rssfu

Социално програмиране »

Публикувано на: 17.07.2010 23:34, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян Идеи code recommenders darmstadt democamp e4 eclipse бизнес програмиране Софтуер социално

Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

В сряда се проведе поредният Eclipse DemoCamp в Darmstadt. В една от презентациите Марсел Брух показа комплект от инструменти, който решава отчасти горния проблем. Пилотното му име е Code Recommenders и се разработва от TU Darmstadt. Сравниха го с Amazon, където интернет магазинът се учи от покупките и навиците на клиентите си, за да им предлага най-добрите стоки за всеки поотделно и така да увеличи продажбите си. Инструментът за Eclipse пък анализира кода, наличните проекти, структурата на наследственост на класа и имплементираните методи, сравнява този модел с голяма библиотека (2+ Gb) и предлага какво може да се допълни на мястото, където програмистът пише. Библиотеката съдържа десетки хиляди модели тренирани на базата на анализ от огромно количество отворен код. Това означава, че ако програмистът започне да създава бутон, програмата може да изчисли как и колко други хора са го направили и да му предложи най-вероятните възможности. Примерно – да сложи текст и стил на бутона.

Този метод на анализ предоставя и други интересни предложения. Например, обикновено когато човек пише програма, Eclipse му показва грешки в синтаксиса. Ако Code Recommenders засече, че на дадено място повече от 90% са използвали даден метод, значи е възможно да има логическа грешка и затова я показва като такава. Също така, на програмиста може да се предложи шаблони с код на базата на най-вероятните предложения, както и пряка връзка с Google Code направо в платформата му, с цел намиране и оценяване на snippet-и.

В края на презентацията показаха имената на част от студентите, които са участвали в проекта. Моето също беше там. Преди около година им помогнах да адаптират част от Eclipse plugin-ите на OSGI сървър с Axis2, така че всички предложения да идват от едно място, където да получават обратна връзка и да се анализират. В сегашната версия от това е останала само частта за анализ, като са добавили автоматично подновяване на локалната библиотека с предложения.

Друга интересна презентация беше представянето на новия Eclipse e4 от Ларс Вогел. Той е още в инкубационен период (разработка), но се очаква от него да излезе версия 4 на IDE платформата. В самата презентация не видяхме кой знае какво ново, тъй като същите примери бяха отдавна на сайта, както и самият е4. Интересно е обаче да се види колко лесно и бързо може да се направи софтуер от нулата с доста добър UI. По принцип това, което клиента вижда – бутони, прозорци, текст, картинки и таблици може да се разработи с множество готови библиотеки и би трябвало да е лесно. На практика обаче не е и се случва да се прекарва повече време в честите промени на външният вид и използваемостта на програмата (usability), отколкото за самата бизнес логика. С е4 човек може да моделира абстрактно външният вид и в реално време да променя всичко. Нещо повече – стилизирането на програмата се прави с CSS и може да се използва JavaScript. Това, всички други скрити допълнения в e4 и безкрайната възможност за разширение на платформата, за която писах преди, прави Eclipse още по-прекрасна основа за създаване на всякакви бизнес приложения.

Естествено, имаше и доста други интересни презентации, като тази на Кай Кройзер, който е използвал Eclipse за да автоматизира изцяло къщата си. Показа как през интернет и с телефона си може да управлява всичко – светлини, отопление, електроуреди до това да получава информация за температурата, потреблението на ток и газ. Разбира се, кодът е отворен и всеки може да го използва.

Въобще този семинар, както и други подобни, ме навеждат на мисълта, че принципите на социалните мрежи ще се прилагат все повече в процеса на програмиране. Макар вече да не търсим дефиниции в дебели книги и да перфорираме карти, създаването на софтуер пак се състои от един човек, компютър и примери/документация, които тя/той трябва да намери в мрежата (и това умножено по няколко, за да получим екип). С инструменти като Code Recommenders получаваме помощта от общността направо на върха на пръстите ни (Ctrl+Space за знаещите).

За бизнеса това означава, че създаването на софтуер и промените по него ще бъдат по-бързи (казано на страшно клиширан език). Както Дъглас Шмидт писа преди 10 години, рециклирането на стар код, което беше и голямото обещание на ООП, се провали. Помощта идваща от „облака“ от програмисти извън фирмата ще даде нов смисъл на reusability и ще даде повече тежест на решението да се използва отворен код в комерсиални проекти.

Поне това е обещанието този път, но все пак сработва в Twitter, нали? Питаш нещо и няколко души ти помагат почти веднага.

PS: Впрочем тия дни Неели Кроес – евро-комисарката за дигиталното развитие, пусна видео, с което призовава компаниите и институциите да използват повече софтуер с отворен код. Основното й съобщение е, че „open source“ вече не е мръсна дума що се отнася до бизнеса и администрацията.

Дайте ми идея за фотоапарат »

Публикувано на: 06.07.2010 13:42, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян canon купуване помощ съвет фотоапарат

Преди година и нещо си взех един Canon IS S5, но сега ми трябва нещо по-малко. Онзи снима прекрасно, но е много голям и неудобен за парти или почивка. Затова реших да си взема нещо до около 250 евро. Пиша тук, защото ми дадохте добри съвети с Canon-а. Търся нещо компактно, но с отварящ се обектив, добро увеличение и стабилизатор. Няма нужда да е повече от 8MP. Голям плюс ще е ако снима добре на тъмно. Определено не трябва да е Sony, защото искам да е със SD карта.

Затова се спрях на Canon PowerShot SX210 IS. 14MP, 12 zoom, HD (720p) видео със стерео звук. Казват, че снимките на тъмно и стабилизаторът са добри. Голям плюс е, че съм свикнал вече с менюто и особеностите на Canon. Преди това се спрях на Samsung ST550, но казват, че оптиката не била добра. След това ми направи впечатление Casio EXILIM EX-H10 SR, но и там не видях нещо особено.

Някой да е пробвал някой от фотоапаратите? Може ли да ми предложите нещо по-добро?

Втори ден на дебата „Медии ли са блоговете?“ в Капитал »

Публикувано на: 04.07.2010 18:16, източник: Блогът на Юруков, етикети: Blogroll Аз и Боян българия blog блог блогове блогър дебат Интернет капитал медии медии ли са блоговете регулация

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

Eminem и Стоян Михалев »

Публикувано на: 13.06.2010 20:04, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян Eminem Hailey's Song Еминем краден Музика откакто ти стоян михалев

Един приятел ме насочи към хитовата песен на Eminem „Hailey’s Song“. Музиката от припева според мен е абсолютно същата като тази от песента на Стоян Михалев и Виктор „Откакто ти“. Свързах се със Стоян във Facebook и той се съгласи, че има бегла прилика, но че е само един такт. За да се говори за кражба, трябва да има поне 4 такта. Преценте сами:

Снимки: профилът на Стоян Михалев във Facebook и сайта на Eminem.

Креативен хаос »

Публикувано на: 07.06.2010 15:00, източник: Блогът на Юруков, етикети: Аз и Боян бюрото ми взитки докуметнация какво има компютър креативен хаос работа

Преди около две години покрай една блогърска нишка от статии писах за оборудването си (какво нося в чантата си). Днес се наложи да си почистя бюрото и тъй като е единственото място, където са ме оставили да правя каквото си искам, там се беше възцарил малък творчески хаос. Горе е линкът към снимка на бюрото преди да изхърля/преместя половината неща и описание кое какво е. Enjoy!

ПС: направил съм малка грешка в снимката, но не ми се поправя – на „кормуване“ съм изпуснал „е“-то.