rssfu

Всички приказват само за избори. “Ама гласувай за този, не за онзи.”, “Ама ти за кого ще гласуваш, а защо?“, “Ама как?“, “А ти знаеш ли, че трябва да гласуваш“, “но“, “ам“, “това“, “обаче“, “защото“, “така“, “инак“…

Пфуй, писна ми!!!

До горе ми дойде от предизборни обещания, мрънкания, врънкания, изнудвания, заплашванния, глупости, сравняване на пишки и дрънкане на глупости.

Да, нямам против, че последните няколко месеца бая работа се свърши (защо сега, а не последните 4 години, питам аз, докато си сърбам чая) и съм доволна, че метрото ходи до работата ми, а не се дондуркам 2 часа в проклетите автобуси (може би трябва да правят изборите на две години, ако за да се активизират имат нужда от избори?), от друга страна проклетите велоалеи ги е рисувал някой ексцентрик, положилтелно архитект, от школата на гения дето сега ни се води главен архитект на София (за тези хора трябва да има специален кръг на Ада, вероятно, населен с техните собствени прозиведения и те са длъжни да ги употребяват вечно, муахахаха) и изобщо не бих казала, че последните 4 години са били цветя и рози, по-скоро крещящи недоразумения и гафове на рояци.

Въпросът е, казват, да гласуваш, да вземеш живота си в ръце и да пуснеш заветната бюлетинка в прозрачната урна и да гледаш отвисоко всички останали, дето не са гласували, защото не виждат смисъла.
Защото после ти ще имаш право да се оплакваш (за разлика от тях), задето нищо не се върши, всичко си е постарому, същите муцуни се дзверят, въртят си шашмите, стават по-богати и само дето си се разходил, и си бил пооблъчен няколко седмици с обещания.

Ти ще имаш моралното право, но за съжаление, ще живееш в същата реалност, както и онези хора, които не разбират защо им се играе по чувството за вина, когато просто няма за кого да гласуват, когато най-доброто, което може да се случи на парламента и обитателите му е пряко попадение на метеорит и когато просто им е писнало от всички тези глупости.

И какво излиза? Че ако имаш акъл за две стотинки няма да гласуваш защото няма смисъл, но пък така нищо не се променя и ситуацията перфектно устройва всичките индивиди от политическия живот. От друга страна, ако много те тресе гражданската отговорност и нямаш мозък за две стотинки, (нещата не са задължително свързани) ще се чудиш ама защо пак те прекараха.

Убеждавам се, че спасението ни е линчуването. Въведем ли веднъж линчуването като алтернатива на изборите (т.е. следизоборно), нещата рязко ще се променят и то все в положителна посока.
От друга страна, казват насилието не е отговора.
Вярно, емиграцията и имиграцията също не са отговора, но са чудесен опит за налучкване.
Но и те не са начина.

Кое е начина тогава?
Как да хванем голямата метла и да изметем всичкия боклук дето се е трупал с години в обществото ни по “високите етажи”. И не мога да не се сетя за лафа, какво най-честно изплува на повърхността.

И все се чудя защо депутатите имат такива абсурдни права. Пък не може да ги съдят, пък имат право на гигантски заплати, пък може да не ходят на работа, пък могат да правят каквото си поискат и имат девет живота, такова, мандата.
Хм.

Та така… всичко това ми е в главата, а утре се очаква да се гласува. А аз се чувствам ужасно манипулирана. От Доган и “доганизацията”, както и от цялото шоу, в което го превърнаха в обществен враг номер едно. От Бойко Борисов и неговите тъжни опити да интелектуалства. От Костов, който приказва глупости в ефир. От наивните Зелени, коието нямат планове за нищо, но иначе са големите надежди на хората.
Изобщо… всичко това ми прилича на нещо режисирано и заснето от Уве Бол.

Та така, избори… ПИСНАХА МИ. Ама честно.

Защото не вждам нови лица, нови идеи, дори и не нови. Алтернативи. Същото си е. И категорично отказвам да съм кучето на Павлов пък макар и оборудвана с повечко лампи.

