rssfu

Солидарни с многообразието »

Публикувано на: 25.06.2010 16:32, източник: Господин_И вер.2, етикети: българия БСМ човешки права ЛГБТ политика коментари

За трета поредна година Българска социалистическа младеж застава зад Софийския прайд. Подкрепата ни е не само формална - за правото да се "протестира", а свързана с убеждението ни, че всички човешки същества са равни пред закона и обществото и като такива имат същите права, включително да създават семейства, признати от държавата и обществото.

Това и моето лично убеждение. И като човек, който е изпитал тежестта на това да защитава ценностите и убежденията си искам да поздравя Радан Кънев за смелата му позиция и доблестта да я защитава в една "консервативна" и донякъде "враждебна" среда в собствената си партия.

Иначе моята позиция е ясна от няколко години, можете да разлистите този блог и да научите повече по темата. Пробвайте с етикета "ЛГБТ".

Сега отивам да се готвя за участието си в К2 тази вечер след 18.30 където ще коментирам един още по-човешки проблем - затварянето на онлайн библиотеката "Читанка" и правото на свободен достъп до култура от всички човешки същества.

Началото на края »

Публикувано на: 20.05.2010 15:21, източник: Господин_И вер.2, етикети: младеж българия БСМ БСП политика коментари

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

Омръзна ли ни демокрацията? »

Публикувано на: 12.03.2010 03:06, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: червената къща реформи минало Георги Николов дебат илия марков петко ковачев фса политика БСМ

Моето изложение за дебата в Червената къща "Омръзна ли ни демокрацията". Наложи се да го съкратя 3-4 пъти, за да се вместя във времето, а и си водих бележки междувременно, така че не е съвсем същото... или съвсем не е същото. Това отдолу са записки, така че със сигурност се усеща известна схематичност и сухота в конструирането на изреченията ;-)

След 10 ноември, България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства — демократизация, европеизация и глобализация.

Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо — тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.

Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза — на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.

Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.

Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно“ използване на ченгетата и техните „професионални“ „качества“ в нови роли.
Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване“ и „преразпределяне“ на капитали.
Гражданската активност, не можа да бъде заменена с „твърда ръка“ и мобилизация.

Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989, пред стълбите на Народното Събрание — майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино“, някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки. Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата“ борба срещу системата, в която, според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.

А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими - свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки“.

Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.

Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?

свобода + негарантирано право на собственост
Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент“ и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано — нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села, дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.

„Вродената“ българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.

свобода + гарантирани права на собственост
София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.

свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори.


Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.

Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото — екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.

Резултатите в тези области не са очарователни.

За съжаление имаме морален проблем в „елита“, който трябва да дава пример с поведението си.

Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал, и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.

Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближава като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български“ места, съгласен съм) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.

Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.

Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.

И какви изводи можем да си направим:
— Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
— Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
— Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви“ и „десни“ партии, каквито, разбира се, в България няма.
— Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.

Накратко: жени и гейове »

Публикувано на: 08.03.2010 17:40, източник: Господин_И вер.2, етикети: българия БСМ човешки права ЛГБТ политика коментари смешни

Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя "дисекция" на т.нар. "женска вълна" в българската политика.

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб "Спартакус" (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират "Гей парад" (сиреч - забранено за лесбийски и всякакви други подобни...да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като "Фрог нюз" им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

Добри намерения отляво. »

Публикувано на: 16.11.2009 02:32, източник: МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ..., етикети: червената къща Христо Христев Георги Николов дискусия илия марков БСП политика БСМ

Днес ми беше полезен ден:

Това не е снимка от римейка на "Оркестър без име", а кадър от представянето на Форума за социални алтернативи в Червената къща. Отдясно наляво - Георги Николов, Христо Христев, Илия Марков. Модератор в дискусията беше Даниела Горчева (най-отляво).

 Тримата са членове на БСМ — бившата младежка организация на БСП, която скандално беше отстранена от партийните дела преди около година, за да бъде заменена от бензинджиите на Кирил Добрев, Звездичката и т.н.

Тримата говориха за нуждата от истинска лява политика в България, за това как БСП поради нереформираността си не може да провежда такава политика и най-вероятно няма и да може в бъдеще. А Христо (може и да бъркам) направи изявлението, което най- ми допадна - че истинската българска левица ще се докаже с три неща:

— ще скъса с миналото и с носталгията по времето отпреди 10-ти;

— ще декларира отношението си към присъствието на ДС във властта и ще проведе лустрация;

— ще скъса с традиционните си русофилско-енергийни и прочее зависимости.

Някой (Христо пак?) също каза, че истинската лява партия на България не може да бъде просто структура, обслужваща интересите на няколко семейства и да бъде напълно затворена да хора, които не са съгласни с това положение на нещата.

Георги пък показа, че БСП въпреки декларациите и символите си провежда традиционно консервативна политика, дискриминирайки малцинства (особено сексуалните), нерядко влизайки в националистическа реторика и т.н.

Илия захапа най-любимото си геврече - плоския данък.

На сбирката се беше появила г-жа Татяна Дончева, която вероятно в качеството си на вътрешнопартийна опозиция в БСП си търси другарчета, така че показа силна заинтересованост от случващото се на сцената и после на срещата след самата дискусия.

Аз имах една весела случка там. След дискусията разговарям с Жоро Николов и го бъзикам, разбира се:

— Жоро, сега ще ти предскажа бъдещето. Вие тримата ще създадете червеното ДСБ, ще натрупате доверие, но недостатъчно, а пък БСП ще отслабне, но пак недостатъчно, и за да се явите на избори ще трябва да си направите Червената коалиция. Като ви видят заедно в листите всички ще ви се смеят.

Исках да продължа да му предскажа как ще редят листите с Кирил Добрев, но се намесва се г-жа Дончева, която се беше появила отнякъде:

— Вие гледайте на вас някой да не ви се смее. Вие защо така се присмивате?

— Защото обичам да се присмивам.

— Присмивайте се на неща, които се отнасят до вас. Това не се отнася до вас.

Хахахах, стана ми още по-весело.

Може би, все пак, за да има нормална десница в България, трябва да има и нормална левица (поне в бизнеса силните конкуренти помагат на развитието), така че с любопитство ще наблюдавам развитието им.

Форумът ще има сайт (alternativi.bg), който вероятно най-скоро ще проработи.

В следобеда ходих на сбирката на клуба "Спри и помисли", но той си заслужава отделен пост.

Полезен ден.

Да, и гласувах. По тоя повод едно поздравче (няма нищо общо с Котараците!):