rssfu

Омръзна ли ни демокрацията? »

Публикувано на: 12.03.2010 03:06, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: червената къща реформи минало Георги Николов дебат илия марков петко ковачев фса политика БСМ

Моето изложение за дебата в Червената къща "Омръзна ли ни демокрацията". Наложи се да го съкратя 3-4 пъти, за да се вместя във времето, а и си водих бележки междувременно, така че не е съвсем същото... или съвсем не е същото. Това отдолу са записки, така че със сигурност се усеща известна схематичност и сухота в конструирането на изреченията ;-)

След 10 ноември, България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства — демократизация, европеизация и глобализация.

Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо — тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.

Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза — на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.

Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.

Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно“ използване на ченгетата и техните „професионални“ „качества“ в нови роли.
Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване“ и „преразпределяне“ на капитали.
Гражданската активност, не можа да бъде заменена с „твърда ръка“ и мобилизация.

Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989, пред стълбите на Народното Събрание — майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино“, някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки. Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата“ борба срещу системата, в която, според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.

А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими - свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки“.

Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.

Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?

свобода + негарантирано право на собственост
Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент“ и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано — нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села, дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.

„Вродената“ българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.

свобода + гарантирани права на собственост
София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.

свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори.


Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.

Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото — екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.

Резултатите в тези области не са очарователни.

За съжаление имаме морален проблем в „елита“, който трябва да дава пример с поведението си.

Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал, и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.

Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближава като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български“ места, съгласен съм) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.

Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.

Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.

И какви изводи можем да си направим:
— Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
— Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
— Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви“ и „десни“ партии, каквито, разбира се, в България няма.
— Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.

Накратко: жени и гейове »

Публикувано на: 08.03.2010 17:40, източник: Господин_И вер.2, етикети: българия БСМ човешки права ЛГБТ политика коментари смешни

Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя "дисекция" на т.нар. "женска вълна" в българската политика.

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб "Спартакус" (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират "Гей парад" (сиреч - забранено за лесбийски и всякакви други подобни...да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като "Фрог нюз" им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

Добри намерения отляво. »

Публикувано на: 16.11.2009 02:32, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: червената къща Христо Христев Георги Николов дискусия илия марков БСП политика БСМ

Днес ми беше полезен ден:

Това не е снимка от римейка на "Оркестър без име", а кадър от представянето на Форума за социални алтернативи в Червената къща. Отдясно наляво - Георги Николов, Христо Христев, Илия Марков. Модератор в дискусията беше Даниела Горчева (най-отляво).

 Тримата са членове на БСМ — бившата младежка организация на БСП, която скандално беше отстранена от партийните дела преди около година, за да бъде заменена от бензинджиите на Кирил Добрев, Звездичката и т.н.

Тримата говориха за нуждата от истинска лява политика в България, за това как БСП поради нереформираността си не може да провежда такава политика и най-вероятно няма и да може в бъдеще. А Христо (може и да бъркам) направи изявлението, което най- ми допадна - че истинската българска левица ще се докаже с три неща:

— ще скъса с миналото и с носталгията по времето отпреди 10-ти;

— ще декларира отношението си към присъствието на ДС във властта и ще проведе лустрация;

— ще скъса с традиционните си русофилско-енергийни и прочее зависимости.

Някой (Христо пак?) също каза, че истинската лява партия на България не може да бъде просто структура, обслужваща интересите на няколко семейства и да бъде напълно затворена да хора, които не са съгласни с това положение на нещата.

Георги пък показа, че БСП въпреки декларациите и символите си провежда традиционно консервативна политика, дискриминирайки малцинства (особено сексуалните), нерядко влизайки в националистическа реторика и т.н.

Илия захапа най-любимото си геврече - плоския данък.

На сбирката се беше появила г-жа Татяна Дончева, която вероятно в качеството си на вътрешнопартийна опозиция в БСП си търси другарчета, така че показа силна заинтересованост от случващото се на сцената и после на срещата след самата дискусия.

Аз имах една весела случка там. След дискусията разговарям с Жоро Николов и го бъзикам, разбира се:

— Жоро, сега ще ти предскажа бъдещето. Вие тримата ще създадете червеното ДСБ, ще натрупате доверие, но недостатъчно, а пък БСП ще отслабне, но пак недостатъчно, и за да се явите на избори ще трябва да си направите Червената коалиция. Като ви видят заедно в листите всички ще ви се смеят.