В предишната статия всичко си беше вярно, но истината сякаш не я доизказах. Ако имаше партия, която да отговаря на моите изисквания нямаше да гласувам за Зелените. За жалост няма и не е само това, няма партия, на която да имам доверие, че ще води силна политика, ще е честна и разумна и че няма да ме е срам, че ще гласувам за нея. Най- близко до желаната партия се явява тази не само еко организация.

Не вярвам, че Бат Бойко като по филмите на Чък Норис ще влезе с ритник и ще премахне корупцията и няма да разпъне чадъри над мафията. По – скоро някои хора на старата коалиция да изгърмят и да бъдат заменени с нови. Дори ако загърбим сивият сектор, икономически няма партия, която да е с достатъчно ясни цели и необходимият потенциал да управлява. Да най – близо до човешки ресурс са Синята коалици, БСП и ГЕРБ. Просто в едните си ги събират от годините (което е повлияло на преценката на хората там), а при другите експертите са влезли като надежда за власт.

Затова не искам да гласувам. Не искам да приема факта, че нямам избор в демократична страна. Фактът, че избирам по – малкото зло, или пък тези, които не сме видели още. Или сме забравили. Не ми пука толкова много дали ще управляват комунистите или другите, ако няма да има съществена разлика в управлението им. Може би вторите ще са по – малко нагли, но и за това не можем да сме сигурни.

Да, предпочитам да ме управляват десни сили, не защото в България левите са бивши комунисти и агенти, а защото дясната политика е по – близка до разбиранията ми за възход. Но аз не харесвам сините тук, защото те предимно говорят срещу БСП, както Волен говореше срещу циганите. Това не са политици, не са и хора, за които искам да гласувам.

Имах моите симпатии, моите надежди, но за няколко месеца всичко изчезна. Видях лицата и на едните и на другите. Хора, на които не бих дал да ми месят хляба, камо ли да ми създават условия да си го купувам сам.

И после дойдоха другите. Първата гражданска партия в България! Партия, която няма готовност да управлява, но и никой не очаква това от нея. Партия на новите политици. Да, те не носят костюми и не говорят коректно, както ми се иска да са всички депутати, които избирам. Но това са бели кусури в сравнение с това, което тук свързваме с политици. Млади хора, които наистина искат промяната. Хора като мен. Хора, които преди 2 години промениха България за години напред организирайки еко протестите с хилядите участници в тях.

Много от тези участници днес обаче няма да гласуват за тях. И не защото са станали по – малко “еко” или защото са били там просто за кеф, ами защо са “статуквовисти”. Термин измислен от мен, за хора, които приемат това, което им предлагат социолозите и почват с тънките сметки. Огромна маса от хора, които не вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Някой от тях не гласуват, а други гласуват против някого или нещо. Ако не бяха толкова много нямаше всички предизборни кампании да бяха “анти” насочени и нямаше толкова силно да ни караха да гласуваме. Защото ако тези хора повярват в значението на гласа си вкупом, той наистина ще стане да е важен. Нямаше да го има ДПС и не само.

Капитал вчера излезе с обръщение на първа страница, в което се казва “Ако от нашите гласове нищо не зависи, защо има хора, които ги купуват?” и са прави.

Единствено Зелените НЕ изпадат в слепи омрази, клевети, самозабравяне. Единствено те говорят нормално, макар и повече като хора. Единствено за тях знам, че ако успеят да влязат ще вземат правилните решения при гласуване на законите, ще вкарат необходимите точки в новите закони и няма да се продадат. Вярвам им, защото вече познавам 3-ма, а с 2-ма от тях успях дори да прекарам повече време и да ги опозная и това да не ме откаже да гласувам за тях.

Не, Зелените нямат ресурса да управляват. Не, Зелените нямат ефективен план във всички области. Не, Зелените няма да прокарат всички техни идеи в парламента.

Но аз и не искам това от тях. Те проста са първата стъпка към промяната, която търси България.

И ако ти не повярваш в гласа си, утре те може да не надминат дори 1%  и бъдещето да се отложи за още много години. Но ако пък наистина осъзнаеш, че от изборa ти зависи твоето бъдеще и това на децата ти може да ускориш процеса на промяна и първата гражданска партия да мине 4-те процента.