rssfu

Ни политически лук ял, ни политически лук мирисал

Публикувано на: 29.12.2009 05:26, източник: Блогът на Юруков , етикети: Аз и Боян българия политика борисов българия ГЕРБ дянков избори политика протест

Днес мислех да пиша за Кариера в България. Реших обаче впечатленията ми да отлежат за след празниците. После се замислих над липсата на сняг и „невероятните“ репортажи на медиите. Нищо интересно нали – всички виждаме топлото време, а „сензациите“ на телевизиите са повече от безинтересни. Накрая седнах да описвам TEDxBG, но сам не знам какво да очаквам на него. Как да го опиша тогава?

Интересно е положението, когато искам да пиша нещо, но не знам какво или не искам да прибързвам с нещо. Сега съм в България и предположих, че ще съм пълен с впечатления и съответно – с материал за писане. Сгреших.

Ето днес обявиха, че съдят Дянков, защото не е раздал бонуси на съдиите. След 10 дни той ще говори на TEDxBG. Какво да го питам? Защо е запазил данъчната и пенсионната система такава, каквато беше досега или защо не отпусна бента на дефицита? Трябва ли да го питам въобще нещо или да си седя мирно? Въобще на конференцията очаквам останалите лекции да са по-интересни, просто защото не мога да разчитам на реални отговори от Дянков.

А може би трябва да искам контакт с Цветанов във връзка с новия протест на 14-ти януари. Спомняте ли си предишния? Тази година пак ще има такъв, но лозунга ще е малко по-различен – „Защо ограбвате човешките ни права?“. Запитвали ли сте се? В средата на януари пред Парламента ще има хора, които са се запитали и са решили да реагират от наше име.

Може би трябва да го питам това. А може би просто трябва да го питам как прекара празниците. Как един човек стана толкова важен в България? Как един въпрос, който вероятно ще имам шанс да му задам, застана толкова централно в разсъжденията ми относно този семинар? Как така всеки го пита дали ще му отпусне още малко пари? Това ли беше идеята?

Аз само задавам въпроси. Проблемът е, че никой не отговаря. Всъщност по-големият проблем е, че не очакваме някой да отговори от страна на управляващите. Не конкретно на мен, а на който и да е сред нас. Затова и не очаквам някой да се появи от другата страна на полицейския кордон на протеста на 14-ти януари. А кордон ще има. Депутати и министри – не. Срещу недоволните ще има само дежурни полицаи с нареждания. Също както беше по времето на Станишев. Ще има ли разлика? Може би не. Независимо от всички намерения и обещания, важното е, че никой не очаква нищо различно. Протестиращите ще очакват бой. Може би ще си го получат, а може би не. Зависи от Бойко и Цветанов. А не ви ли се струва някак сгрешено последното изречение?

Аз само задавам въпроси. Не питам, защото „българите мразим всеки, който е на власт и имаме нужда да обвиним някой за несгодите си“ (Тук цитирам коментар от дискусиите в този блог). Питам, защото по време на изборите казах, че ще се опитам да бъда съдник на новите „ония“. Целта на „публичната власт“ е взимането на правилни решения. „Управление“ се състои в това, те да убеждават на хората, че тези решения са правилни. До сега никой не ме е убедил в последното. Факт е, че нищо не се е променило в очите на хората. Знам, че нищо не става лесно и бързо, но също така е факт, че трябва да изглежда така. Какво да очаквам? Какво да правя? Какви гаранции ще има за бизнеса? Дали съдебната и здравната система ще работи през идните две години тъй, както бих очаквал? Осъзнава ли някой в администрацията важността на тези въпроси?