Исках да продължа да му предскажа как ще редят листите с Кирил Добрев, но се намесва се г-жа Дончева, която се беше появила отнякъде:

— Вие гледайте на вас някой да не ви се смее. Вие защо така се присмивате?

— Защото обичам да се присмивам.

— Присмивайте се на неща, които се отнасят до вас. Това не се отнася до вас.

Хахахах, стана ми още по-весело.

Може би, все пак, за да има нормална десница в България, трябва да има и нормална левица (поне в бизнеса силните конкуренти помагат на развитието), така че с любопитство ще наблюдавам развитието им.

Форумът ще има сайт (alternativi.bg), който вероятно най-скоро ще проработи.

В следобеда ходих на сбирката на клуба "Спри и помисли", но той си заслужава отделен пост.

Полезен ден.

Да, и гласувах. По тоя повод едно поздравче (няма нищо общо с Котараците!):

Напред, младежи, на борба! »

Публикувано на: 09.10.2009 18:11, източник: Господин_И вер.2, етикети: младеж БСМ БСП политика коментари

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

- Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и... Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция "Фокус"

9 Конгрес на ЕКОСИ »

Публикувано на: 27.04.2009 23:09, източник: Господин_И вер.2, етикети: БСМ политика коментари ЕС

Между 16 и 19 април в Брюксел се проведе 9ия конгрес на ЕКОСИ (младежката организация на Партия на европейските социалисти) под надслов "Промяна за Европа" (Change for Europe). Трябва да призная, че тръгнах от София с големи очаквания за Конгреса - и преди съм участвал в мероприятия и на Младежкия социалистически интернационал (МСИ), и на ЕКОСИ - винаги съм оставал очарован от сериозността и отдадеността, която младите социалисти от целия свят проявяват към политиката. Особено на фона на България, където политически дебат де факто не съществува, всяка възможност да общувам с млади социалисти от Франция, от Гърция, от Испания или от Латинска Америка или дори Нова Зеландия, ме презареждат и ми действат много мотивиращо да работя за такава Левица в България, която може да възпитава такова мислене и възприятие за света у младите хора.

Може би тук е време да дам малко на заден ход и да уточня, че тези срещи и събития не са парад на идеализма и наивността. Трябва да се отчете фактът, че за разлика от България, където партиите възприемат младежките си организации като детска градина, в Западна Европа отношението към тези структури е съвсем различно и съвсем сериозно се възприема подходът "това е училището за бъдещите национални лидери". Не случайно бившите (а и настоящи) лидери на френските, на шведските млади социалисти - на европейските - днес са главни секретари на ПЕС (Филип Кордери), кандидати или представители за народни или европейски народни представители и пр. Е, и у нас имаме един такъв пример - Кристиян Вигенин, който е съосновател и един от първите международни секретари на БСМ, но неговия възход се свързва по-скоро със скъсването му с организацията, отколкото с нейното утвърждаване.
Знаейки тези неща, се отправих към Брюксел, заедно с колегите си от БСМ, за да участвам в Конгреса, на който предстоеше да бъда утвърден за представител на организацията си в изпълнителното бюро на ЕКОСИ. Знаех, че конгресът ще е вълнуващ, но честно казано реалността надмина и най-смелите ми очаквания.

Първите два дни на Конгреса (четвъртък и петък) преминаха в различни дискусии - разбира се, най-вече за икономическата криза и за бъдещето на Левицата. Реалната работа се съсредоточи в събота и частично в неделя.

Както е нормално за една международна организация, голяма част от решенията в ЕКОСИ се взимат след широко съгласуване и при търсене на консенсус. Такъв беше случаят с двете най-важни позиции - на Президент и Главен секретар на ЕКОСИ. След като досега те бяха разделени на паритетен принцип - Джакомо Филибек (от италианската Синистра джованиле) за Президент и Аня Шкжипек (от полските млади социалисти) за Гл. сек., през следващите две години и двете ще бъдат заемани от социалистки - Петрула Деледиму (от младежката орг. на гръцката ПАСОК) и Яна Бесамуска (от холандските млади социалисти). Тук искам да направя кратка вметка - нито една друга политическа организация в Европа не може да се похвали с подобна интеграция и равноправие между мъже и жени. Особено впечатляващ е фактът, че и двете достигнаха до избора си благодарение на лидерските си и организационни качества, а не поради политическа коректност.

