rssfu

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб "Спартакус" (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират "Гей парад" (сиреч - забранено за лесбийски и всякакви други подобни...да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като "Фрог нюз" им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

- Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и... Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция "Фокус"

Между 16 и 19 април в Брюксел се проведе 9ия конгрес на ЕКОСИ (младежката организация на Партия на европейските социалисти) под надслов "Промяна за Европа" (Change for Europe). Трябва да призная, че тръгнах от София с големи очаквания за Конгреса - и преди съм участвал в мероприятия и на Младежкия социалистически интернационал (МСИ), и на ЕКОСИ - винаги съм оставал очарован от сериозността и отдадеността, която младите социалисти от целия свят проявяват към политиката. Особено на фона на България, където политически дебат де факто не съществува, всяка възможност да общувам с млади социалисти от Франция, от Гърция, от Испания или от Латинска Америка или дори Нова Зеландия, ме презареждат и ми действат много мотивиращо да работя за такава Левица в България, която може да възпитава такова мислене и възприятие за света у младите хора.

Може би тук е време да дам малко на заден ход и да уточня, че тези срещи и събития не са парад на идеализма и наивността. Трябва да се отчете фактът, че за разлика от България, където партиите възприемат младежките си организации като детска градина, в Западна Европа отношението към тези структури е съвсем различно и съвсем сериозно се възприема подходът "това е училището за бъдещите национални лидери". Не случайно бившите (а и настоящи) лидери на френските, на шведските млади социалисти - на европейските - днес са главни секретари на ПЕС (Филип Кордери), кандидати или представители за народни или европейски народни представители и пр. Е, и у нас имаме един такъв пример - Кристиян Вигенин, който е съосновател и един от първите международни секретари на БСМ, но неговия възход се свързва по-скоро със скъсването му с организацията, отколкото с нейното утвърждаване.
Знаейки тези неща, се отправих към Брюксел, заедно с колегите си от БСМ, за да участвам в Конгреса, на който предстоеше да бъда утвърден за представител на организацията си в изпълнителното бюро на ЕКОСИ. Знаех, че конгресът ще е вълнуващ, но честно казано реалността надмина и най-смелите ми очаквания.

Първите два дни на Конгреса (четвъртък и петък) преминаха в различни дискусии - разбира се, най-вече за икономическата криза и за бъдещето на Левицата. Реалната работа се съсредоточи в събота и частично в неделя.

Както е нормално за една международна организация, голяма част от решенията в ЕКОСИ се взимат след широко съгласуване и при търсене на консенсус. Такъв беше случаят с двете най-важни позиции - на Президент и Главен секретар на ЕКОСИ. След като досега те бяха разделени на паритетен принцип - Джакомо Филибек (от италианската Синистра джованиле) за Президент и Аня Шкжипек (от полските млади социалисти) за Гл. сек., през следващите две години и двете ще бъдат заемани от социалистки - Петрула Деледиму (от младежката орг. на гръцката ПАСОК) и Яна Бесамуска (от холандските млади социалисти). Тук искам да направя кратка вметка - нито една друга политическа организация в Европа не може да се похвали с подобна интеграция и равноправие между мъже и жени. Особено впечатляващ е фактът, че и двете достигнаха до избора си благодарение на лидерските си и организационни качества, а не поради политическа коректност.

Реалната борба беше за 8-те вицепрезидентски места, за които се бореха 12 кандидати и за позицията на Президент на Контролната комисия на ЕКОСИ. Тук е мястото да разкажа как се разпределят силите в организацията на младите европейски социалисти. Най-просто казано в ЕКОСИ съществуват две големи "фракции" - център и ляво.

В Центъра попадат много организации като се започне от "Юга" - Португалия, Испания, Италия, Гърция; Балканите (които са доминирани от младежкото ПАСОК като най-силна и влиятелна организация); Скандинавските организации (на които лидер е може би най-силната младежка социалистическа организация в света - шведската SSU) и немската JUSOS (млад. орг. на ГСДП), която също е много голяма и влиятелна и поради това има (основателни) претенции сама по себе си да представлява отделен блок. Петрула е представител и де факто лидер на този блок и на цялата организация.

Т.нар. „Ляво крило” се състои от Младежките организации от Франция, Белгия, Холандия, Австрия, Англия, Полша, Чехия и втората немска организация Die Falken. Този блок е доста по-малък (в ЕКОСИ всяка държава има по 12 гласа на Конгрес и организациите ги разпределят помежду си както намерят за добре) и общо взето съотношението Център : Ляво е 2:1. От друга страна в по-малобройното Ляво крило също попадат много сериозни организации (MJS Франция например – един от бившите им лидери в момента е началник на кабинета на Мартин Обри!).

Поради това сериозно различие в гласовете Центъра владее организацията и може да прокарва почти всички решения, които иска. Знаейки това, организациите от лявото крило бяха разбрали, че нямат достатъчно гласове да спечелят дори едно вицепрезидентско място. Мотивирайки се с това, че не им харесва как се развива организацията те излязоха с предложение броят на вицепрезидентите да бъде увеличен на десет, което беше отхвърлено (според мен резонно).

Това обаче накара повечето от гореизброените организации да напуснат Конгреса и да изтеглят кандидатите си за вицепрезиденти. Стана голям скандал, а най-неприятното беше, че целият спор беше мотивиран от стремежа за овладяване на „властови” позиции. Независимо от това обаче Конгресът обсъди и прие нов политически документ (Position Paper) и резолюции, насочени към предстоящите европейски избори (въобще, цялото мероприятие мина под техния знак).

