онуй. Разбрах, че съм враг на обществото. И то номер "Ено". След Маргините, разбира се.