Реалната борба беше за 8-те вицепрезидентски места, за които се бореха 12 кандидати и за позицията на Президент на Контролната комисия на ЕКОСИ. Тук е мястото да разкажа как се разпределят силите в организацията на младите европейски социалисти. Най-просто казано в ЕКОСИ съществуват две големи "фракции" - център и ляво.

В Центъра попадат много организации като се започне от "Юга" - Португалия, Испания, Италия, Гърция; Балканите (които са доминирани от младежкото ПАСОК като най-силна и влиятелна организация); Скандинавските организации (на които лидер е може би най-силната младежка социалистическа организация в света - шведската SSU) и немската JUSOS (млад. орг. на ГСДП), която също е много голяма и влиятелна и поради това има (основателни) претенции сама по себе си да представлява отделен блок. Петрула е представител и де факто лидер на този блок и на цялата организация.

Т.нар. „Ляво крило” се състои от Младежките организации от Франция, Белгия, Холандия, Австрия, Англия, Полша, Чехия и втората немска организация Die Falken. Този блок е доста по-малък (в ЕКОСИ всяка държава има по 12 гласа на Конгрес и организациите ги разпределят помежду си както намерят за добре) и общо взето съотношението Център : Ляво е 2:1. От друга страна в по-малобройното Ляво крило също попадат много сериозни организации (MJS Франция например – един от бившите им лидери в момента е началник на кабинета на Мартин Обри!).

Поради това сериозно различие в гласовете Центъра владее организацията и може да прокарва почти всички решения, които иска. Знаейки това, организациите от лявото крило бяха разбрали, че нямат достатъчно гласове да спечелят дори едно вицепрезидентско място. Мотивирайки се с това, че не им харесва как се развива организацията те излязоха с предложение броят на вицепрезидентите да бъде увеличен на десет, което беше отхвърлено (според мен резонно).

Това обаче накара повечето от гореизброените организации да напуснат Конгреса и да изтеглят кандидатите си за вицепрезиденти. Стана голям скандал, а най-неприятното беше, че целият спор беше мотивиран от стремежа за овладяване на „властови” позиции. Независимо от това обаче Конгресът обсъди и прие нов политически документ (Position Paper) и резолюции, насочени към предстоящите европейски избори (въобще, цялото мероприятие мина под техния знак).

В последния ден на Конгреса (неделя) отново станахме свидетели на комична ситуация. В края на дневния ред беше оставено приемането на нови членки на ЕКОСИ. Кандидати за пълноправни членки бяха младежките организации на Каталунската социалистическа партия и на Демократска странка на Борис Тадич. Организаторите ни бяха предупредили, че трябва да напуснем залата до 12.30, но след като (неуспешно) приключи гласуването за каталунската организация, водещата се опита да закрие предсрочно мероприятието. Когато и това не свърши работа домакините в International Trade Union House започнаха да изключват микрофоните и да гасят лампите, за да ни изгонят. В крайна сметка дори не успяхме да гласуваме кандидатурата на сърбите.

Така, краят на Конгреса се получи малко минорен и не толкова празничен, колкото ми се искаше поне на мен (като нямам поводи за левичарска гордост в България, поне в Европа да ми се намираха!). Сега имаме една ЕКОСИ, която е разделена на две и двете части са в конфликт. Оттук нататък има само един възможен път – на ново изграждане на доверието и сътрудничеството, на реформа на вътрешните правила на работа на организацията. Фактът, че толкова близо до изборите в организацията се случи подобно разцепление е неприятен, но същевременно ще подейства като естествена мотивация на всички страни да работят за възможно най-скорошна реинтеграция на ЕКОСИ.

БСМ традиционно принадлежи към централния блок, но поддържа и близки връзки с френските, белгийските и пр. млади социалисти. Ето защо ние можем да играем важна роля общувайки и с двете страни и работейки за доближаване на позициите ни. Оптимист съм, защото е пределно ясно, че в европейски мащаб лявото семейство е най-сплотено и най-отдадено на идеята за Федерална Европа. Освен това, въпреки конгресните интриги и кулоарни съглашения, видях че всички страни и всички „фракции” в организацията за узрели за необходимостта от промяна на структурата и функционирането на ЕКОСИ.