В последния ден на Конгреса (неделя) отново станахме свидетели на комична ситуация. В края на дневния ред беше оставено приемането на нови членки на ЕКОСИ. Кандидати за пълноправни членки бяха младежките организации на Каталунската социалистическа партия и на Демократска странка на Борис Тадич. Организаторите ни бяха предупредили, че трябва да напуснем залата до 12.30, но след като (неуспешно) приключи гласуването за каталунската организация, водещата се опита да закрие предсрочно мероприятието. Когато и това не свърши работа домакините в International Trade Union House започнаха да изключват микрофоните и да гасят лампите, за да ни изгонят. В крайна сметка дори не успяхме да гласуваме кандидатурата на сърбите.

Така, краят на Конгреса се получи малко минорен и не толкова празничен, колкото ми се искаше поне на мен (като нямам поводи за левичарска гордост в България, поне в Европа да ми се намираха!). Сега имаме една ЕКОСИ, която е разделена на две и двете части са в конфликт. Оттук нататък има само един възможен път – на ново изграждане на доверието и сътрудничеството, на реформа на вътрешните правила на работа на организацията. Фактът, че толкова близо до изборите в организацията се случи подобно разцепление е неприятен, но същевременно ще подейства като естествена мотивация на всички страни да работят за възможно най-скорошна реинтеграция на ЕКОСИ.

БСМ традиционно принадлежи към централния блок, но поддържа и близки връзки с френските, белгийските и пр. млади социалисти. Ето защо ние можем да играем важна роля общувайки и с двете страни и работейки за доближаване на позициите ни. Оптимист съм, защото е пределно ясно, че в европейски мащаб лявото семейство е най-сплотено и най-отдадено на идеята за Федерална Европа. Освен това, въпреки конгресните интриги и кулоарни съглашения, видях че всички страни и всички „фракции” в организацията за узрели за необходимостта от промяна на структурата и функционирането на ЕКОСИ.

Преминалият в събота Конгрес на БСМ ми даде още една причина да се гордея с организацията си.

Трябва да призная, че с колегите от Секретариата, заедно с които правихме организацията по Конгреса се притеснявахме дали ще дойдат достатъчно хора и дали спорното решение на БСП отпреди няколко месеца няма да отблъсне масово членовете на БСМ. Явно сме ги подценявали - на Конгреса не само присъстваха почти всички избрани делегати, ами и имаше много гости и представители на медиите. Имаше хора, приветствия и организации, които никога не биха уважили с присъствието си БСП. Не знам дали в ръководството на партията разбират, че обществената изолация е път за никъде.

Събитието беше открито с политически доклад на председателя на БСМ - Георги Николов, в който той анализира причините за срива в отношенията ни с БСП и защо партията реши, че не й е нужна една модерна европейска работеща младежка структура, а повече я привлича да си прави послушен нео-Комсомол, в който Киро Добрев да строява младежи и да ги издига и сваля както намери за добре.

Впрочем в голяма част от изказванията "Светата Троица" Кирил Добрев, Антон Кутев и Ивелин Николов беше посочена като основното звено, работещо против БСМ. Разбира се те тримата се радват на пълната подкрепа на председателя на БСП и министър-председател на България - Сергей Станишев, който намери време да се обади на Звездичката и да миксира на Бузлуджа, но за две години и половина не намери 5 минути да се види с представителите на БСМ.

Най-тъжното е, че тези хора, заедно с останалите членове на ръководството на БСП, водят партията към една огромна пропаст, от която връщане няма. Мечтата на хиляди българи за нормална и европейска лява партия явно няма как да се случи без едно разумно и демократично политическо лидерство, каквото е съвсем очевидно, че нито Сергей Станишев, нито който и да е от ръководството на БСП може да предложи в момента.

Най-интересното е, че медиите отразиха така нещата, че все едно ние сме взели решението да напуснем БСП. А това не отговаря съвсем точно на истината. БСМ продължава да се развива като независима и самостоятелна организация. Ясно е, че в тези условия ще се справим трудно, но честно казано съм обнадежден на фона на това, което се случи последните седмици. Пък и преди от партията-мащеха, с любезната подкрепа на "Светата Троица", се правеше всичко възможно организацията да бъде задушена и заглушена.

Явно беше удобно да се отпускат пари за пътувания за дейностите на европейските и световни социалистически организации, но никога за конкретни действия. И още по-малко да се възприеме един структириран подход с годишна субсидия за младежката организация (която сме искали много пъти, но винаги е потъвала някъде по коридорите на Позитано 20). Така Антон Кутев можеше да обяснява как ходим на екскурзии до Брюксел, обаче някак пропускаше факта, че БСМ е фактор в световното младежко социалистическо движение и че има избрани Вице-президенти на Младежкия Социнтерн и младежката организация на ПЕС (на пряк избор!)

Оттук нататък е въпрос на самостоятелен избор на всеки член на БСМ как да се развива в рамките на партията, ако иска. Аз лично няма да участвам в изграждането на т.нар. "Младежко обединение". Смятам, че това е тотално сгрешен подход към работата с младите хора и че тези, които го наложиха, трябва да понесат политическа отговорност за действията си.

Лично за мен другото голямо събитие на този Конгрес беше приетият политически документ, който озаглавихме "Лявото има бъдеще в България!". Не само, защото съм един от основните автори на документа, а защото смятам, че няма друга политическа организация в страната ни, която да изповядва толкова прогресивни възгледи за развитието на България. Освен това, поне досега, аз не съм виждал един модерен и европейски възглед за Лявото, представен от политическа организация (включ. партия). Точно по тая причина мнозинството от българите виждат социалистическите и социалдемократическтие идеи като нещо ретроградно, консервативно, авторитарно. И БСП само работи за затвърждаването на тези мнения. В "Лявото има бъдеще в България!" ние избрахме просто да разкажем как виждаме левицата като успешен политически проект. Надявам се, че сме се справили.

Пълния текст на документа го има качен ето тук.